словесни проблясъци

Категория: Политика (Страница 1 от 12)

Избори 2024

Минавайки покрай софийско училище, в което се изучават западни, а и източни езици, чувам скандиране “БКП”, пляскане или тропане. Казвам си “Прости им те…”, ала се сещам как и ние като дечица правехме същото в Алианса. Само че бяхме на по 5-6 годинки.

Политиката ми прилича на шоу, в което участват оперирани от Човешки чувства и съвест, актьори. Те сякаш обслужват невидими за обществото интереси и вземат своята немалка комисионна за делата си, независимо че повечето от тях внасят болка и разкол в социума.

Може би винаги е било така. От времето на Пландемията усещам натиска на повечето въвлечени в политиката, спрямо „обикновения“, нормален Човек. Който се труди, гради, спазва закона, има морал и може да мисли. Той бива окарикатурен и сега на мода са технологии, перверзии и войни. Жалко, приятели, е че агитационните листовки не стават дори за лични нужди…

Общности

Няма да гласувам, защото не вярвам, че държавата е правилната структура за добруването на хората. Моето мнение е, че това са общностите. Общности, в които хората си помагат един на друг, спрямо своите възможности и ресурси. Общности, в които никой не паразитира на гърба на останалите. Общности, в които се вземат важни решения, на база гласа на всеки член.

Общество, в което не е нужно да има полиция, или военни, понеже хората ще са добри. Ще са разбрали посланията на Великите Учители на Човечеството и ще ги прилагат. Не само на думи, но и на Дела. Общество, в което няма да има пари, или ако има, ще бъдат ползвани в неговата рамка, без централизиран контрол. Пари, които имат покритие чрез труд и знание.

Общност, чиито членове, учени и философи, уважават Живота и се прекланят пред Творението, което го създава. Учени, които не дръзват да създават оръжия. Лекари, осъзнали своя свещен дълг и стоящи далече от лобизъм и ужасяващи експерименти. Членове, разбрали своя дълг към Ближния, своята роля и мисия на Планетата. Аз вярвам че ще бъде, а Вие?

В навечерието на 9-ти Май…

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Камбани и кончина…

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Интервю с Д-р Валерия Петкова

За мен като българин бе гордост да гледам психотерапевтката Валерия Петкова, която от години практикува и работи с пациенти в Германия, по независимата медия apolut.net

Г-жа Петкова засяга важни теми, които са болезнени за всички ни и засягат съвременното ни общество. След времето на “Пандемията” доста от се чувстват излъгани, дискриминирани, дори насилени, от действията на правителствата в Европа и по Света. Нивото на доверие към властимащите, към лансирани от медийте лекари и представители на науката драстично спадна и това е разбираемо.

От друга страна правителствата, политиката и корпорациите работят с екипи, които под формата на “Връзки с обществеността”, търсят начини да убедят хората че имат право. Всъщност подобни убеждения, когато не почиват на факти или лобират за дадена страна, могат да се нарекат целенасочена пропаганда.

Пропагандата е насочена срещу тялото на обществото. Тази маса, която го изгражда, която бива ядосана при неправда, която насочва своята енергия в безцелни понякога протести. Левитан е тялото на обществото. Неговата глава могат да бъдат суверени, тирани, дори лишени от емпатия психопати.

Емпатията е важна за д-р Петкова тема. 1-2 % от обществото са лишени от нея и спадат към патологиите. Липсата на емпатия може да превърне хората в зверове. Когато дадено общество е целенасочено разделяно и чувства страх, неговото ниво на емпатия спада.

Ние се движим водени от нашата лимбична нервна система между страх и сигурност. Когато се чувстваме сигурни сме склонни да градим. Да творим, да създаваме. Това ни прави творци на нашия живот. Дава ни смелост да търсим нашето и обществено права. При страха нещата стоят другояче.

Използването на централния лоб на главния мозък означава задълбочено изследване на фактите. Абстрактно и философско мислене. Само че в съвремието, в което информацията е предавана от “експерти”, зад което пък има проверяващи не рядко финансирани от някое лоби, било то на оръжейната или фармацевтичната промишленост, ние сме склонни да реагираме по-скоро инстинктивно.

Целта на съвременните манипулатори е да ни накарат да реагираме инстинктивно. Плашени от полиция, ние не излизаме да протестираме. Плашени от военни конфликти, или за нашето здраве сме склонни да дарим финанси на различни, не винаги добронамерени структури. Всичко това прилича на изнудване.

