словесни проблясъци

Категория: Научна фантастика

Изкуствено небе

Небето е неестествено сиво. Сякаш изкуствено, фалшиво, подобно на други неща около нас. Какво поражда студа? Липсата на слънчева светлина. Дебел слой облаци от всякакъв вид покриват Земята и ето ти Зима. Някога така е възникнал и Ледниковият период. Понякога се замислям, че живеем в симулация, в която дадени сили определят времето.

19.12.2022 г.

Още за „изкуствения интелект“

Всеки машинен или “изкуствен интелект”, би бил като осакатено подобие на човешкия ум. Колкото и да ни убеждават, никаква технология не може да достигне върховете на ума. Защото само нему са присъщи възможности като въображение, например. Умът е способен да конструира реалности, които не са му познати. Да си измисля машини и светове.

В зората на Четвъртата Индустриална Революция, изкуственият интелект е лайтмотив. “Панацея” за трудностите на човечеството. Начин, да бъдат елиминирани “грешките” на хората, при различни дейности. Като шофирането например. Ала трябва да отчитаме, че човек се учи и израства чрез опита си.

Машинен интелект се залага в много устройства. Телефони, прахосмукачки, коли. Ала и в автономни бойни машини и прототипи на военни роботи. Както писах и преди – изкуственият интелект не може да разбере понятия като морал, любов, чест, или родина. Нему е чуждо и присъщото на живите същества състрадание.

Хората опознават другите форми на живот чрез общуване. Това поражда у тях емоции и любопитство. Начин да направят обмен чрез друго съзнание. Самото размножаване и създаване на деца от човека, е част от еволюционната стълбица, като всяко поколение носи информация за извървения от предците път и възможност, да надградим постигнатото.

Противно на това машината няма собствена идея за прогрес. Тя не е ограничена като човека във времевия интервал на живота. През съществуването си човекът се опитва да израсне, съзнателно или не. Има стремеж и вътрешен импулс да остави следа, или най-малкото, поколение.

За машината ще бъде чуждо и непонятно желанието на някой, да види изгрева. Да изкачи планина. Да подиша чист въздух. Да бъде сред Природата. Тя няма никога да разбере пертурбациите на Душата, емоциите, които подтикват човека да създава произведения на изкуството.

Защо идеята за “изкуствения интелект” се налага? Може би за да свикнем с нея. Да ѝ делегираме някои задължения. Само че упълномощаването на технологията да взема решения вместо нас крие рискове. Най-малкото че ние няма да разчитаме толкова на своя опит и интуиция. На възможностите на нашия ум и въображение. А на набор програми, създадени от хора.

Технологиите могат да намерят приложение там, където е опасно за човека, но не и да бъдат негов заместител. Да го освободят от тягостния монотонен труд, но не и да отнемат правото му да работи и се развива. Една машина може да постави инжекция на болен, но никога няма да изпита емпатия.

Машините приложение намират в много сфери от нашия бит. Те би трябвало да са облекчение за човека. Употребата на роботи в личния живот при грижа за възрастни и игри с деца, крие рискове от все по-голямо отдалечаване на хората един от друг и оттегляне в себе си. Всъщност точно сред новите технологии ние трябва да си подадем ръка и бъдем по-човечни.

Бъдещето на Човечеството

Човечеството го очаква блестящо бъдеще, тогава, когато технологиите и духовността застанат рамо до рамо. Само и единствено тогава, Човекът ще стане пълноценен жител на Космоса. Ще достигне неговите граници и узнае тайните на Творението.

Среща с Николай Телаллов във Фабрика Автономия

Вчера с моята съпруга, имахме възможност да се срещнем с българския писател – фантаст Николай Телаллов. Срещата се проведе във ”Фабрика Автономия”. Мястото намерихме трудно. Намира се във вътрешен двор на бул. Тотлебен 34. Питахме за упътвания, защото не успяхме да видим табела.

Самата среща не започна в обявеното време, но час по късно. Някои от дошлите разбирайки това и виждайки трудностите на организаторите да отключат, се отказаха да чакат. Няколко думи за самото място – това е своеобразен клуб за граждански инициативи, със свободен вход.

Разположението на клуба е лошо. Намира се в индустриална зона между Кауфланд и хотел Шипка. Около него е пълно с изкормени коли и автосервизи. В самият клуб ще видите странни лозунги и призиви, като стените дори и в тоалетната (без врата в едната си част), са изписани.

Преглътнахме всичко това и седнахме на наредените в полукръг столове. Все пак бяхме дошли заради автора. Той бе разпознаваем със зеления си планински панталон, яке и обувки за преход. Пътуваше от Ромча, само че без кола и с неговата партньорка гонеха  влак на връщане.

С творбите на Телаллов се запознах през 2001-ва година. Работех в рекламна агенция, в близост до парка “Заимов”. Сред файловете ми попаднаха текстове, които зачетох с увлечение. Спомням си елитните българските отряди “Варан” и някаква приказна, космическа одисея. Срамувах се, че чета разказите апокрифно. След като се запознах с Калин от Човешката библиотека / The Human Library , разбрах кому принадлежат.

Ники Телаллов е мъж на около 60 години. Гледа зад очила с кафяви малко вдлъбнати очи, има мургава кожа, изпито лице и добро телосложение. Като цяло изглеждаше изморен от пътя или нашето ежедневие, но това не му попречи да изложи своите идеи на аудитория от двадесетина души. Сред тях и куче, което обикаляше и даряваше участниците с любов.

