словесни проблясъци

Категория: Храна

Новият ден

Пожелавам си правителство у нас, а и не само у нас, което е насочено към нуждите на хората.

Да подпомага финансово новосъздадените стандартни семейства.

Да финансира раждането на деца.

Да строи ведомствени жилища, които да отдава безплатно под наем на родители-студенти и жители от други градове, с възможност да ги закупят на най-ниски цени и без лихва на вноските.

Ще попитате откъде ще дойдат парите?

Смятам, че в София, има поне половин милион коли. От Центъра по градска мобилност ще се радват да дарят огромните си приходи от синя, зелена и каквато и да е друга зона, за благородните каузи.

Застрахователите ще внасят всяка година неусвоените суми от задължителната “Гражданска отговорност”.

КАТ ще нарежда печалбите от фишовете за глоби директно по сметката на новородените.

И всичко ще бъде хубаво и спокойно. Като някога. Като в сън.

Няма да има ровене по боклуците.

Няма да има търсещи храна и подкрепа очи.

Няма да има изгладнели деца.

Всички неангажирани няма да седят в кафенетата по Витошка, а запретнат ръкави и готвят за бедните.

Няма да се позволи изхвърлянето на храна от ресторантите и веригите ще доставят останалия чист хляб в общинската кухня.

Чешмичките ще бъдат снабдени с кранчета и на децата ще бъде показано как се борави с тях.

Из парковете ще се разхождат пенсионери, получили длъжността пазач и си докарват някой лев, когато разсеян гражданин си изпусне фаса.

Ех мечти… А могат да бъдат реалност. Наша, българска реалност.

Кметът ще обикаля града всеки ден пешком, вади тефтер и записва нередностите,
които своевременно ще се оправят.

И паветата ще са наредени, а лирите на тролеите пеят и хвърлят сенки по таваните нощем. Полицаи ще бдят над съня ни и ни посрещат с усмивка в новия ден, подобно на всички държавни служители.

А новият ден иде…

Новото Време/Земя

Аз знам,
че хората ще бъдат братя някой ден,
да знам
тревата ми говори.

И синьото Небе
и птиците в простора
говорят, успокояват.
Че ще спре терорът,
братоубийствената омраза
спорът.

Аз знам, ще дойде ден,
в който Слънцето ще грее ясно
и душите ни ще бъдат чисти.

И туй свещено място
наречено Земя
ще бъде общия ни дом,
да знам.

София, 15.06.2022 г.

„Зеленият“ преход

“Мета преходът” се налага. Като наратив, последните няколко години. Преход към “зелена” енергия. Към устойчиви източници и т.н. Същевременно този “преход” изтласква обществото към все по-голяма употреба на цифрови устройства. Респ. електроенергия.

Не съм сигурен по какъв начин соларните панери, термо- и ветрогенераторите ще могат да задоволят нуждите на хората в развитите европейски страни. В България има вероятно един милион коли с ДВГ. Ако всички те поетапно бъдат заменени с електрически автомобили и са в движение, това би означавало огромен разход на енергия. Да не говорим, че специално у нас няма изградена инфраструктура за зареждане и съм виждал как частни лица са преметнали кабел през улицата, за да захранват е-автомобилче прилично на детска играчка.

“Зеленият преход” се налага с наратив и сила. Няма нощо лошо в това въздухът и водата да са чисти. Е да де, но производството на милиони батерии за електромобили изисква вода, питейна предполагам. Да не говорим, че в тях се съдържат тежки метали. Как ще се рециклират е друг въпрос.

Хората са вложили умения и усилие да произведат автомобил, който може да върши работа 10-20 и повече години. В селското стопанство почти всички тежки машини са с ДВГ. Да не говорим за танкери, тирове и други товарни превозни средства. Кой всъщност замърсява въздуха? Дали това са частните полети, или бълващите ИТ производство, заводи. Самите соларни панели съдържат тежки и отровни метали.

Зеленият наратив се превръща в Оксиморон. Произвеждаме нови коли, повече ИТ, нови телефони и цифрови играчки, бълваме ги на пазара в стремежа за нови и нови технологии, но те не водят нито до духовно, нито до личностно израстване на индивида. Просто са пазарен дял от икономиката.