Д-р Валерия Петкова преживява трудно последните няколко години. Тя сравнява живота си в България, където сред властта цари корупция и се страхува, че подобен модел застрашава западните демократични страни. Точно поради тази причина не остава безучастна и надига глас, разпознавайки манипулативните модели.

И все пак борещия се човек живее у мнозина. Той не е робът, който може да бъде лесно пречупен. Той е Прометей, който се бори за Истината, за правото, за своето и на другите съществуване. Важно е да познаваме механизмите, за да ги разпознаваме и се предпазим. Да предпазим себе си и останалите от омаловажаване ролята на Човека, в съвременния ни Свят.

Препратка към интервюто: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova-2/

Цитирани в разговора книги:
Leviathan, or, The matter, forme, & power of a common-wealth ecclesiasticall and civill Thomas Hobbes.
Kognitive Kriegsführung, Jonas Tögel
Das indoktrinierte Gehirn, Michael Nehls

Първа част на интервюто и препратка към професионален профил на Валерия Петкова:
Първа част: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova/
За Д-р Валерия Петкова: https://www.therapie.de/profil/petkova/

 

 

Битката за Земята

Когато една цивилизация е по-развита от друга технически, но не и духовно и злонамерена, тя търси начин да подчини други цивилизации. Това може да се случи на континентално, планетарно или интерпланетарно ниво. В нашата история има много примери, как по-развити цивилизации са се възползвали от суеверието, гостоприемството и лековерието на “по-ниско” развитите.

Какви цели биха преследвали по-развитите технически цивилизации? Най-вероятно те ще разполагат с технически средства, както корабите на Испанската Армада в миналото, за да достигнат по-ниско развитата цивилизация. В случай, че открият ценни за тях ресурси, като злато, полезни изкопаеми, храна или други материали, по-високо развитата цивилизация ще се опита да отнеме с хитрост или сила последните, от другата.

Начини за контрол над по-низшите биха били военно надмощие, използване на техника, внасяне на суеверие и подчинителен култ. Също и внедряване на технологии на по-ниско ниво, но не и такива, които биха заплашили съществуването на агресора.

По-високо развитата цивилизация вероятно ще е и по-напреднала психически. Тя ще ползва всички методи за влияние и контрол, сред които инфилтрация сред местните, подкупи, обещания за високи постове и длъжности и др. Също така ще цели и разделяне обществото.

Сред методите за отнемане земята и нанасяне на ограничения на по-низшите, биха били неравноправна размяна и използване на биологични оръжия, както и насаждане на чувство за малоценност и вина у представителите на “по-нисшите”.

Какво ще цели “по-висшата” цивилизация? Най-вероятно да изтреби местните жители, освен ако не остави малка част за експлоатация и забавление. Ще се опре на доверени лица, които да наблюдават своите събратя, получавайки обещание за милост и по-добър живот.

По-нисшите, ще бъдат обвинявани, че са диваци. Че не познават истинския смисъл на Живота. Че не употребяват правилно ресурсите. Че замърсяват Планетата. Че са паразити. Същевременно с това ще тече пропаганда за намаление на населението, за депопулация.

Моралните устои на по-нисшите ще бъдат разклатени, чрез целенасочени послания от страна на агресора. Чрез разпространение на упойващи и водещи до зависимост, вещества. Всичко това сме виждали в аналите на нашата история. Дали сме свидетели и в днешни дни?

Кой или какво желае да владее Земята? Кой или какво може да се нарече Човек? Човек е този, който е роден и живее в Човешко тяло, в Човешка форма. Който след своята кончина ще стане част от биологичния кръговрат на Планетата и допринесе своя дан. Човек е този, който се свързва с растенията и животните по един мирен, органичен начин. Човекът чувства своята връзка с Бога, Вселената, Цялото и е осъзнат за нея. А нечовек…

Истина и пропаганда

Днес пропагандата е срещу колите с ДВГ. Утре ще бъде насочена срещу електромобилите. А вдругиден?

Когато има пропаганда, реклама, то има и заинтересовани. Днес ще се нарекат “зелени”, утре “загрижени за Природата”, ала зад тези призиви прозират икономически и други интереси.

