словесни проблясъци

Категория: Политика (Страница 1 от 2)

Бъдещето

Напоследък чета статии, в които пише че се наблюдава повишена смъртност в някои държави, спрямо прогнозите и минали години. На какво се дължи това? Дали на кампанията за имунизация с експериментални течности и нейните негативни следствия, или на общо понижения имунитет на хората? Лично го отдавам на стрес. Стрес от бъдещето, живеейки във време, когато човек не знае как ще живее утре и колко ще му струва насъщният.

В миналото имаше кампании насърчаващи раждаемостта. Да имаш семейство с няколко щастливи деца, с останали във връзка майка и баща, бе мерило за здраво и перспективно семейство. В момента се наблюдава демографски срив в редица развити държави. Наред с това не виждам кампании насърчаващи раждаемостта, средства насочени към младите родители и обезпечаването на семействата с евтини жилища.

Когато пиша коментари по тези въпроси, получавам отговори като “много сме, десет милиарда, няма храна за всички”. Предполагам са отговорили осигурени хора, които имат по няколко деца, учещи в чужбина. Какво да кажат младите двойки, на които предстои приключението да станат родители?

Земята и животът се изкупуват. Неща, които нямат цена, защото са безценни и не принадлежат никому, освен на Бога, се превърнаха в разменна стойност и актив за инвеститорите. Защото без земя няма храна и жилища, а животът трябва да бъде поддържан за да се развива и еволюира Човечеството.

Бъдещото робство е това към компанията и банката. Към режийните и комуналните услуги, към продадения на изплащане телефон или автомобил. И вместо производителите да влагат максимално усилия и търсят начини стоките им да са устойчиви и ползваеми във времето, се наблюдава спад на качеството. Единствено моралът на бъдещия осъзнат Човек, може да промени нещата към добро.

Вярата у българина

Спомням си как в моето детство, достъпът до катедралата Александър Невски бе ограничен. Имаше дебела верига на железните порти. Дали течеше ремонт, или правителството бе решило да я затвори за миряните, не знам.

Помня, че баща ми, като партиен член, се криеше по църковните празници. Прибягваше до черквите, или изобщо не влизаше в тях, да не го наклепат “другарите”. У дома имаше някоя друга икона и вярвам както при всяко семейство, където е имало религиозни традиции, скрит в шкаф от чуждите погледи, импровизиран иконостас.

След “промените” отвориха Александър Невски. За мен църквата е студена и изградена типично в руски стил. Въпреки това бях докоснат от сцени наблюдавани в нея. Сещам се и за случай при който майка се жалваше пред началник на РПУ, в което бяха били детето ѝ, вдигнало ръка срещу полицайка. Майката казваше “Защо не признавате, не вярвате ли в Господ?” а началникът отговаряше “Не знам, не съм Го виждал”.

Цялото това бездушие на повечето от хората в българското общество иде от липсата на вяра. Вяра в по-висша сила, управляваща човека. И как да има вяра и морал, след като десетилетия у нас е властвал по-силният? По-приспособяващият се. Този, който бяга от отговорност.

И сега, когато се сблъскам с дебелокожието на сънародниците, знам къде се коренят проблемите. Само и единствено когато земята под краката му се разклати, българинът се сеща за Бога. Дано да не е късно.

Пражка пролет

Винаги съм се питал какъв е проблемът на българското общество. Защо някои хора се чувстват и действат, сякаш са привилегировани. Защо когато бях малък за родителите на съученици, които имаха ръководни постове се говореше малко, а последните бяха отрупани със скъпи играчки и заминаха да живеят на Запад. Защо и сега в средите на културата и изкуството има хора, които са бездарни, но получават финансова подкрепа и сцена.

На 21-ви Август 1968 г., петстотинхилядна армия на Варшавския Договор навлиза на територията на Чехословакия. Тя иска да задуши реформите предприети в тази страна. Реформи, които целят идеологията на партията да добие човешки лик. Да се размият границите между номенклатурната върхушка и народа. Да се разпусне насилственият апарат на ДС и реализират идеите, за хуманизъм и равноправие, заложени във всяка насочена към индивида система.

Четейки “Пражка пролет” от Георги Марков горчиво осъзнаваме, че след Втората Световна война в България не е имало нито истински Комунизъм, нито Демокрация. Книгата отваря очите ни за период от време, в което са живели нашите родители. Разглежда събитията в Прага и развитието им десет години след това.

Корица на книгата „Пражка пролет“

Свобода!

