словесни проблясъци

Категория: Лични (Страница 1 от 4)

Ролята на писателя

Във време на голяма неправда писателят не може да мълчи. “Лекари”, “учени” и “журналисти” могат да мълчат от страх, или да лобират за някоя страна. Писателят, обаче, има дарба и дълг – да сподели какво е преживял, да отрази своето съвремие, да търси и изложи Истината.

Изпращаме 2022-ра

Изминалата година бе тежка за всички ни. Най-вече в емоционален план, защото човек живее трудно, когато около него има конфликти. Трудно се живее с лъжата и псевдо-морала. Трудно се живее, когато няма яснота за бъдещето.

Нумеролозите биха събрали сбора от числата на годината 2022 и рекли че прави 6, а 6 е число на баланса на силите и Любовта. Може би точно това се опитват да ни кажат конфликтите и противоречията. Че в основата им стои необходимостта да се погледнем истински, приемем и обичаме.

Изпращам годината доволен, взел важни решения в живота си. Заедно с моята съпруга, съдействаме на нашите клиенти и познати, в техните начинания. Да предлагаш и извършваш услугите си качествено, както и да бъде заплатено за тях не е срамно, а важно, защото това ни свързва с другите. Учи ни да ценим взаимно труда си и си помагаме.

Важно е да не се притесняваме да оценим труда си, спрямо променилата се икономическа ситуация. Защото честно спечелените средства се стопяват при инфлация. Личните ресурси, от друга страна, винаги се оценяват. Качества като лоялност, честност и трудолюбие са движили Човечеството и неговия прогрес.

Бих искал да затворя вратата на времето и погледна напред. Да се порадвам на Слънцето през Декември, въпреки топлото за сезона време, като отдам това на естествени процеси, през които минава Земята. От изключителна важност е всички ние да бъдем хроникьори на времето, в което живеем, защото носим отговорност пред бъдещите поколения.

Ако Стефан Цвайг, Ремарк, Даниел Дефо, Лермонтов, Виктор Юго и много други писатели не са описали времето, в което са живели, то ние щяхме да разбираме за него от учебниците, а всички знаем кой пише Историята. Не, Историята е това, което са преживели и разказали хората.

За новата година си пожелавам да вървим заедно напред с моята съпруга. Да бъдем здрави и работим осъзнато за това, чрез спорт, дишане и правилно хранене. Всички ние да се осъзнаем като членове на голямото Човешко и Вселенско семейство и да оценим Живота.

Да можем да казваме Истината, без да се притесняваме. На Истината не ѝ нужна политическа коректност. Тя резонира у всеки. Ние всички имаме усещане за това, което е правилно. У всеки човек живее и се проявява Духът, Разумното, това което гради и поддържа Живота.

Да насочим внимание към истинските неща. Към това, което ни прави хора. Към това, което ни свързва и прави братя. Към един нов начин на общуване и правене на бизнес, защото бизнесът не е лошо нещо, ала е лошо да превърнем всичко в търговия. Да насочим нашите мисли и чувства към корена на Живота, от който се учим, вземаме интуитивно решения и вдъхновяваме. Да се свържем с Божественото у нас. ЧНГ приятели!

Коледни пожелания

Пожелавам дом, за всеки без покрив.
Родители за децата и деца, за мъжа и жената.
Богата трапеза за всички.
Усмивка да грей на лицата.
И истина да носим в Сърцата.

13.12.2022 г.

За Истината

Дори да загина
след мен ще дойдат мнозина,
стотици,
да бранят Истината.

С меч и гърди,
със словото вярно
ще бранят и
гинат те славно.

Защото, когато
се потъпква Истината
страдат всички хора.

София, 04.XII.2022 г.

Какво е Държавата?

С възрастта човек започва да си задава въпроси. Да вижда неща, които са оставали скрити за него, просто защото не са го интересували. Не само с възрастта, но и с отговорностите, които поема. За личните си финанси и ставащото около него. За собствения му живот.

Задавам си въпроса какво е Държавата? Държавата за мен е изкуствено създаден инструмент, институция, която да паразитира на гърба на хората. Как стигам до това заключение ли? Ще взема за пример нашата Държава. И приятели, за мен държавата е просто бездушна структура. Тя не е парчето земя, на което сме дали името “България”.

