словесни проблясъци

Категория: Мир (Страница 1 от 2)

Краят на Света

Криех се между изпадалите тухли. Стените бяха оголени и човек можеше да се нарани на изскочилата арматура. Намирах се в летището на Л. Най-желаната цел и за двете страни. Самото летище беше съсипано. Ала бе символ за тези, които го владееха, защото означаваше победа.

От летището снайперисти стреляха по хората в Л. Ей така за сплашване, кеф или просто от скука. Най-голямата грешка е да дадеш оръжие в ръцете на престъпници. Ние също станахме такива, но по неволя. Куршум изсвистя покрай ушите ми и се сплеска в стената. Снайпер, голям калибър. Мазилката се отрони заличавайки надписа “В. беше тук”.

През последните няколко години ни подготвяха за края на Света. Първоначално чрез „пландемия“, или модифициран по изкуствен начин вирус. Въпреки забраните за биологични оръжия. Въпреки клетвите на лекарите, инжектираха течности в хората водещи ги до болка, безплодие и смърт.

После започна военният театър. Просто не успяхме да се окопитим. Да си стъпим на краката. Икономиката рухваше под нас. Плашеха ни, че няма храна, няма горива, няма бъдеще. Страхът е основното оръжие на врага. Ала кой бе врагът?

Краят на Света настъпваше, когато бездушните се вселиха у хората. Те нямаха определени цели. Земята им харесваше като дестинация, в която можеха да организират ужасни забавления като насилие, изтребване, манипулация на климата и др. Изобщо гледаха си кефа.

Приближих се към изхода. Миришеше на пикня. Наведох и започнах да пълзя. Пред мен се откри парче синьо небе. Разузнавателен дрон летеше в моята посока. Прицелих се с ръчното ЕМП. Въздуха потрепери. Дронът се завъртя за миг и превърна в купчина желязо.

Снайперистът се усети че съм още тук и обсипа прикритието ми с куршуми. Чу се гръм. Бързо вдигнах решетка на пода и се вмъкнах в канала. Касетъчна бомба. Знаете ли какво е това? Взривове пълни с осколки, които продължават да гърмят верижно и късат тялото ти на парчета.

Бомбата се разби върху остатъка от покрива и чух серия от взривове. По гадно е да те покосят с фосфорна ракета. Лежиш и си гледаш телевизия на Нова година. Гледаш как летят фойерверки в небето и си мислиш, че някой празнува с теб. Не, всъщност докосвайки покривите снарядите пламват и се стичат като лава. Из къщите излизат хора – живи факли, търчащи из улиците. Някои се хвърлят в реката, други в кладенци. Фосфорът е силно токсичен. Само да вдишаш изпаренията и можеш да загинеш в жестоки гърчове.

Реших да отстраня снайпериста. Газех из лайната в канала. Стъпвах върху куртки, каски, остатъци от хора и плъхове. Пълзях под земята за да стигна другата част на сградата, използвайки канализацията на летището. Може би бях видял някъде негов план. Интуицията ми казваше, че вървя в правилна посока.

Защо започнахме да се бием ли? Спомням си как първо ни забраниха да влизаме в парковете. Да ходим из планината. Как ни гонеха с мегафони. Как искаха да сме разделени. Разхождах се като партизанин със сина си и той ме попита, достигайки обелиска с петолъчка в парка, защо този паметник е тук.

Рекох му, защото е символ. На победа, на настоящето. На миналото, което не си е тръгнало, но жигосва и бележи живота ни. Не, че в него не е имало достойни и добри хора. Сякаш живяхме години наред в сън, за да ни събудят жестоко сега.

После ограничиха правото ни пътуваме, ако не сме имунизирани. Да караме колите си, за които сме спестявали с години. Наложиха ни да ползваме източници на ток, които не бяха ефективни и доведоха до енергиен колапс. Настана глад и мизерия. Хората мародерстваха селяните, които разполагаха с единствения източник на здравословна храна.

Видях го. Носеше кафявата каска на Атлантиците. Имаше черни очила и пушка с оптичен мерник. Усмихваше се показвайки едри зъби, с голямо разстояние между тях. Отпиваше кола от кенче, като от време на време допираше говорителя на радиостанцията до ухото си.

Бях на около два метра под снайпериста. Навън беше истински ветрилник. Намирахме се недалеч от един мемориален комплекс, в памет на сражения от последната война. Сега там стърчаха обезглавени статуи. Какво правех толкова далеч ли? Нашата страна я нямаше вече на картата.

