словесни проблясъци

Категория: Машини (Страница 1 от 2)

Червено сияние

Чухте ли за Червеното сияние? Казват, че близо до морето се забелязва. Или пък дори в Пловдив. Небето има странен розов, почти червен отенък. Като да е потопено в кръв.

Сякаш разбираме това, поставени пред избора да гласуваме. Т.е. пред липсата на такъв. Как да избереш по-малкото зло? А за направеното зло от бившите и настоящи уж Червени, знаем всички. Но удобно мълчим.

Светът е потънал в кръвта на невинни хора, чрез машинации. Чрез удобни събития, които развързват ръцете на националисти, на хора жадни за власт и насилие. Хора, чието съзнание е промито, от една или друга диктатура.

И докато над нас се сипят неясни частици, които създават идващата Есен и Зима, докато военните правят експерименти в атмосферата, без да се съобразят с гражданите, ние ще живеем в този ужасен филм. В кошмар, оцветен червено.

Червеният кошмар е време, през което се повдигат много въпроси, на които нормалните и морални хора в миналото, не биха цепили басма. Като това колко биологични пола има в Света, дали машините имат съзнание, как да се забрани на хората да ползват личните си превозни средства и др. Всичко това, заедно с извършващия се пред очите ни геноцид .

Можем ли да приемем тази реалност? Не можем, тя е създадена от студени и бездушни същества, за които Човешкият Живот няма никаква стойност. За които лъжата и измамата са начин да оцелеят и работа, на която са назначени. Никой нормален човек не би се съгласил с подобна ситуация.

Обградени с полиция и армия, с индустрии и лобита, съществата са се окопали по високите етажи на властта. Те хвърлят хора да се бият срещу нарочения “враг”. Те насъскват полицията и сеят антихуманност. За тях да живееш в грях, суета и безсмисленост, е ежедневие.

Само че… Само че, Човекът е дошъл на този Свят да бъде Свободен. Да се радва на общата Еволюция и прогрес и се ползва от благата на Земята. Да осъзнае, че е сродник на Природата, че произхожда от Бога. Всички възвишени хора са имали усещане за свързване, за единство, за мисия.

Нашите временни гости, които се месят в управлението на Земята, биват лесно разкрити. Фашизмът е там, където има пропаганда и лицемерие. Където се налагат забрани. Любовта дава Свобода.

Да разчупим оковите на Фашизма бивайки хора. Бивайки добри и отговорни един към друг. Не преследвайки главно материалния интерес. Вършейки съвестно работата си. Това означава ба бъдем Хора. Защото тази епоха е Пробен Камък за тези, които ще останат верни на своята Природа. Ще познаят, че са дошли от Духа и че трябва да работят за него.

Червените облаци ще отминат.

Опасностите на синтезирания глас

Днес слушам по немско радио как се провежда експеримент. Човек записва с помощта на програма гласа на водещата. След това отново чрез програмата се възпроизвежда казаното от нея, но в превод на друг език, запазвайки що годе същата модулация.

Сещам се за разказ на Рей Бредбъри из сборника му “Възпявам електрическото тяло”. В него последният останал човек на Марс бе подведен от програма и не успя да напусне планетата.

Лично виждам много опасности за злоупотреба с подобни технологии. Виждам опасности за лишаване на хора от работни места в сферата на превода, на Изкуствата. И понеже някои мой познати от ФБ споделят неща свързани със съвременни технологии, бих се радвал да се замислят над това.

Новите технологии и Бъдещето

Показателно за нагласите ни спрямо “новите технологии” бе мълчанието настанало в групата по Френски, когато преподавателката попита какви ползи за Човечеството очакваме от тях за в бъдеще.

Да, съвременни технологии биха помогнали на хора с недъзи. Биха дали възможност за използване на механични крайници, на усъвършенствани уреди за хора с увреждания или претърпели удар.

Всъщност много по-важно е да растем и живеем в една здравословна среда. Среда, в пряка връзка с Природата. Защото технологиите са средство, което би трябвало да ни улеснява, но в реалността се оказва че ни прави свои роби.

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Нещо не е наред с този Свят

Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.

Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.

Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.

Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.

Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.

Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.

Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.

Бог и технологии

Тези, които погребаха Бога, убиха Човека.

Напоследък виждам че се правят филми, насаждащи идеи като одушевяване на машини, или общуване с иноземци. Рядко се правят такива, които да разказват за вдъхновението на Човека от Природата, за преклонението му към нея, за търсене връзката му с Бога и силната вяра, променящя Живота.