Всъщност, както съм писал и преди, най-екологичното превозно средство е конят. Само че той е скъпо удоволствие. Не е добре приет в градовете. Трябват условия за отглеждането му. И после, утре ще писнат природозащитници, че отглеждането на коне не е хуманно. А надбягванията с тях нима са?!

В съвремието прозира ясното желание за разделение обществото на класи. На бедни, или “обикновени хора”, за които забраните важат и на привилегировани, които живеят отвъд тях. Те си пътуват с частни самолети, хапват прескъпи ястия и плакнат очи пред публиката, говорейки за “пренаселеност” и нужда от редуциране на консумацията. Какво двуличие!

Защото е двуличие, да се организира среща по въпроси свързани с екологията в Дубай и на нея да се присъства лично. Да се пътува хиляди километри със самолет, като наистина заинтересован за Природата може да участва дистанционно.

Какво стои зад всичко това? Електромобилите са скъп лукс. Още повече, че ние не сме наясно относно ресурсите изразходени за тяхната направа. Не знаем как и дали е възможно да се рециклират батериите. Не сме сигурни, че използваното за тях електричество не би било оползотворено по по-подходящ начин.

Тоест насилват ни да си купим скъпи и недостъпни превозни средства, без да ни се даде алтернатива. Без да знаем повече за техния произход. Без да сме сигурни, че тяхната поддръжка е по-екологична в дълготраен план. И зад всичко това стоят държавни интереси, с въвеждане на “еко-зони”. С данъци, глоби и такси. Стоят строги корпоративни, банкови и други интереси.

Кой всъщност наистина замърсява Планетата? Не са ли това оръжейните производители и воденето на военни действия? Не е ли изпращането на ракети в Космоса? Не са ли опитите с химическо, ядрено и конвенционално оръжие, за чиито дълготраен ефект върху Природата знаем малко?

Не трябва да мълчим, напротив. Трябва да задаваме въпроси. Трябва да се питаме кой или какво стои зад желанието хората да бъдат ограничени в тяхното пътуване. В тяхната консумация, в техния Живот. Защото Животът е Дар. Той е Свещен и всички, които сме дошли на Земята имаме мисия. Да разберем смисъла на Живота, да познаем Бога и се научим да обичаме.

Всички ограничения са подобни на Фашизма и идат от злото а даването на Свобода и боравенето с Истината, идат от Доброто.

За паметниците

Когато писах по повод премахването на Альоша в София, реакцията бе почти никаква или отрицателна. Лошо е, когато обществото бива разделяно целенасочено, чрез използването на такива злободневни теми.

Факт е, че по време на Втората Световна война сме били част от Оста. Негово Царско Височество Борис III прави труден избор, пред това да пусне немците, с които сме били в добри икономически отношения, или да се бие срещу Вермахта.

Истина е, че благодарение на Съветските войски така наречените комунисти извършват преврат в България. Преврат, като всеки друг, окъпан в насилие и кръв. Преврат, чиято трагедия и пошлост изживяваме и днес. Преврат белязал всяка една бивша социалистическа страна с определени язви, като недоверие, доносничество, слагачество, службогонство, нагаждане и др.

Какво да правим? Да трошим камъните от миналото, както са го правели по целия Свят и да кажем че не е съществувало? Да се учим от него, показвайки на бъдещите поколения неприятните, жестоки следствия? Да го избягваме?

Живеем в трудно време, време разделно. Време изгодно за поставените на високи постове и държавна служба. Всичко това е временно. Всички престъпления и добрини се пишат в книгата на Живота. А Животът е това, което трябва да запазим, което трябва да продължи, от което сме част.

Реклама във Фейсбук

Показва ми се реклама във ФБ, спонсорирана от Министерство на Енергетиката. Да разчитаме диаграмите за “енергийна ефективност” на уредите и колко по-малко ток консумирали по-модерните такива.

Да попитам, колко ток, вода и други ресурси са били необходими за създаване на новите уреди? Колко от тях ще изкарат години, като тези които ползваме, или са ползвали нашите родители? Всяка една замяна и изхвърляне на уред означава неговото попадане сред Природата.

Дали зад вербуването и натиска упражнен спрямо гражданите, особено по отношение на закупуването и карането на коли, с поредния “еко стандарт”, не стои частично или пълно лобиране, за капиталистически интереси? Най-доброто решение, според мен, е изправни уредите да се ползват повторно. А най-ужасното, в случая, е че се плаща ФБ реклама с народни пари…

2023-та

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

« По-стари публикации