словесни проблясъци

Месец: юли 2024

Бате С.

Бай С. надживя свои връстници, работещи в областта на киното и фотографията. С някой от тях, като проф. Румен Георгиев и Митко Хаджиилиев, се събираха всяка сряда в Кева, да похортуват. Бай С. беше винаги усмихнат, с лъскави очи, белнати зъби, вероятно закрепени към чене.

Имаше слабост към хубавите, компактни фотоапарати. Веднъж си закупи от мен малък Rolleiflex, не помня дали работещ на цял, или половин кадър. Беше щастлив да притежава този мъник. След време го видях с компактна, цифрова камера в джоба.

Бай С. имаше татуирана недовършена шестолъчна звезда на едната ръка. Може би на времето е имал любима от еврейски произход. Може би самият той носеше семитска кръв, или имаше свои лични причини. Все пак на времето да имаш татуировка си бе малко срамно.

В Западния Свят са татуирали каторжници. В концлагерите, където хората нямат име, но номер. Татуираха се и необразовани хора, принадлежащи към други социални прослойки и главно от ромски произход. По тялото и ръцете им можеш да прочетеш “Р. завинаги”, имаше също сърца, котви и др.

Сега хората се татуират, сякаш тялото им е платно, връз което могат да рисуват. Пардон, други да рисуват. Да го дупчат (пиърсинг), да го осакатяват, понякога безвъзвратно. А тялото, Тялото е свещено. То е дар от Природата, Бога и хм, знаеш ли бай С., с бялата ти коса, усмихнат и лъскави зъби, макар и фалшиви, щастлив бе ти, че имаше само една недовършена звезда…

Грабежът

Прочитам и чувам, че “народните” представители мислят да въведат още ограничения и такси на хората. Едното ограничение е, кола да не може да мине технически преглед, ако собственикът има задължение към КАТ. Това си е откровено безумие и изнудване.

Да приемем, че в едно семейство има автомобил, който се ползва от трима възрастни. В случай на направено нарушение, последното може да е извършено от един от шофьорите на колата, за което той носи отговорност. Защо намесваме превозното средство? Само ли се движи то, по пътищата?

Второто безумие, за което не съм прочел но чувам, че искат да въведат, е заплащането на такса за достъп до инфраструктура. Като питейна вода, ток и др. Т.е. не ползваш, но плащаш. Въпреки, че инфраструктурата вече е изградена, най-вероятно преди години, с народни или на общността средства. В този ред на мисли да попитам, не е ли редно доставчикът да плаща на сградата, че я ползва като територия за предлагане на своята услуга?

Така собствениците на ЕС могат да решат да събират такси от Софийска Вода, от НЕК, от доставчици на Интернет. Дори да блокират клетъчния сигнал и пожелаят да им се плаща за преминаването му през техния имот или сграда. Безумията и изнудването са насочени към малкия човек. Този, който може и без Интернет, без телефон, но не и без ток и вода.

Алчността е толкова безчовечна, толкова меркантилна, че обезличава пишещия “наредбата”, “закона”. Обезличава потребителя и облагодетелства една върхушка, мафия, съставена от паразити, които усвоиха структури, като достъпа до вода и електричество и сега се чудят как да доят Народа.

Питам къде е Комисията за защита на потребителя, или и тя е платена? Защо не надигне глас, против безумията. Против рекета, против трансхуманизма? Някой ще каже да си мълчим, да сме доволни че имаме ток, вода и че плащаме всеки месец завишени сметки. Не, с мълчане Човек не защитава правата си.

С мълчане са водени овците на заколение. С мълчане се наблюдава геноцид и ставаш неволен съучастник. С мълчане се приемат “закони”, “наредби” и “укази”, които уронват морала, както на институциите, които ги приемат и са въвлечени, така и на самия Човек. На масата, на избирателя на потребителя. Тази гавра трябва да спре.

