словесни проблясъци

Категория: Мир (Страница 1 от 3)

Наука и псевдонаука

Ако някой ми каже “Вярвай сляпо на науката” ще му отговоря така – хора на “науката” създадоха концлагерите по време на Втората Световна война,
ала затворниците интуитивно знаеха какво се случва в тях.

Голямата измама относно глобаното затопляне

Във филма “Голямата измама за глобалното затопляне” учени от целия Свят разглеждат темата за климатичните промени и възможната връзка с човешката дейност. Прилагайки научен подход те доказват как в миналото температурата на Земята е била драстично повишавана и понижавана за дълги периоди от време. Учените отдават това на два важни фактора – повишената слънчева активност (която се наблюдава през последните 20-30 години) и образуването на облаци. За тях кампанията за борба с климатичните промени и отделянето на CO2 е по-скоро политически инструмент, който в началото е бил насочен към използване на ядрена енергия, а в последствие се е превърнал в средство за печелене на пари и целенасочено потискане енергийната независимост на развиващите се страни.

Език: Английски
Продължителност: 1 час и 13 мин

Мир, Frieden, Peace, Paix…

Мирът е изключително важен.
Защото само по негово време се раждат и отглеждат спокойно деца.
Защото се учим и растем, когато имаме Мир в душите си.
Защото Мирът носи изцеление.
Една от най-хубавите думи в човешкия език е Мир.
“Мир” носи еднаква вибрация на всички езици.

Изпращаме 2022-ра

Изминалата година бе тежка за всички ни. Най-вече в емоционален план, защото човек живее трудно, когато около него има конфликти. Трудно се живее с лъжата и псевдо-морала. Трудно се живее, когато няма яснота за бъдещето.

Нумеролозите биха събрали сбора от числата на годината 2022 и рекли че прави 6, а 6 е число на баланса на силите и Любовта. Може би точно това се опитват да ни кажат конфликтите и противоречията. Че в основата им стои необходимостта да се погледнем истински, приемем и обичаме.

Изпращам годината доволен, взел важни решения в живота си. Заедно с моята съпруга, съдействаме на нашите клиенти и познати, в техните начинания. Да предлагаш и извършваш услугите си качествено, както и да бъде заплатено за тях не е срамно, а важно, защото това ни свързва с другите. Учи ни да ценим взаимно труда си и си помагаме.

Важно е да не се притесняваме да оценим труда си, спрямо променилата се икономическа ситуация. Защото честно спечелените средства се стопяват при инфлация. Личните ресурси, от друга страна, винаги се оценяват. Качества като лоялност, честност и трудолюбие са движили Човечеството и неговия прогрес.

Бих искал да затворя вратата на времето и погледна напред. Да се порадвам на Слънцето през Декември, въпреки топлото за сезона време, като отдам това на естествени процеси, през които минава Земята. От изключителна важност е всички ние да бъдем хроникьори на времето, в което живеем, защото носим отговорност пред бъдещите поколения.

Ако Стефан Цвайг, Ремарк, Даниел Дефо, Лермонтов, Виктор Юго и много други писатели не са описали времето, в което са живели, то ние щяхме да разбираме за него от учебниците, а всички знаем кой пише Историята. Не, Историята е това, което са преживели и разказали хората.

За новата година си пожелавам да вървим заедно напред с моята съпруга. Да бъдем здрави и работим осъзнато за това, чрез спорт, дишане и правилно хранене. Всички ние да се осъзнаем като членове на голямото Човешко и Вселенско семейство и да оценим Живота.

Да можем да казваме Истината, без да се притесняваме. На Истината не ѝ нужна политическа коректност. Тя резонира у всеки. Ние всички имаме усещане за това, което е правилно. У всеки човек живее и се проявява Духът, Разумното, това което гради и поддържа Живота.

Да насочим внимание към истинските неща. Към това, което ни прави хора. Към това, което ни свързва и прави братя. Към един нов начин на общуване и правене на бизнес, защото бизнесът не е лошо нещо, ала е лошо да превърнем всичко в търговия. Да насочим нашите мисли и чувства към корена на Живота, от който се учим, вземаме интуитивно решения и вдъхновяваме. Да се свържем с Божественото у нас. ЧНГ приятели!

Демография и енергия

Ако някой ми каже, че хората на Земята са твърде много, ще му отговоря, че живея в страна, в която населението е намаляло с няколко милиона през последните десетилетия. Че преживяваме демографски срив и че раждането и отглеждането на деца, се е превърнало в лукс.

Ако друг ми рече, че нямало достатъчно електроенергия за всички, ще му отговоря, че милиони хора живеят без необходимост от електричество, поради географско разположение на техните страни, култура или начин на живот. Електричество се ползва главно за промишлени цели, не за битови.

