словесни проблясъци

Категория: Изкуствен интелект

Технологии и Хора

Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.

Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.

Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.

Защо няма да си купя Тесла

Няма да си купя лек автомобил марка Тесла, поради много причини. Първо, защото струва колкото едно жилище в София. Второ, защото е съставен главно от електроника, която след повреда няма да мога да поддържам. Трето…

Можем ли да си купим кола от фирма, която изхарчва 60 милиарда долара за да купи онлайн платформа за чат и пропаганда? Можем ли да закупим кола от компания, която изпраща редовни ракети в Космоса, които изхвърлят тонове прах и вредни газове в атмосферата? Можем ли да закупим кола от компания, която разработва хуманоидни роботи, които след някои ден ще хванат автоматите. Не, не можем!

Българите са материално бедни. Можем да си купим кола, с честно изкарани пари, за 3-5, максимум 10.000 лв., и да я караме десетилетие. Да не изброявам марки, че ще кажат че съм пристрастен. Кола на 10-13 години, в добро състояние, която ще изкара поне още толкова. И поддръжката ще ѝ бъде евтина. Защо Тесла?

Защото да караш кола за 100-200 бона е въпрос на “престиж”. Да те гледат хората че си яхнал таблетчето. Че можеш да го паркираш, където ти скимне. Някой може да каже че съм завистлив, а не прогресивен. Не братче, просто съм практичен и обичам да карам, но със собствени усилия. Да ръчкам скорости, да ми мирише понякога на бензин.

Технологиите крият огромната опасност да притъпят Естествения Интелект на Човека. Да го направят зависим от тях, когато кара, спи, яде и спортува. Кому е нужно това? Нужно е на хората, които стоят зад тях. Човекът израства полагайки усилия, учейки, тренирайки, работейки.

Технологиите са улеснение в тези сфери, но не и заместител. Още повече, когато става дума за водене на битка, за чест и човешко достойнство, технологиите нямат място. Те са просто платки и програми облечени в метал, които струват скъпо на нашата Природа.

Човекът, човешкият Дух, душата и нейните търсения, това е скъпоценният камък на Живота. Той не може да бъде заменен от никаква технология. Биологичният императив да живеем, да се подчиним на закона Еволюцията, да дарим Живот, да обичаме и се радваме на съществуването с всичките си сетива, това ни прави Хора.

Та Тесла… Братко, за 100 бона ще оправиш цяло училище. Ще оправиш фасадите, стегнеш покрива, ще учат дечица, нашите деца. Ще направиш нещо смислено с парите и живота си. Не карай Тесла, не карай скъпи и тежки коли, които те правят роб на корпорациите/ Карай колица, която е здрава и ти е вярна. С която с чиста съвест вършиш работа и пътуваш.

Защото пътуването е удоволствие. Пътуването е Свобода. Пътуването е независимост от концерни, служби, средства за проследяване. Ние сме Души дошли на Земята да пътешестваме.

Труд и Човек

Животът минава бавно, когато не си ангажиран. Когато нямаш работа, въпреки че си кадърен и ти се работи. Просто има такива моменти. И се чудиш как да си запълниш времето. Ще Ви издам една тайна, това време е наистина ценно. Всяка секунда от нашия Живот е безценна.

Стига да не сте закъсали за средства, то можете да отделите внимание на себе си. Да потренирате. Да свършите отдавна планирана домашна работа. Да стегнете автомобила. Да планирате пътуване с близки. Да посетите по-възрастни родители и приятели. Да… Има толкова много „Да“, когато разполагате с време. Ценете го. Съществата до Вас, които Ви обичат, също.

На прага на поредната индустриална революция можем смело да заявим, че Трудът, работата, действието, градежът, са от изключително значение за Човека. За всяко живо същество. Защото така еволюираме и се чувстваме полезни. Не бива никому да се отнема правото на Труд. Правото на работа, правото да се развива и изразява своя потенциал. Това вдъхновява всички ни.

Времето

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Технологии и Съзнание

В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.

Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.

В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.

От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.

Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.

Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.

Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?

Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.

Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.

Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.