Гаврата с наложените “Еко норми” за колите. Гаврата с наложените скъпи и не толкова ефективни, камо ли “зелени”, трансформатори на някои видове енергия, като вятърна и слънчева. Гаврата с превръщането на Човека от Божие подобие в ползвател. В дойна крава на корпорациите. В изтривалка за институциите, чиито служители се чудят какво да правят, но не и да вършат нещо градивно за Бога, Обществото, или себе си. Тази игра е жестока.

Пишещите правилата са трансхуманисти, жестоки безлични хора. Или може би не-хора? Наше право и дълг е да се борим против несправедливостта.

Разни гледки из София

Чета разни коментари, че писмото и четмото идело от Българите, колко сме дали (някога) на Света. Какви ученици имаме, печелещи състезания по една или друга научна или спортна дисциплина. Това добре, но нека споделя някои мои наблюдения върху съвременната младеж.

Магазин “Била” до НАТФИЗ. От “Кева” направиха бар. Шумен бар, пред който се събират всякакви индивиди, повече лъхащи на алкохол отколкото на изкуство. Спомням си как в това кафене се правеха изложби със стойностни снимки, на известни наши фотографи. Кева бе символ на НАТФИЗ, на Фотографията. Но да се върнем на Била.

Пред мен младежи, дългунести и две девойки. Възраст 16-17 години. Младежите вземат футболна топка, от тези юбилейните за първенството в Германия и я мятат из магазина, не уцелвайки коша в който е била поставена. На касата, след като ги питат дали бутилките вода, които носят, са от магазина. Те отговарят, че са закупени от друг магазин до Макдоналдс споделяйки “Знаеш ли че там струва три лева, една бутилка от 0.50 L?”.

Момичетата вземат гривнички за по три лева бройката и хвърлят монети на транспортната за покупки лента. Охраната я няма. Да попита защо не са оставили водите в шкафчетата? Касиерката се е свила и не прави забележка че ѝ мятат парите на лентата, като трохи на пиле. За мен, обаче, всичко това говори. За липса на уважение, на отношение към Другия и към парите.

На влизане в метрото виждам две момчета облечени в тъмни блузи и панталони. На гърба на едната блуза чета “Back to Auschwitz”. Запитвам се дават ли се сметка тези, понякога с дълги коси, скинари, какво се е случвало в миналото? И че от нас зависи ужасът да не се повтори. Ако ги попитам надали ще знаят къде е бил концентрационният лагер и кога е освободен.

Всичко това, заедно с ръмженето на мотори, пукането на “нитро” от лъскави коли, което не съм виждал в нито една Европейска столица, ме навява на мисълта, че нещо не се връзва. Не се връзва потомци на уж “велика цивилизация”, дала слово, светлина, наука и др., на Света, да се държат като гамени. Да нямат отношение към ближните си. Да нехаят.

“Птичка Пролет не прави”, казват хората. Да, има единици, които работят съвестно, спазват правилата, просто защото обичат реда. Защото уважават Другия. Така се гради Общество. Така се създава Култура. За тези, които са учили по един и няколко езика зад граница, които навлизат в политиката с желание да “управляват” знаем, че са били винаги привилегировани…

В края на изпита

За първи път ми се случва да ми поискат черновите, заедно с попълнения тест. Връчих листовете, по които освен нахвърляни думи, както и заготовка за писмената част, бях преписал и пасажи от текста, който четем с разбиране. Добре де, ако сред писанията ми имаше нещо лично? Карикатура на учителката, или дружески шарж на наш колега/колежка?

Мисля да поставя този въпрос следващия път. За мен да вземеш черновите на някого, наброските му, при условие че тестът се връща и остава у курсиста, е навлизане в личното му пространство. В начина, по който улавя нещата, мисли и гради своята стратегия. Ако това ще е предмет на взаимен анализ между учителя и курсиста – добре, но се съмнявам.

Това, което ме окрили по време на теста, което ме накара да трепна, но не знам дали по същия начин можеше да докосне и нашата учителка Французойка, бе мелодията на кавал. Тя се носеше към високите прозорци. Извиваше в познати ритми, проникваше в сърцето ми и въпреки някои особености или огорчения, стопляше Душата ми.