словесни проблясъци

Категория: Ехо (Страница 1 от 11)

Стихове

Девети Септември…

Вървейки по улиците вчера, в навечерието на днешната паметна дата, си мислех какво да напиша. За младото поколение тя не говори много, защото неудобното минало е изтрито от учебниците. За интересуващия се от история човек, обаче, то е тук.

Свидетели на тоталитарното минало са сградите в центъра на София. Зловещият триъгълник от монолитни постройки на Президентството, Народното събрание и Министерския съвет. В тях са потънали тайни и въпреки свалените знаци на предишната власт лъхат още на нея.

В тази страна никога не е имало комунизъм в чист вид. Никога не е имало народна, братска власт и равноправие. Никога най-интелигентните, кадърните и съвестните, не са заемали полагащите им се места.

Хората замениха вътрешния си морал и страха си от Бога, със страх от милицията и ДС. Един наложен страх, с цел контрол и управление. Бяха затворени границите, сякаш по този начин се опитваха изкуствено да задушат порива на духа на свободния човек.

Как съм живял аз, в този кратък прозорец наречен “социализъм”? Спокойно, хората не караха коли като луди. Ала ни насилваха още ученици, да ходим на манифестации, на които се носеха портрети на личности със спорни способности и принос за хората. Тогава, на манифестациите, можеше да се намери кола в бутилки. Изникваха подвижни колички с продавачи от нищото, които изчезваха след събитието.

Тезгяхите на магазините бяха полупразни. Имаше два вида сирене и кашкавал, един кисело, прясно мляко, масло и един-два вида хляб. Селекция меса само в “Халите”. Екзотични плодове през Зимата. Животът се точеше монотонно и без посока, като много се чудех какво работят възрастните.

На този ден е добре да гледаме филми като “Човекът и народа” на Светослав Овчаров, разглеждащ живота на Тодор Живков. Неговата шеметна кариера из пирамидата на властта. Можем да гледаме документални филми за репресивния апарат на ДС. Да прочетем книгите на Георги Марков. Да се разходим до “Света Неделя”. Всичко това ще да ни накара да се замислим. Да поплачем, да ни заболи. За нас, за другите.

Ала за да можем да изживеем катарзис и да се очистим, трябва да минем през болката, защото тя е колективна. За някои миналият режим е бил удобно място, защото те са се нагодили към него. Имали са качества и са били в полза на определени хора. За интелигентната маса, за свободолюбивия човек – не рядко карцер за неговата душевност.

Не искам да слагам пръст в раната, но знам че я има. Тялото на нашето общество е проядено от язви, иначе нямаше да имаме проблеми. И ако искаме нашите деца да живеят с гордо вдигнати глави, да мислят и да градят по нов, смислен начин, да имаш чест и морал, то трябва да им кажем Истината. Когато са готови. Ние също.

София, 09.09.2022 г

Бъдещето

Напоследък чета статии, в които пише че се наблюдава повишена смъртност в някои държави, спрямо прогнозите и минали години. На какво се дължи това? Дали на кампанията за имунизация с експериментални течности и нейните негативни следствия, или на общо понижения имунитет на хората? Лично го отдавам на стрес. Стрес от бъдещето, живеейки във време, когато човек не знае как ще живее утре и колко ще му струва насъщният.

В миналото имаше кампании насърчаващи раждаемостта. Да имаш семейство с няколко щастливи деца, с останали във връзка майка и баща, бе мерило за здраво и перспективно семейство. В момента се наблюдава демографски срив в редица развити държави. Наред с това не виждам кампании насърчаващи раждаемостта, средства насочени към младите родители и обезпечаването на семействата с евтини жилища.

Когато пиша коментари по тези въпроси, получавам отговори като “много сме, десет милиарда, няма храна за всички”. Предполагам са отговорили осигурени хора, които имат по няколко деца, учещи в чужбина. Какво да кажат младите двойки, на които предстои приключението да станат родители?

Земята и животът се изкупуват. Неща, които нямат цена, защото са безценни и не принадлежат никому, освен на Бога, се превърнаха в разменна стойност и актив за инвеститорите. Защото без земя няма храна и жилища, а животът трябва да бъде поддържан за да се развива и еволюира Човечеството.

Бъдещото робство е това към компанията и банката. Към режийните и комуналните услуги, към продадения на изплащане телефон или автомобил. И вместо производителите да влагат максимално усилия и търсят начини стоките им да са устойчиви и ползваеми във времето, се наблюдава спад на качеството. Единствено моралът на бъдещия осъзнат Човек, може да промени нещата към добро.

