словесни проблясъци

Категория: Миграция

Земята и Хората

С жената гледаме един филм, от онези “модерните”, пост-апокалиптични. В които ресурсите уж изчезват, корпорации изкупуват земята на фермери, а правителството принуждава хора да мигрират в Космоса. Уж за добро на планетата. Казвам си, какво лицемерие!

Лицемерие е да се сваля Човекът от пиедестала, на който е поставен от Бога. Лицемерие и подлост е, хората да бъдат гонени от дома си, за който биха могли най-добре да се грижат. Защото Адама даде имена на всички животни, опозна всички дървета. Децата на Адама са тези, които могат най-добре да се грижат за Земята. Всички други същества, които имат апетити към нея, отново ще експлоатират суровините ѝ и мъчат нейните жители.

Затова казвам, не напускайте планетата! Не се отказвайте от своя Дом. Защото човекът е проекция на Земята. Тя е негова майка и матрица на Живота ни. В открития Космос или на друга планета, човекът има в пъти по-малко шансове да оцелее и няма да бъде същият – Соларен човек, дете на Слънчевата система и Земята.

А и П спомен от детството

Спомням си за П. от крайните софийски квартали. По онова време това бяха Младост и Люлин. Наши близки живееха в тях и бяха получили ведомствени жилища. Мъжът на П. беше пилот. За съжаление загина когато децата им бяха доста малки. Ние често ходихме у тях на гости да си играем.

В даден момент в живота на П. се появи Аиса. Той бе с къдрава коса, слаб мъж с тъмни очи и мустаци. Нещо необичайно за нашето обкръжение. Кожата му бе белезникава, бе извънредно тих човек. Идеше от Палестина. За мен, като дете на под десет годинки през 80-те това бе непозната страна. Чувах за Бейрут, за непрекъснат военен конфликт и това беше.

Аиса бе живо въплъщение на човека от Близкия Изток. На изтерзания от войни и конфликти търсещ дом, родина и спокойствие. Той донесе видео и с него гледахме Рамбо – филм забранен по “онова време”. Как се развиха отношенията му с П. не знам. Изглеждаше сериозен човек.

Днес обръщам поглед назад и ми се иска да знам повече. Да не махна с ръка и да кажа не ме интересува. Защото Човечеството е един жив организъм и когато една част от него страда, страдат всички. Колкото е по-голяма страданието, толкова по-зле за нас.

Някой казва да не се интересуваме. Не се интересувахме, когато самолети прелитаха над нас към Белград. Не се интересувахме от конфликтите по време на тоталитарния режим и сега на Изток от нас. Гори ли чергата на съседа, ще се запали и нашата. А единственото решение е Мир.

Люшкането на Европа

Гледам постери за “демократична”, създаваща електроенергия сякаш от нищото, Европа. Европа, която през Март месец бе залята от протести във Франция. От полицейско насилие, от разделяне на обществото.

Европа, доставяща оръжие в страна с олигархична върхушка, толерираща крайно десни паравоенни елементи, с високо ниво на корупция. Коя е тази Европа, кой е този “Съюз”?

Прилича малко на Съветския, защото забраниха демонстрации и митинги в подкрепа на една от двете страни в конфликт. Нали уж имаме Свобода на Словото, на лична позиция и мнение. Изкажеш ли го, ставаш “крайно десен”…

Медуза в Лампедуза

Казват, че 5000 мигранти от Африка са попаднали на италианския о-в Лампедуза. Как са попаднали? Нали има брегова охрана, пресекли са териториални води? И попадат на остров, с оскъдни възможности за подслон и изхранване. Удобно нали?

Коя беше първата криза с която ни плашеха? Ами “мигрантската”. Защо миграцията или емиграцията да е проблем? Нали е право всекиму да търси “обетованата земя”. Нали хиляди са мигрирали по време на война, глад, болести и природни катаклизми. Миграцията или Емиграцията се превръща в проблем, когато новодошлите легнат на гърба на страната, в която пристигат.

Кой печели от създаването на подобни проблеми и решения? Италианците реват, че не могат да се справят и разбира се вероятно ще получат солидни финанси по случая. ЕС ще се огражда със стени, подобно на САЩ откъм Мексико и ще заприлича все повече на Тоталитарен режим, вместо на място за Свобода, Равенство и Братство. Мигрантите, те са просто част от играта.