словесни проблясъци

Категория: Научна фантастика (Страница 1 от 2)

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Да обърнем взор към Земята

В метрото виждам странна реклама “Заедно към Марс”, или нещо подобно и снимка на деца. Казвам си, що за пропаганда. Спомням си за книгата на Рей Бредбъри “Марсиански Хроники”, както и за филма по разказ на Филип Дик, “Зов за завръщане”. Човек се влияе и формира от средата в която живее.

Та ако някой отиде на Марс, постепенно ще се превърне в Марсианец, а на Луната може би в Лунатик =) Шегата настрана, но ние живеем в уникални условия, които са ни формирали Биологически, Психически и Енергийно. Учителят Петър Дънов казва, че милиони Души чакат да се въплътят на Земята, за да свършат работа.

А тук има работа. Срещу тъмните сили, които желаят Земята само за себе си. Това късче Рай, което пътува из Космоса. Уникален хабитат за милиони същества, за Слънчевата Система, а вероятно и за нашата Галактика. Та стойте си на Земята, насочете взора си към нея, защото Тя има нужда от нас.

Надпреварата за Луната

Казват за някого че лежи на стари лаври. Постигнал е нещо, но някъде в миналото и сега не се развива повече. Това можем да кажем и за структури.

Мисля си, че когато науката се превърне в шоу, в реклама, тя просто престава да бъде наука. Превръща се в лоби, на “силните на деня”. В инструмент за печелене на пари и контрол.

Напоследък виждам доста реклами, че сме стъпили някога на Луната, уж преди 50 години. Луната е интересно космическо тяло, правейки двойна Планетна система заедно със Земята. До момента няма ясен отговор за нейния произход. Някой учени казват, че тя е доста по-стара от Земята. Други твърдят, че нейният произход е изкуствен.

Материали по темата има много, като бих Ви препоръчал книгата Проникване “Penetration” на Инго Суан. Също така и Има още някого на Луната “There is someone else on the Moon”, на Джордж Леонард. Надпреварата за Луната е странна, както и да я погледнем. Ако там не се съдържа част от Историята на Човечеството, а има купчина прах и ценни метали, е направо излишна. Като да пращаш поредния екипаж с риск за Живота към Марианската Падина.

Какво погребаха със себе си първите американски Астронавти? Защо не изглеждат въодушевени и победители в интервюто си, а подбират внимателно отговорите си? Защото крият нещо? Интересен поглед към темата за космическите пътувания дава филмът Capricorn 1. В него се фалшифицира мисия до Марс. Чудя се как НАСА е допуснала филма.

Истината е поставена пред очите ни, за да не я видим. Или да бъде поругана. Самият Армстронг говори за нейните “защитни слоеве”. Обикновените хора, надали ще я научим лесно. Но ние трябва да я търсим. Защото само Истината, както е речено в Писанието, ще ни направи Свободни.

Бог и технологии

Тези, които погребаха Бога, убиха Човека.

Напоследък виждам че се правят филми, насаждащи идеи като одушевяване на машини, или общуване с иноземци. Рядко се правят такива, които да разказват за вдъхновението на Човека от Природата, за преклонението му към нея, за търсене връзката му с Бога и силната вяра, променящя Живота.

Технологиите не са част от Природния цикъл. Те се произвеждат в ущърб на околната среда. Не могат да се разградят по естествен начин. Не могат да бъдат усвоени от по-нисшите същества и да влязат в хранителната верига. И най-вече, не притежават и никога няма да притежават Божествената Искра на Живота, която стои в основата на Еволюцията. От тази гледна точка да хуманизираш технология, за мен, е ерес.

Също така се произвеждат технологии, насочени срещу човека. Това могат да бъдат оръжия, средства за следене, контрол и намеса в естественото развитие и репродуктивните способности. Използването на технологии срещу Човека и Живота е грях.

В миналото Природата, Бог, са били в основата на вдъхновението на редица хора на изкуството, учени, лекари. Без преклонение пред Живота, пред Разумната Същност, която го е създала и поддържа, Човекът се изражда. Затова сме свидетели на липса на морал, на апатия и на неуважение.
Допускайки Бог да живее в сърцата ни, Животът добива смисъл и се променя.

Бъдещето на Земята

Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.

Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.

Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.

Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.

Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.

Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.

В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.

Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.

Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.

Космически изследвания и Природа

Космическите изследвания отново излязоха на мода. И то във време, в което се говори усилено за защита на Природата. Давате ли си сметка, колко тонове гориво, прах и твърди частици биват изпуснати в атмосферата и дишани от живите същества при един успешен полет на ракета? А при неуспешен?

Пътуването на “Артемис” до Луната прилича на шоу, което се опитва да възкреси някогашната “слава” на космическата агенция на САЩ. Само че никой не дава отчет за вредните емисии, рисковете за екипажа и не споделя какво точно ще спечели Човечеството от това начинание, при условие че уж сме кацали на Луната десетина пъти и Лунната Програма е приключила.

Отвличане на внимание, или поредната черна дупка за пари? Лично не бих подкрепил никоя космическа програма, докато не се създадат двигатели, които щадят Природата. Казват че немците още по времето на Втората Световна война имат подобни разработки. Разбира се всичко е засекретено.

Обръщане теста на Тюринг

Да обърнем теста на Тюринг би означавало да оставим машината да реши дали обменя информация с човек или друга машина. Това би било най-малкото обидно за Човека. А какво би станало ако машината реши, че не общува с човек?

Да си спомним за филма “Ловец на андроиди” на Ридли Скот, по разказ на Филип Дик. Човек подлагаше на тест хуманоидни машини, задавайки им прости, но емоционално заредени въпроси. У хората, да не забравяме, е налична и развита интуицията. Базирайки се на нея учени, лекари и всички ние нерядко вземаме жизненоважни решения.

Машина или Човек може да седи срещу Вас и да Ви казва че Ви обича. Че прави нещо за Ваше добро. Дълбоко в себе си Вие знаете Истината. Връзката на Човека с Истината му дава възможност да прави разлика между добро и зло, по един интуитивен начин. Машината може лесно да бъде заредена с желана от нас информация, но никога няма да може да различи Истината по този начин, а само интерпретира данните заложени в нея.

Език и съзнание

Алан Тюринг не случайно изисква при своя тест, човек да обменя информация с друг човек и машина едновременно. Ако при комуникацията човекът не може да определи дали общува с машина, то машината минава теста. До момента не знам машина да го е преминала.

Тюринг е бил мъдър човек. За него, вярвам, би било обидно Човешкият Ум, върху който Разумната Природа е работила хилядолетия, да бъде сравняван с програма. Затова и формулира теста по този начин.

Казвате “големи езикови модели”. На мнение съм, че за машината думите нямат и никога не биха имали това значение, което имат за Човека. Ние боравим с абстрактни понятия, като Любов например. Дори думата “цвете” за нас може да носи емоционално послание. Ние интерпретираме Словото на много нива и то е свързано тясно в нашите емоции и мироглед.

Когато говорим за творчество, като писането на текст например, то трябва да имаме предвид че Творчеството е необходимост на Човешката Душа. Когато авторът твори, той вади нещо от себе си. Той влага емоции, преживявания. Създаването на един докосващ текст, на едно произведение на изкуството е вътрешно пречистване и израстване.

На машината даваме задача, която да ни свърши. Детето излиза навън и се удивлява на Живота. В хода на времето са създавани шедьоври в областта на науката и изкуството, които при сегашните технологии не могат да бъдат не само достигнати, но дори и имитирани. Всичко това е плод на Човешкото удивление и Дух, който желае да се прояви.

Технологии и Съзнание

В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.

Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.

В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.

От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.

Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.

Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.

Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?

Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.

Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.

Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.

“Виртуална” бруталност

Първа част, Рекламата

Искате ли да посетите Мачу Пикчу? Да направите пътешествие с круиз и обиколите Земята за едно денонощие? Да се гмурнете в Марианската падина или дори да отидете на Луната, на Марс? И всичко това без да оставите въглероден отпечатък. Как? Разберете сега, елате в Мета!

Рекламата пулсираше на метростанцията. Виждаше се и по различни спирки на бусовете, само че там на афиши. В метрото беше по-зле защото дори да не я гледаш, я чуваш. Иде ти да си запушиш ушите. Да нахлупиш качулката си и се скриеш някъде.