Създадените мъдро продукти са устойчиви. Могат да се ползват с години и не се развалят лесно. Не се чупят, ръждясват и са дуракоустойчиви. Да, овехтяват с времето, но вършат работа на едно или две поколения. Сега вървим от качествени продукти, към еднодневки, поддържащи нагласата “чупи и купи”.

Защо никой не предложи как да се трансформират автомобилите с ДВГ в електрически? Имаме шаси, купе всичко. Просто вадим двигателя и слагаме батерия. Да не е толкова сложно? Има начин, но е по-лесно (и скъпо) да смачкаме старите коли, да сложим етикет “вредно за природата” и да бълваме електрички.

Е да де, ама в България държавата не ме подкрепя да си купя електромобил. Не поема част от цената му. Не ми предоставя възможност да зареждам безплатно. Няма и отстъпки за хора в неравностойно положение. Можем само да го паркираме безплатно, в “зоната” в която живеем, разбира се.

Какво стои зад “зеления преход”? Желанието на шепа хора да живеят по-добре. В по-чиста среда. Само че тази шепа може да си го позволи и не прави нищо значително, за да може това достижение да достигне до другите.

В близкото минало фантастите виждаха надежда в атомните двигатели. Ядрени подводници и крайцери, се движат от години. Съществуват евтини и достъпни технологии, които са и екологични, но това не бива да достига до хората. Защо? Защото управляващите ги е страх от общество, което има свободен достъп до енергия и храна, правещ го независимо…

За храната и хората

“Контролирайки храните контролираш и хората.”

Хенри Кисинджър

Никога не съм си представял, че храната ще се превърне в скъпо удоволствие. Не говорим за яденето по ресторанти, или заведения. Това сме забравили отдавна, защото у дома сме почитатели на домашната кухня. На храната, приготвяна с отношение и Любов. Можем да отидем на ресторант, когато сме на почивка. И все пак не мога да проумея растящите главоломно цени на хранителните продукти. Сякаш кокошките вземат повече за да снесат, или отива повече суровина да се направи кашкавал. Единствената пряка връзка биха имали цените на горивата, а тях знаем кой ги определя. Който решава от кого и на каква цена ще ги купува и договаря с търговците, на каква цена ще продават.

Кръгът е пъклен и в казана се намира обикновеният човек. Политическите дяволи са твърдо решени да го сварят. Вероятно няма да успеят, защото колкото и да мъчиш хората, сърцата им ще се отварят и винаги ще споделят насъщния с ближния си.
Каква стратегия можем да предприемем? Купувайте от фирмените магазини за млечни продукти. Така ще избегнете уловките в цените на големите вериги. Там евтините млечни продукти не са качествени, а добрите – твърде скъпи.

Разходете се до “Женския пазар”. Ще намерите кило картофи за около левче. Зеленчуци като краставици и домати също са на изгодна цена. Да не споменавам лимони, подправки и ядки. Ще спестите доста в сравнение с покупки от хипермаркет, или местния гастроном.

Подкрепете Вашите роднини и приятели на село. Те са тези, при които винаги ще намерите прясна и свежа храна. Които няма да Ви забравят и ще Ви изпратят със зелки, зелена салата, чесън, с буркани сладко и компот и др.

Занесете им празни касетки (намират се хвърлени вечер по пазарите) и буркани. Подарете им тор, не е скъпа – средно 4-5 лв за 30-40 литра. Напълнете багажника с тези дарове, за да ги подпомогнете и да Ви помнят с добро. На „Женския пазар“ ще намерите и препарати срещу инсекти. Торове, семена и сечива за земеделска работа.

Как да противостоим на хранителните мародери? Закупете си парче земя. По-скоро си припомнете за Вашето, което тъне в тръни и се е превърнало в пущинак. Обработете Земята. Грижете се за нея и знайте, че е Ваша майка. Първа и единствена, за цялото Човечество. Нея не я интересуват цените в магазина. Тя обича този, който се радва на благата ѝ и се труди с Любов.

Земята ще Ви дари с чудни дарове. Всичко, което поникне от нея е благословение. Закупете си парник, за да можете да защитите продукцията си от препаратите, с които пръскат в небето. Блага има за всички. Човечеството може да се изхрани, променяйки постепенно отношението си към консумацията, към другия и себе си. Оградете и пазете това което сте постигнали. Можете чистосърдечно да споделите плодът на труда си с приятели, а мародерите дръжте далече. Помнете, храна ще има за всички!