Дом за всеки

Наскоро имахме работа при наши клиенти в центъра на София. Сградата е стара и от нея се открива гледка към сгради скупчени около китен двор. На първия етаж клиентът е монтирал машина за бира, а в двора се мъдрят дървени скамейки и чадъри.

Сградата е строена през двадесетте години на миналия век. Таваните са високи. Вратите – боядисани в бял цвят, като са запазени в оригиналния си дървен вид. На някои от тях е монтиран модерен витраж.

Последният етаж е сгушен под покрива. Из скосените помещения са окачени бели дъски, на които са написани програмни кодове. Виждаш много стаи, потенциал за живеене и малко хора.

Това ме натъжи. Защото такава сграда, трябва да бъде ползвана за живеене, а не за бизнес офиси. Помислих си как радостно биха топуркали тук детски крачета. Каква хубава игра или обучение ще тече за мъниците на двора. Ала сградата е населена от юпита, които обичат коктейлите. От дръпнати дами, които важничат след виртуални бизнес срещи.

Искрено се надявам правителството и българското общество да се противопостави на изкупуването на жилищни сгради и превръщането им в бизнес офиси. Особено на фона на демографския срив, който преживяваме. Защото нашата страна има нужда от семейства, от хора и от уют, достъпни за всеки.

Трансхуманизъм и Еволюция

Каквото и да ни говорят технократите за мен е повече от ясно, че еволюция е възможна само за живите същества, които притежават съзнание. Самата идея за еволюция включва духовно израстване и промяна на душата и тялото.

В случая това никога не може да се отнася за технологии и машини. Последните просто биха имали нови модели. Дори изградени от наночастици, машините отново ще бъдат подчинени на технологията, която ги управлява, но не и на Космическия закон на Еволюцията.

Една машина никога не би потърсила смисъл на своя работен цикъл (в случая не можем да говорим за живот). Всички филми, които ни пробутват за осъзнати роботи и киборги са плява, в сравнение с истинската, Божествена същност на човека и Живота.

Животът е свещен, а именно той се потъпква. Чрез войни, глад и “пандемии”. Чрез високи цени на хранителните продукти и монопол върху енергийните източници и горивата.

В една друга, паралелна реалност, хората биха били по-добри един към друг. Майките ще заклеват децата си никога да не хващат оръжие и убиват. Благата – достъпни за всички, като трупането на излишък би било просто безпредметно.

В тази друга, паралелна, но Човечна, реалност, човекът ще може спокойно да мисли за Бога, за Еволюционния план и за своето съществуване. Ще се удивлява на Творението и го изследва без страх и ограничения. Защото именно за това ни е дадена цялата Вечност.

Вярата у българина

Спомням си как в моето детство, достъпът до катедралата Александър Невски бе ограничен. Имаше дебела верига на железните порти. Дали течеше ремонт, или правителството бе решило да я затвори за миряните, не знам.

Помня, че баща ми, като партиен член, се криеше по църковните празници. Прибягваше до черквите, или изобщо не влизаше в тях, да не го наклепат “другарите”. У дома имаше някоя друга икона и вярвам както при всяко семейство, където е имало религиозни традиции, скрит в шкаф от чуждите погледи, импровизиран иконостас.

След “промените” отвориха Александър Невски. За мен църквата е студена и изградена типично в руски стил. Въпреки това бях докоснат от сцени наблюдавани в нея. Сещам се и за случай при който майка се жалваше пред началник на РПУ, в което бяха били детето ѝ, вдигнало ръка срещу полицайка. Майката казваше “Защо не признавате, не вярвате ли в Господ?” а началникът отговаряше “Не знам, не съм Го виждал”.

Цялото това бездушие на повечето от хората в българското общество иде от липсата на вяра. Вяра в по-висша сила, управляваща човека. И как да има вяра и морал, след като десетилетия у нас е властвал по-силният? По-приспособяващият се. Този, който бяга от отговорност.

И сега, когато се сблъскам с дебелокожието на сънародниците, знам къде се коренят проблемите. Само и единствено когато земята под краката му се разклати, българинът се сеща за Бога. Дано да не е късно.

Размисли след морето

Прибрахме се от морето леко грипави. Нощната кашлицата и пресипналото гърло бяха наши спътници поне седмица. И нещо остана в телата ни. Усещам се странно. Отпаднал съм и сякаш плувам из ежедневието, а то е изпълнено с толкова много задачи. Все пак се справяме.

Днес срещнах мой приятел и колега, психодраматист. Когато отворихме въпроса за здравето той сподели, че миналата година са починали осемдесет хиляди от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Около двадесет хиляди, с диагноза съпътстваща вирусна инфекция.