На компютъра ми излизат непрекъснато реклами. Да бъда боец, да участвам в “Ем Ем Ей” битки, да се стрелям с врагове и всичко това без да пролея капка кръв. “Ще бъдете силни без да натоварвате тялото си”. Показваха се 3D модели на пичове и мацки. Аз обаче, упорито ходех на лостовете.

Лягам си, отварям таблета или телефона да почета малко и бам “Знаете ли че когато сте в Мета, вие ползвате по-малко кислород? Така пестите за другите, намаляват се нуждите Ви от храна, пестите я за другите? Нека живеем в Свят в който има място…” цъкнах да прекъсна рекламата.

За другите – изкрещях!

Започнах да мисля кои са тези другите. Дали бяха стотиците хиляди бизони, избити от колонизаторите на Северна Америка, дали ставаше дума за унищожените за кожа, кости, мас и препарация, животински видове. Сега, след столетия, не след хилядолетия, другите пеят различна песен.

Най-ужасно е да видиш телевизионната реклама. “Създайте виртуално семейство. Така, не се натоварвате с отговорна връзка. Вашите виртуални деца ще Ви очакват. Няма нужда да чистите след Вашето виртуално куче. Направете си виртуална ферма… и разбира се всичко това е без CО2.”

Викам си “Ще имате да вземате”. Говорим си с Веско на по бира и той разправя, а Веско е самоук Хакер, “Ти знаеш ли Жоре, колко ток отива за всичките тези сървъри дето поддържат тази Мета…” “бъркоч” – викам, “не, Вселена” смее се той. “Десетки акри гори са отсечени и Гигавати ток са нужни да се поддържа нещо…” “Което реално не съществува, добавям”. Чукваме чашки и си кимваме разбиращо.

Втора част, Вълната

От любимия ми мобилен оператор получих пакет за Великден. Преди ми пращаха зайци и шоколадови яйца, сякаш да се подиграят с надписаните сметки. Отварям пакета и гледам вътре цайси и ръкавици със знака за безкрайност. Кратко ръководство за употреба и едно шишенце с течност.

На шишенцето пише да се държи след отваряне в хладилник. Били някакви наночастици, които спомагали виртуалното преживяване. Можем да ги поемем на гладно, за по-сигурно. Тоя бъркоч няма да го погълна, та го излях в тоалетната. Очилата приличаха на VR1 отпреди 20 и повече години.

Какво пък, нахлузих ги. Бяха малко неудобни, екранът заприсвятка. Турих и двете ръкавици и се разположих удобно в креслото, както пишеше в наръчника. Озовах се на рецепция. Зад бюрото стана висока млада жена, 3D модел. Тя бе червенокоса, с подчертан бюст и елегантно облечена.

– Здравейте Г-н Атанасов, аз съм Ейнджъл, Вашият виртуален асистент.

– Здравей Ейнджи, отговарям.

– Можете да изберете Вашата виртуална идентичност.

– А не, предпочитам да бъда себе си.

– Но – Ейнджъл поклати глава с иронична усмивка – бъдете някой друг, скучно е да сте себе си.

– Добре де, можем да пробваме за експеримента. Какво ми предлагате?

На екрана изникнаха тела на известни герои, разбира се свързани с филми и търсения в Мрежата, които бях правил. Ей го Роки, Шварценегер в различни роли, разни мускулести пичове от калистениката, бойци.

– Давай Конан Варварина – викам.

– Добре – кимна с глава асистентката.

– Искате ли атрибути? В пространството се появиха мечове, препаски, корони все по 10-20 Евро парчето.

– Вижте, поне да не съм гол. Ще взема меч и кания, да го нося.

– Готово – рече Ейнджъл. До нея се появи огледало, което леко потрепваше.

– Погледнете се.

Отидох до огледалото и се видях целия в мускули. Държах в ръце дълъг двуостър меч, имах и диадема на главата.

– Бонус – усмихна се асистентката.

– Имам един въпрос – попитах аз.

– Да?

– Как ще разбера кои са другите тук?
Ейнджъл наклони глава.

– Другите са това, което са тук, Г-н Атанасов. Това, за което са си платили. Освен това ние пазим личните данни на нашите клиенти.

– Ясно.

– Има още нещо – добави Ейнджъл.

– Да?

- Трябва да си изберете начин, по който да излезете от Мета-Вселената, ако нещо се обърка.

– Обърка? – погледнах я.