И ако някой рече че живите същества са “виновни” за климатичните промени, ще му отговоря че нашата майка Земя има свои механизми за регулация, както и цикли, за които малко се говори. В Писанието е речено Човекът да се плоди и множи, като песъчинките по морския бряг. Вярвам и да твори и мечтае, да стигне Звездите, защото цялата Вселена е негова матрица и дом.

30.12.2022 г.

Джайнисти

Чувал съм, че в Индия живеели последователи на духовния учител Махавира. Наричали се “Джайнисти”. Характерно за тях било, че чистели с метла пътя, по който вървят, за да не настъпят някоя дребна твар. Ако ги види западен човек ще рече че им “хлопа нещо”.

Ръководството на ЕС иска от всички нас да станем “Джайнисти”, ей така отман. Да се откажем от създаваните с години удобства. От използването на горива, кожи, яденето на месо и да махаме с метлите. Това е нелепо и зад него прозира двойният стандарт. За едни джайнизъм, за други – охолство.

Лично съм се отказал от яденето на месо и риба от години. Най-вече, защото обичам животните и уважавам Живота. Съгласен съм, че вероятно в някои ферми животните са гледани зле, но да попитам как се отнасят към нас като хора? Как третират правителствата своите собствени поданици?

Бих искал да заменя материалите които ползвам, с такива, щадящи животните. И сега се замислям, преди да си купя кожен колан или ръкавици. За яке не може и дума да става. Тези времена отминаха. Но кожата се е доказала като продукт с качества, дадени ѝ от Природата.

Всички знаем поговорката “Прекален светец и Богу не е драг”. Има твърде много истина в нея. На Земята живеят милиони хора, които работят съзнателно за своето духовно израстване. Които пазаруват разумно, разделно хвърлят боклука и не бият барабан за делата си.

Противно на това политическото лоби налага псевдоекологични идеи. Защото всички знаем, че в Природата има естествен кръговрат, подбор и обмен на вещества. Че са се случвали естествени катаклизми, както и водили тежки войни, наситили атмосферата с вредни газове много повече, отколкото могат да изпуснат обикновените хора, карайки колите си.

Пътят към прехода ще е дълъг. Може би няма да е славен. Може би ще е изпълнен с лъжи, терор и натиск. И сега виждаме как по-лабилните вземат супата и я хвърлят по шедьовър, който не могат да сътворят. А какво ще стане утре? Ще започнат да палят коли с ДВГ? Какво поражда радикализма?

Това е лудост, която трябва да спре. Учени и политици са на мнение, че атомната енергия е ключ към евтино и екологично електричество. Само че кому е изгодно хората да живеят евтино? Животът поскъпва, жилищата стават почти недостижима материална придобивка, а всичко това оказва влияние на демографския растеж. Защото деца се гледат в сигурни условия.

Някои ще каже, че това са брътвежи на закостенял човек, не търсещ промяна. Не другари, аз съм от хората, които първи са купували нови технологии излезли на пазара. Също така се старая, да живея природосъобразно. Да пътувам с цел, да харча съзнателно.

Погледът на всички ни е вперен в “Светлото” или неясно бъдеще. Бъдеще, което ни плаши. Бъдеще, в което трябва да сме осъзнати.

Жената

Основна роля на жената, дадена ѝ от Природата, е да бъде майка. Заедно с това и възпитателка. Да възпита детето си така, че то да стане пълноценен и добър член на общността. Да не хваща оръжие, да се роди умно и с дарби. Да умножи заложеното у него генетично богатство.

Еманципацията изражда ролята на жената. Тя е склонна да преследва химери като кариера, ръководни постове и творчески върхове. Разбира се, жената може да има различни заложби, ала Природата вече я е благословила. У нея се заражда и оформя чудото на Живота.

Някои днес ще каже, че раждането на деца не е толкова важно. Че възпитанието трябва да се гради не от семейството, но от държавни служители. Че жената трябва да бъде равнопоставена на мъжа. От древни времена хората са почитали женското плодородие. Древните са знаели колко е важно то за Живота и неговото продължаване. Дано да узнаем и ние.

Смисълът

Трудно е да си представим, че под нашите крака се намират пластове история. За това говорят археолозите, но земята под нас потъва по-бавно, отколкото можем да възприемем. Ако отидете на Витоша в посока “Бай Кръстьо” ще видите пейки, монтирани преди десетилетия. Потънали на сантиметри в земята те създават представа, че предишното поколение сякаш са били джуджета.

За миналото говорят и каменни паметници. Отново на Витоша, в Княжево посока “Бялата вода” ще видите огромни статуи на хора в потури с автомати в ръцете. Те стоят като неми свидетели на една епоха. А всичко около тях се руши. Канавките, пътеките на Витоша, Природата. Околната среда е отражение на жителите в нея.

