словесни проблясъци

Категория: Изкуствен интелект

Мета-вселената

Мета-вселената ще бъде реалността на “обикновените хора”. На бедните. На тези, на които им се втълпява, че тровят Природата, а не големите концерни.

Богатите, за тях ще остане удоволствието да обикалят планетата на яхти, самолети, тежки джипове и както им харесва, докато “подчинените” (и заблудените) скитат из “виртуалния Свят”.

Примката се затяга и ние не трябва да допускаме дискриминация на база икономическо състояние, което води до “касти” в обществото.

Още за „изкуствения интелект“

Всеки машинен или “изкуствен интелект”, би бил като осакатено подобие на човешкия ум. Колкото и да ни убеждават, никаква технология не може да достигне върховете на ума. Защото само нему са присъщи възможности като въображение, например. Умът е способен да конструира реалности, които не са му познати. Да си измисля машини и светове.

В зората на Четвъртата Индустриална Революция, изкуственият интелект е лайтмотив. “Панацея” за трудностите на човечеството. Начин, да бъдат елиминирани “грешките” на хората, при различни дейности. Като шофирането например. Ала трябва да отчитаме, че човек се учи и израства чрез опита си.

Машинен интелект се залага в много устройства. Телефони, прахосмукачки, коли. Ала и в автономни бойни машини и прототипи на военни роботи. Както писах и преди – изкуственият интелект не може да разбере понятия като морал, любов, чест, или родина. Нему е чуждо и присъщото на живите същества състрадание.

Хората опознават другите форми на живот чрез общуване. Това поражда у тях емоции и любопитство. Начин да направят обмен чрез друго съзнание. Самото размножаване и създаване на деца от човека, е част от еволюционната стълбица, като всяко поколение носи информация за извървения от предците път и възможност, да надградим постигнатото.

Противно на това машината няма собствена идея за прогрес. Тя не е ограничена като човека във времевия интервал на живота. През съществуването си човекът се опитва да израсне, съзнателно или не. Има стремеж и вътрешен импулс да остави следа, или най-малкото, поколение.

За машината ще бъде чуждо и непонятно желанието на някой, да види изгрева. Да изкачи планина. Да подиша чист въздух. Да бъде сред Природата. Тя няма никога да разбере пертурбациите на Душата, емоциите, които подтикват човека да създава произведения на изкуството.

Защо идеята за “изкуствения интелект” се налага? Може би за да свикнем с нея. Да ѝ делегираме някои задължения. Само че упълномощаването на технологията да взема решения вместо нас крие рискове. Най-малкото че ние няма да разчитаме толкова на своя опит и интуиция. На възможностите на нашия ум и въображение. А на набор програми, създадени от хора.

Технологиите могат да намерят приложение там, където е опасно за човека, но не и да бъдат негов заместител. Да го освободят от тягостния монотонен труд, но не и да отнемат правото му да работи и се развива. Една машина може да постави инжекция на болен, но никога няма да изпита емпатия.

Машините приложение намират в много сфери от нашия бит. Те би трябвало да са облекчение за човека. Употребата на роботи в личния живот при грижа за възрастни и игри с деца, крие рискове от все по-голямо отдалечаване на хората един от друг и оттегляне в себе си. Всъщност точно сред новите технологии ние трябва да си подадем ръка и бъдем по-човечни.