Генетичните брънки които се носят във време-пространството

не са нашето наследство.

Не е и обусловеността на индивида от миналите деструктивни модели на предците.

Истинското наследство на човека е богатството на генофонда – на неговата непокварена и чиста душевност – готова да лети и се бори за Свободата си.

Бащата Х слуша музика която ти не понасяш, а немееш пред акорди които те докосват. Майката Y не те разбира не достига твоите копнежи макар и някога да са я вълнували не по-малко от теб.

Времето се изкривява в геометрична крива която броди из Вселената за да се върне в първоначалната си форма – обогатена от дъгата, окъпана в цветове и преживявания. Точно това е твоят живот – извън обусловености и преходи, проектирани от миналото.

Едно усмихнато дихание.

София, 3/XI/2011 г.