freebreeder

словесни проблясъци

Страница 2 от 57

Спортен център Дескрим

Минавам покрай спортен център “Дексрим”. Място, със спорна слава през 90-ти години. Там тренирахме с приятели, като деляхме огромна зала със спортуващи Карате, Бокс и други спортове. Имаше ринг и си спомням как понякога се качвахме на него с нашия треньор, за да правим лек спаринг.

Днес “Дексрим” е поредната сграда в България, оставена на произвола на съдбата. От нея зеят изпочупени прозорци. Погълната е от растителност. Изпоцапана е с графити. Питам се, не Ви ли е срам от “Министерството на Спорта”? Да оставите център с подобен капацитет да се руши?!

Същевременно се наливат пари в инициативи като “Спортна София”, където, обаче, за да тренираш “елитни” спортове като Тенис, или Плуване (да, дори плуването се превърна в “елитен спорт”), плащаш сериозни суми за наем или тренировка. Спорт, наука, култура, това придава облика на една нация…

Работа и развитие

Някой може да каже, че няма работа. Не, работа има бол. Само че някои се опитват да я направят “виртуална”. Това ще рече никой да не си цапа ръцете, но да намери начин да лапа. Днес виртуална работа, утре пари, в други ден храна. Това живот ли е? Виртуален живот!

Работа има достатъчно. Така ще е до живот за всеки, който иска да се развива. Да е полезен на другите. Да научи нещо ново. Който не е движен главно от материален интерес, въпреки че се опитват да ни направят роби на материята. Да си плащаме…

Съпругата ми казва, още с раждането. Не, Човекът не е роден да плаща. Човекът е роден да се учи. Да се развива, да се радва на Живота. Да изпълни Волята Божия. В това се заключва смисъла на съществуването му. Работата? Огледайте се у дома, по улиците, в сградата в която живеете. Тя ни чака!

Общности

Няма да гласувам, защото не вярвам, че държавата е правилната структура за добруването на хората. Моето мнение е, че това са общностите. Общности, в които хората си помагат един на друг, спрямо своите възможности и ресурси. Общности, в които никой не паразитира на гърба на останалите. Общности, в които се вземат важни решения, на база гласа на всеки член.

Общество, в което не е нужно да има полиция, или военни, понеже хората ще са добри. Ще са разбрали посланията на Великите Учители на Човечеството и ще ги прилагат. Не само на думи, но и на Дела. Общество, в което няма да има пари, или ако има, ще бъдат ползвани в неговата рамка, без централизиран контрол. Пари, които имат покритие чрез труд и знание.

Общност, чиито членове, учени и философи, уважават Живота и се прекланят пред Творението, което го създава. Учени, които не дръзват да създават оръжия. Лекари, осъзнали своя свещен дълг и стоящи далече от лобизъм и ужасяващи експерименти. Членове, разбрали своя дълг към Ближния, своята роля и мисия на Планетата. Аз вярвам че ще бъде, а Вие?

11 Май

Скъпи приятели, днес по стар стил празнуваме Св. Св. Кирил и Методий.
Казано е, “В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.”

Словото е това, което може да обедини и раздели хората. Чрез Словото хората са били повеждани на войни, но и борили за своята Свобода. Словото е това, което ни помага да общуваме и си задаваме важни въпроси.

Да тачиш Словото, означава да казваш Истината. В днешно време всички ние имаме нужда от Истината, като мехлем за душите си. Истина, която да ни освободи от илюзиите, омразата и създадените граници помежду ни.

Светъл празник!

Вечен дъжд или Геоинженерство в действие

В моето детство сезонът на дъждовете бе Есента. Всъщност в София не валеше толкова често. Не си спомням за големи наводнения. Може би веднъж или два пъти наблюдавахме от прозореца, как шахтите на ул. Раковски преливат. Как кафявата вода на бързеите клокочи. Тогава си мислех за Библейския Потоп и се молех, или надявах, че водите няма да се покачат. Че ще вали може би ден, или два.

Намесата в Природните цикли, целенасочената манипулация на Времето, е престъпление. Престъпление срещу Човечеството, срещу Животинския и Растителния Свят. Ние не знаем какви могат да бъдат последствията от Гео-инженерството, но това, което наблюдаваме и за което писаха медиите относно Дубай ни навежда на мисълта, че последните ще бъдат тежки.