Това, което се опитват да ни отнемат, е Свободата. Радостта от Живота. Защото всеки я изпитва по свой начин. Да запалиш колата, да заведеш семейството си на пикник. Да опознаеш Света. Само че ти казват, че си замърсявал, оставяш “отпечатък”, а цената на горивото се поддържа изкуствено висока. Ами разбира се че ще оставяш отпечатък. Нали си жив? Сега да попитам знаете ли колко литри гориво са били изразходвани, респ. отишли в атмосферата, по време на войните? А при частните полети и яхти, как стои въпросът? Да не говорим колко материали отиват зян при заснемане на поредния безсмислен “екшън”. Защо средностатистическият човек да е “отговорен” за Природата, а той, вярвайте ми, е, а не богатите? Живейте си живота!

На моя син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

Реалности

В Лидл поставиха машини, да си калкулираме сами покупките. И затвориха две или три от шестте каси. Сега нашето братя Българинът, а и временно пребиваващите у нас, въпреки че плащат с карти, кибичи на опашките с оператор. Всъщност мен ме обучи служителка на Лидл и се оказа много лесно. Пазарувам си, плащам си и си нося стоката, а немският концерн спокойно прибира паричките ми от картата.

Добре де, ама защо хората продължават да се редят на касите с оператор? Значи страхуваме се от промяната (в контекста на драмите от последните две години, аз също). Не можем да наругаем дигиталната везна, пък ако стане гаф я охраната ще дойде, или започнем отначало.

Всъщност Лидл пести две или три заплати от въвеждането на дигиталните каси. По средно 1800 лв бруто, си е 5-6 бона на месец. Освен това везната не греши, не се разболява, не може да забременее (освен ако не я ъпгейднат чудновато). Изобщо си е една консерва с дигитален дисплей, на която като ѝ спре токът иди се оправяй.

Сега сериозно. Усещам как ни вкарват в дигиталния коловоз. Започва се с отстраняването на хората от разни служби. Говори се за самодвижещи се влакове, автобуси и коли. Десетки, да не кажа стотици професии са застрашени. Е какво ще правят всички тези хора? Ами ще влязат във виртуалната реалност, разбира се!

В нея не е опасно. Не могат да те смачкат ей така до НДК, защото си съвестен пешеходец. Няма да те хване Кромид, или както наречем последния вирус-мутант, няма да оставяш и “въглероден отпечатък”. Ако ме питате мен никакъв даже. В бъдеще децата ще излизат от дигитални контейнери, ДНК селектирани, за да вършат удобната работа на прослойка хора и вегетират из виртуалната реалност, с очила на очите и сензори по тялото, докато самоизбраните, елитът, бродят по оредялата от човешко присъствие Земя.

Време е да се събудим. Време е да сложим спирачка на всичко това. Хората имат нужда от близост и общуване. Самият Живот е приключение, когато направим промяна и израстваме от нея. Когато работим с Тялото и Духа си. Когато пътуваме – на кон, с колело или семейната трошка.

Да, всички бихме желали да живеем по-екологично, по-природосъобразно и разумно. Самият капиталистически свят, обаче, е построен на принципа на консумацията. Като има консумация, брак, ще има и покупки. Питам се, как можеш да направиш кола за десетки хиляди, или домакински уред, която да не работи вярно десетилетия и да се налага да бъде спряна от движение?

И докато в Европа и отвъд океана хората ежедневно протестират, против социалните и медицински експерименти, нарушаването на конституцията и лобирането за военни действия, ние ще се хапем един друг, защото така е най-лесно. Само че по този път можем да осъмнем в реалност, в която сами ще потвърдим дори личното си унищожение. И точно в това тъмно и преходно време, може да изпъкне най-хубаво у нас, Човещината.

В очакване на Спасителя…

Всички сме в очакване на Новия Спасител. Не знаем откъде ще се появи. Дали ще бъде с дълга коса, или нисък със сини очи. Само да не е и с малки мустачки. Всички го очакваме. Не си признаваме, но дълбоко в себе си очакваме Спасение.

От медицинския фашизъм, от социалния експеримент украсен с военни действия и прототипни оръжия. От псевдо-зелената политика, която разорява средната класа и докарва малкия човек до просия. От цялото това лицемерие и пошлост, със знание простиращо се от тик-ток до соц. мрежа.

Политиците, казват, се изграждат с години. Те трябва да бъдат хора, доказали се като лидери в семейството, бизнеса или науката. Грижовни родители и независими материално индивиди. Не и шайка безскрупулни продажници или държани в шах поради кирливи ризи, хора.

