словесни проблясъци

Категория: Еволюция (Страница 1 от 5)

Времето

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Взаимна помощ

Когато времената станат тъмни си спомнете, че всеки от нас, както е казал Учителят Петър Дънов, е една свещица. Тя е запалена, щом е във връзка с Духа. Носете Вашата вощеница, да огрявате пътя на Другите. Да се запалят и Те. Защото всички ние помним миговете, в които Другият ни е подал ръка. Всички ние сме тук на Земята, в този съдбовен момент, да си помогнем.

Между Капитализъм и Социална система

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Енергийна криза и модерни технологии

Гледам реклами, пишат за “енергийна бедност”, каквото и да означава това. Живеем в известен парадокс. От една страна чуваме призиви за пестене на електроенергия, от друга се бълват технологии, които изискват все повече и повече ток. Технологии, които не са от първа необходимост. Играчки, виртуални забавления, коли. Изобщо тук не може да става дума за баланс, след като от една страна все повече замърсяваме Природата, с нови продукти. От друга, не се предлага евтино и устойчиво решение за трансформиране на енергия, което да е достъпно за хората. Каква е целта на всичко това? Да се лансират временно решения, които сега минават за “зелени”, а след години ще влязат в класацията на замърсителите.

Труд и апатия

Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.

Рецесия

В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.

Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.

Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.

В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.

Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.

 

Технологии и Човек

Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.

В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?

Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.

Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.

Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.

Човек и Космос

Човекът със сегашните си разбирания няма място в Космоса. Най-вероятно ще направи повече бели, отколкото нещо добро. За достигане на Космоса трябва Космическо съзнание. На Земята развити хора вече го притежават. За тях не е необходимо да бродят пространството с ракети и чинии, за да се чувстват в едно с Вселената. Да ѝ се удивляват. Ако хората със сегашните си разбирания полетят в Космоса ще започнат да се стрелят отгоре, да делят Луната. А на кого принадлежи тя? На Бога и съществата, които я обитават.

Език и съзнание

Алан Тюринг не случайно изисква при своя тест, човек да обменя информация с друг човек и машина едновременно. Ако при комуникацията човекът не може да определи дали общува с машина, то машината минава теста. До момента не знам машина да го е преминала.

Тюринг е бил мъдър човек. За него, вярвам, би било обидно Човешкият Ум, върху който Разумната Природа е работила хилядолетия, да бъде сравняван с програма. Затова и формулира теста по този начин.

Казвате “големи езикови модели”. На мнение съм, че за машината думите нямат и никога не биха имали това значение, което имат за Човека. Ние боравим с абстрактни понятия, като Любов например. Дори думата “цвете” за нас може да носи емоционално послание. Ние интерпретираме Словото на много нива и то е свързано тясно в нашите емоции и мироглед.

Когато говорим за творчество, като писането на текст например, то трябва да имаме предвид че Творчеството е необходимост на Човешката Душа. Когато авторът твори, той вади нещо от себе си. Той влага емоции, преживявания. Създаването на един докосващ текст, на едно произведение на изкуството е вътрешно пречистване и израстване.

На машината даваме задача, която да ни свърши. Детето излиза навън и се удивлява на Живота. В хода на времето са създавани шедьоври в областта на науката и изкуството, които при сегашните технологии не могат да бъдат не само достигнати, но дори и имитирани. Всичко това е плод на Човешкото удивление и Дух, който желае да се прояви.

Технологии и Съзнание

В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.

Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.

В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.

От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.

Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.

Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.

Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?

Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.

Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.

Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.

« По-стари публикации