freebreeder

словесни проблясъци

Среднощно

Понякога издигат се мечти
потъващи в грохота на бурята,
в сенките, когато аз и ти
прошепвахме си, че сме влюбени.

Сърцето слуша в самота
на другия, отчетливия ритъм
и спуска се, като в сълза,
очакване останало без смисъл.

Нощта се стели – сива и самотна
прорязано небето пак трепти,
ще срещна, ще обичам о сиротна,
скоро в утробата си ти ме скрий.

4.06.2020 г.

На твоя прозорец

Политам към Твоя прозорец
да те погледам в нощта –
уморена и спяща,
красива млада жена.

Ще Те съзерцавам и мисля,
ще погаля Твоите коси,
после тихо ще тръгна
обвит в мечти.

В утро мъгливо
Ти на перваза иди,
за бисери росни се вгледай –
моите снощни следи.

Мале мила,

девойка ми легна на сърце,
мома с очи – бадеми,
с гайтани вежди, любими.

Девойка крехка и млада,
с ръце излети от мляко,
с устни разтворено цвете
и душа като на птица.

Мале, залюбих я силно –
сърце ми гори за нея.
Нощем дохожда в съня ми,
диря я дордето заспя.

Синко, що чакаш, любими
момата вземай – открадвай
да не линееш ти чадо
и да не чака тя в мъки.

Девойка щом люби, сине,
момък щом близък приеме,
свежда очите си ясни,
везе кърпа тя и нарича:

„Той ще е момък за мене,
него вечно ще любя
сърце ми трепне и гори,
да дойде и да ме вземе…“

25.05.2020 г.

Радина

Радино моме красиво
цвете полско, изящно
момък те е залюбил,
залюбил те е, страстно.

Денем по тебе въздиша,
нощем лика ти бленува
в пазвите ти сака да лежи,
снага ти крехка да носи.

Ръце ти да целува
и да ти шепне нежно,
че те люби и иска
нему да ти пристанеш.

Момък що люби е силен
всичко му иде отръки
девойката му – звездица
пътя огрява и води.

Радина мома засмя се,
лице и грейна красиво
тихо броеше тя дните
кога момъкът ще пристигне.

31.05.2020 г.

Що е Любов?

Тъй както ластовиците
в небето се издигат
се стрелва моята Любов
полита сред залеза – красива,
родила се за нов живот.

Ти приеми я, прегърни
да стопли твоята снага,
тури я в сърцето си Любима
да ти нашепва за мен, в нощта.

Любов – това е полетът на птици
свободно реещи се в небеса,
облени в залезни искрици,
споделящи радостна игра.

31.05.2020 г.

Любовна песен

Девойко мила и свята
ти си всичко за мен,
ти си солта на земята богата –
цветно ширно поле.

Очите ти са извори бистри,
от мляко ръцете изляни,
дъхът ти – на дъбрава росата,
а косите ти морски вълни.

Тропни с нозе – сърце разтвори ми юнашко,
да те прегърна
и се отправим щастливи,
по нашия Път, Любовта.

06.2020 г.

Споделеност

А София е цъфнала – зелена
и аз те чакам тези дни
да дойдеш ти при мен
Любима, да сбъднем нашите мечти.

В шума на клонките аз чувам
как викаш името ми днес,
как молиш се и радваш
да сме задно.

И Витоша красива е Любов
ще я измерим в крачки и въздишки,
ще бродим в сенчеста дъбрава,
с души безмерно чисти.

Аз зная не ще бъда сам
сред търсения и вечери,
споделена ще е моята страст,
фитил Любовен ще запалим.

А Слънцето така ме гали
подобно Твоите ръце,
гърдите ми с радост пламват –
тупти очакващо сърце.

14.06.2020 г.

Обичай ме

Когато разбереш,
че ме обичаш,
аз ще бъда далеч,
или различен.

Затуй обичай ме сега,
когато съм до теб.
Склони глава на моето рамо
позволи си.
Да обичаш е толкова човешко…

Утре може да ме няма,
ще ме търсиш във вятъра –
играещ си с косите ти,
в солената сълза.

Обичай ме,
животът кратък е,
изпълнен с твърде
много суета.

Без вричане и без илюзии,
без граници и без компромис –
обичай ме, сега!

19.06.2020

Роса от Любов

Тъй както росата пои нозете ми
съм жаден за Теб и любовта ти,
за ръцете ти, за твоята прегръдка, твоя дъх.

Да бъдем заедно обречени,
на страст и радости, без скръб.

Надежда усмихва се със Слънцето,
ще бъдем двамата аз знам,
когато любим се ний искрено – без свян,
но с жар, с плам.

20.06.2020 г.

На терасата

Хубаво е да гледаш
как пада нощта
и се раждат звездите –
като Зеници Господни.

Вятърът носи свежест,
прохлада и микс от аромати,
достойни за история.

Представям си, че си тук и те прегръщам.
Че споделям мислите си,
а ти ме разбираш, дори без думи.

Срещата е там,
където двама
просто искат да са заедно.

7.2020 г.

« Older posts

© 2020 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