Държавата, това не са “народните” избраници в парламента, които не блестят нито с ум, нито с доброта. Държавата е нещо различно, ще кажа безлично, дълбоко, в което потъват нашите пари. За държавата е важно да има хора за да има от кого да се храни, но за хората – държава?

Какво трябва да ми дава държавата? Сигурност, сигурни граници? Помощ, когато съм в беда. Здрави и чисти пътища. У нас, не. Безплатно здравеопазване, казвате. Отивам при лекаря и плащам потребителска такса. Защо бе джанъм? Нали цакам всеки месец здравни осигуровки. Колцина зъболекари работят със здравната каса, която от своя страна е решила че нашего братя българинът няма право от повече от две безплатни пломби в година. Добре че имам познат зъболекар, че…

Та, държавата, “Дълбоката държава”. Какво стои зад този термин? Сякаш има пластове, различни от тези на хорските интереси, заради които това имагинерно понятие съществува. Холдинги, структури, бизнеси. И държавата прави техните сделки официални. Умножава парите им. Налага правила, облагодетелстващи едни и ограбващи други.

Аз не искам моите пари да се харчат за въоръжаване. Не само защото съм пацифист, но и защото считам, че не е редно да се купува скъпо оръжие – в случая самолети, от чужда страна. Виж друго е да имаш собствена разработка. А не да купиш хардуер и софтуер, който някой друг може да отключи и управлява дистанционно.

Какво всъщност означава национална сигурност, Държавна сигурност? Това няма нищо общо с хората, с народа, повярвайте ми. Държавна сигурност се грижи за по-горе упоменатата структура “Държава”, каквото и да представлява този “октопод”, да продължава някак си да съществува.

Замислям се как може да е по-добре. Как може да живее едно общество, в което хората са си полезни един на друг, чрез ресурсите които имат. И не за всяко нещо да плащат. Защото октоподът “Държава”, живее от нашето съществуване. Още откакто се родим и добием имущество, а камо ли започнем да работим за себе си, октоподът смуче. Данъци, такси. Питам какво ни дава? За себе си нямам отговор.

Знам само че всяка страна бива задушена, превръщайки се в “държава”.

Делене на колите по „Еврокатегория“

Въвеждането на ограниченията по еврокатегории на колите, ще допринесе за поредното разделение на обществото. Преди се опитаха да ни делят на неимунизирани и имунизирани, сега на класи, според възможността да си закупим возило. Погледнато от друг ъгъл е точно така и става дума за пари.

Да си представим, че сме възрастен човек, спестявал да си купи кола, която може и да ни носи емоционална стойност. Може да е стара, но добре поддържана. Че сме шофьори и живеем в центъра на София. Тоест колата работи, документите са изрядни, но ние не можем да отидем с нея до дома си, защото не отговаря на някакво измислено ново правило.

Това е ограничение, което цели да накара хората да изоставят старите си возила, независимо от тяхното състояние. Да инвестират в по-нови, но и нерядко калпаво направени коли, докато измислят поредната Евро-категория, или забранят след някоя друга година и колите на батерии.

Защо ли? Ами защото има опасност да се подпалят, например. Защото за производството им отиват много ресурси, защото батериите се рециклират трудно. Изобщо ще измислят защо. Подобна политика е насочена не толкова към екологията (Боже опази в България, с тази сеч и абсолютна разруха сред Природата), колкото да се вземат едни пари. От хората.

Не мога да си представя, че политиците осъзнато гласуват ограничения, собственици да не могат да достъпват местата където живеят, освен като не карат модерно возило. Да не могат да окажат помощ на близък, да разтоварят нещо. Изобщо, не могат да правят нищо, освен ако не платят глоба.

Това е поредният фарс, в посока по-добрия живот. Защото производството на милиони автомобили ще коства много повече енергия и финансов ресурс, отколкото адекватната поддръжка на добре направени коли. Някои знаят това и имат интерес. А колко ще се инвестира в камери, стикери и уредби за тестове на коли, друг въпрос.