Когато се провежда един експеримент, който засяга живия Свят, който засяга осъзнати същества, които чувстват, мислят и имат право на Живот, то последните, още повече щом става дума за Хора, трябва да бъдат информирани. Само че никой не информира “масата”, както за експерименти с ядрено и конвенционално оръжие, така и за опити, свързани с манипулация на Времето. Масата, масата трябва да се събуди и потърси сметка…

Денят на Европа

Когато Европа забрави деня на своето Освобождение, ден в който Фашизмът е смазан, ден в който става възможно страните да си подадат ръка и съществуват по Мирен начин, то става нещо странно. Не, нещо страшно! Това е като ние Българите да забравим, че сме били под турско робство. Човек, който не помни каторгата, не отдава значимостта на това да бъдеш Свободен, да живееш в Мир, е склонен да повтори грешките от миналото.

В навечерието на 9-ти Май…

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Шести Май 2024 г.

Как ще разбера дали съм остарял –
по побелелите коси,
по избледнелите мечти?

Дали е старост да си слаб,
или когато чувстваш се немил-
недраг?

Дали е старост да си мъдър,
или когато с децата се смееш
и играеш?

Дали когато над скръбта Човешка
рониш сълзи,
или махнеш с ръка и не хаеш?

Какво е старост, що е мъдрост?
Вървят ли двете за ръка? 
Годините търкалят се и дързост,
се иска да останеш в Света.

06.05.2024 г.

Какво е Трудът за Човека?

Какво е Трудът за Човека?

Трудът е начин да бъдем полезни на другите, на обществото. Трудът е средство да развиваме заложените в нас способности и да ги предаваме на останалите. Трудът има десетки аспекти и начини да бъде проявен. И да, трудът е причина да бъдем възнаградени.

Без труд няма развитие. Дали ще четем, учим, извършваме усилена мисловна или физическа дейност, крайният резултат е сбор от нашия целенасочен труд. Христос казва “По плодовете им ще ги познаете”. Ако един труд носи взаимна радост, носи градеж, носи сила, здраве и хармония, ако в него са вплетени разумно положени усилия, то той е благословен.

Без труд Човек ще бъде подложен на изпитания. Няма да се чувства полезен, няма да може да се развива. Затова Фашистите са забранявали на Евреите да работят. Отстранявали са ги от длъжности, искали са да ги съкрушат психически и финансово. Много е важно да бъде разбрана ролята на Труда в плана за Човешката Еволюция и хората да запазят правото си да работят.

Да не бъдат заменени от машини, да могат да изразяват и развиват себе си. Да не бъдат принизявани до консуматори. Всяка проява на човешкия труд е на място, когато може да се впише в органичното цяло. Затова и всяка професия, от тази на Хигиениста до тази на Лекаря и Философа, са от значение. Защото без взаимопомощ ние няма как да продължим напред. Няма как да свършим всички нужни дела в Живота си. Имаме определени дадености, като за някой начинания ще ни е нужна помощ.

Трудът е развитие, трудът е начин да увеличим нашата Сила. Трудът е средство да преодолеем нашите страхове. Труд означава да се самоограничим, да си сложим рамка в която да работим. Да усвоим нови умения, да се срещнем с хора, съратници. Да намерим съмишленици за нашите дела. Само и единствено трудейки се, ние ставаме част от Космическото Семейство на Еволюиращите Същества.

Някой ще каже “Да не работим, да ядем и пием”. Добре е човек да почива, да възстанови силите си, след като е положил своя труд. Иначе ще натрупа килца, тялото и умът му ще атрофират, ще забави движенията си и накрая ще си отиде от този Свят. На Земята са нужни хора, които да се трудят. Дори ние да не го съзнаваме, в самия Живот е вложено да се работи.

За да е чиста къщата. За да са нахранени децата. За да са здрави колите, за да е изкопана градината, за да имаме хубав плод и отвън и отвътре, ние трябва да се трудим. Този Път трябва да извървим сами, защото никой друг не може да свърши определената ни работа. Но и никой друг няма да получи удовлетворението от нейното свършване.

Трудът е начин да се свържем с нас и с Разумната Вселена.

Трудът е път към себе си, връзка с Другите и Бога.

« По-стари публикации По-нови публикации »