словесни проблясъци

Категория: Финанси

Реклама във Фейсбук

Показва ми се реклама във ФБ, спонсорирана от Министерство на Енергетиката. Да разчитаме диаграмите за “енергийна ефективност” на уредите и колко по-малко ток консумирали по-модерните такива.

Да попитам, колко ток, вода и други ресурси са били необходими за създаване на новите уреди? Колко от тях ще изкарат години, като тези които ползваме, или са ползвали нашите родители? Всяка една замяна и изхвърляне на уред означава неговото попадане сред Природата.

Дали зад вербуването и натиска упражнен спрямо гражданите, особено по отношение на закупуването и карането на коли, с поредния “еко стандарт”, не стои частично или пълно лобиране, за капиталистически интереси? Най-доброто решение, според мен, е изправни уредите да се ползват повторно. А най-ужасното, в случая, е че се плаща ФБ реклама с народни пари…

Клима(к)тични

Чета как Цветелина Г. от български произход, представител на финансова институция в Световен мащаб, изказала мнение тези, които използват въглища …”трябва да плащат повече и повече”.

Защо бе джанъм, нали ресурсите са ни дадени за употреба? Да не би ветрогенераторите и слънчевите панели да се пръкват от нищото? Не се ли руши земята под тях? Дава ли плод, расте ли нещо под панелите?

На село, след кастрене и сеч на сухи дървета, остават десетки, да не кажа стотици клони. Човек лесно може да изкара една Зима с тях. Лично харесвам миризмата на изгоряло дърво, въпреки че съм против сечта на здрави дървета за огрев. Ставам сутрин и вдишвам. Ей така мирише на село!

Само че в града (а и не само), вдигаш поглед и виждаш изкуствено създадено небе. Сиви ивици, причина за понижението на температурите. Неясни субстанции, които се сеят всеки Божи ден в небето, а някакви си люде, които дори не са метеоролози, се изказват как да се топлим, как да ползваме ресурсите.

Ресурсите се ползват на регионално ниво. Като имаш мина и въглища, ами ползвай ги. За отопление, за създаване на суровини, за каквото се сетиш. Една страна трябва да е свободна да ползва това, с което разполага. Това, което ѝ е дадено от Бога, Природата. Можем ли да насилим слаборазвити страни да ползват ядрени технологии, след като не разполагат с учени и условия за тяхното изграждане, камо ли средства?!

Всичко това ни води до мисълта за засилващ се натиск от страна на нечовешката върхушка, която си мисли че управлява Земята. Натиск за използване на енергийни източници, които всъщност те правят зависим от метеорологични условия, или централизирано управление. Натиск, да се откажем от използвани през столетия и хилядолетия ресурси, за сметка на краткотрайни и скъпи решения, които в никакъв случай не са екологични.

Нима цифровизацията е с реверанс към Природата? Тези, които ни уверяват, че вървим към технологично, цифровизирано общество, сякаш са слепи, за това, че поддръжката на милиони и милиарди устройства изисква както ток, така и безброй суровини за тяхното производство. Да не говорим за краткия им живот и непрекъснатия технически “прогрес” изискващ тяхната подмяна.

Въпросът е за кого наистина лобираме? Всичко, което е създадено от Природата, което има биологичен и органичен произход, може да бъде лесно асимилирано от нея. Може да се усвои и разгради. Тук в никакъв случай не попадат технологии и електроника, които изискват специални средства за раздробяване, отделяне на материалите и рециклиране. Дори ползването на така наречените соц. мрежи изисква сериозен енергиен и технически ресурс.

Така че, Приятели, който се връзва на пропагандата “Цифровизация с цел Екология”, той не си дава реално сметка за нещата.

Дигитални пари

Когато отида да тренирам в парка почти винаги намирам по някоя паричка. Сякаш Вселената ме поощрява за моите усилия и те биват възнаградени. Замислям се мога ли да намеря “дигитални” пари? Какви биха били цифровите поощрения.

Дигитализацията на валутите, на парите, крие огромни опасности. Наскоро станахме свидетели за блокиране на банковите сметки в Русия, част от така наречената “хибридна” война. Всъщност това не е нещо ново. Наполеон, навлизайки в Русия, раздава на местните фалшиви пари без покритие. По време на война, при смяна на политически режим, или инфлация, парите губят своята стойност.

Това, което реално има стойност, са недвижимото имущество (за съжаление и то бива лесно разрушено, както се случи в Газа), благородните метали, скъпоценни камъни, но най-вече нашите лични качества, заради които сме полезни на останалите. Тук не бива да се пропуска възможността ни да добиваме своя хранителна продукция. Да отглеждаме плодове, зеленчуци и добитък. Това би ни направило независими по отношение на дадена система.

Системата, Тези, които стоят зад нея, я измислят и създават така, че да могат да контролират и манипулират обикновените хора. Замислете се, че нацистите след края на войната отидоха да живеят в Южна Америка и така наречените “бананови републики” и създадоха там свои финансови империи.

Обикновеният човек е на мушка. Нему ще се отнемат права и собственост. Както виждаме натискат и да не можем да караме колите си. Това трябва да отговаря на известна норма, онова. Станеш ли неудобен за системата могат да ти спрат “дигиталната” сметка. Да те нарекат “крайно десен” или “враг на… Демокрацията”. Пардон, това в България някои са го виждали.

Дигиталната валута, дигиталните пари, водят след себе си ужасни последици. В последните години сме свидетели на високо ниво на корупция. Просто защото парите нямат покритие (стойност) и ЕС ги раздава умело на тези, които ще му свършат работа. Една система се обгражда с лоялни хора, като ги подкупва. Като ги кара да се продадат и влязат в порочен кръг.

