словесни проблясъци

Категория: Здраве (Страница 1 от 7)

Времето

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Небе

В София се будиш и виждаш, небето е сиво, на боза. Във В. небето е синьо, чисто, Слънцето грее близо цяла седмица. Мотивиран си да станеш, да потичаш. Улиците са чисти, подредени, дърветата обичани и поддържани. Питаш се защо у нас е така. Защо небето е сиво, хората изнервени, дърветата болни. С какво си заслужил да се родиш в този заден двор на Европа, в който хората първо оправят къщата и живота си, после мислят за Пътя, който води до входната им врата. Всичко детско умира в теб, понеже твърде рано е трябвало да пораснеш в България. От нея е останало просто името. Хората, които оживяват страната, те принуждават по-скоро да я напуснеш. За да се спасиш. Боже, пази всички Деца по Света.

1.06.2023 г.

Взаимна помощ

Когато времената станат тъмни си спомнете, че всеки от нас, както е казал Учителят Петър Дънов, е една свещица. Тя е запалена, щом е във връзка с Духа. Носете Вашата вощеница, да огрявате пътя на Другите. Да се запалят и Те. Защото всички ние помним миговете, в които Другият ни е подал ръка. Всички ние сме тук на Земята, в този съдбовен момент, да си помогнем.

Между Капитализъм и Социална система

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Климатичен фашизъм

През последните два месеца, Април и Май 2023-та година, сме свидетели на странно явление. Температурите са ниски, облачно е и вали. Можем да се радваме на слънчев ден със синьо небе, най-много през един ден на седмица. Ден, в който Слънчевите Лъчи могат да изсушат Земята. Да активизират живите същества. Да ни дарят с вдъхновение и подтик за работа.

Геоинженерството не е фантастика, но нещо, което се случва пред очите ни. Казват поставят Истината, фактите пред погледа ни, за да я видим най-трудно. За експериментите в небето ще намерите множество материали, включително от учени, асоциации в защита на селското стопанство, доклади от аеро- и космически организации. То се случва пред очите ни.

Защо не можем да направим нищо? Защото договорката за изпълнение на програмите за Геоинженерство се е осъществила на много високо ниво. Обикновеният човек няма думата, въпреки че той е градивна частица на обществото. Всъщност може да направи много, осъзнавайки Истината.

Модифицирайки времето се модифицира съзнанието на хората. Мрачното, дъждовно време подтиска нашето и на всички живи същества, съзнание. То ни държи в режим на готовност, но не сме в състояние да предприемем активни действия. Слънчевата светлина бива редуцирана с 30 и повече процента, което има негативни влияние върху растителния живот.

Насекомите не излизат да събират цветен прашец, от което страдат те и самото опрашване на растенията. Тоест някой подтиска съзнателно съществата в Природата. През последните години се наблюдава засилена Слънчева Активност. Нашето Слънце, централната Звезда в нашата Система, източник на Светлина, топлина и Живот се активизира.

Това може да е свързано с еволюционна програма и фаза, в която навлиза Слънчевата Система и нашата Галактика. Казват че Системите и Галактиките се настройват спрямо централна за нашата Галактика Свръхгалактика и Звезда. Всичко това звучи логично от гледна точка на физиката и масата на космическите тела.

Само че някой иска да ни държи настрани от този еволюционен път. Той е белязан с открития на планети, звезди и технологии. От друга страна със силни пертурбации тук на Земята. Силите, които искат да държат Човека в неведение относно неговата истинска, божествена същност, желаят той да тъне в мрак. Това се отразява на отношението му към себе си и другите.

Ако някой ни рече, че запазва Земята ограничавайки Слънчевата Светлина и Топлина, то ние трябва внимателно да проверим думите му. В период на засилена Слънчева Активност се образуват по-малко облаци поради отклоняване на космическите частици. През период можем да се чувстваме различно, но е важно, да имаме достъп до Слънчева Светлина и Топлина.

Защото нашето Слънце, нашата Звезда, е олицетворение, живо въплъщение, на Божествения градивен Дух, който еманира в цялата Вселена.

Насаждане а страх

От няколко години наблюдаваме политика на насаждане страх у хората. В началото чрез лабораторна разработка на вирус и медийна пропаганда. След това чрез военен театър и предизвикана икономическа криза. Последният опит е чрез популяризиране на идеята, че машини ще вземат работата на хората. Всичко това е целенасочено, нехуманно и води до стрес у хората. Кой стои зад насаждането на страх? Тези, които имат пряк или косвен дивидент. Човек, който познава истинската си същност, не се страхува.

Труд и апатия

Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.

Рецесия

В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.

Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.

Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.

В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.

Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.

 

Становище на ЕС след „Пандемията“

Чета, че Европейска комисия е излязла със “становище” относно следствията от “Пандемията”. Становището е подобно изказванията на съвременните политици – много думи, никакво съдържание. Не се засягат важни въпроси като: произход на вируса, непрозрачност на сделката за препаратите и ЕС, ефективност на препаратите за имунизация, странични ефекти от тяхното приложение, непрозрачност за тяхното съдържание, психологически и материални щети нанесени от “мерките”.

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/14361986

Да направиш Синьото Небе сиво

Сивото време ражда сиви хора. Вчера бе един прекрасен ден, в който десетки, да не кажа стотици самолети, покриха небето с дири, разстилащи се в сива пелерина. От синьо, небето стана сиво. Всичко това е анормално.

Вдигайки поглед човек усеща подсъзнателно, че нещо не е наред. Търси синьото небе, търси жълтото ярко Слънце, но вижда мазно изображение, като през филтър или лупа.

Това депресира хората, сваля тяхната енергия и мотивация да работят, да живеят. Намалява жизнените им функции. А какво да кажем за растенията? За житните култури, с които се изхранваме? За насекомите и всички твари, чиято активност е пряко зависима от Слънчевата Светлина и топлина.

Геоинженерството е факт, който се случва пред очите ни. Който изопачава и променя реалността. Експеримент, който се случва не над полята, където би имало логика да се “сеят” изкуствени облаци, а над града. Там, където има електрически смог, стрес, напрежение.

Правителството на всяка страна, одобрило и позволило в нейното небе да се случва подобно нещо, извършва предателство към народа си. Към хората, които трябва да пази. Пилотите, освен ако не са хора, носят огромна вина въвличайки се в експеримент рушащ едновременно и озоновия слой. И не на последно място някой съзнателно иска да отдели човека от източника на Живот, на Светлина и Топлина, Слънцето.

« По-стари публикации