словесни проблясъци

Категория: Политика (Страница 1 от 7)

Времето

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Между Капитализъм и Социална система

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Труд и апатия

Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.

Становище на ЕС след „Пандемията“

Чета, че Европейска комисия е излязла със “становище” относно следствията от “Пандемията”. Становището е подобно изказванията на съвременните политици – много думи, никакво съдържание. Не се засягат важни въпроси като: произход на вируса, непрозрачност на сделката за препаратите и ЕС, ефективност на препаратите за имунизация, странични ефекти от тяхното приложение, непрозрачност за тяхното съдържание, психологически и материални щети нанесени от “мерките”.

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/14361986

История и Фашизъм

Ако се зачетем в книги или гледаме филми разказващи за периода на Фашизма, за гоненията и отношението към евреите, за Холокоста, то няколко неща ще ни направят силно впечатление.

Създаването на “втора класа” хора, на които биват отнети правата да учат, да преподават, да посещават заведения, да сядат на пейки в парковете, да се движат свободно. Дори са казвали, че носят зарази. Звучи ли Ви познато?

Както нашето съзнание отказва да възприеме ограниченията наложени на евреите от фашистите, така и нашите наследници, трудно биха възприели това, което се случи през периода 2020-2022 г. Времето на ”Пандемията”.

Казват този който контролира миналото, контролира настоящето. Неудобната история се подмита под масата. Че препаратите не вършели работата, за която ги рекламирали, че имали странични ефекти, че водели до смъртност в някои случаи, това са неудобните факти, пометени под масата.

Добре е Истината да се знае и всички ние да се борим за нея. Неслучайно правим паралели със случващото се в момента в “Демократична Европа” и нацистка Германия.

Защото по френските улици полицията бие хора. Защото обществото е разделено от реформи и закони, които са най-малкото “социални”.  Защото когато един медикамент е довел до трайни увреждания и смърт, дори само на един човек, то той трябва да бъде забранен за употреба а производителят съден. Защото защитавайки Истината и правата на другия, защитаваме и нашите.

Обществото с неговата пасивност позволява на Фашизма, на псевдохуманистичната идеология, да вилнее. А всеки от нас знае що е добро и лошо. Усеща интуитивно накъде духа вятърът. Попитайте хората, обикновените хора, желаят ли война, желаят ли разделение, желаят ли насилие. Ще получите отрицателен отговор. Винаги е било така.

Европроекти, субсидии и неравноправие

По улиците виждам младежи, на по 20-30 години, карат коли за по петдесет хиляди и повече лева. Не изглеждат като хора, които имат опит в професията си. Да кажеш, че са лекари, инженери, или тесни специалисти. Или пък музиканти виртуози. Не, просто имат отнякъде пари и ги харчат.

Замислям се, кое породи у нас класовите различия. Не, това не е високият ценз. Не са положените усилия, да се докажеш в една област. Да добиеш знания и да си полезен на хората.

У нас възможността да се облажиш покрай някой (евро)проект или финансиране, роди тези новобогаташи. Преди няколко месеца гледам спонсорирана реклама във ФБ – 20 000 лв., финансиране на фирми за дигитално присъствие (каквото и да означава това).

Някой ще каже “Какво се оплакваш Атанасов, нали и ти правиш сайтове?”. За мен, е повече от ясно, че влезлите в схемата ще си купят джипка на старо за 15 бона и си направят сайт-визитка за няколко хиляди. А съм против, защото се пръскат пари, дават на хора без ценз, култура и възпитание да пилят гуми. До следващия проект. А на улиците в София, млади и стари ровят по кофите.

Да инвестираш лични средства, да извадиш пари от собствения си джоб. Да вземеш кредит от банка, да си платиш машините или софтуера. За това се изисква морал и мъжество. Това създава и лоялна конкуренция.

Атомни централи и енергийна независимост

Атомните централи играят важна роля в енергийната независимост на една страна. Особено в случай на природен катаклизъм или бедствие. Странно е, че в момент на енергийна криза и запълване на дефицита чрез алтернативни (“зелени”) трансформатори на електроенергия, хората биват вербувани за изключването им.