Поредният ужас бе да кръстосват небето и да ръсят отрова. Отрова, попиваща в семената и плодовете. Доматите почерняваха. Зелките се спаружваха. В нашата страна Б. настана глад. Водата, нещо с което се гордеехме, бе отровена. Не можехме да живеем в родината си.

Питах се кой е виновен за всичко това. Тогава разбрахме за демоните. Живееха у всеки. Хранеха се с агресията и страха. Насърчаваха насилието. Обичаха смъртта. Ненавиждаха живота, въпреки че той им даваше сили. И сякаш някой, нещо, влизаше в съзнанието на хората и ги променяше. Не винаги към по-добро.

Разбрахме за “обсебените”. Не знаехме дали са хора, или не. Знаехме само, че не желаят доброто на Човечеството. И кой разумен човек, би направил нещо лошо другиму? Не, приемниците на демоните и тези, които влизаха в съзнанието на хората и ги управляваха, не можеха да бъдат хора.

Установихме, че много от управляващите просто не са себе си. Лошото е, че не знаехме откога не са онова “аз”, Човекът, който е бил роден, кърмен от майка и живял на този Свят. Затова решихме – ако не можем да ги излекуваме, ще ги заличим.

Внимателно повдигнах и преместих решетката с длан. Боецът бе почти обърнат към мен с гръб. Целеше се и даваше изстрели. Набрах се на пръстите на ръцете. Тренировките в миналото се отплатиха.

Изскочих от прикритието си целият покрит с лайна и мръсотия. Изревах – това стресна снайпериста и го накара да се обърне. Насочих зиг-зауера към тялото му и дадох два бързи изстрела. Той се сгърчи от болка. Беше с бронежилетка. Третият изстрел дадох в главата. Куршумът отскочи от каската му.

Хвърлих се напред с боен вик. Извадих ножа и се опитах да наръгам мъжа в шията. Очилата му се свлякоха огънати на земята. Той държеше ръката ми. Усещах как силите му го напускат. Ножът ми вече одраскваше врата му когато за миг се вгледах в очите му.

Бяха сини, почти сиви. Имаха кафяви пръснати точици около зениците. Бяха широко отворени. Тогава плъзнах поглед по лицето и рижата брада. Тези черти, ми бяха познати.

– Игор! – извиках извън себе си. Другият се сепна.
– Георгий, Вие ли сте?

За миг си спомних, как куршумите на Игор посипват къщите в Л. Как старци падат като покосени. Как дечица търчат из улиците и крият с часове от падащите бомби. При тези мисли ми се искаше да натисна ножа. Представих си как демоните ще отлетят от Игор размахвайки криле.

И тогава ги видях. Черни и зловещи. Те се облизваха очаквайки кръвта. Танцуваха и виеха предвкусвайки смъртта. За миг душата ми се извиси над летището, над града, над цялата Земя. Тя бе покрита с Демони, които обикаляха усмихвайки се, около всяка болка и смърт.

Слънцето погали страните ми. Хвърлих ножа на земята. Игор ме гледаше смутено. Изправих се и му подадох ръка. Той я пое колебливо и стана. Гледахме се в очите. В един момент и на двамата ни засмъдя. Смеехме се и плачехме едновременно. Прегърнахме се силно.

И тогава някой стреля, ала куршумите сякаш отскачаха от нас. Две фигури. Двама войни, носещи различни знамена на ръкавите си и еднакви маскировъчни дрехи. Двама души, прегърнали се братски. Огледах се. Демоните се изпаряваха, стривайки се на златист прах.

Около нас всичко бе зелено. В небето летяха птички, а то самото бе толкова синьо и чисто, каквото го помнех от моето детство. Мъхове и лишеи запълзяха по разрушената постройка и я обвиха в зеленина. Листа се поклащаха подети от вятъра. Навън се чуваше детски смях.

– Игор, скъпи ми Игор дали не сме сънували?

Той ме погледна със сините си очи.

– Какво сме си говорили някога, драги ми приятелю? На този свят му е нужен мир. На човекът е нужен мир. Тогава всичко ще е наред.

– Да, Игор – отроних стискайки ръката му. Этом Мире нужен Мир!

София, 21.05.2022 г.

Посвещава се на бъдещето и Мира.

Этом Мире нужен Мир! (Мир е нужен на този Свят! рус.)

