Категория: Лични (Страница 1 от 6)

Времето

07.06.2023 / Георги Атанасов

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Между Капитализъм и Социална система

14.05.2023 / Георги Атанасов

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Труд и апатия

11.05.2023 / Георги Атанасов

Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.

Рецесия

10.05.2023 / Георги Атанасов

В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.

Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.

Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.

В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.

Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.

Клетост Българска

04.05.2023 / Георги Атанасов

Тя бе клета женица
в ъгъла свита, на две,
да се помоли за хляб,
за чорбица.

Отминах я клетата
с пълни торби,
а левчата в джоба
ми дрънчаха дори.

Отминах я, хапвам,
в дома си
и за нея се сещам,
за тази женица.

За майката нечия,
за дъщеря,
за таз българка клета,
която зад ъгъла чака.

А ето там минават
бръснати с БМВ-та
там минават хора с костюми
контета, а жената милост очаква.

4.05.2023 г.

Апокалипсис

03.05.2023 / Георги Атанасов

Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.

Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.

Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.

Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.

Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.

3.05.2023 г.

Да направиш Синьото Небе сиво

03.05.2023 / Георги Атанасов

Сивото време ражда сиви хора. Вчера бе един прекрасен ден, в който десетки, да не кажа стотици самолети, покриха небето с дири, разстилащи се в сива пелерина. От синьо, небето стана сиво. Всичко това е анормално.

Вдигайки поглед човек усеща подсъзнателно, че нещо не е наред. Търси синьото небе, търси жълтото ярко Слънце, но вижда мазно изображение, като през филтър или лупа.

Това депресира хората, сваля тяхната енергия и мотивация да работят, да живеят. Намалява жизнените им функции. А какво да кажем за растенията? За житните култури, с които се изхранваме? За насекомите и всички твари, чиято активност е пряко зависима от Слънчевата Светлина и топлина.

Геоинженерството е факт, който се случва пред очите ни. Който изопачава и променя реалността. Експеримент, който се случва не над полята, където би имало логика да се “сеят” изкуствени облаци, а над града. Там, където има електрически смог, стрес, напрежение.

Правителството на всяка страна, одобрило и позволило в нейното небе да се случва подобно нещо, извършва предателство към народа си. Към хората, които трябва да пази. Пилотите, освен ако не са хора, носят огромна вина въвличайки се в експеримент рушащ едновременно и озоновия слой. И не на последно място някой съзнателно иска да отдели човека от източника на Живот, на Светлина и Топлина, Слънцето.

[Show as slideshow]

История и Фашизъм

30.04.2023 / Георги Атанасов

Ако се зачетем в книги или гледаме филми разказващи за периода на Фашизма, за гоненията и отношението към евреите, за Холокоста, то няколко неща ще ни направят силно впечатление.

Създаването на “втора класа” хора, на които биват отнети правата да учат, да преподават, да посещават заведения, да сядат на пейки в парковете, да се движат свободно. Дори са казвали, че носят зарази. Звучи ли Ви познато?

Както нашето съзнание отказва да възприеме ограниченията наложени на евреите от фашистите, така и нашите наследници, трудно биха възприели това, което се случи през периода 2020-2022 г. Времето на ”Пандемията”.

Казват този който контролира миналото, контролира настоящето. Неудобната история се подмита под масата. Че препаратите не вършели работата, за която ги рекламирали, че имали странични ефекти, че водели до смъртност в някои случаи, това са неудобните факти, пометени под масата.

Добре е Истината да се знае и всички ние да се борим за нея. Неслучайно правим паралели със случващото се в момента в “Демократична Европа” и нацистка Германия.

Защото по френските улици полицията бие хора. Защото обществото е разделено от реформи и закони, които са най-малкото “социални”. Защото когато един медикамент е довел до трайни увреждания и смърт, дори само на един човек, то той трябва да бъде забранен за употреба а производителят съден. Защото защитавайки Истината и правата на другия, защитаваме и нашите.

Обществото с неговата пасивност позволява на Фашизма, на псевдохуманистичната идеология, да вилнее. А всеки от нас знае що е добро и лошо. Усеща интуитивно накъде духа вятърът. Попитайте хората, обикновените хора, желаят ли война, желаят ли разделение, желаят ли насилие. Ще получите отрицателен отговор. Винаги е било така.

Технологии и Човек

29.04.2023 / Георги Атанасов

Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.

В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?

Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.

Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.

Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.

Европроекти, субсидии и неравноправие

28.04.2023 / Георги Атанасов

По улиците виждам младежи, на по 20-30 години, карат коли за по петдесет хиляди и повече лева. Не изглеждат като хора, които имат опит в професията си. Да кажеш, че са лекари, инженери, или тесни специалисти. Или пък музиканти виртуози. Не, просто имат отнякъде пари и ги харчат.

Замислям се, кое породи у нас класовите различия. Не, това не е високият ценз. Не са положените усилия, да се докажеш в една област. Да добиеш знания и да си полезен на хората.

У нас възможността да се облажиш покрай някой (евро)проект или финансиране, роди тези новобогаташи. Преди няколко месеца гледам спонсорирана реклама във ФБ – 20 000 лв., финансиране на фирми за дигитално присъствие (каквото и да означава това).

Някой ще каже “Какво се оплакваш Атанасов, нали и ти правиш сайтове?”. За мен, е повече от ясно, че влезлите в схемата ще си купят джипка на старо за 15 бона и си направят сайт-визитка за няколко хиляди. А съм против, защото се пръскат пари, дават на хора без ценз, култура и възпитание да пилят гуми. До следващия проект. А на улиците в София, млади и стари ровят по кофите.

Да инвестираш лични средства, да извадиш пари от собствения си джоб. Да вземеш кредит от банка, да си платиш машините или софтуера. За това се изисква морал и мъжество. Това създава и лоялна конкуренция.

Архив