Писателят започна своя увод по отношение на това, което съвременната Научна Фантастика успява да направи, или не. За него писателите фантасти чертаят и дори планират бъдещето. От друга страна на малцина се отдава да ни го покажат, като функционално и позитивно.

Всъщност идеите на фантастите могат да бъдат прегърнати за добро или лошо, според Телаллов. Могат да бъдат използвани от така наречените “Елити” да създадат модел, или проекция на бъдещето. Да насочват нашето съзнание натам. Много е трудно според Ники, сам човек да проектира бъдещето. За това са нужни екипи от хора и те рядко биха били независими.

Той се спря на няколко книги, като “Червената Звезда” на Александър Богданов (налична в Читанка), “Освободеният” на Урсула Ле Гуин, “Слепоглед“ и „Ехопраксия“ на Питър Уотс. В тях се обсъждат теми като създаване на общество от равнопоставени индивиди, като и на тоталитарна система.

В основа на темата на разговора бяха политически ангажираните научно-фантастични романи. Лично се бях приготвил да чуя заглавия като “1984”, “451 градуса по Фаренхайт”, “Фондацията”, а може би и “Дюн”. Беше споменат големият Станислав Лем, който според мен чертае подобно бъдеще в романа си “Облакът на Магелан”.

За Николай Телаллов “Червената Звезда” е интересен, основополагащ роман. Спомена, че самият Ленин не е харесвал писателя и е почувствал облекчение, научавайки за неговата смърт при научен експеримент. Направи се кратка дискусия за това какво е възможното бъдеще за Човечеството. Коментираха се термини като Дистопия и Утопия, разглеждани от различни автори.

Телаллов коментира, че така нареченият “изкуствен интелект” има потенциал “да се самоосъзнае” и по този начин да взема решения, които да са осмислени и не винаги в ущърб на хората. Той вижда в него новия “Прометей” помагащ на Човечеството. Не изразявам съгласие, понеже самосъзнание, емоции, може да изпитва само живо същество, поело по пътя на Еволюцията. Да не забравяме че Прометей е бил титан, а не човек. Една машина, или програма, не може да надхвърли възможностите на своя създател.

Не влязох в дискусия с автора, понеже му бяха зададени много въпроси. Засегна се темата за историята и нейното създаване от летописците в интерес на властимащите. Исках да го попитам какво мисли за художествените творби, писани като отражение на епохата. За книги като “На Западния фронт нищо ново”, на Ремарк или “Светът от вчера” на Цвайг. За мен те са по-меродавни източници от писаната история.

Други теми, които се обсъждаха, бяха за движението “Соларпънк”. Ники бе резервиран към възможностите за използване на слънчева енергия на пълен капацитет, от Земята. За него подобно решение може да бъде функционално, когато имаме колектор на слънчева енергия изведен в орбита.

Ники сподели, че езикът е възникнал като необходимост от общуване на социални същества, като човека. В един плосък, демократичен модел всеки човек би могъл да поеме роля в дадена ситуация, според неговите качества, а не само определената му от йерархията. Правя паралел със спонтанността, която е част възможността ни да влизаме в роли.

Зададоха се въпроси относно миналото. За авторът миналото е нещо, което се рисува от съзнанието. Например за детето ябълката е огромна. Миналото се украсява от сантименти и лично отношение. Дали е било точно така, може би е въпрос на сверка на няколко гледни точки, това е моя вметка.

Обсъдиха се доста автори, като творбите на Братя Стругатски. Научно-фатастични филми като “Зелената планета”, “Междузвездни войни”, „Стар Трек“ и др.  Спомена се името на Франсис Фукуяма и неговата книга “Краят на историята и последният човек“. Ники Телаллов сподели, че може би авторът за съжаление е прав, създавайки подобна прогноза.

Телаллов нарече социалистическо минало на страната ни “Държавен капитализъм”. Той не вярва, че нашето поколение ще напусне границите на Слънчевата система. Важен фактор за космическите начинания за него е равнопоставеността и доверието между хората.

Срещата продължи близо два часа. Пих нещо топло да се сгрея, в лошо отоплената стая. Тя приличаше на барачка с размери 7 х 15 м. В единия ѝ край се намираше плот с наредени напитки, от който си взех черен чай, за да съм бодър. Някои от присъстващите придремваха.

Личи си че Телаллов е начетен, ерудиран мъж. Може би със склонност към руския език и култура. Не разбрах борави ли с други езици. Липсваше ми идеята и дискусията за еволюцията на съзнанието и Божествената намеса. Спасители на Човечеството фантастите виждат в технологиите, в частност изкуствения интелект (досега няма машина минала теста на Тюринг), или извънземна цивилизация.

За мен, обаче има и трети път. Път, чертан от автори като Франк Хърбърт, в книгата „Дюн“, в която духовното израстване и раждането или изграждането на Месия, води до радикални промени. Ники спомена, че книгата в наши дни не се радва на такава популярност, защото изисква усилие да четеш и си представяш картините. При сдъвканата и подадена информация във филмите е по-лесно.

Не на последно място се обсъди формирането на детското съзнание и отношение към Света от страна на родителите. Дали го ограничаваме или водим диалог с него.

Благодарим много на Николай Телаллов за личното присъствие и тази хубава дискусия. Бъди здрав, Ники, пиши и до срещи!

Книги на автора можете да намерите във фондация Човешката Библиотека >> https://choveshkata.net/blog/?page_id=13

Снимка от двора пред „Фабрика Автономия“.

Снимка от двора пред фабрика "Автономия"