Десетте дистанции на двубоя

Има десет стъпки, или дистанции, при които може да се стигне до битка. Нашето желание трябва да бъде да спрем още на първата, но е добре да знаем за останалите.

Първата дистанция е възникването на агресия. Двама, или повече хора, имат причина да влязат в конфликт. Когато човекът има малък или никакъв контрол над емоциите си, то може да прояви агресия, насочена към другия. При всяко положение трябва да се стараем да не пресичаме тази линия. Това е първата дистанция – проява на агресия.

Тя може да е словесна, по телефон, през другия край на улицата, чрез Фейсбук и т.н. Добре е да се вгледаме и разберем какво става в нас и да не подклаждаме конфликта. Няколко успокоителни думи, искане на извинение или разясняване на обстоятелствата могат да ни спестят главоболия. Тук е и моментът да се обърнем към специализираните служби, да звъннем на полицията или потърсим помощ.

Втората дистанция е следствие от пресичането на първата. Тук една от двете враждуващи страни, или агресорът, търси начин да нарани своята жертва. Словесно, чрез предмети, оръжие или др. В такъв случай е добре да намерим прикритие, да имаме лично оръжие с което да сплашим противника, и отново да потърсим специализирана помощ.

В тази дистанция можем да понесем сериозни наранявания. Например да хвърлят по нас камък или бутилка. Дистанция от 10 метра е достатъчна за да може агресорът да ни замери и улучи. Да ни простреля с късо оръжие, лък, арбалет или прашка.

Третата дистанция е на дългите оръжия. Тук може да се използва кол, прът или някакъв тежък предмет, който може да бъде хвърлен на няколко метра, или с който да ни достигнат. Приемаме че тази дистанция е от 5-3 метра. Тук е добре да сме защитени зад стена, намерили прикритие или предмет, с който да защитим тялото си.

Дистанцията от 1.50 м., позволява на противник да ни ритне с крак. Кракът е силен и тежък, а точно попадналия в тялото ритник на трениран противник, може да нанесе сериозни поражения. Затова бъдете нащрек, не позволявайте противникът Ви да се приближава близо до Вас и ако го направи и тръгне да Ви рита най-добре пресечете атаката с контра (стоп) ритник, или побегнете. Когато човек рита човек не е стабилен. Ако пресечете ритника има шанс да изведете противника си от равновесие. Падне ли на земята можете да се отдалечите и повикате полиция.

Дистанция от 1м и по малка е къса и позволява удари с ръце. Ръцете на боксьорите са тренирани и силни. Те удрят бързо. Не позволявайте агресорът да достига такава дистанция, защото при нея боят със сигурност вече е започнал. Можете да се опитате да излезете от линията на ударите. Тук в помощ ще Ви дойдат бързи стъпки и отклоняване силата на противника.

Дистанция от 40-50 см е подходяща за използване на лакти и колена. Те са силна и закалена част от тялото. Ударите нанесени с тях могат да доведат до сериозни травми. Ползвайте ги само когато знаете какво правите. Старайте се да останете на крака и работете с лакти срещу лакти и бедра и крака срещу крака.

Близката дистанция дава възможност на противника за хват, душене и хвърляне. Подобни приоми се ползват в джудо, аекидо, борба, жиу-житсу и др. Борците се славят към силните и опасни противници. Старайте се да не Ви хващат, а при приложен хват да се освободите своевременно атакувайки ръката, която Ви държи, или слабо място на противника.

Най-близката дистанция дава възможност за използване на всички части на тялото. Удари с глава, натиск с брадичка и хапане. Всички те са забранени в официалните спортове, но на улицата може да възникне всякаква ситуация. Ако трябва да запазите живота си, или този на своите близки, имате право да използвате всяка част от тялото си.

* * *

Най близката дистанция е тази, където се пресичат характерите на двама души. В битката реално побеждава този, който има по-силна воля. Този, който е решен да не загуби. Но и този, който не се подава на емоции, може да издържи на болка и който може да погледне на възникналата ситуация отстрани. Тази е най-важната дистанция и тя е променлива не толкова в пространството между двамата противници, колкото в тяхното вътрешно израстване, разум и сила.

Три причини да остана в България

Ходейки вчера по една пътека се замислих има ли поне три причини да остана в България. Реално до момента правителството не ме е подкрепило по никакъв начин. Не се погрижи за мен в моето трудно детство. Не подаде ръка на прохождащия ми бизнес. Не съм видял една стотинка от държавата. За сметка на това доста други хора се облажват.