“Виртуална” бруталност

Първа част, Рекламата

Искате ли да посетите Мачу Пикчу? Да направите пътешествие с круиз и обиколите Земята за едно денонощие? Да се гмурнете в Марианската падина или дори да отидете на Луната, на Марс? И всичко това без да оставите въглероден отпечатък. Как? Разберете сега, елате в Мета!

Рекламата пулсираше на метростанцията. Виждаше се и по различни спирки на бусовете, само че там на афиши. В метрото беше по-зле защото дори да не я гледаш, я чуваш. Иде ти да си запушиш ушите. Да нахлупиш качулката си и се скриеш някъде.

На компютъра ми излизат непрекъснато реклами. Да бъда боец, да участвам в “Ем Ем Ей” битки, да се стрелям с врагове и всичко това без да пролея капка кръв. “Ще бъдете силни без да натоварвате тялото си”. Показваха се 3D модели на пичове и мацки. Аз обаче, упорито ходех на лостовете.

Лягам си, отварям таблета или телефона да почета малко и бам “Знаете ли че когато сте в Мета, вие ползвате по-малко кислород? Така пестите за другите, намаляват се нуждите Ви от храна, пестите я за другите? Нека живеем в Свят в който има място…” цъкнах да прекъсна рекламата.

За другите – изкрещях!

Започнах да мисля кои са тези другите. Дали бяха стотиците хиляди бизони, избити от колонизаторите на Северна Америка, дали ставаше дума за унищожените за кожа, кости, мас и препарация, животински видове. Сега, след столетия, не след хилядолетия, другите пеят различна песен.

Най-ужасно е да видиш телевизионната реклама. “Създайте виртуално семейство. Така, не се натоварвате с отговорна връзка. Вашите виртуални деца ще Ви очакват. Няма нужда да чистите след Вашето виртуално куче. Направете си виртуална ферма… и разбира се всичко това е без CО2.”

Викам си “Ще имате да вземате”. Говорим си с Веско на по бира и той разправя, а Веско е самоук Хакер, “Ти знаеш ли Жоре, колко ток отива за всичките тези сървъри дето поддържат тази Мета…” “бъркоч” – викам, “не, Вселена” смее се той. “Десетки акри гори са отсечени и Гигавати ток са нужни да се поддържа нещо…” “Което реално не съществува, добавям”. Чукваме чашки и си кимваме разбиращо.

Втора част, Вълната

От любимия ми мобилен оператор получих пакет за Великден. Преди ми пращаха зайци и шоколадови яйца, сякаш да се подиграят с надписаните сметки. Отварям пакета и гледам вътре цайси и ръкавици със знака за безкрайност. Кратко ръководство за употреба и едно шишенце с течност.

На шишенцето пише да се държи след отваряне в хладилник. Били някакви наночастици, които спомагали виртуалното преживяване. Можем да ги поемем на гладно, за по-сигурно. Тоя бъркоч няма да го погълна, та го излях в тоалетната. Очилата приличаха на VR1 отпреди 20 и повече години.

Какво пък, нахлузих ги. Бяха малко неудобни, екранът заприсвятка. Турих и двете ръкавици и се разположих удобно в креслото, както пишеше в наръчника. Озовах се на рецепция. Зад бюрото стана висока млада жена, 3D модел. Тя бе червенокоса, с подчертан бюст и елегантно облечена.

– Здравейте Г-н Атанасов, аз съм Ейнджъл, Вашият виртуален асистент.

– Здравей Ейнджи, отговарям.

– Можете да изберете Вашата виртуална идентичност.

– А не, предпочитам да бъда себе си.

– Но – Ейнджъл поклати глава с иронична усмивка – бъдете някой друг, скучно е да сте себе си.

– Добре де, можем да пробваме за експеримента. Какво ми предлагате?

На екрана изникнаха тела на известни герои, разбира се свързани с филми и търсения в Мрежата, които бях правил. Ей го Роки, Шварценегер в различни роли, разни мускулести пичове от калистениката, бойци.

– Давай Конан Варварина – викам.

– Добре – кимна с глава асистентката.

– Искате ли атрибути? В пространството се появиха мечове, препаски, корони все по 10-20 Евро парчето.

– Вижте, поне да не съм гол. Ще взема меч и кания, да го нося.

