словесни проблясъци

Категория: Любов (Страница 1 от 4)

Само след Смъртта

Когато почине някой, който ни е обичал, ние губим частица от Душата си. Обичащия ни е този, който ни пази. Дори когато не забелязваме. Който е с нас, въпреки лошото време. Който преглъща нашите настроения. Който остава, дори да боли. Той просто знае, че сме създадени един за друг.

Дали става дума за човек, домашен любимец или друго живо същество, докато сме на този свят връзката е силна, а понякога след напускането му, може да се окаже още по-силна. Понеже усещаме липсата. По време на Живота не си даваме сметка за нея.

И така да живеем обичайки тези, които са до нас. Които са се престрашили да прегърнат Душите ни. С които, сме кармично свързани. Тези, които ни обичат остават вечен отпечатък. Тях ще търсим из дебрите на Отвъдното и с тях ще продължим нови съществувания.

Апокалипсис

Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.

Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.

Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.

Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.

Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.

3.05.2023 г.

Упражнения и промяна

Когато сте попаднали в затруднение, или имате вътрешни съмнения, е добре да отидете сред Природата. Да направите някакви упражнения. Да се отделите от средата, която Ви подтиска. Разчупвайки тялото си, разчупвате и мислите си. Със сигурност ще се върнете променени след това. Търсете връзка с Природата, с Вашето тяло. Така ще се домогнете до вътрешен Покой, който е ще доведе до нов поглед върху нещата и решения.

Размисли след морето

Прибрахме се от морето леко грипави. Нощната кашлицата и пресипналото гърло бяха наши спътници поне седмица. И нещо остана в телата ни. Усещам се странно. Отпаднал съм и сякаш плувам из ежедневието, а то е изпълнено с толкова много задачи. Все пак се справяме.

Днес срещнах мой приятел и колега, психодраматист. Когато отворихме въпроса за здравето той сподели, че миналата година са починали осемдесет хиляди от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Около двадесет хиляди, с диагноза съпътстваща вирусна инфекция.

Хората у нас умират от безхаберието на политиците. Умират, от високите цени и трудният начин на живот. Няма ден в който да изляза из София и да не видя няколко души, на различна възраст и не задължително от ромски произход, които ровят из кошчетата. Думата е мизерия. За мен душевна на управляващите, която води до материалната на останалите.

Пъплещите нагоре цени, световните конфликти, създадените пандемии, които апропо могат да водят произход от генетично манипулирани вируси. Всичко това звучи колкото конспиративно, толкова и логично, ако познаваме тъмната страна на човешкото съзнание.

В момента чета “Задочни репортажи за България” от Георги Марков. Онази България, за която някой се сеща с носталгия, но за която повечето не искат да говорят. Този период, епоха, в която се изродиха човешкото и моралът и сега берем плодовете. Не, че не е имало добри и достойни хора, но те в повечето случай са били смазани от тоталитарната машина, в чиято идеология са вярвали и заради която са умирали.

Времето е преходно, преходни са и човешките ценности на хората без морал. Понякога си задавам въпроса, доколко смислени са нещата които правя. Ако те помагат на останалите, ако ме правят по-добър и доближават до Бога, то тогава моята работа е смислена.

Възможно ли е модерните технологии да се използват за да заробят човека? Да изродят човешкото в него и създадат нови форми на зависимост? Като бързият преглед на заглавията, но не и отделяне внимание на съдържанието. Всъщност в момента не е модерно да се чете, да се вниква в дълбочина и да се мисли.

Модерно е да правиш каквото искаш (само с протекция). Някои наричат това “Свобода”, но за мен е планирана анархия, която цели израждане на обществото. Защото общество без личности, без семейства, без Бог и вяра, е обречено. То е като стадо, което се води към заколение.

Къде е спасението ни? Утре някой ще започне да пропагандира и срещу здравословния начин на живот, вероятно защото не е “хуманно” към бъдещото поколение. Ще разделя обществото на прогресивни технократи и консерватори, на каращи коли с ДВГ и електрички, на “фили” и “фоби”. А Бог над нас гледа, плаче и очаква да се обърнем към Него.