Това, което съм получил от държавата, е безплатна кръвна картина. Пардон, не съвсем безплатна, защото цакам всеки месец здравни осигуровки, Като повечето работещи, които издържат пенсионерите в държавата и се молят да не постъпят в болница. Усещането ми е че дарявам моите пари, които не се усвояват по предназначение. А от това боли и се чувстваш глупаво.

Една от причините би била Природата. Дарени сме с чудна природа, която унищожаваме. Чрез изсичане на горите. Чрез застрояване на крайбрежието и в защитени територии. Чрез липса на всякаква грижа към еко-пътеките, канавките, животни и растения. Поне аз не виждам да се проявява такава.

Ала Природа има навсякъде и който носи любов към нея в сърцето си ще бъде добре приет в нейните дебри. Животът в България от друга страна е евтин. Но и приходите са ниски. Ако си изкарваш парите с труд ще преживяваш, но бавно би забогатял. С тези хвърчащи цени на недвижимите имоти и горивата, дори средната класа се чувства обедняла.

Да кажем, че остават езикът и приятелите. Средата, която не можем да заменим. Само че доста от приятелите са вече зад граница. Аз никога няма да се почувствам Германец или Французин, но ще си остана Българин. Ще ми липсва езикът, с който съм израснал и е пропит в моето същество.

Да речем, че стана жител на друга страна. Ако тя обяви война на България ще мога ли да вдигна оръжие срещу моите? От друга страна ако българското правителство реши да влезе във военен конфликт с друга страна, който не одобрявам и не усещам като разумна постъпка и в който откажа да бъда въвлечен, ще бъда ли предател? Това са сериозни въпроси.

Моите предци са избрали да останат и живеят в България. Може би защото са виждали бъдеще, перспектива. Защото са вярвали в доброто у човека, което ще вземе превес. Били са силни и вярващи хора. Всеки ден се сблъсквам с дебелокожието на българина. С начина по който паркира. По който се отнася към другия. Средата у нас е трудна.

Затова хората избират да избягат, да се спасят. Като Зуека например. Който може се вписва в този странен балкански спектакъл. Тази пост-соц мелодрама, в която страда малкият човек. Който няма гръб, не работи за службите. Не целува нечия ръка. Не ходи като горила, с чантичка на врата.

Страна на неизмеримите невъзможности. Питам се дали някога ще се възродиш? Защо майките не дават пример на децата си да бъдат осъзнати и добри. Защо бащите не показват как силният човек е добър и помага. Тази пуста шарена черга, която тлее през вековете, дано я пребъде…

Новото Време/Земя

Аз знам,
че хората ще бъдат братя някой ден,
да знам
тревата ми говори.

И синьото Небе
и птиците в простора
говорят, успокояват.
Че ще спре терорът,
братоубийствената омраза
спорът.

Аз знам, ще дойде ден,
в който Слънцето ще грее ясно
и душите ни ще бъдат чисти.

И туй свещено място
наречено Земя
ще бъде общия ни дом,
да знам.

София, 15.06.2022 г.

Къде са силните хора в политиката

Питам се къде изчезнаха силните личности в политиката?

На времето си спомням как баща ми се възхищаваше от конкуренцията между Франсоа Митеран и премиерът Жак Ширак. Желязната лейди – Маргарет Тачър, също е част от една епоха. Хелмут Кол, обединяващ Германия, Лех Валенса, създателят на движението “Солидарност”. Не на последно място и Ангела Меркел, съдействаща за баланса между западна и източна Европа / Евразия.

Всички тези политици поддържаха повече от половин век Мира на Стария континент. Не само мир, но и допринесоха за благоденствие за своя народ. Бяха свидетели и съдействаха за прехода към Демокрация. Запазиха отношения с бившия СССР и дори ги развиха, до ново икономическо ниво.

За тези личности могат да се намерят стойностни документални филми. Не че в техния личен и професионален живот няма сенки. Сенки, “скелети в гардероба” ще намерим у всеки жив човек. Какво ще намерим за новопоявилите се либерални политици?

Това, с което се сблъскваме, е главно арогантност, ниска обща култура и абсолютно безхаберие, що касае малкия човек, гражданина. Съвременният политик, неолиберал, или с каквато и краска да е облечен, не стъпва връз старите стойности. За него Религията и Семейството са отживелица. Той се кълне в новите технологии, не спазва обещанията си и е хлъзгав като змиорка, що касае морална устойчивост и лична позиция.