Тази нелоялност, това даване на пари без покритие под масата, създаде верига от новобогаташи, които поддържат този вреден режим. Защото в схемата „аз на тебе ти на мене“, се включиха „консултанти“, „юристи“ и всякакви други, за мен паразити, които с нищо друго не допринасят за Обществото, освен да усвоят едни пари.

Замислете се, Фашизмът не би бил устоял от само себе си. Фашизмът, Тоталитаризмът, е изграден на гърба на хора, които са купени. Които са се продали за парче хляб. За власт, за оръжие, за някоя кола или апартамент. Това не е трудовата, работническа класа. Тази, която реално храни и поддържа икономиката на една страна. Не бих ползвал термина “Държава” защото за мен той е противен. И така далече от дигиталните пари. Далече от зависимост в каквато и да е форма. Истинска Демокрация означава Свобода.

Градска музика

Минавам през градската градинка, тази с фонтаните. На края ѝ чувам позната мелодия. Валс № 2 от Дмитрий Шостакович. Вярно изпълнен на фонов запис. Цигулар ром се надсвирваше с колоните. Не бях сигурен до колко наистина свири. В подлеза към метростанция “Сердика” чух отново музика. Млад мъж бе отворил куфар за китара. Свиреше и пееше на Руски с душа, каквато може да има само музикант. До него стоеше свито на две дете.

И двете случки ме зарадваха. От една страна, понеже харесвам творбите на Шостакович. От друга, може ли човек да не бъде докоснат от език, който познава? От желанието на музиканта да излее душата си, или от старанието и отговорността на бащата, да изкара насъщния, с труд и дарбите си?

Във време в което определени политически и други кръгове, се опитват да скарат жителите на Планетата, да очернят този или онзи Човек или Народ, си мисля, че още повече трябва да се държим за Човешкото. За Езика, за Вярата, за това което ни свързва и прави Хора.

Влизане в Еврозоната

Проблемите, за които се притесняват хората, при евентуалното въвеждане на Еврото, са от друг характер. Поскъпване на цените и увеличаване на разликата между бедни и богати. Тези, които вземат субсидии, рушвети или пари по “другия начин” в Евро ще бъдат улеснени, защото няма да се налага да ги обменят. За обикновения човек, чиито Живот поскъпна последните няколко години с 30-50%, това означава неяснота и възможна още по-голяма мизерия, ако крета на една пенсия от 200-300 Евро, а на Запад пенсионерите вземат в пъти по голяма такава.

Апропо, цветните бележки в джоба, парите, не правят Човека Европеец. За това трябва Kултура, Образование, Eзици. Познаване Историята на Европа. Приемане другите народи, част от ЕС, за близки и приятелски. Неща, далечни за нашите политици и голяма част от Българското Общество.

И не на последно място, да се запитаме защо Норвегия, Швеция и Швейцария бягат от Еврото. Вземат пари в Евро, но си пазят националната валута. Хипотетично има опасност една обща валута да се срине. Да загуби стойност. В случай налагането на единна валута в дадено общество и нейната цифровизация, би станало лесен начин за манипулация и контрол.

Автопаркът на Виенчани

Автопаркът на виенчани се състои главно от 10-15 годишни возила с една отличителна черта, изключително чисти и поддържани отвътре и отвън. Да, ще видите тук там и електромобили, но не си представяйте че въпреки множеството разположени покрай магистралата ветрогенератори, австрийците захвърлят старите си коли и посягат към новите.

Според мен виенчани са практични хора, като колите които се карат масово отговарят на възможностите на средната класа. Ще видите Skoda Roomster, Volvo V50 комби, KIA, VW. Джипове има, но се карат главно от гъзари и балкански субекти. Познава се по ритмите, които звучат от тях.

Луксозните скъпи и тежки коли са рядкост. Австрийците, дори с висок стандарт, предпочитат да притежават нещо, което могат да поддържат. Което е икономично. Което могат да заменят лесно, когато му дойде времето. У нас, напротив. Българинът казва че няма пари, че го е закъсал ала е пръв гъзар, когато става дума за коли.

 

Вали

като из ведро.

Вали седмици, не месеци вали,
подир самолетните следи.

Като Божий сълзи
заради делата човешки
и нашата клетост.

Вали, всичко е притихнало
икономиката спряла своя ход,
Европа е обезкървена.

Нека си вали.
Светът е виждал жестокост.
алчност, омраза.

И не само изкуствените облаци и дъжд
ще ги отмият
и не само забрава.

Вали, ала Слънцето можеш ли го спря
лъчът Светлина,
Вселенския промисъл?

* * *

Нека вали да омекне Земята
и се разтвори за тези,
които я тровят.

13.06.2023 г.

Между Капитализъм и Социална система

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Насаждане а страх

От няколко години наблюдаваме политика на насаждане страх у хората. В началото чрез лабораторна разработка на вирус и медийна пропаганда. След това чрез военен театър и предизвикана икономическа криза. Последният опит е чрез популяризиране на идеята, че машини ще вземат работата на хората. Всичко това е целенасочено, нехуманно и води до стрес у хората. Кой стои зад насаждането на страх? Тези, които имат пряк или косвен дивидент. Човек, който познава истинската си същност, не се страхува.

Новото време…

Всички усещаме, че нещо в нашето съвремие не е наред. Капиталът е концентриран в определени структури, които ние щем не щем обслужваме. ВПК, фармация, банки, ИТ гиганти и развлекателна индустрия. Разбира се приход генерират и големите търговски вериги. Като представители на малкия бизнес ние трябва да си помагаме един другиму, за да оцелеем.