freebreeder

словесни проблясъци

Page 2 of 21

Споделеност

А София е цъфнала – зелена
и аз те чакам тези дни
да дойдеш ти при мен
Любима, да сбъднем нашите мечти.

В шума на клонките аз чувам
как викаш името ми днес,
как молиш се и радваш
да сме задно.

И Витоша красива е Любов
ще я измерим в крачки и въздишки,
ще бродим в сенчеста дъбрава,
с души безмерно чисти.

Аз зная не ще бъда сам
сред търсения и вечери,
споделена ще е моята страст,
фитил Любовен ще запалим.

А Слънцето така ме гали
подобно Твоите ръце,
гърдите ми с радост пламват –
тупти очакващо сърце.

14.06.2020 г.

Обичай ме

Когато разбереш,
че ме обичаш,
аз ще бъда далеч,
или различен.

Затуй обичай ме сега,
когато съм до теб.
Склони глава на моето рамо
позволи си.
Да обичаш е толкова човешко…

Утре може да ме няма,
ще ме търсиш във вятъра –
играещ си с косите ти,
в солената сълза.

Обичай ме,
животът кратък е,
изпълнен с твърде
много суета.

Без вричане и без илюзии,
без граници и без компромис –
обичай ме, сега!

19.06.2020

Роса от Любов

Тъй както росата пои нозете ми
съм жаден за Теб и любовта ти,
за ръцете ти, за твоята прегръдка, твоя дъх.

Да бъдем заедно обречени,
на страст и радости, без скръб.

Надежда усмихва се със Слънцето,
ще бъдем двамата аз знам,
когато любим се ний искрено – без свян,
но с жар, с плам.

20.06.2020 г.

На терасата

Хубаво е да гледаш
как пада нощта
и се раждат звездите –
като Зеници Господни.

Вятърът носи свежест,
прохлада и микс от аромати,
достойни за история.

Представям си, че си тук и те прегръщам.
Че споделям мислите си,
а ти ме разбираш, дори без думи.

Срещата е там,
където двама
просто искат да са заедно.

7.2020 г.

Рационалност

Ти си умна – рационална жена
не вярваща във високопарни слова.

Наблюдаваш и виждаш, мълчиш,
рядко се караш, или гълчиш.

Ала що казваш вярно е
и на място тежи,
вкарваш ме скъпа
в размисли ти.

16.07.2020

Очаквам те…

Очаквам те да дойдеш
и кажеш простой ей така –
нуждая се от теб, оставам.

Да те прегърна на прага,
въведа и бъдем двамата.

Дори понякога аз да греша,
да стоиш зад твоето „оставам“.
Да си до мен, когато ни е трудно.

Да бъдат двама – ей така,
защото искат да са заедно.
Защото сърцата им притихват,
а телата сплели са.

Туй е енигма, знаеш ли.
Ако ти се колебаеш,
чуй тогава – аз оставам.

7.2020 г.

Мекота

Обичам да се гуша
в мекотата на косите ти
и потъвам,
в очите ти зелени.

Да галя порцелановите ти ръце
и те безпаметно целувам.

Дъха ти да усещам
и отпуснатата ти
връз гърдите ми
глава.

Смехът ти да кънти
и тялото ти
да е вплетено
в моето.

Обичам
просто да си ти
и да сме
заедно.

28.07.2020 г.

Милост Божия

Смили се Господи
над Душата ми жалка –
таз окаяна точица
под небосвода.

Смили се,заради сълзите ми –
няма кой да ги обърше,
Боже!

Ти смили се, Всемогъщи –
греховете ми прости,
вдигни душата моя –
изправи я, да обича пак,
по Твоя воля.

30.07.2020 г.

Залез

Със слънцето бавно залязвах
под взора на хорски очи,
потъвах безмълвно в забрава
всред смях, глъч и мечти.

Заспива сърцето самотно
без ласка, ала и жал,
бледнее спомен сиротно
че нявга живял си, копнял.

Отива денят
и надеждата с него лети,
че бяхме нявга ний млади –
обичащи се Души.

31.07.2020 г.

Смисъл

Избери си нещо
за което да живееш,
но не човек, той е твърде мимолетен.

Небе безкрайно избери –
мечти, избери ти нещо
неуловимо. Душата избери,
която вечна е.

Избери – знай има смисъл
дори да ти е трудно, да е мъчно.
Избери, хвани се и ще видиш,
че ръка човешка те държи.

30.07.2020 г.

« Older posts Newer posts »

© 2022 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