Създавайки даден продукт, производителят трябва да му гарантира възможно най-дълъг живот. Правителството трябва да подкрепи бизнеса, а не да ограничава живота на неговата продукция. Защото утре могат да кажат “Сменете печките, телевизорите, телефоните…” и какво ли още не.

Всяко ограничение води до огорчение на обществото. А то търси по-добър начин на живот. Бяга, или започва да хитрува. България се е стопила. Демографски сме сигурно на равнище от 1960-та. Най-вероятно ще става и по-зле. Не, не говоря за тези, които карат коли за по 100-200 хиляди. Те не са от нашата черга. Но са запалили своята.

Защото да караш кола на стойност издръжката на дете за месеци, или години, на стойност храната на бедни и нуждаещи се, на стойност жилище за бездомните е кощунство. Ако всички живеехме в богата страна, с честно изкарани пари, това е друг въпрос. Реалността, обаче, е друга.

Дишането

Дишането е вторият стълб на здравето. Учителят Петър Дънов казва, че чрез дълбоко дишане можем да излекуваме всяка наша болест. Личният ми опит в тази посока потвърждава думите му. Диханието е това, което пронизва съществуването. То е присъщо за живите същества, обитаващи Земята.

Струва си да се замислим над библейските думи “Бог вдъхна в него, и Човекът стана жива Душа”. Диханието е това, което отличава живите, одухотворени същности. Развити морски създания, като Делфините, например, също дишат.

Чрез дишането ние поемаме жизнената енергия, Прана, налична във въздуха. Тя навлиза в нашето тяло и насища клетките ни с кислород. Обновява тялото и душата ни и отново се връща в Битието, този път наситена от нашето издишане. Казват, че този който може осъзнато да вдишва и издишва за час, ще се просветли.

Дишането е от изключителна важност за всяка една човешка дейност. Дълбокото, естествено дишане, е присъщо за бебетата и спящия, здрав човек. Дълбокото дишане свързваме със спокойствие, почивка и блаженство. Точно в такива моменти ние сме склонни да мечтаем и намираме решения.

Дишането е важно за спортисти, които искат да постигнат повече. Въздухът е необходим на плувци, в бойните спортове, тичането, изобщо за всички спортуващи, които натоварват телата си. Правилното, дълбоко дишане, води до концентрация и възстановяване на психофизическия баланс.

В приказките се казва, че героят трябва да брои, да диша, преди да извърши нещо. Чрез дишането ние се свързваме с нашия ум, но и не само с него. Даваме възможност да се свържем с Диханието на Вселената, с общото енергийно поле, което свързва всички ни. Затова е добре да дишаме сред Природата. Да проветряваме стаите редовно и спазваме хигиена.

Дишането се свързва и с вътрешна работа. Докато дишаме ние можем да казваме утвърждения, да се молим, да визуализираме. Дишането ще спомогне този процес да става по естествен начин. Както се случва всичко в Природата, чрез нейното естествено космично дихание.

Чрез дишането ние можем да се свържем с по-висшите сфери на съществуване. С Космическото Дихание, пронизващо Вселената и даряващо Живот. С мислите и идеите на възвишени същества. С тези, които дишат и вибрират като нас, на Земята.

Дишането бележи началото и края на Живота на Човека. Първият дъх е поет с плач, последният се отдава с излитането на Душата. И все пак, учени казват че енергията не се губи. Чрез нашето дихание ние ставаме част от безбрежния Океан на Живота и проникваме Цялото.

Затова е добре да дишаме осъзнато. Защото това, с което насищаме ефира, се поема от всички останали. Да дишаме!

Жената

Основна роля на жената, дадена ѝ от Природата, е да бъде майка. Заедно с това и възпитателка. Да възпита детето си така, че то да стане пълноценен и добър член на общността. Да не хваща оръжие, да се роди умно и с дарби. Да умножи заложеното у него генетично богатство.

Еманципацията изражда ролята на жената. Тя е склонна да преследва химери като кариера, ръководни постове и творчески върхове. Разбира се, жената може да има различни заложби, ала Природата вече я е благословила. У нея се заражда и оформя чудото на Живота.