Хората у нас умират от безхаберието на политиците. Умират, от високите цени и трудният начин на живот. Няма ден в който да изляза из София и да не видя няколко души, на различна възраст и не задължително от ромски произход, които ровят из кошчетата. Думата е мизерия. За мен душевна на управляващите, която води до материалната на останалите.

Пъплещите нагоре цени, световните конфликти, създадените пандемии, които апропо могат да водят произход от генетично манипулирани вируси. Всичко това звучи колкото конспиративно, толкова и логично, ако познаваме тъмната страна на човешкото съзнание.

В момента чета “Задочни репортажи за България” от Георги Марков. Онази България, за която някой се сеща с носталгия, но за която повечето не искат да говорят. Този период, епоха, в която се изродиха човешкото и моралът и сега берем плодовете. Не, че не е имало добри и достойни хора, но те в повечето случай са били смазани от тоталитарната машина, в чиято идеология са вярвали и заради която са умирали.

Времето е преходно, преходни са и човешките ценности на хората без морал. Понякога си задавам въпроса, доколко смислени са нещата които правя. Ако те помагат на останалите, ако ме правят по-добър и доближават до Бога, то тогава моята работа е смислена.

Възможно ли е модерните технологии да се използват за да заробят човека? Да изродят човешкото в него и създадат нови форми на зависимост? Като бързият преглед на заглавията, но не и отделяне внимание на съдържанието. Всъщност в момента не е модерно да се чете, да се вниква в дълбочина и да се мисли.

Модерно е да правиш каквото искаш (само с протекция). Някои наричат това “Свобода”, но за мен е планирана анархия, която цели израждане на обществото. Защото общество без личности, без семейства, без Бог и вяра, е обречено. То е като стадо, което се води към заколение.

Къде е спасението ни? Утре някой ще започне да пропагандира и срещу здравословния начин на живот, вероятно защото не е “хуманно” към бъдещото поколение. Ще разделя обществото на прогресивни технократи и консерватори, на каращи коли с ДВГ и електрички, на “фили” и “фоби”. А Бог над нас гледа, плаче и очаква да се обърнем към Него.

Защо разрушиха Центъра по наркомании?

Преди месеци бях свидетел как от горните етажи на Центъра по наркомании работници от ромски произход изхвърляха дограма, преградни плоскости и други предмети. Мятаха ги ей така с усмивка и кеф, в строителен контейнер. Отдолу, опасно застанали, ромчета се смееха на това опустошително зрелище.

Центърът по наркомании се намираше на ъгъла на улиците “Одрин” и “Пиротска” до малката църквичка “Св. Св. Константин и Елена”. Едно тихо място, пред чиито стълби чакаха хора с изпити лица и тъмни съдби. В градинката при църквата “Св. Николай Софийски” се провеждаше метадонова програма. Гледах със свито сърце, как хора ходещи като сенки, дарени обаче с прекрасни деца, се наливаха с бира, караха се и търсеха дози из кошчетата.

Никой от нас не е застрахован, че в даден момент неговата психика няма да рухне и да посегне към стимулант. За да оцелее психически за кратко и след това, вероятно, поеме към дъното. Моят протест е към очевидното съсипване на Центъра по наркомании. Защото малцина могат да си позволят да водят децата и близките си на скъпи програми извън София. Или да не би като преди години да крием проблемите на обществото?

На моя син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

В очакване на Спасителя…

Всички сме в очакване на Новия Спасител. Не знаем откъде ще се появи. Дали ще бъде с дълга коса, или нисък със сини очи. Само да не е и с малки мустачки. Всички го очакваме. Не си признаваме, но дълбоко в себе си очакваме Спасение.

От медицинския фашизъм, от социалния експеримент украсен с военни действия и прототипни оръжия. От псевдо-зелената политика, която разорява средната класа и докарва малкия човек до просия. От цялото това лицемерие и пошлост, със знание простиращо се от тик-ток до соц. мрежа.

Политиците, казват, се изграждат с години. Те трябва да бъдат хора, доказали се като лидери в семейството, бизнеса или науката. Грижовни родители и независими материално индивиди. Не и шайка безскрупулни продажници или държани в шах поради кирливи ризи, хора.

Всеки ден виждам по няколко нарушения правени от органите на МВР. Днес например, изпревариха отляво трамвай на ул. Пиротска. С риск за живота на пресичащите или слезлите от трамвая. Нерядко виждам и спрели патрулки точно до тротоара пред Еврейското училище. Защото там продават дюнери, а полицаите искат да си гледат колите, да не ги откраднат, докато се хранят. Те са тези, които трябва да дават пример на Обществото. Мисля си, че някои хора влизат в системата на МВР само и само за да са над закона, а не да се грижат за неговото спазване. Това е много жалко.