Свобода!

Това, което се опитват да ни отнемат, е Свободата. Радостта от Живота. Защото всеки я изпитва по свой начин. Да запалиш колата, да заведеш семейството си на пикник. Да опознаеш Света. Само че ти казват, че си замърсявал, оставяш “отпечатък”, а цената на горивото се поддържа изкуствено висока. Ами разбира се че ще оставяш отпечатък. Нали си жив? Сега да попитам знаете ли колко литри гориво са били изразходвани, респ. отишли в атмосферата, по време на войните? А при частните полети и яхти, как стои въпросът? Да не говорим колко материали отиват зян при заснемане на поредния безсмислен “екшън”. Защо средностатистическият човек да е “отговорен” за Природата, а той, вярвайте ми, е, а не богатите? Живейте си живота!

На моя син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

Животът

Гледката на проявяващия се Живот ме умилява. Дали ще видя пъпка цвят, който се разтваря, гладно птиче търсещо с писъка родителите си, или подскачащо и радващо се дете или кученце – това е Животът на Земята.

Отнемането правото Живот на бъдещото същество чрез намеса (аборт) е нещо, което не можем да видим в живата природа. В нея има и други видове, които правят Любов за удоволствие – делфините например. С удоволствието иде и отговорността, а тази за Живота е най-важната. Към себе си, към вида и към Бога.

Има случаи, при които условията в които е създаден животът са тежки. Когато става дума за изнасилване при хората, за увреждане на плода от болест или при травма. Тогава с риск за възможността за повторно зачеване майката може да прибегне до лекарска намеса, при това напълно легално.

В сегашно време, а то е време разделно и тежко, се говори много за права и свободи, които обаче, в никакъв случай не подкрепят Живота. Не подкрепят раждаемостта и не внасят у младите чувство на отговорност за това да станат родители. А това е най-важната роля в живота на човека.

Бих се радвал да видя учители и родители, политици и активисти, които застават зад Живота. Застават зад децата, зад това да има бъдеще за Човечеството. Които говорят за здрави хора, създаващи здраво поколение. Защото единствено грижейки се за здравето си и бивайки отговорни можем да продължим напред, в един смислен и реален Свят.

Децата

Раждането на дете разгръща нова страница, в живота на човека. Малцина млади хора, обаче, се решават на тази стъпка. Дали е заради съвременната епоха, в която рядко можем да видим реклама, насърчаваща демографското развитие. По-скоро ни предлагат поредния продукт. Детето, обаче, е плод на Любовта.

Все по-често виждам по-възрастни мъже, които водят малки деца. Жените също следват тази тенденция. Дали хората искат да се осигурят материално и тогава да създадат семейство? Да помислят и за деца? Или предпочитат да си поживеят, пък за другото има време? Спомням си шегите на моя приятелка, да създавам деца навреме, за да не ги питат дали дядо им ги води на училище.

Гледката на млади родители, ме умилява. От количките ми махат дечица с теменужни очи. Като погледна в тях знам, че иде новото на Земята. Тези са, които ще поправят нашите грешки. Които ще живеят братски. Които няма да нараняват ни хора, ни животни, а планетата направят по-чисто място.

Среднощно

Понякога издигат се мечти
потъващи в грохота на бурята,
в сенките, когато аз и ти
прошепвахме си, че сме влюбени.

Сърцето слуша в самота
на другия, отчетливия ритъм
и спуска се, като в сълза,
очакване останало без смисъл.

Нощта се стели – сива и самотна
прорязано небето пак трепти,
ще срещна, ще обичам о сиротна,
скоро в утробата си ти ме скрий.

4.06.2020 г.

На твоя прозорец

Политам към Твоя прозорец
да те погледам в нощта –
уморена и спяща,
красива млада жена.

Ще Те съзерцавам и мисля,
ще погаля Твоите коси,
после тихо ще тръгна
обвит в мечти.

В утро мъгливо
Ти на перваза иди,
за бисери росни се вгледай –
моите снощни следи.

« По-стари публикации