словесни проблясъци

Категория: Държавен рекет

Ролята на писателя

Във време на голяма неправда писателят не може да мълчи. “Лекари”, “учени” и “журналисти” могат да мълчат от страх, или да лобират за някоя страна. Писателят, обаче, има дарба и дълг – да сподели какво е преживял, да отрази своето съвремие, да търси и изложи Истината.

Премахване на картите и талоните за 10 кратно пътуване

Вчера разбирам, че вече не мога да заредя пластиката си за метрото. Картата бе удобна и даваше възможност човек да спести 4 лв при 10 пътувания. Същото се случва и с талона за 10 пътувания, с градския транспорт.

Питам се защо това е поредното извиване на ръцете на гражданите и отнемането им правото да избират как и кога да пътуват? Също така това означава изхвърляне на боклука на десетки хиляди пластики, защото вярвам мнозина са използвали този вид не персонализирани карти.

Центърът за Градска мобилност е пример за структура, която търси начин да облагодетелства най-напред себе си и обслужващите я, а след това да осигури някакъв комфорт на гражданите. Част от този “център” е бившата фирма “Паркинги и гаражи”, която е отговорна за въвеждането на синята и зелена зони, простиращи се в широкия център на града.

Ако управляващите София, искат да намалят потреблението на лични превозни средства в центъра на столицата, както и да насърчат придвижването с градски транспорт, то те трябва да осигурят гъвкави и достъпни тарифи за придвижване.

Лично ползвам градския транспорт, защото при тези цени на горивата ми е по-изгодно и по-бързо. Не се притеснявам къде ще паркирам. Старая се да не замърсявам, карайки в центъра през почивните дни. Всичко това, обаче, не се отнася за стотиците лъскави возила с двигатели над 3000 куб см., които ще видите на известни в столицата места.

Джайнисти

Чувал съм, че в Индия живеели последователи на духовния учител Махавира. Наричали се “Джайнисти”. Характерно за тях било, че чистели с метла пътя, по който вървят, за да не настъпят някоя дребна твар. Ако ги види западен човек ще рече че им “хлопа нещо”.

Ръководството на ЕС иска от всички нас да станем “Джайнисти”, ей така отман. Да се откажем от създаваните с години удобства. От използването на горива, кожи, яденето на месо и да махаме с метлите. Това е нелепо и зад него прозира двойният стандарт. За едни джайнизъм, за други – охолство.

Лично съм се отказал от яденето на месо и риба от години. Най-вече, защото обичам животните и уважавам Живота. Съгласен съм, че вероятно в някои ферми животните са гледани зле, но да попитам как се отнасят към нас като хора? Как третират правителствата своите собствени поданици?

Бих искал да заменя материалите които ползвам, с такива, щадящи животните. И сега се замислям, преди да си купя кожен колан или ръкавици. За яке не може и дума да става. Тези времена отминаха. Но кожата се е доказала като продукт с качества, дадени ѝ от Природата.

Всички знаем поговорката “Прекален светец и Богу не е драг”. Има твърде много истина в нея. На Земята живеят милиони хора, които работят съзнателно за своето духовно израстване. Които пазаруват разумно, разделно хвърлят боклука и не бият барабан за делата си.

Противно на това политическото лоби налага псевдоекологични идеи. Защото всички знаем, че в Природата има естествен кръговрат, подбор и обмен на вещества. Че са се случвали естествени катаклизми, както и водили тежки войни, наситили атмосферата с вредни газове много повече, отколкото могат да изпуснат обикновените хора, карайки колите си.

Пътят към прехода ще е дълъг. Може би няма да е славен. Може би ще е изпълнен с лъжи, терор и натиск. И сега виждаме как по-лабилните вземат супата и я хвърлят по шедьовър, който не могат да сътворят. А какво ще стане утре? Ще започнат да палят коли с ДВГ? Какво поражда радикализма?