– Ами ако се уплашите, или се почувствате зле. Може да имате хронични заболявания или морска болест. Хората потъват толкова дълбоко във виртуалният свят, че забравят да махнат ръкавиците и очилата.

– Нека да бъде примигване с очи. Като дете ми помагаше да изляза от някой кошмар.

Ейнджъл си записа

– Изберете си епоха.

-

Да съответства на образа, който избрах – отвърнах. Нещо като древен Рим, или по-късна, добавих, сещайки се че мечът бе от желязо.

-Не се притеснявайте, тук епохите се смесват, героите също. Ще Ви въведа в подходящ Свят. Атлантида как Ви звучи?

Кимнах.

В края на пространството се завихри елипса, в пулсиращи цветове.
– Порталът Ви очаква, на добър час – рече Ейнджъл и се усмихна показвайки бели 3D моделирани зъби.

Какво пък, за човек играл Волфенщайн и Half Life на тъмно, няма да се уплаша от поредната виртуална боза, си викам и нарамил меча минавам през портала.

Пясък, плаж в близост до океана. Виждам някакви хора в далечината. Хващам меча в ръце и мигом се сепвам. А бе тука не е да се трепем нали? Има някакъв етикет, ще общуваме. Ще общуваме?! Аз аверите си не виждам на по питие, та тука.

Чувам, че някой тича и гледам. Вдясно от мен се набира Роки, спринтира та се къса. Хукнах и аз да бягам след него, да си премерим силите. Усещам, че се потя под визьора.

С Роки стигнахме до онези, дето се виждаха в далечината. Дишайки тежко съзираме следното:

На плажа, на тръстикови нарове, насядали, пият и мезят… Още Конани, Рокита, Ван Дамовци, Глории, Бритни Спиърс, в няколко модификации, една Анджелина Джоли и Селион Дион. Някои хора нямат вкус.

Неловко се обръщам към другите и викам:
– А хм, наздраве! Да Ви попитам дали се разбираме.

Единият Конан ме гледа вцепенено няколко секунди, после стана и протегна ръка.

– Приятно ми е, Чен.

– Да не си китаец? – стискам му ръката.

– Да – кимна той. Мета превежда всяка дума от езиците, които не разбирам.

Гледам и аз във визьора едни флагчета, моето свети на българското. Включих още няколко.

Изведнъж нещо зажужа. Някакъв грохот се чуваше в далечината. Роки сочеше с ръка, в посока на океана. 

Всички се скупчихме на брега да гледаме.

– Une grande vague arrive! (Иде голяма вълна! фр.) – разбрах от Селин Дион.

Вълната бе огромна и черна. Висока десетки, не стотици метри. Водната маса се издигаше затулвайки небето. Вятърът хвърляше пясък в лицата ни, палмите се огъваха. Водата се превърна в тухли. В блокчета, на които се разпадаше. Като пиксели от цифрова картинка. Изпадащите блокчета се надвесиха над нас и плажа. Изображението примигна. 

Започнах да мърдам бързо с очи.

Хванах с две ръце очилата и ги свалих, метнах и ръкавиците. Дишах тежко. Бях сам в стаята. Отидох до прозореца и дръпнах завесата. Погледнах към домовете на съседите. Видях как някои от тях се гърчеха в леглата си с визьори на очи, повръщайки вода. Мятаха се и стенеха.

Трета част, Мета

Седнах на компютъра и пуснах търсене. В момента ставаше нещо страшно. Близки на милиони хора свързани към Мета снимаха как те се мятат безпомощно. Имаше съобщения за удавени в леглата си от собствената им слюнка. За хора удряли и разбили визьорите, в стената. За скачания от балкони.

 Звъннах на Веско.

– Брат, дай да оправим тази работа.

Той изпъшка.

– Добре, нека да помисля.

И след това написа онази програма.

Мета-Вселената оцеля точно няколко месеца, след като беше пусната. Странните бъркочи, с които тъпчеха потребителите, бяха унищожени. Хората започнаха да си ходят отново на гости, на излет, правеха скара и слънчеви бани. Никой не говореше за никакви отпечатъци. С Веско бяхме на разходка в Рила. С нас жените, децата и кучетата.

Вдишах дълбоко хладния чист въздух и зареех поглед в прекрасното синьо небе. Изведнъж нещо в него примигна.

« По-стари публикации