Къде отидоха мъжете и жените от миналото. Тези, на които се възхищавахме. Които бяха пример за нас. Невъзможно е даден политик да излиза от шоу бизнеса, където е разпознаван в една роля и да очаква да бъде сериозно възприет и на политическата сцена. Малцина са изключения, като те са хора с изключително силен характер, воля и ролева пластичност.

Политиката е изкуство. На първо място дипломация и умението да изтъргуваш това, с което реално или хипотетично, разполагаш. Добрият политик се школува с години. Познава протокола и етикета. Владее няколко езика и се разговаря с чужденците на майчиния им език.

Политиката се превърна в тържище, в пазар или игрище, на което всякакви изтърсаци си опитват късмета главно на гърба на хората. Ако мине, мине. След нас и потоп. Не, това не е устойчива политика. Забележете колцина политици са се задържали в една партия, с една позиция, на власт.

И като заключение – на добрия, съвестен политик, охрана не е нужна. Фейсбук страница, канал в Ю-туб, или Туитър също. Той ще бъде разпознаваем за народа и обичан от него. Ще работи отдадено за нацията, за семейството си и Бога, защото ще знае че носи огромна отговорност. Една от тях е да пази Мира. Друга – да се грижи изключително за благоденствието на своя народ.

Да се молим такива хора да се появят, да осъзнаят гласуваното им доверие и да работят, Богу – и народоугодно.

Новите ценности

Тази година за пръв път чух, че оспорваме датата за националния ни празник, трети Март. Също така празнуването на Денят на Европа и същевременно Денят на Победата, премина тихичко, в сянка. По-изразено празнуваме поредното безумно-скъпо начинание на някой технократ.

Изменя ли Европа своите ценности? Няма да се учудя ако утре започнат да разправят, че Фюрерът е жертвал германския народ, за да спре настъплението на болшевиките. Че лагерите на смъртта не са съществували и са някаква фикция. Че носенето на нацистки символи, е повод за гордост.

Мисля така, виждайки свастика да се поклаща на врата на младо момиче. Същият символ, който се издрасква по камъни из Витоша. Всеки символ сам по себе си, е мъртъв, докато ние не му предадем значение. Добре е да знаем какъв смисъл са влагали нашите предци, как е използван и дали не е служел за пропагандни цели, различни от истинското му значение.

Отвъд символите човек трябва да чете история, докато не се пренапише отново.

9-ти Май

Девети Май бележи Денят на победата над Фашизма. Фашизма, който е разделял хората и е внасял страх и омраза. Фашизъм, подклаждащ война.
 
Девети Май е обявен и за Ден на Европа. Европа, която се е възродила от останките на Втората Световна война. Европа, която би трябвало да защитава демократични ценности, като Свободата на индивида, правото на избор и гласността.
 
Нека в този ден си спомним за жертвите на Втората Световна. Такива дава най-много бившият СССР, като според статистики са над двадесет милиона.
Да сведем глава и помислим кое има най-голяма стойност в Света. Кое би допринесло за добруването на хората. Да сведем глави и се помолим за Мир.

Животът

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Божественото в 21-ви век

Чудя се къде ли отиде връзката ни с Божественото последните няколко години. Не чух някой публично да се уповава на Бога за излизане от кризите. Не чух призиви към Вяра, но такива принадлежащите към някоя религия да изразят обичта си към ближния, внасяйки експериментални препарати в тялото си.

Дали някой се опитва да обяви изкуствения интелект за Бога на 21-ви век? Може ли едно творение, да надмине Твореца си? Изкуственият интелект е точно това, изкуствен. Той е набор от програми, написани от човека, които могат да водят до разширяване възможностите на софтуера, но отново в рамката, която е заложена от неговия създател, Човека.

Божественото сякаш няма място на голямата неолиберална политическа сцена. Защото Божественото е свързано с монотеизъм, с патриархат и ценности, които се опитват да бъдат разклатени и смазани. Заменени с евтини играчки и нездравословни стимули.

Ала Божественото е в основата на всичко. То е ядрото на Човешката душа. Придава смисъл и цел на Живота. Ние сме тук, за да познаем Божественото и изпълним Неговата Воля.