Някои днес ще каже, че раждането на деца не е толкова важно. Че възпитанието трябва да се гради не от семейството, но от държавни служители. Че жената трябва да бъде равнопоставена на мъжа. От древни времена хората са почитали женското плодородие. Древните са знаели колко е важно то за Живота и неговото продължаване. Дано да узнаем и ние.

Смисълът

Трудно е да си представим, че под нашите крака се намират пластове история. За това говорят археолозите, но земята под нас потъва по-бавно, отколкото можем да възприемем. Ако отидете на Витоша в посока “Бай Кръстьо” ще видите пейки, монтирани преди десетилетия. Потънали на сантиметри в земята те създават представа, че предишното поколение сякаш са били джуджета.

За миналото говорят и каменни паметници. Отново на Витоша, в Княжево посока “Бялата вода” ще видите огромни статуи на хора в потури с автомати в ръцете. Те стоят като неми свидетели на една епоха. А всичко около тях се руши. Канавките, пътеките на Витоша, Природата. Околната среда е отражение на жителите в нея.

Ходил съм на доста места из България. Малко от тях съм видял облагородени. Ако е така носят усещане за меркантилност и експлоатация. Българинът търси келепира, а когато направи и най-малкото усилие или добро, изписва това с големи букви. В повечето случай на табели, описващи 90% дадени средства от ЕС и 10% събрани от местните.

Тази реалност се разпада. Подобно на есенните листа на изсъхналата асма. Харесва ми да виждам волеви хора. В парка няколко жени тичат. Бавно, спирайки, ходейки и продължавайки напред. В желанието си да укрепят здравето си, да увеличат силата си. Да се докоснат отново до младостта.

За България с шест и половина милиона жители, няма добри перспективи. Освен ако човек не е продал достойнството си и не е влязъл в някаква “схема”. Да бръкне в “кацата с меда”. Да си построи къща, купи кола за 40-50 хиляди. И да си трае, обграден с “правилните хора”.

Навън е студено и мрачно. Не, че не обичам нашата Природа. Не, че не харесвам някои черти у българина. Всичко това е обречено на разпадане. Сякаш всяка страна, в която е вилнял демонът на тоталитаризма, е обречена. Защото жителите не са поискали прошка.

Немският народ поиска прошка. Носи греховете си и плаща десетилетия. Казват “Немецът е виновен за две Световни войни”. Друг е въпросът дали не е бил въвлечен в тях и подтикнат да ги води. “Немецът е виновен за Холокоста”. “Немецът изобрети отровните газове и по-мощни оръжия”, ала даде възможност на други да ги използват…

Да, трудните теми в ежедневието излизат на повърхността, в такива мрачни, есенни дни. В които човек търси смисъл. Смисъл има в това, да дадеш живот, да си полезен на другите. Да облагородиш средата, в която живееш. За нас българите, смисълът се губи, защото живеем в измислена реалност.

Остава ни волята. Да тичаме в кръг, или излезем от него и поемем друга посока. Да тичаме към “обетованата земя”, дори да се изранят ходилата ни. Дори да останем без дъх, да следваме мечтите си и им дадем живот. Защото за това сме тук на Земята.

 

 

Грижа за тялото

Едно от най-хубавите неща, които можете да направите, е да се погрижите за Вашето тяло. То е Вашето превозно средство, в този живот. Инструмент, създаден мъдро от Природата, с цел да Ви служи в опознаването на тази реалност. Тяло, с което да усещаме, пътуваме, правим любов и продължаваме живота на Човечеството.

Независимо как ще се погрижите за Вашето тяло, то ще разбере и Ви благодари. Сутрешна гимнастика, дихателни упражнения или Ци Гун, всяко нещо, което правите съзнателно за Вашето тяло, е благословение. То спомага да намалите стреса, да поддържате добра форма, да изхвърлите токсините от системата и да добиете нови качества и умения.

Тялото, както и умът, се развиват постепенно. Ако работите за сила или гъвкавост, ще прогресирате правейки малки, но постоянни стъпки. Важно е да не насилвате Вашето тяло, както и Вашия ум. Усетете кога и какво му се прави. Кои упражнения Ви допадат и правите с лекота. Тялото е Ваш приятел и съюзник до живот, за който трябва да се грижите ежедневно и добре.

« По-стари публикации