Всеки ден виждам по няколко нарушения правени от органите на МВР. Днес например, изпревариха отляво трамвай на ул. Пиротска. С риск за живота на пресичащите или слезлите от трамвая. Нерядко виждам и спрели патрулки точно до тротоара пред Еврейското училище. Защото там продават дюнери, а полицаите искат да си гледат колите, да не ги откраднат, докато се хранят. Те са тези, които трябва да дават пример на Обществото. Мисля си, че някои хора влизат в системата на МВР само и само за да са над закона, а не да се грижат за неговото спазване. Това е много жалко.

Корупцията и разложението стават на много нива, само че Обществото, Човечеството е жив организъм. Ако някои клетки не работят за неговото съществуване, то последните се израждат в тумори. Те не работят за благото на Цялото, но за свое лично и на други, удобни на тях, структури.

Свидетели сме на един от ней-големите фарсове в съвременната история. Фарс, започнат с вирус, за който се споделя от международно признати учени че е лабораторно създаден. Фарс с препарати, които са експериментални, не осигуряват дълготрайна защита от вируса, не предотвратяват неговото разпространение и имат множество странични тежки ефекти, като също така водят до смъртност, отново базирано на мнение на учени.

Запитвам се защо психолозите и психотерапевтите в България не заемат гражданска и професионална позиция относно психическото състояние на населението. Защо не се споделят статистики за повишените нива на тревожност, депресия и потърсена специализирана помощ. Какво става с децата по време на Пландемията? Защо мълчите, колеги? Дали защото както и в чужбина устата на лекарите се затваря с пари, натиск или за постоянно?

Това е време страшно, мрачно и бездушно. И точно в такова време се появява Спасителят. Светлината, която търсим. Прометей, който ще жертва себе си, заради жалкото Човечество, което, обаче, носи Божествената Искра. Защото осъзнатият, добър и разумен човек е Богоравен и тъкмо от това се страхуват тъмните сили, вилнеещи сега по лицето на Земята.

Бъдещия нов Свят

Бъдещият нов Свят ще бъде социално ориентиран. Интересно е, че навлизайки в Епохата на Водолея, вместо да изживеем духовен подем, ние потъваме в най-мрачните сенки на човешкото съзнание. То е станало толкова първично и материално ориентирано, че може да се сравни с това на пещерните хора.

Само че новото време идва. Може би сме в тунела и е най-мрачно преди да видим Светлината. Защото само сенките раждат войни. Само демоните в човешкото съзнание желаят да доминират и властват над другите. Само те са кръвожадни и алчни.

А някой казва че пчелите умират. Че с тях ще загинем и ние. И това е истина. Японски и други учени създават роботи, които да ги заместват. Може ли нещо да замени Великото дело на Природата? Защо трябва да разрушим от алчност, за да създадем нескопосана реплика, отново за пари. Апропо Мъск и компания искат да изстрелят хиляди сателити в Космоса. Само че дигиталните очи са слепи за красотата на Земята и ще ни облъчват с по-мощни електромагнитни вълни 5G и нататък.

Аристокрацията на човешкият дух бива потъпкана от съзнание на примати. Както някога кроманьонците смазаха неандерталците. Или някъде в миналото се е загубило свързващото ни звено с целия Космос. Последните години преживяваме тоталния крах на Истината, защото политическият свят е залят от лицемерие и заема васална позиция спрямо определени индустрии.

Може би и преди е било така. А може би и ще бъде, до следващия цикъл. Този Свят има нужда от осъзнати и добри хора, които да го обитават. Защото просто не ни принадлежи. Дали са ни временни къща, убежище, в което духовете ни да се проявят. И тъмните и светлите.

Зачестилите катастрофи, липсата на уважение и морал, на чест и доблест, са белег за упадъка на тази цивилизация. Изродени “ценности” се налагат на Обществото, като техният живот ще е по-кратък и от нашето безславно столетие. Защото Богоугодните дела пребъдват и биват писани в книгите.

Героите са тези, които в трудни и жестоки времена са заставали на страната на Човечеството. Като Титанът Прометей, даващ огън на хората. Като всички жертвали се да имаме светлина в съзнанието си. Да имаме по-добри условия за живот. Да живеем сред наука и изкуство.

Далаверите са нещо кратко, опетняващо душата. Лъжите -белег, който ще носим с години. Убийството, било то пряко или чрез продажба на оръжие, цапа ръцете ни за поколения. Защото не бих се радвал да бъда жител на страна, която бележи икономически ръст продавайки оръжие.