За да можем да се свържем с Божественото ни е нужно спокойствие. Оттегляне от ежедневието. От новините, с които ни бомбандират. Вглъбяване в себе си и отдаване на нашите мисли и чувства. Да живеем собствения си живот, да потърсим в дълбините на Душата ни целта и мисията му и вземаме решения с преценка.

Животът е изключителен Дар за всички живи същества. Съзнателното му ограничение и елиминиране е престъпление. Неговото израждане и целенасочено нарушаване на жизнените функции, също.

Човекът трябва да осъзнае великата привилегия да е жив. Да може да изрази своя потенциал в рамките на краткия му подарен от Вселената отрязък от време, по най-добър начин.

Някой говорят за синтез между човека и машината. За вечен живот, пренасяйки съзнанието в технологии. В живата природа всичко се случва в цикли. Познаваме цикъла на Живота и Смъртта. За да можем да познаем измеренията отвъд трябва да минем и през двете врати. Това е естественият Еволюционен Път.

Да си спомним за съществата “Борг” от сериала Стар Трек. Те бяха лишени от човешки чувства. Хуманистичното у човека се намира в неговото тяло. Чрез което той прегръща, гали и успокоява. Чрез което прави любов и се размножава. Да запазиш своята Човечност означава да запазиш всичко, с което си дошъл на този Свят и спокойно преминеш към следващия.

Промени Света

Всеки, който се е опитал да промени Света е претърпял крах, или е накарал Човечеството да изживее нечувани до момента катаклизми. Войните, революциите, “върховите” технически постижения всъщност водят до повече изолираност и затвореност на индивида. До душевни травми, но и до вътрешно търсене.

Вътрешното търсене е възможност за промяна. Светът е такъв, какъвто Бог го е проектирал. В него, обаче, действа и ръката на човека. Той е под влияние на своите страсти и желания. Едно от тях е да властва над другите. Да ги подчинява, използва и управлява.

Човешкият дух има стремеж към знание и свобода. Неговата сила е да обича. Промяната идва тогава, когато си позволим да изразим обичта в себе си. Да дадем път на Бога, на Духа и резултатът ще бъде налице.

Бог не е заключен в църквите и иконите. Той не се намира в “свещени” места и крипти. Не е и в костите на светците. Той е навсякъде, където има живот. Където птиците летят, водите текат, където хората се обичат и работят заедно. Бог е там, където очите ни могат да го потърсят и видят.

Истинската промяна иде у човека, когато той намери смисъл в живота си. Когато открие Бога, научи се да обича и да бъде полезен на другите. Липсата на смисъл води до изкривяване, деградация, зависимости. Тук се раждат болестите и страданията.

Имай позитивна цел и смисъл пред себе си. Усещай любовта и възхищението на останалите. Това е и тяхната подкрепа. Ти вече си променил себе си и другите. Промяната е в хармонията, в която може да живее цялото Човечество, а с него растителният и животински свят.

Когато хората дадат път на доброто у себе си, ще отпадне нуждата от полиция и армия. Това са изкуствено създадени институции, които да подкрепят властта. Обичащите се хора, нямат нужда да се пазят един от друг. Те имат вътрешен морал и няма да се нараняват взаимно.

Уповавайки се на истината и морала, политиците ще направят най-доброто за народа. Те ще имат вътрешен съдник и няма да злоупотребят с положението си. Лекарите няма да бъдат търговци и ще осъзнават важната си в обществото роля. Учителите ще подкрепят децата и дават път на талантите им.

Апропо, децата ще живеят най-добре в това бъдещо общество. Те не трябва да се тревожат за нищо. Просто да живеят живота си. Така, както Бог ни го е дал. По-доброто бъдеще ще премахне поробването на човека от институции и компании, чиято цел е да го направят поредната дойна крава.

Не, човек се е родил свободен! Животът е най-големият дар във Вселената. Той трябва да бъде живян с радост и веселие. С удивление пред Творението. С търсене на смисъла и Бога. Това е промяната, която действа в Света. Всичко нужно ни да изпълним тази цел ни е вече дадено, или ще ни бъде осигурено.

Човек трябва да има вяра. Това е пътят на промяната. Вяра в себе си. В своята мисия в Света. Вяра в доброто у другия. Вяра в разумния промисъл на живота. Нишките на промяната са изтъкани от търсене и вяра и се вплитат в красивия килим на човешкото битие чрез волята на хората. Воля за по-добър живот, воля за равенство и братство, които не са наложени отвън, ала работят отвътре.

« По-стари публикации