– Готово – рече Ейнджъл. До нея се появи огледало, което леко потрепваше.

– Погледнете се.

Отидох до огледалото и се видях целия в мускули. Държах в ръце дълъг двуостър меч, имах и диадема на главата.

– Бонус – усмихна се асистентката.

– Имам един въпрос – попитах аз.

– Да?

– Как ще разбера кои са другите тук?
Ейнджъл наклони глава.

– Другите са това, което са тук, Г-н Атанасов. Това, за което са си платили. Освен това ние пазим личните данни на нашите клиенти.

– Ясно.

– Има още нещо – добави Ейнджъл.

– Да?

- Трябва да си изберете начин, по който да излезете от Мета-Вселената, ако нещо се обърка.

– Обърка? – погледнах я.

– Ами ако се уплашите, или се почувствате зле. Може да имате хронични заболявания или морска болест. Хората потъват толкова дълбоко във виртуалният свят, че забравят да махнат ръкавиците и очилата.

– Нека да бъде примигване с очи. Като дете ми помагаше да изляза от някой кошмар.

Ейнджъл си записа

– Изберете си епоха.

-

Да съответства на образа, който избрах – отвърнах. Нещо като древен Рим, или по-късна, добавих, сещайки се че мечът бе от желязо.

-Не се притеснявайте, тук епохите се смесват, героите също. Ще Ви въведа в подходящ Свят. Атлантида как Ви звучи?

Кимнах.

В края на пространството се завихри елипса, в пулсиращи цветове.
– Порталът Ви очаква, на добър час – рече Ейнджъл и се усмихна показвайки бели 3D моделирани зъби.

Какво пък, за човек играл Волфенщайн и Half Life на тъмно, няма да се уплаша от поредната виртуална боза, си викам и нарамил меча минавам през портала.

Пясък, плаж в близост до океана. Виждам някакви хора в далечината. Хващам меча в ръце и мигом се сепвам. А бе тука не е да се трепем нали? Има някакъв етикет, ще общуваме. Ще общуваме?! Аз аверите си не виждам на по питие, та тука.

Чувам, че някой тича и гледам. Вдясно от мен се набира Роки, спринтира та се къса. Хукнах и аз да бягам след него, да си премерим силите. Усещам, че се потя под визьора.

С Роки стигнахме до онези, дето се виждаха в далечината. Дишайки тежко съзираме следното:

На плажа, на тръстикови нарове, насядали, пият и мезят… Още Конани, Рокита, Ван Дамовци, Глории, Бритни Спиърс, в няколко модификации, една Анджелина Джоли и Селион Дион. Някои хора нямат вкус.

Неловко се обръщам към другите и викам:
– А хм, наздраве! Да Ви попитам дали се разбираме.

Единият Конан ме гледа вцепенено няколко секунди, после стана и протегна ръка.

– Приятно ми е, Чен.

– Да не си китаец? – стискам му ръката.

– Да – кимна той. Мета превежда всяка дума от езиците, които не разбирам.

Гледам и аз във визьора едни флагчета, моето свети на българското. Включих още няколко.

Изведнъж нещо зажужа. Някакъв грохот се чуваше в далечината. Роки сочеше с ръка, в посока на океана. 

Всички се скупчихме на брега да гледаме.

– Une grande vague arrive! (Иде голяма вълна! фр.) – разбрах от Селин Дион.

Вълната бе огромна и черна. Висока десетки, не стотици метри. Водната маса се издигаше затулвайки небето. Вятърът хвърляше пясък в лицата ни, палмите се огъваха. Водата се превърна в тухли. В блокчета, на които се разпадаше. Като пиксели от цифрова картинка. Изпадащите блокчета се надвесиха над нас и плажа. Изображението примигна. 

Започнах да мърдам бързо с очи.

Хванах с две ръце очилата и ги свалих, метнах и ръкавиците. Дишах тежко. Бях сам в стаята. Отидох до прозореца и дръпнах завесата. Погледнах към домовете на съседите. Видях как някои от тях се гърчеха в леглата си с визьори на очи, повръщайки вода. Мятаха се и стенеха.