Това е лудост, която трябва да спре. Учени и политици са на мнение, че атомната енергия е ключ към евтино и екологично електричество. Само че кому е изгодно хората да живеят евтино? Животът поскъпва, жилищата стават почти недостижима материална придобивка, а всичко това оказва влияние на демографския растеж. Защото деца се гледат в сигурни условия.

Някои ще каже, че това са брътвежи на закостенял човек, не търсещ промяна. Не другари, аз съм от хората, които първи са купували нови технологии излезли на пазара. Също така се старая, да живея природосъобразно. Да пътувам с цел, да харча съзнателно.

Погледът на всички ни е вперен в “Светлото” или неясно бъдеще. Бъдеще, което ни плаши. Бъдеще, в което трябва да сме осъзнати.

Жертви на имунизацията

Репортаж на немската телевизия ZDF относно пострадали от имунизация хора. Над 6000 пациенти са в листата за терапия след имунизация в специализирана болница в Марбург. Биват интервюирани млади хора, които развиват неврологични заболявания след имунизация. Те имат постоянни болки, наблюдават се кръвонасядания. Повечето от тях заплащат от джоба си за своето лечение, като едно от възможните е прочистване на кръвта. Лечението е скъпо и не се поема от здравната каса. Лекари и лаборанти споделят своите наблюдения за кръвната картина и състоянието на хора, при които имунизирането е довело до странични ефекти и сериозни здравословни проблеми.

Език: Немски
Продължителност: 15 мин.

Какво е Държавата?

С възрастта човек започва да си задава въпроси. Да вижда неща, които са оставали скрити за него, просто защото не са го интересували. Не само с възрастта, но и с отговорностите, които поема. За личните си финанси и ставащото около него. За собствения му живот.

Задавам си въпроса какво е Държавата? Държавата за мен е изкуствено създаден инструмент, институция, която да паразитира на гърба на хората. Как стигам до това заключение ли? Ще взема за пример нашата Държава. И приятели, за мен държавата е просто бездушна структура. Тя не е парчето земя, на което сме дали името “България”.

Държавата, това не са “народните” избраници в парламента, които не блестят нито с ум, нито с доброта. Държавата е нещо различно, ще кажа безлично, дълбоко, в което потъват нашите пари. За държавата е важно да има хора за да има от кого да се храни, но за хората – държава?

Какво трябва да ми дава държавата? Сигурност, сигурни граници? Помощ, когато съм в беда. Здрави и чисти пътища. У нас, не. Безплатно здравеопазване, казвате. Отивам при лекаря и плащам потребителска такса. Защо бе джанъм? Нали цакам всеки месец здравни осигуровки. Колцина зъболекари работят със здравната каса, която от своя страна е решила че нашего братя българинът няма право от повече от две безплатни пломби в година. Добре че имам познат зъболекар, че…

Та, държавата, “Дълбоката държава”. Какво стои зад този термин? Сякаш има пластове, различни от тези на хорските интереси, заради които това имагинерно понятие съществува. Холдинги, структури, бизнеси. И държавата прави техните сделки официални. Умножава парите им. Налага правила, облагодетелстващи едни и ограбващи други.

Аз не искам моите пари да се харчат за въоръжаване. Не само защото съм пацифист, но и защото считам, че не е редно да се купува скъпо оръжие – в случая самолети, от чужда страна. Виж друго е да имаш собствена разработка. А не да купиш хардуер и софтуер, който някой друг може да отключи и управлява дистанционно.

Какво всъщност означава национална сигурност, Държавна сигурност? Това няма нищо общо с хората, с народа, повярвайте ми. Държавна сигурност се грижи за по-горе упоменатата структура “Държава”, каквото и да представлява този “октопод”, да продължава някак си да съществува.

