“Ние хората сме същите като животните, само че по-умни”. Тази фраза изрече към малко момче висок мъж, обут в шарени прави панталони. Беше слаб и кокалест. Жена му с тъмна коса, по-пълна и по-ниска. Детето – късо подстригано, със светли умни очи, търчеше по пътеките надолу. Замислих се над думите на този баща и какво отражение ще имат върху сина му.
Днес някой казва, че училищата не са църкви. Да, те би трябвало да бъдат храмове на Знанието, на Светлина за съзнанието. Да дават равен шанс на всички, като за някои родители възможността детето им да получи добро образование представлява предизвикателство. Ролята на Учителя е на просветител, отговорен за формирането на новия Човек.
Преподавателка в гимназия ми споделя, как децата си задават неудобни въпроси, като за финансовото състояние на семейството, материални придобивки и др. Възможно е и ние като деца, да сме искали да бъдем “над другите”. Да се похвалим, че притежаваме нещо, макар и това да е било илюзия. Да сме слъгвали, за да бъдем “наравно” с останалите.
Истината е, че материалните придобивки са следствие от разумните или подмолни ходове на една личност. Че всъщност Духовните и физически постижения имат най-висока стойност, като показват положените усилия на ученика. Неговите възможности да размишлява върху дадена тема. Неговото красноречие или прогрес, в дадена област.
Таткото може и да ни сравнява с животните. Не отричам тяхната важна роля в Творението. Техния стремеж към красота, радост и обогатяване на Живота. Само че Човекът е нещо различно. Човекът философства над смисъла на своето съществуване. Създава възвишени произведения. Търси своята изначална връзка с Творението, което нарича Бог.
Познаването на други обичаи и вероизповедания може само да обогати дадена личност. Даден Човек може да разшири своя мироглед. Да се доближи и разбере другите. Да бъде наясно с техните мотиви и действия. Точно затова застъпването на религиозното обучение е важно за децата, тъй като религията и най-вече истинската Вяра, обуславя и променя Живота ни.
Големи автори са писали за изначалното търсене на Човешката Душа. Композитори, писатели, художници, са опитали да покажат това търсене, което е отвъд думите и платната. Отвъд нотите и партитурите. То е Път на просвещение, който стои пред всеки един от нас и ние потрепваме поставяйки крак връз него.
Велики произведения са създадени в името на това Търсене. В името на възможността да се докоснем до Бога. Да преживеем този метафизичен екстаз, който е уникален за всеки и ни свързва с всичко останало. Който осмисля Живота ни и ни дава Надежда. Казват, че моят прадядо е започвал урока с учениците си с Молитва. Считам, че всяка работа, която е подета по такъв начин, ще бъде благословена.