Трета част, Мета

Седнах на компютъра и пуснах търсене. В момента ставаше нещо страшно. Близки на милиони хора свързани към Мета снимаха как те се мятат безпомощно. Имаше съобщения за удавени в леглата си от собствената им слюнка. За хора удряли и разбили визьорите, в стената. За скачания от балкони.

 Звъннах на Веско.

– Брат, дай да оправим тази работа.

Той изпъшка.

– Добре, нека да помисля.

И след това написа онази програма.

Мета-Вселената оцеля точно няколко месеца, след като беше пусната. Странните бъркочи, с които тъпчеха потребителите, бяха унищожени. Хората започнаха да си ходят отново на гости, на излет, правеха скара и слънчеви бани. Никой не говореше за никакви отпечатъци. С Веско бяхме на разходка в Рила. С нас жените, децата и кучетата.

Вдишах дълбоко хладния чист въздух и зареех поглед в прекрасното синьо небе. Изведнъж нещо в него примигна.

Мета-вселената

Мета-вселената ще бъде реалността на “обикновените хора”. На бедните. На тези, на които им се втълпява, че тровят Природата, а не големите концерни.

Богатите, за тях ще остане удоволствието да обикалят планетата на яхти, самолети, тежки джипове и както им харесва, докато “подчинените” (и заблудените) скитат из “виртуалния Свят”.

Примката се затяга и ние не трябва да допускаме дискриминация на база икономическо състояние, което води до “касти” в обществото.

Още за „изкуствения интелект“

Всеки машинен или “изкуствен интелект”, би бил като осакатено подобие на човешкия ум. Колкото и да ни убеждават, никаква технология не може да достигне върховете на ума. Защото само нему са присъщи възможности като въображение, например. Умът е способен да конструира реалности, които не са му познати. Да си измисля машини и светове.

В зората на Четвъртата Индустриална Революция, изкуственият интелект е лайтмотив. “Панацея” за трудностите на човечеството. Начин, да бъдат елиминирани “грешките” на хората, при различни дейности. Като шофирането например. Ала трябва да отчитаме, че човек се учи и израства чрез опита си.

Машинен интелект се залага в много устройства. Телефони, прахосмукачки, коли. Ала и в автономни бойни машини и прототипи на военни роботи. Както писах и преди – изкуственият интелект не може да разбере понятия като морал, любов, чест, или родина. Нему е чуждо и присъщото на живите същества състрадание.

Хората опознават другите форми на живот чрез общуване. Това поражда у тях емоции и любопитство. Начин да направят обмен чрез друго съзнание. Самото размножаване и създаване на деца от човека, е част от еволюционната стълбица, като всяко поколение носи информация за извървения от предците път и възможност, да надградим постигнатото.

Противно на това машината няма собствена идея за прогрес. Тя не е ограничена като човека във времевия интервал на живота. През съществуването си човекът се опитва да израсне, съзнателно или не. Има стремеж и вътрешен импулс да остави следа, или най-малкото, поколение.

За машината ще бъде чуждо и непонятно желанието на някой, да види изгрева. Да изкачи планина. Да подиша чист въздух. Да бъде сред Природата. Тя няма никога да разбере пертурбациите на Душата, емоциите, които подтикват човека да създава произведения на изкуството.

Защо идеята за “изкуствения интелект” се налага? Може би за да свикнем с нея. Да ѝ делегираме някои задължения. Само че упълномощаването на технологията да взема решения вместо нас крие рискове. Най-малкото че ние няма да разчитаме толкова на своя опит и интуиция. На възможностите на нашия ум и въображение. А на набор програми, създадени от хора.

Технологиите могат да намерят приложение там, където е опасно за човека, но не и да бъдат негов заместител. Да го освободят от тягостния монотонен труд, но не и да отнемат правото му да работи и се развива. Една машина може да постави инжекция на болен, но никога няма да изпита емпатия.

Машините приложение намират в много сфери от нашия бит. Те би трябвало да са облекчение за човека. Употребата на роботи в личния живот при грижа за възрастни и игри с деца, крие рискове от все по-голямо отдалечаване на хората един от друг и оттегляне в себе си. Всъщност точно сред новите технологии ние трябва да си подадем ръка и бъдем по-човечни.