словесни проблясъци

Месец: декември 2018

Коледна молитва / Wihnachtsgebet

По празниците се моля
Господ да се смили над Душата ми.
Да съумея и стопя
буцата заседнала в гърлото ми.

Вярвам Бог ми е простил,
в деня на моето създаване.
Хората – близки и далечни също.

Моля се да намеря сили
да успея и аз да си простя
и продължа в Новата година.

По мъдър, по весел
и обичащ

Жоро

Während der Ferien bete ich zu Gott,
er sich über meine Seele zu erbarmem,
damit ich den Klumpen in meiner Kehle
schmelzen kann.

Ich glaube daran,
dass er mir schon am Tag meiner Schöpfung verzeiht hat.
Bekannte und Verwandte auch.

Ich bette um Kräfte zu finden,
damit ich mir auch verzeihen kann,
und ins neue Jahr weitergehen darf.

Weiser, glücklicher und lieber
Georg

 

Пролет

По билото мъглата слиза –
като невидима коприна.

Като було на невяста,
спускащо се на талази.

Погалва елите,
навежда боровете.
Стъпва тихо.

Сякаш е девица босонога
над дъбравата понесла се.

Шуми гората
с моминска въздишка.

* * *

Все някой ден
ще трябва да повдигне булото си,
за да я зърне и дари с целувка
нейният жених.

Първата проява на Любовта е чрез храненето

Не вярвате ли? Попитайте някое бебе и то ще притвори ангелскосините си очи в съгласие.

Първият акт на грижа към другия и себе си е храненето. Хранене с любов.

Преди да се запозная с Еминка, или по-скоро да заживея (за кратко), с нея не знаех много за изкуството на храненето. За бремето на пазаруването и колко е трудно да въртиш домакинство. Колко е тежко да занесеш пълна чанта с хранителни запаси за цялата седмица, у дома. Вероятно бях разглезен от моята баба и жената от моята предишна връзка – М.

Днес бе един от дните
в които всяко вдишване
трябва да е благословение.

Вдъхвайки ароматите и понасяйки се с глъчта на Женския пазар, си спомням за вечерите на свещи с Еминка и съжалявам, че не бях открил по-рано тези житейски истини.

Започвай и приключвай храненето с молитва

Да избираш хубави и пресни продукти е изкуство. Да готвиш добре – дарба. Да споделиш яденето с Любим човек – щастие.

Обичам храната да е цветна. Например ако е салата от ряпа, да има моркови и магданоз например. Подреждам резънчетата във форми. Храната трябва да се поднася красива.

След дишането, храненето е проява на Любов към самия себе си

Няма нищо по-хубаво от това, да занесеш на празник нещо сготвено от теб. Не купено. Купи само продуктите. Избери хубави и приготви нещо с радост. Да нахраниш някого, е като да бъдеш подобен на Христос. Всеки обича различна храна, но също тъй и да бъде нахранен.

Детето, кучето, земята

Храната е Алфата и Омегата на Битието. Един ден, когато престанем да се храним, може би вече няма да бъдем хора. Та как ще се побратимяваме тогава със зеленчуците, ще белим дебелата кора на цвеклото, или вкусваме хилядите екзотични подправки? Може би Ангелите се хранят само с Любов, ала ние сме все още хора…

С очакващи очи, празни ръце и къркорещи стомаси

Защо толкова много хора се записват на курсове по готвене? Те се учат да обичат. Забравили са, как е ги е обичала чрез храненето майка им, баба им или някой чевръст баща.

Да готвиш хубаво значи да можеш да обичаш хубаво

* * *

Вървя по женския пазар. Улицата е обляна в светлина. Може би след 100 години, когато тук ще продават вероятно роботи под стоманено небе, това място ще запази своето очарование и все още ни привлича. След пазаруването се награждавам с мармаладена поничка. Ще посетя и черквата Св. Кирил и Методий, на чиито олтар е издялата Божията молитва и отново се пусна в потока – на храни, души, миризми, викове и отглас от копнежи.

* * *

Разгледай ръцете на човека до теб. Всяка проява на Любовта чрез хранене е врязана в тях. Ако ръцете са твърде меки и гладки, то може би до Теб стои Ангел, или човек, който не познава този вид Любов.

Как се готви блага чорбичка

Вчера бе Никулден. Докато другите готвеха риба, аз направих една блага чорбичка, за обяд. От нея остана и за следващия ден вечерта. Затова е блага, но и защото исках да я направя така, както я готвеше моята баба. С омекнали – топящи се в устата картофи. С фиде и лъжица олио, да има мазнинка. С повечко вода, че да може да се бърка, сърба и духа.

Спомням си как баба веднъж изпусна тенжера с гъбена чорба. Събираше останалата чиста от тенжерата, лъжичка по лъжичка. Тъй я сбираше, както я и готвеше. С отношение и Любов.

Ето някои указания за готвене на блага чорбичка…

Нарязваш ситно един или два моркова и обелваш няколко картофа. Ключът при тях е да ги нарежеш на малки парчета. Да уврат лесно… Сещам се в тази връзка за фразата “Опичай си ума”, изричана моята баба. Сипваш 500-700 грама вода в тенжерата, като можеш да долееш след като сложиш фидето. Тестените неща са жадни, а ние искаме да направим хубава – водна супа.

Слагаш първо морковите, след това картофите и когато водата заври, добавяш фиде от това, което си купил по интуиция. Пускаш щипка хималайска сол, за да се овкусят картофите. За аромат слагаш чубричка и някакви сушени зеленчуци. Нарязваш главичка лук. Пускаш го и бъркаш. Благата чорбичка иска да я разбъркваш и да има лучец.

Когато супата почне тихо да къкри – остави я за 5-10 минути. Пробвай картофите и най-вече морковите. Извади един два и ги натисни с лъжицата. Тя трябва лесно да се вреже в тях. Ако това е така можеш да изключиш. Важното е зеленчуците да не станат на каша. Чорбичка правим все пак, при това блага… Самите моркови, щом уврат, сменят цвета си към бледорозов или оранжев. Те ще те ориентират.

* * *

Благата чорбичка се готви без да се опитва. Ти знаеш, че я правиш със сърце и че ще стане хубава. Не я яж бързо и гореща. Остави я да истине, да пусне малко пара. Помисли за бъдещето и за миналото. Минало, в което си се сгушвал в кухнята, сред приканващи миризми и боботенето на печката. Когато благата чорбичка, сготвена с любов, те е чакала.

* * *

Никулден е. Сетих се за няколко важни именници в този ден. Чорбичката бе станала, точно такава, каквато я помнех, или си представях. Може би днес готвехме заедно с Баба… Седнах на масата и запалих една свещичка.

София, 6-7.XII.2018 г.