В днешно време много се говори за цифровизация. Тя се прилага в различни сфери от бита ни, като банкиране, съхраняване и разпространение на произведения на изкуството като музикални записи и книги. Цифровизацията навлиза и в области като медицината, при издаване на рецепти, или при обучението, чрез дистанционна връзка.
При все това се наблюдават следните особености – нивото на обща култура и знания на средностатистическия човек, намалява. Въпреки достъпа до информация. Разбира се последната може да е орязана или филтрирана според целите на дадена медия. Възникват и други проблеми, като това че за да достъпваме книги или музика, филми, ние трябва да разполагаме с носител и устройство за възпроизвеждане.
При налични само онлайн данни, това означава огромно разхищение на електроенергия за тяхното съхранение. Също така и разходи за поддръжка и обновяване на софтуера. Що касае достъпа до профили на граждани в онлайн системи, като НАП, НОИ и др, това задължава по-възрастните хора да добиват знания и умения, както и да притежават устройства за достъп.
Всичко това повдига въпроси доколко е целесъобразно и в чия “полза” се извършва цифровизацията. Разбирам да цифровизираме произведения на изкуството, важни документи и книги, с позволението на автора или издателството. Да цифровизираме всичко, означава да бъдем зависими от технологиите. Да се прекъсне връзката между хората. Да се намали работната ръка, при все че говорим за безработица.
Информационните технологии трябва да бъдат облекчение. Средство, за съхранение на информация. Помощ, на творци и работещи. Те в никакъв случай не могат да заменят личното отношение, нуждата от подкрепа. Добивът на знания и умения. Не бива да възпрепятстват, а спомагат за живота на хората. Да ни направят по-свободни и гъвкави в решенията ни.
4.06.2024 г.