И ще рече някой какво да правим? Нищо, просто бъди осъзнат и добър. Копай Земята, прегърни я с пръсти. Целуни семенце, посади го. Земята е нашата майка, а майката ражда толкоз деца, колкото може да изхрани и за нея всички са важни. Технологиите са просто кратък епизод от нашето съществуване, а ние може би сме още в духовните си пелени.

Животът

Гледката на проявяващия се Живот ме умилява. Дали ще видя пъпка цвят, който се разтваря, гладно птиче търсещо с писъка родителите си, или подскачащо и радващо се дете или кученце – това е Животът на Земята.

Отнемането правото Живот на бъдещото същество чрез намеса (аборт) е нещо, което не можем да видим в живата природа. В нея има и други видове, които правят Любов за удоволствие – делфините например. С удоволствието иде и отговорността, а тази за Живота е най-важната. Към себе си, към вида и към Бога.

Има случаи, при които условията в които е създаден животът са тежки. Когато става дума за изнасилване при хората, за увреждане на плода от болест или при травма. Тогава с риск за възможността за повторно зачеване майката може да прибегне до лекарска намеса, при това напълно легално.

В сегашно време, а то е време разделно и тежко, се говори много за права и свободи, които обаче, в никакъв случай не подкрепят Живота. Не подкрепят раждаемостта и не внасят у младите чувство на отговорност за това да станат родители. А това е най-важната роля в живота на човека.

Бих се радвал да видя учители и родители, политици и активисти, които застават зад Живота. Застават зад децата, зад това да има бъдеще за Човечеството. Които говорят за здрави хора, създаващи здраво поколение. Защото единствено грижейки се за здравето си и бивайки отговорни можем да продължим напред, в един смислен и реален Свят.

Съвременния Фашизъм

Надали раждайки ме моята майка е очаквала, че ще живея, макар и на средна възраст, във времена на морален упадък и неофашизъм.

Когато бях малък обичах да си правя нашивки от хартия, на които рисувах пречупен кръст. Баба ми изпадаше в потрес. Не защото я беше страх от червената власт, или че някой съсед ще ме види, а защото бе преживяла ужаса на войната. Разправяше ми, как са прибягвали от дома си до бомбоубежището с тенджери на главата, за да се запазят от шрапнелите.

Сега някои искат отново да подклаждат Световна война. Моето усещане е че това са същите тези, които са забъркали предишните две. Пацифизмът не е на мода. А и от него не се печели. Друго е да работиш за ВПК, за държавата или за официалните силови структури.

Днес видях две момчета до Техникума по фина механика и оптика, “Ломоносов”. Слагаха си маски на лицето, вдигаха ръце във фашистки поздрав и си правеха селфита. Само че аз носех нашивки до 5-7 годишен, а тези бяха тинейджъри.

Изобщо питам се, замислят ли се родителите, че с тяхното поведение изграждат бъдещото си копие? Виждам изключително невъзпитани деца, които играят опасно с останалите и нямат уважение към възрастните. Защото баща му е някаква мутра. И се сещам за филма “Рицар без броня” в който Апостол Карамитев хваща тариката за яката и решава проблема.

Докъде сме се докарали като общество, това всички ние виждаме. Наши приятели и познати спокойно наблюдават случващото се у нас отдалече. Там, където има ред и спокойствие, но и където се усети вълната на надигащия се фашизъм. Защото точно това, Фашизъм, преживяхме през последните две години и той се изражда в посредствен милитаризъм.

Всеки ден се сблъскваме с хора, които искат да живеят на гърба на другия. Да го мачкат и унижават. Обидно е това да бъдат “своите”. Нима турците, когато са ни владели, са се отнасяли така към раята? Защото ние се превърнахме в рая на тоталитарната върхушка, след която се появиха псевдо мутрите и мафиотите. А сега дойде времето на просто “тарикатите”.

За да оцелее в подобно време човек трябва да е силен. Не случайно сме сега на Земята. Огледайте децата, те са различни. Имат друго излъчване и ако не бъдат формовани грубо, от необразовани и недодялани родители, има шанс нещата да се променят.

Защото тази планета е дом на всички ни. И на буболечките и на рибите и на хвъркатите. Още малко зелените, ”елитът”, ще кажат, че останалата част от хората им пречат и трябва да се намалят. Само че не им пречи да живеят на широко. Какъв кеф може да изпита човек каращ кола за 200-300 хиляди лева сред просяци? Сред младежи без жилища? Сред хора без образование?

Времето за размисъл и действие е сега!

« По-стари публикации