freebreeder

словесни проблясъци

***

И заваля сняг

и мечтите политнаха,
а в сърцето настана
покой.
 
Тъй чиста е
и носи надежда
всяка малка снежинка.
 
И заваля сняг – 
и се радува душата,
а Земята въртейки
се загърна в просъница…

Научих се

да живея без очакване –
като полета
на птица
към безбрежност.
 
Да ме носи вятърът
и лашка времето.
 
Да не страдам,
ала и не радвам
от очакване,
но когато ме погали Слънцето
и скрия се
под пръски 
на вълни.
 
Научих се
просто да те чакам…
 
и да летя.

Из Александър Невски…

В черковата
обсипана богато
иконата
изслушваше момичето.

 
Слушаше
и плачеше 
без сълзи.
 
Пред иконата
обсипана със злато,
с обеци и пръстени,
с хоругви, благовония,
с кокичета и със целувки
момичето стоеше –
непоклатимо,
жалещо
душата си.
 
Хора идеха
и си отиваха,
ала момичето стоеше…
 
дорде Девата
не излезе
и я прегърна.
 
София, 12.02.2019

Der Ruf des einsamen Herzens

. . .

Tи питаш ме малко момиче,
ти питаш ме – Дивна,
защо очите ми
са налени със сълзи.

Защо те капят
и преливат безспирно
опитвайки се да угасят
сиротния жар…

да сподавят копнежа
по ласката,
дето витае
във въздуха.

Ти, мила Дивна, си още малка,
ала някой ден
ще разбереш терзанията
на самотното сърце.

София, 10.II.2019

Змейска кражба

Ще те открадна моме –
змейско биле ще забъркам,
щом на сърдечния ми зов
не отговаряш.

Ще те открадна
на лунна светлина и нося
през гори, поля.

Ще скрия този грях в косите ти
и моля цяла нощ,
дордето спиш.

А щом пробудиш се
в леглото ми,
ще те назова “Невяста”
с огнена целувка.

Търся рамо

на което да поплача.

Не достигам
моето.

Тъй хубаво е

да те обичам,
дори от разстояние.

Да те милвам
и копнея
с мисли.

И ти пращам
поздрави
по Слънцето.

Тъй хубаво е,
просто че те има.

София, 8.I.2019

Млади момко

виждал ли си Любовта
как пристъпва боса,
рано с кобилица на рамене?

С менци пълни с вода –
дето всяка жажда утолява.

С цвете на Красота
в косиците.

С поглед на Надежда,
в очите.

Стъпва тихо –
като роса
и всичко пробужда.

Един копнеж
в сърцето трепва
щом я зърнеш.

Една мелодия
се извива над
балкани и шубраци.

* * *

Речеш да я уловиш
и веч’ я няма.

Разтваря се и полита
към небосвода,
ала оставаш утолен
от тая среща.

София, 5.01.2018

Хей Нев,

знаеш ли колко е хубаво
да тичаш по белия Сняг
и да чуваш как хруска
под краката ти?

Да вдишваш ледения въздух
и да топиш снежинките
с дъха си?

Да дишаш с пълни гърди
и да усещаш
че си жив?

* * *

Като песен
носеща се
над Балкана…

София, 4-5.01.2018

Коледна молитва / Wihnachtsgebet

По празниците се моля
Господ да се смили над Душата ми.
Да съумея и стопя
буцата заседнала в гърлото ми.

Вярвам Бог ми е простил,
в деня на моето създаване.
Хората – близки и далечни също.

Моля се да намеря сили
да успея и аз да си простя
и продължа в Новата година.

По мъдър, по весел
и обичащ

Жоро

Während der Ferien bete ich zu Gott,
er sich über meine Seele zu erbarmem,
damit ich den Klumpen in meiner Kehle
schmelzen kann.

Ich glaube daran,
dass er mir schon am Tag meiner Schöpfung verzeiht hat.
Bekannte und Verwandte auch.

Ich bette um Kräfte zu finden,
damit ich mir auch verzeihen kann,
und ins neue Jahr weitergehen darf.

Weiser, glücklicher und lieber
Georg

 

« Older posts

© 2019 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