Замислям се как може да е по-добре. Как може да живее едно общество, в което хората са си полезни един на друг, чрез ресурсите които имат. И не за всяко нещо да плащат. Защото октоподът “Държава”, живее от нашето съществуване. Още откакто се родим и добием имущество, а камо ли започнем да работим за себе си, октоподът смуче. Данъци, такси. Питам какво ни дава? За себе си нямам отговор.

Знам само че всяка страна бива задушена, превръщайки се в “държава”.

Отработване на травмата

Вчера с колегите от курса по Френски обсъждахме това, което преживяхме през “Пландемията”. За съжаление повечето хора са на мнение, че продължаваме да живеем този филм, който може да се нарече „Начало на тиранията”.

Ще бъде необходимо време, може би години, да отработим травмите нанесени от властта. От “мерките”, които уж за доброто на хората внесоха страх, отчуждение и доведоха бизнеси до крах.

Можем просто да замълчим. Както за Нацизма, Тоталитаризма, Холокоста. За всяка една от неудобните теми, бележещи нашето ежедневие. Само че “новата реалност” е реалност на отнемане на човешките права. Правото да си здрав, правото да пътуваш, правото да кажеш Истината.

Всъщност никой не може да ни отнеме тези права.

От нас зависи, дали ще ги дадем.

Делене на колите по „Еврокатегория“

Въвеждането на ограниченията по еврокатегории на колите, ще допринесе за поредното разделение на обществото. Преди се опитаха да ни делят на неимунизирани и имунизирани, сега на класи, според възможността да си закупим возило. Погледнато от друг ъгъл е точно така и става дума за пари.

Да си представим, че сме възрастен човек, спестявал да си купи кола, която може и да ни носи емоционална стойност. Може да е стара, но добре поддържана. Че сме шофьори и живеем в центъра на София. Тоест колата работи, документите са изрядни, но ние не можем да отидем с нея до дома си, защото не отговаря на някакво измислено ново правило.

Това е ограничение, което цели да накара хората да изоставят старите си возила, независимо от тяхното състояние. Да инвестират в по-нови, но и нерядко калпаво направени коли, докато измислят поредната Евро-категория, или забранят след някоя друга година и колите на батерии.

Защо ли? Ами защото има опасност да се подпалят, например. Защото за производството им отиват много ресурси, защото батериите се рециклират трудно. Изобщо ще измислят защо. Подобна политика е насочена не толкова към екологията (Боже опази в България, с тази сеч и абсолютна разруха сред Природата), колкото да се вземат едни пари. От хората.

Не мога да си представя, че политиците осъзнато гласуват ограничения, собственици да не могат да достъпват местата където живеят, освен като не карат модерно возило. Да не могат да окажат помощ на близък, да разтоварят нещо. Изобщо, не могат да правят нищо, освен ако не платят глоба.

Това е поредният фарс, в посока по-добрия живот. Защото производството на милиони автомобили ще коства много повече енергия и финансов ресурс, отколкото адекватната поддръжка на добре направени коли. Някои знаят това и имат интерес. А колко ще се инвестира в камери, стикери и уредби за тестове на коли, друг въпрос.

Създавайки даден продукт, производителят трябва да му гарантира възможно най-дълъг живот. Правителството трябва да подкрепи бизнеса, а не да ограничава живота на неговата продукция. Защото утре могат да кажат “Сменете печките, телевизорите, телефоните…” и какво ли още не.

Всяко ограничение води до огорчение на обществото. А то търси по-добър начин на живот. Бяга, или започва да хитрува. България се е стопила. Демографски сме сигурно на равнище от 1960-та. Най-вероятно ще става и по-зле. Не, не говоря за тези, които карат коли за по 100-200 хиляди. Те не са от нашата черга. Но са запалили своята.

Защото да караш кола на стойност издръжката на дете за месеци, или години, на стойност храната на бедни и нуждаещи се, на стойност жилище за бездомните е кощунство. Ако всички живеехме в богата страна, с честно изкарани пари, това е друг въпрос. Реалността, обаче, е друга.