Хубаво е да гледаш
как пада нощта
и се раждат звездите –
като Зеници Господни.

Вятърът носи свежест,
прохлада и микс от аромати,
достойни за история.

Представям си, че си тук и те прегръщам.
Че споделям мислите си,
а ти ме разбираш, дори без думи.

Срещата е там,
където двама
просто искат да са заедно.

7.2020 г.

Ти си умна – рационална жена
не вярваща във високопарни слова.

Наблюдаваш и виждаш, мълчиш,
рядко се караш, или гълчиш.

Ала що казваш вярно е
и на място тежи,
вкарваш ме скъпа
в размисли ти.

16.07.2020

Очаквам те да дойдеш
и кажеш простой ей така –
нуждая се от теб, оставам.

Да те прегърна на прага,
въведа и бъдем двамата.

Дори понякога аз да греша,
да стоиш зад твоето „оставам“.
Да си до мен, когато ни е трудно.

Да бъдат двама – ей така,
защото искат да са заедно.
Защото сърцата им притихват,
а телата сплели са.

Туй е енигма, знаеш ли.
Ако ти се колебаеш,
чуй тогава – аз оставам.

7.2020 г.

Обичам да се гуша
в мекотата на косите ти
и потъвам,
в очите ти зелени.

Да галя порцелановите ти ръце
и те безпаметно целувам.

Дъха ти да усещам
и отпуснатата ти
връз гърдите ми
глава.

Смехът ти да кънти
и тялото ти
да е вплетено
в моето.

Обичам
просто да си ти
и да сме
заедно.

28.07.2020 г.