Всъщност АЕЦ отделя най-малко количество въглероден двуокис и има дълъг експлоатационен срок. Противно на очакванията в момента наблюдаваме застудяване в началото на Пролетта. Вероятно това се дължи на програмите за Геоинженерство.

Дали тези, които са гласували изключването на атомните централи в Германия преди десетилетие, са знаели какво предстои? Ако е така, то на обикновените хора се сервира един труден сценарий, в който енергийните разходи постоянно ще се покачват. Докато не бъдат пуснати в експлоатация евтини и достъпни трансформатори на енергия, щадящи Природата.

Общностите

Вярвам, че бъдещето принадлежи на общностите. На хора, които обменят средства и услуги, според собствените си ресурси и способности. Подобен хоризонтален модел няма нужда от централизирано управление. Достатъчно е членовете на общността да имат висок морал, да бъдат добре образовани, да работят за общото благо. Защото всеки допринася за него.

Прогрес

Някой може да каже, че съм против “прогреса”. Да, ако прогрес означава младите прогресивно да свалят нивото на своите знания, ако прогрес е пилеенето на средства за псевдонаука и (евро)проекти, ако прогрес е разработката на самоуправляващи се оръжия, ако прогрес е объркването на децата относно половата им иденичност, то аз съм против. Прогрес е да разбереш смисъла на Твоя живот и изпълниш Волята Божия.

Идеологии насочени срещу хората

Виждам заглавията на “немската” медия DW. Вълна има, но дали е немска? Дали е настроена на интереса на обикновения човек? Дали отговаря на нуждите на хората?

Репортажи относно транссексуалните в Пакистан, или пък скъпо струващия проект “Артемис”, изглеждат далечни за жителя на Европа. Той се бори как да оцелее с препускащите нагоре цени, докато му казват че за негово добро изключват атомните централи. За негово добро било да не кара любимото си возило, или най-добре да си купи едно с батерия за десетки заплати.

Журнализъм, лобизъм, или лицемерие? Джендър идеологията цели не толкова толериране на различните, колкото сриване морала на обществото, присмех, и деградация на семейните ценности. Хора сменили пола си няма да станат никога биологични родители. Космонавтите от Артемис може и да видят Луната отблизо (ако прекосят поясите на Ван Алън разбира се), като това ще струва вероятно, колкото изхранването на населението на една средно-голяма африканска държава за година и повече.

Какви са нашите съвременни цели и ценности? Да утвърждаваме различното от това, което Природата е създала? Да затворим очи за глада и мизерията на Земята, но пък да си летим на воля безцелно из Космоса? Какво всъщност се случва тук, на тази Планета?

Определени сили имат интерес хората да са в конфликт. Да живеят повърхностно. Да има косвени знания, тип част от статия, преписана във Фейсбук. Съзнателно се унищожава истинската наука, знание и медицина. Съзнателно се потъпкват вярата, религията и морала. Кой има интерес? Тези, които искат хората да стоят в тъмнина, да не са будни. Не хора…

Да приемем, че дадени хора или същества желаят да владеят Земята само за себе си. Да я поделят със семействата си, любовниците си, подчинените и лоялните им хора. С тези, които ще ги забавляват и са им нужни да продължат да съществуват. С шепа учени, лекари и артисти, например.

В такъв случай голяма част от Човечеството се явява излишна за подобен “елит”. За тези, които не можем да назовем пряко, но чието влияние усещаме. Тези, които определят хода на събитията. Финансовия крах. Създават кризи, подклаждат военни действия, разработват биологични оръжия.

Използвам термина “не-хора”, зли демони или извънземен разум, защото Човекът, създаден по образ и подобие Божие, който върви по пътя на Еволюцията, не може да вдигне ръка срещу ближния. Не може да не му помогне щом го види да страда. Не може да проявява насилие.

Инфилтрираното зло не иде от Божествения човек. То е плод на целенасочено усилие от страна на тези, които искат да го държат в окови. Като Прометей, който носеше Светлина на хората. Всички ние, обаче, носим Божествения Дух у себе си, който може да ни научи как да постъпваме, как да се обхождаме с другите и как да се Освободим. Амин!

« По-стари публикации