словесни проблясъци

Категория: Загуба (Страница 1 от 2)

Камбани и кончина…

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Само след Смъртта

Когато почине някой, който ни е обичал, ние губим частица от Душата си. Обичащия ни е този, който ни пази. Дори когато не забелязваме. Който е с нас, въпреки лошото време. Който преглъща нашите настроения. Който остава, дори да боли. Той просто знае, че сме създадени един за друг.

Дали става дума за човек, домашен любимец или друго живо същество, докато сме на този свят връзката е силна, а понякога след напускането му, може да се окаже още по-силна. Понеже усещаме липсата. По време на Живота не си даваме сметка за нея.

И така да живеем обичайки тези, които са до нас. Които са се престрашили да прегърнат Душите ни. С които, сме кармично свързани. Тези, които ни обичат остават вечен отпечатък. Тях ще търсим из дебрите на Отвъдното и с тях ще продължим нови съществувания.

2023-та

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

Паметни

Някой казва, че бил голям патриот. Че иска български паметник. Хубаво, като си такъв патриот да те попитам отиде ли в село Славовица, да се поклониш в лобната къща на Стамболийски? Изкачили безбройните стъпала водещи към костницата му? Почисти ли ги от плевели? Щото Стамболийски е бил радетел за правата на селяните, на отрудените хора.

Апропо чии да бъде този паметник? На Аспаруха, на Ал. Батемберг, на Негово Височество Борис III, последният истински обичан от народа политик. Само че няма да се учудя, ако галениците на Тато, предложат да издигнем негов паметник. И така Живков, чиято охрана днес управлява България, ще се смее както и от отвъдното, така и от площада.

А мнозина ще искат паметник на Тато, защото имало тогава работа за всички, нямало висока престъпност, имало ведомствени жилища, облаги, малки данъци. А сега държавата те скубе отвсякъде. Докъде я докарахме нали, крадецът да вика дръжте крадеца…

Мисля, че работникът, дръзнал да среже ръката на Альоша ще сънува кошмари. Защото е бил като гладиатор сред публика от плебей, гледащи шоу и просто е трябвало да убие. Защото да разрушиш произведение на изкуството, па макар и социалистическо, нечии труд, си е убийство.

Да даваш пари, веднъж да се гради, после да се разваля, после да се гради… поредната недомислица в тази измъчена държава, е наглост. Защото минете през паркинга в базата на БАН до танцувалното училище и ще видите как пред “Института за Космически изследвания” има кратери, като там да падат пряко метеорити.

Срам е да рушиш най-големия паметник в Европа посветен не толкова на съветската окупация, а на победата на Червената Армия над Фашизма. Да, видяхме и другата страна на монетата. Имаше лагери, ДС и все още ги има, ала ако нацистите бяха спечелили войната Славянството щеше да погине.

Казва ми една съкурсистка от Френския “ние нямаме нищо общо с Русия”. Викам си, не сме ли Славяни? Не говорим ли общ език, не изповядваме ли една вяра? Нямаме ли сходни обичай, да сме гостоприемни, да пием чай? Да, на всички ни погледът е вперен на Запад, ала хортуваме със съседите. Човек трябва да знае корените си.

Та за паметника. Альоша бе символ на София. Също като паметникът Руски, посветен на Твореца, с чиято помощ Русия освобождава България от Турското иго и дава хиляди жертви. Като Александър Невски, който се опитват да окарикатурят с арки, като паметника на Цар Освободител.

Вие ще кажете че съм Русофил и няма да го отрека. Аз съм също така Германофил и Франкофон, но най-вече хуманист, който рита срещу лицемерието на властта, срещу всяка форма на тоталитаризъм. Срещу погазването и елементарната етика. Ала живеем във времена, за които писателят е казал, “Пази Боже сляпо да прогледа”.

Ръка в леда

Зариваш ръка в леда. Далече си от усещането за дискомфорт, или болка. Просто нещо ти липсва. Кара те да стиснеш очи и да заплачеш. Кира, твоят Дух винаги ще бъде с мен.

София, 29.11.2023 г.

Кира и Снегът

В София има 20 сантиметра сняг. Навалял е през нощта. Много е красиво и тъжно едновременно, защото няма с кого да го споделя. Кира я няма за да си играе в снега. Да зарива муцуна в него. Да е нетърпелива да ѝ хвърля топка. Снегът е тъжен, когато не е споделен.

София 26.11.2023 г.

А и П спомен от детството

Спомням си за П. от крайните софийски квартали. По онова време това бяха Младост и Люлин. Наши близки живееха в тях и бяха получили ведомствени жилища. Мъжът на П. беше пилот. За съжаление загина когато децата им бяха доста малки. Ние често ходихме у тях на гости да си играем.

В даден момент в живота на П. се появи Аиса. Той бе с къдрава коса, слаб мъж с тъмни очи и мустаци. Нещо необичайно за нашето обкръжение. Кожата му бе белезникава, бе извънредно тих човек. Идеше от Палестина. За мен, като дете на под десет годинки през 80-те това бе непозната страна. Чувах за Бейрут, за непрекъснат военен конфликт и това беше.

Аиса бе живо въплъщение на човека от Близкия Изток. На изтерзания от войни и конфликти търсещ дом, родина и спокойствие. Той донесе видео и с него гледахме Рамбо – филм забранен по “онова време”. Как се развиха отношенията му с П. не знам. Изглеждаше сериозен човек.

Днес обръщам поглед назад и ми се иска да знам повече. Да не махна с ръка и да кажа не ме интересува. Защото Човечеството е един жив организъм и когато една част от него страда, страдат всички. Колкото е по-голяма страданието, толкова по-зле за нас.

Някой казва да не се интересуваме. Не се интересувахме, когато самолети прелитаха над нас към Белград. Не се интересувахме от конфликтите по време на тоталитарния режим и сега на Изток от нас. Гори ли чергата на съседа, ще се запали и нашата. А единственото решение е Мир.

Писмо до моя Син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

София, 14.08.2022 г.

Призиви на европейските лидери…

Тъжно е да чуеш, как канцлерът Шолц призовава към военна служба. Как лобира за подсилване защитата на Отечеството. Само че хората в 21-ви век не желаят война. Никой разумен човек не я иска. Затова и няма да намерят хора. Хората не воюват. Хората са дошли тук за да се учат и работят.

Жалко и отвратително е поведението на “европолитици”, които казват да купим жито от страна с най-голяма корупция в Европа и да го дарим на страна, в която в скоро време няма да има и една мелница.

Срамно е да се толерира войната. Срамно е да се толерира насилието. Това не е поведение на достойни Човешки същества. Точно тук прозира, че подобни “решения” не идват от хора. Най-малкото от осъзнати такива. Земята се превръща в бойно поле за иноземни интереси. Единствено здравата връзка с Бога, с Духа, могат да ни помогнат.

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

« По-стари публикации