словесни проблясъци

Категория: Финанси

Влизане в Еврозоната

Проблемите, за които се притесняват хората, при евентуалното въвеждане на Еврото, са от друг характер. Поскъпване на цените и увеличаване на разликата между бедни и богати. Тези, които вземат субсидии, рушвети или пари по “другия начин” в Евро ще бъдат улеснени, защото няма да се налага да ги обменят. За обикновения човек, чиито Живот поскъпна последните няколко години с 30-50%, това означава неяснота и възможна още по-голяма мизерия, ако крета на една пенсия от 200-300 Евро, а на Запад пенсионерите вземат в пъти по голяма такава.

Апропо, цветните бележки в джоба, парите, не правят Човека Европеец. За това трябва Kултура, Образование, Eзици. Познаване Историята на Европа. Приемане другите народи, част от ЕС, за близки и приятелски. Неща, далечни за нашите политици и голяма част от Българското Общество.

И не на последно място, да се запитаме защо Норвегия, Швеция и Швейцария бягат от Еврото. Вземат пари в Евро, но си пазят националната валута. Хипотетично има опасност една обща валута да се срине. Да загуби стойност. В случай налагането на единна валута в дадено общество и нейната цифровизация, би станало лесен начин за манипулация и контрол.

Автопаркът на Виенчани

Автопаркът на виенчани се състои главно от 10-15 годишни возила с една отличителна черта, изключително чисти и поддържани отвътре и отвън. Да, ще видите тук там и електромобили, но не си представяйте че въпреки множеството разположени покрай магистралата ветрогенератори, австрийците захвърлят старите си коли и посягат към новите.

Според мен виенчани са практични хора, като колите които се карат масово отговарят на възможностите на средната класа. Ще видите Skoda Roomster, Volvo V50 комби, KIA, VW. Джипове има, но се карат главно от гъзари и балкански субекти. Познава се по ритмите, които звучат от тях.

Луксозните скъпи и тежки коли са рядкост. Австрийците, дори с висок стандарт, предпочитат да притежават нещо, което могат да поддържат. Което е икономично. Което могат да заменят лесно, когато му дойде времето. У нас, напротив. Българинът казва че няма пари, че го е закъсал ала е пръв гъзар, когато става дума за коли.

 

Вали

като из ведро.

Вали седмици, не месеци вали,
подир самолетните следи.

Като Божий сълзи
заради делата човешки
и нашата клетост.

Вали, всичко е притихнало
икономиката спряла своя ход,
Европа е обезкървена.

Нека си вали.
Светът е виждал жестокост.
алчност, омраза.

И не само изкуствените облаци и дъжд
ще ги отмият
и не само забрава.

Вали, ала Слънцето можеш ли го спря
лъчът Светлина,
Вселенския промисъл?

* * *

Нека вали да омекне Земята
и се разтвори за тези,
които я тровят.

13.06.2023 г.

Между Капитализъм и Социална система

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Насаждане а страх

От няколко години наблюдаваме политика на насаждане страх у хората. В началото чрез лабораторна разработка на вирус и медийна пропаганда. След това чрез военен театър и предизвикана икономическа криза. Последният опит е чрез популяризиране на идеята, че машини ще вземат работата на хората. Всичко това е целенасочено, нехуманно и води до стрес у хората. Кой стои зад насаждането на страх? Тези, които имат пряк или косвен дивидент. Човек, който познава истинската си същност, не се страхува.

Новото време…

Всички усещаме, че нещо в нашето съвремие не е наред. Капиталът е концентриран в определени структури, които ние щем не щем обслужваме. ВПК, фармация, банки, ИТ гиганти и развлекателна индустрия. Разбира се приход генерират и големите търговски вериги. Като представители на малкия бизнес ние трябва да си помагаме един другиму, за да оцелеем.