Технологиите не са част от Природния цикъл. Те се произвеждат в ущърб на околната среда. Не могат да се разградят по естествен начин. Не могат да бъдат усвоени от по-нисшите същества и да влязат в хранителната верига. И най-вече, не притежават и никога няма да притежават Божествената Искра на Живота, която стои в основата на Еволюцията. От тази гледна точка да хуманизираш технология, за мен, е ерес.

Също така се произвеждат технологии, насочени срещу човека. Това могат да бъдат оръжия, средства за следене, контрол и намеса в естественото развитие и репродуктивните способности. Използването на технологии срещу Човека и Живота е грях.

В миналото Природата, Бог, са били в основата на вдъхновението на редица хора на изкуството, учени, лекари. Без преклонение пред Живота, пред Разумната Същност, която го е създала и поддържа, Човекът се изражда. Затова сме свидетели на липса на морал, на апатия и на неуважение.
Допускайки Бог да живее в сърцата ни, Животът добива смисъл и се променя.

Пренареждане

Дали политиката е била винаги театър и игра със съдбите на хората? Прочитайки наскоро Биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, бих отговорил утвърдително. Друга книга, за която се сещам, е “Фараон” на Болеслав Пруст. Дали ще се вгледаме в съвремието или в древността, ще видим същите лъжи, машинации, пропаганда и личен интерес.

Народните избраници рядко остават такива, след като се домогнат до властта. У нас това са го разбрали лично дори убедените комунисти, след преврата на 9-ти Септември. Можем да прочетем за тяхното огорчение в книгите на Георги Марков. Властта опива, води до самозабрава, изличава Човешкото у човека.

В момента чета “Време за живеене и време за умиране” от Ерих Мария Ремарк. Неговите книги са пропити с разбиране безсмислието на Войната, насажданата омраза между хората, измисленото чувство за превъзходство. Точно затова са били горени от Фашистите. Една тоталитарна идеология не може да съществува без омраза, без нарочен виновен и враг.

Съвременната геополитика си играе с хората, като пионки. Мести ги насам, натам, както отърва на силните на деня. И винаги е било така. Преди години се смеехме на продукти правени в Китай. И да, китайският народ бе експлоатиран десетилетия от западни “инвеститори” които произвеждаха на Изток евтини продукти. Ала китайците са умни. Не можеш да произвеждат десетилетия продукти, без да усвоиш ноу-хау.

И сега Китай има претенции за една от Геополитическите сили, полюс в Света. И най-вероятно ще я постигне. Как ще преживеят това бившите “инвеститори” и експлоататори, не е ясно. Ясно е че има културален сблъсък, защото Западният и Източният Свят се различават, а Земята става тясно място за хора, които не се разбират.

Говори се за полети в Космоса, същевременно с това ни баламосват със Зелена политика и ограничение на замърсяването. Е как така се съвместяват нещата, след като всяка една изстреляна ракета, за извеждане на сателити в орбита, или човешки полет, означава тонове гориво, прах и частици в земната атмосфера? Да не говорим за замърсяването при експлозии.

Та филмът е такъв. Прожектират ни го, зомбират ни и очакват да го гледаме с пуканки в ръце. Само че има много по-важни неща от това да обръщаме внимание на силните на деня. За съжаление техният модел на поведение определя социалните настроения, културата и отношението на масите. Корупцията, ниското ниво на образование и упадъкът на религията, всичко това е следствие от насочена политика на механизма наречен “Държава”.

Зад тези злободневни неща си заслужава да си помислим, че ние всички сме братя. Че Земята е общ, даден на всички ни дом, да се развиваме, да се обичаме и да познаем Бога. Защото това дава смисъл на живота. Не измислените технологии, а раждането на деца, продължаването на Съществуването, единението със Вселената. Време е Човекът да се пробуди.

Енергийна криза и модерни технологии

Гледам реклами, пишат за “енергийна бедност”, каквото и да означава това. Живеем в известен парадокс. От една страна чуваме призиви за пестене на електроенергия, от друга се бълват технологии, които изискват все повече и повече ток. Технологии, които не са от първа необходимост. Играчки, виртуални забавления, коли. Изобщо тук не може да става дума за баланс, след като от една страна все повече замърсяваме Природата, с нови продукти. От друга, не се предлага евтино и устойчиво решение за трансформиране на енергия, което да е достъпно за хората. Каква е целта на всичко това? Да се лансират временно решения, които сега минават за “зелени”, а след години ще влязат в класацията на замърсителите.

Труд и апатия

Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.

Бъдещето на Земята

Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.

Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.

Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.

Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.

Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.

Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.

В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.

Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.

Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.

« По-стари публикации