Ходил съм на доста места из България. Малко от тях съм видял облагородени. Ако е така носят усещане за меркантилност и експлоатация. Българинът търси келепира, а когато направи и най-малкото усилие или добро, изписва това с големи букви. В повечето случай на табели, описващи 90% дадени средства от ЕС и 10% събрани от местните.

Тази реалност се разпада. Подобно на есенните листа на изсъхналата асма. Харесва ми да виждам волеви хора. В парка няколко жени тичат. Бавно, спирайки, ходейки и продължавайки напред. В желанието си да укрепят здравето си, да увеличат силата си. Да се докоснат отново до младостта.

За България с шест и половина милиона жители, няма добри перспективи. Освен ако човек не е продал достойнството си и не е влязъл в някаква “схема”. Да бръкне в “кацата с меда”. Да си построи къща, купи кола за 40-50 хиляди. И да си трае, обграден с “правилните хора”.

Навън е студено и мрачно. Не, че не обичам нашата Природа. Не, че не харесвам някои черти у българина. Всичко това е обречено на разпадане. Сякаш всяка страна, в която е вилнял демонът на тоталитаризма, е обречена. Защото жителите не са поискали прошка.

Немският народ поиска прошка. Носи греховете си и плаща десетилетия. Казват “Немецът е виновен за две Световни войни”. Друг е въпросът дали не е бил въвлечен в тях и подтикнат да ги води. “Немецът е виновен за Холокоста”. “Немецът изобрети отровните газове и по-мощни оръжия”, ала даде възможност на други да ги използват…

Да, трудните теми в ежедневието излизат на повърхността, в такива мрачни, есенни дни. В които човек търси смисъл. Смисъл има в това, да дадеш живот, да си полезен на другите. Да облагородиш средата, в която живееш. За нас българите, смисълът се губи, защото живеем в измислена реалност.

Остава ни волята. Да тичаме в кръг, или излезем от него и поемем друга посока. Да тичаме към “обетованата земя”, дори да се изранят ходилата ни. Дори да останем без дъх, да следваме мечтите си и им дадем живот. Защото за това сме тук на Земята.

 

 

Падането на Берлинската стена (Mauerfall)

Вчера германците празнуваха падането на Берлинската стена (Mauerfall). Това бележито събитие се случва през 1989 г. Очите ми винаги се изпълват със сълзи, гледайки кадри от този момент. Стена, която се руши, за да могат роднини, близки, сънародници, да се срещнат и подадат ръка.

Границата, Стената, не бива да съществува в едно демократично общество. Абсурдът на Берлинската стена е разделянето на един народ, на един град, на роднини и приятели. Този, който създава стена, има лични облаги от това.
Стената, границата, са белег за ограничение.

А човекът не бива да бъде ограничаван. Нито от режим, нито от стени и граници. Той е Свободен Дух, който трябва да може да се учи, да се среща с хора и черпи знание и вдъхновение от други култури. Също така да може да търси по-добри възможности за живот и се чувства жител на цялата Земя.

Бъдещето

Напоследък чета статии, в които пише че се наблюдава повишена смъртност в някои държави, спрямо прогнозите и минали години. На какво се дължи това? Дали на кампанията за имунизация с експериментални течности и нейните негативни следствия, или на общо понижения имунитет на хората? Лично го отдавам на стрес. Стрес от бъдещето, живеейки във време, когато човек не знае как ще живее утре и колко ще му струва насъщният.

В миналото имаше кампании насърчаващи раждаемостта. Да имаш семейство с няколко щастливи деца, с останали във връзка майка и баща, бе мерило за здраво и перспективно семейство. В момента се наблюдава демографски срив в редица развити държави. Наред с това не виждам кампании насърчаващи раждаемостта, средства насочени към младите родители и обезпечаването на семействата с евтини жилища.

Когато пиша коментари по тези въпроси, получавам отговори като “много сме, десет милиарда, няма храна за всички”. Предполагам са отговорили осигурени хора, които имат по няколко деца, учещи в чужбина. Какво да кажат младите двойки, на които предстои приключението да станат родители?

Земята и животът се изкупуват. Неща, които нямат цена, защото са безценни и не принадлежат никому, освен на Бога, се превърнаха в разменна стойност и актив за инвеститорите. Защото без земя няма храна и жилища, а животът трябва да бъде поддържан за да се развива и еволюира Човечеството.

Бъдещото робство е това към компанията и банката. Към режийните и комуналните услуги, към продадения на изплащане телефон или автомобил. И вместо производителите да влагат максимално усилия и търсят начини стоките им да са устойчиви и ползваеми във времето, се наблюдава спад на качеството. Единствено моралът на бъдещия осъзнат Човек, може да промени нещата към добро.

« По-стари публикации