словесни проблясъци

Категория: Витоша

Училищата като храмове

“Ние хората сме същите като животните, само че по-умни”. Тази фраза изрече към малко момче висок мъж, обут в шарени прави панталони. Беше слаб и кокалест. Жена му с тъмна коса, по-пълна и по-ниска. Детето – късо подстригано, със светли умни очи, търчеше по пътеките надолу. Замислих се над думите на този баща и какво отражение ще имат върху сина му.

Днес някой казва, че училищата не са църкви. Да, те би трябвало да бъдат храмове на Знанието, на Светлина за съзнанието. Да дават равен шанс на всички, като за някои родители възможността детето им да получи добро образование представлява предизвикателство. Ролята на Учителя е на просветител, отговорен за формирането на новия Човек.

Преподавателка в гимназия ми споделя, как децата си задават неудобни въпроси, като за финансовото състояние на семейството, материални придобивки и др. Възможно е и ние като деца, да сме искали да бъдем “над другите”. Да се похвалим, че притежаваме нещо, макар и това да е било илюзия. Да сме слъгвали, за да бъдем “наравно” с останалите.

Истината е, че материалните придобивки са следствие от разумните или подмолни ходове на една личност. Че всъщност Духовните и физически постижения имат най-висока стойност, като показват положените усилия на ученика. Неговите възможности да размишлява върху дадена тема. Неговото красноречие или прогрес, в дадена област.

Таткото може и да ни сравнява с животните. Не отричам тяхната важна роля в Творението. Техния стремеж към красота, радост и обогатяване на Живота. Само че Човекът е нещо различно. Човекът философства над смисъла на своето съществуване. Създава възвишени произведения. Търси своята изначална връзка с Творението, което нарича Бог.

Познаването на други обичаи и вероизповедания може само да обогати дадена личност. Даден Човек може да разшири своя мироглед. Да се доближи и разбере другите. Да бъде наясно с техните мотиви и действия. Точно затова застъпването на религиозното обучение е важно за децата, тъй като религията и най-вече истинската Вяра, обуславя и променя Живота ни.

Големи автори са писали за изначалното търсене на Човешката Душа. Композитори, писатели, художници, са опитали да покажат това търсене, което е отвъд думите и платната. Отвъд нотите и партитурите. То е Път на просвещение, който стои пред всеки един от нас и ние потрепваме поставяйки крак връз него.

Велики произведения са създадени в името на това Търсене. В името на възможността да се докоснем до Бога. Да преживеем този метафизичен екстаз, който е уникален за всеки и ни свързва с всичко останало. Който осмисля Живота ни и ни дава Надежда. Казват, че моят прадядо е започвал урока с учениците си с Молитва. Считам, че всяка работа, която е подета по такъв начин, ще бъде благословена.

Проблемите в Природен парк Витоша

Виждам публикация във ФБ страничка посветена на град София, че от екипа на Природен Парк Витоша са поправили мост. От институцията споделят “да пазим съоръженията, защото разполагали с оскъдни средства”. Да попитам защо? След като на Витоша имаше десетки разработени хижи, след като там процъфтява Ски туризъм, достъпен за малцина. След като се организират “Витоша 100” и разни други смесени спортни инициативи, с рекламна цел.

За всеки обичащ Природата гледките от състоянието на Природен Парк Витоша са болезнени. Разбити и задръстени канавки, които водят до разрушаване и трудна достъпност на пътеките, особено при валежи и топене на сняг. Яздене на коне по пътеки, където това не е позволено, и свободно пускане на кучета от едри и принципно агресивни породи. Казвам го като кучкар, който е пускал кучето си, но с едно наум и то не беше агресивно към хора, но се плашеше от коне. Апропо язди се в галоп, включително от малки деца. Кой ще носи отговорност в случай на инцидент?

Болни покрити с лишей дървета, изпопадали по пътя. Затворени хижи, някои от които дадени на концесия. Като седнеш да хапнеш един сладолед и си извадиш домашно приготвена храна те гледат лошо и ти казват да се яде извън територията на хижата. Моята баба работеше в хижа “Тинтява” след пенсионна възраст. Чувствам се силно свързан с Природата и правейки паралел между състоянието на гората в Родопите и Витоша, виждам огромна разлика.

Нали Природен Парк Витоша е държавна структура, представляваща един от най-старите защитени паркове в България? Как така разполага с малко средства? Няма ли бюджет и ако го има, за какво го използва всъщност? След като не поправя канавките, не извлича изпопадалите дървета, не поправя мостовете. Няма горски, които да следят кой къде кара колело или язди и дали застрашава своя и на другите живот.

Сега ще излезе някой кандидат кмет и ще започне да реве че Витоша загива. Че е визирал проблемите по-горе, които апропо са от 20 и повече години и че ще “оправи нещата”. Както говорят за други теми, например жестокото отношение към безстопанствените животни. Другари, ние не сме вчерашни. В Австрия, в Тирол, хората отиват и поправят пътеките всеки сезон, защото обичат Природата и им е поминък. Смей да вандализираш там.

Тук до София, се издига Витоша, която ни дава хлад, въздух, място за отмора. Да имаш планина до града е благословение. Колко юпита живеят в този град? Петстотин хиляди, милион? Колко струва един апартамент – сто, двеста и повече хиляди. Да не кажа половин милион ако е луксозен. Срамота е администрацията на Природният парк да не разполага със средства, или да ги “усвоява” неправомерно. Да си затваря очите за проблемите.

Лично се опитах да пратя сигнал през сайта на Природен Парк Витоша, преди година. Не успях да прикача снимки. Все пак пратих съобщение с изброените по-горе проблеми. Не получих никакъв отговор. Не съм сигурен че съобщението ми достигнало до институцията и е било прочетено.