Корупцията и разложението стават на много нива, само че Обществото, Човечеството е жив организъм. Ако някои клетки не работят за неговото съществуване, то последните се израждат в тумори. Те не работят за благото на Цялото, но за свое лично и на други, удобни на тях, структури.

Свидетели сме на един от ней-големите фарсове в съвременната история. Фарс, започнат с вирус, за който се споделя от международно признати учени че е лабораторно създаден. Фарс с препарати, които са експериментални, не осигуряват дълготрайна защита от вируса, не предотвратяват неговото разпространение и имат множество странични тежки ефекти, като също така водят до смъртност, отново базирано на мнение на учени.

Запитвам се защо психолозите и психотерапевтите в България не заемат гражданска и професионална позиция относно психическото състояние на населението. Защо не се споделят статистики за повишените нива на тревожност, депресия и потърсена специализирана помощ. Какво става с децата по време на Пландемията? Защо мълчите, колеги? Дали защото както и в чужбина устата на лекарите се затваря с пари, натиск или за постоянно?

Това е време страшно, мрачно и бездушно. И точно в такова време се появява Спасителят. Светлината, която търсим. Прометей, който ще жертва себе си, заради жалкото Човечество, което, обаче, носи Божествената Искра. Защото осъзнатият, добър и разумен човек е Богоравен и тъкмо от това се страхуват тъмните сили, вилнеещи сега по лицето на Земята.

Бъдещия нов Свят

Бъдещият нов Свят ще бъде социално ориентиран. Интересно е, че навлизайки в Епохата на Водолея, вместо да изживеем духовен подем, ние потъваме в най-мрачните сенки на човешкото съзнание. То е станало толкова първично и материално ориентирано, че може да се сравни с това на пещерните хора.

Само че новото време идва. Може би сме в тунела и е най-мрачно преди да видим Светлината. Защото само сенките раждат войни. Само демоните в човешкото съзнание желаят да доминират и властват над другите. Само те са кръвожадни и алчни.

А някой казва че пчелите умират. Че с тях ще загинем и ние. И това е истина. Японски и други учени създават роботи, които да ги заместват. Може ли нещо да замени Великото дело на Природата? Защо трябва да разрушим от алчност, за да създадем нескопосана реплика, отново за пари. Апропо Мъск и компания искат да изстрелят хиляди сателити в Космоса. Само че дигиталните очи са слепи за красотата на Земята и ще ни облъчват с по-мощни електромагнитни вълни 5G и нататък.

Аристокрацията на човешкият дух бива потъпкана от съзнание на примати. Както някога кроманьонците смазаха неандерталците. Или някъде в миналото се е загубило свързващото ни звено с целия Космос. Последните години преживяваме тоталния крах на Истината, защото политическият свят е залят от лицемерие и заема васална позиция спрямо определени индустрии.

Може би и преди е било така. А може би и ще бъде, до следващия цикъл. Този Свят има нужда от осъзнати и добри хора, които да го обитават. Защото просто не ни принадлежи. Дали са ни временни къща, убежище, в което духовете ни да се проявят. И тъмните и светлите.

Зачестилите катастрофи, липсата на уважение и морал, на чест и доблест, са белег за упадъка на тази цивилизация. Изродени “ценности” се налагат на Обществото, като техният живот ще е по-кратък и от нашето безславно столетие. Защото Богоугодните дела пребъдват и биват писани в книгите.

Героите са тези, които в трудни и жестоки времена са заставали на страната на Човечеството. Като Титанът Прометей, даващ огън на хората. Като всички жертвали се да имаме светлина в съзнанието си. Да имаме по-добри условия за живот. Да живеем сред наука и изкуство.

Далаверите са нещо кратко, опетняващо душата. Лъжите -белег, който ще носим с години. Убийството, било то пряко или чрез продажба на оръжие, цапа ръцете ни за поколения. Защото не бих се радвал да бъда жител на страна, която бележи икономически ръст продавайки оръжие.

И ще рече някой какво да правим? Нищо, просто бъди осъзнат и добър. Копай Земята, прегърни я с пръсти. Целуни семенце, посади го. Земята е нашата майка, а майката ражда толкоз деца, колкото може да изхрани и за нея всички са важни. Технологиите са просто кратък епизод от нашето съществуване, а ние може би сме още в духовните си пелени.

« По-стари публикации