словесни проблясъци

Месец: април 2022 (Страница 1 от 3)

Децата

Раждането на дете разгръща нова страница, в живота на човека. Малцина млади хора, обаче, се решават на тази стъпка. Дали е заради съвременната епоха, в която рядко можем да видим реклама, насърчаваща демографското развитие. По-скоро ни предлагат поредния продукт. Детето, обаче, е плод на Любовта.

Все по-често виждам по-възрастни мъже, които водят малки деца. Жените също следват тази тенденция. Дали хората искат да се осигурят материално и тогава да създадат семейство? Да помислят и за деца? Или предпочитат да си поживеят, пък за другото има време? Спомням си шегите на моя приятелка, да създавам деца навреме, за да не ги питат дали дядо им ги води на училище.

Гледката на млади родители, ме умилява. От количките ми махат дечица с теменужни очи. Като погледна в тях знам, че иде новото на Земята. Тези са, които ще поправят нашите грешки. Които ще живеят братски. Които няма да нараняват ни хора, ни животни, а планетата направят по-чисто място.

Къци

Като малък баба ме водеше почти всеки ден до Борисовата градина (тогава „Парк на Свободата“). Пътувахме с трамвай №4, който се движеше покрай турското посолство и спираше на Иван Асен II. Там се намира сградата с име “Царевец”, на чиито партер се помещаваше сладкарница.

Обичах да се возя в челната част, или на опашката на трамвая. Когато заставах отпред можех да видя движенията на ватмана. Как върти ръчката, с която увеличава скоростта, спуска лирите с  въже, за да не хвърлят искри, когато минаваме кръстовище, или снадка на жиците. Натиска големи цветни бутони да отваря вратите и др.

Седалките отпред бяха предвидени за майки с деца и за възрастни хора. Веднъж се разсърдих на едно бебе, че не ми прави място, защото нали все пак бях по-голям от него. Возейки се отзад се хващах за напречната дръжка, повдигах над ръба и гледах пътя. Той се нижеше и оставяше релсите като гъвкава диря, а аз си представях че водя трамвая, макар и от опашката.

Запознах се с Къци (Кръстьо), когато вече бях тийнейджър. Той продаваше значки в градинката пред заведението “Кристал”, в София. Всъщност може би беше един от малцината, притежаващи огромна колекция от значки, които изкупуваше от хората и продаваше на чужденци и колекционери.

Отивах при него и си говорихме, понякога с часове. Той ме гледа, гледа и по някое вика “Я отиди да купиш по един сендвич”, мушне ми два лева в ръката и се усмихне. И аз търча до будка за сандвичи с кебапчета или кюфтета, напляскаме ги с кетчуп и лапаме.

Братът на Къци живееше в САЩ. Кръстьо ми бе показвал снимки, на едни смешни колажи, в които можете да се заснемете като рекламно лице, на цигарите Марлборо например. За него Америка бе страна на мечтите, пример и неосъществен копнеж. Казваше, че не е емигрирал заради близките си, които щяха да бъдат малтретирани от тоталитарния режим.

Кръстьо бе суров мъж. Целият в жили и мускули. С орлов нос и тъмна кожа, като индианец. Очите му бяха малки, кафяви и лъскави като мъниста. С него търгувахме разни неща. Имах юбилейни монети от дядо си, който е работил в БНБ. Разменях ги с Къци за джобни часовници. В последствие те се оказаха съвременна реплика, с ниска стойност. Чат-пат му свивах по някоя от неговите монети, ала той не разбираше, или се правеше на ударен.

Спомням си как веднъж си играех с куче в градинката, хвърляйки му пръчка. При едно от хвърлянията треска се заби в пръста ми. Бликна кръв. Къци хвана уверено ръката ми и извади светкавично треската. Беже хладнокръвен мъж. Разправяше ми как се е бил с някакви хора в депото, защото обидили жена му. Тя също работила в транспорта. Виждал съм го да решава споровете си като мъж и беше човек, който защитава честта си.

На стари години Къци започна да прави бастуни с остриета. Да дялка чудни глави и фигури на техните дръжки. Хората се удивляваха и купуваха произведенията му. Имаше и куче, порода тигров боксер, което много го слушаше. Караше “Трабант” и натъпкал го със значки, бастуни, заедно с жена си и кучето пътуваше из София.

След години работих вече в рекламата. Брандирахме един трамвай. Отидох в депо, за да сваля размери. Знаете ли, че след всяка смяна, мотрисата бива прегледана за повреди? В депото тече усилена работа. Искрят заварки, завинтват се гайки, чуват се удари с чук. Ако това не се прави, нашите трамваи, които са на по 20-30 и повече години, няма да са безопасни и надали ще се движат.

За Къци се сещам с умиление. Той бе пример за мъжкар, с отношение към децата. За човек, който ми разказваше истории. Въпреки ниския си ценз, носеше у себе си човещина и сила, които са част от характера. Носеше и една мечта, за далечна страна в която животът ако не по-добър, е поне различен. Така и ще го запомня.

Животът

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Бъдеще за всички

Караш с 2000 оборота в минута, на скорост около 100 км/ч. Двигателят мърка и знаеш, че в този момент го използваш оптимално. Разходът ще е нисък, КПД-то му, добро. Компютърът засича 4.3 литра на 100 км, което е съвсем добре за кола, тежаща близо тон и половина, без пасажерите.

Всичко това би било прекрасно, ако нафтата не се вдигна с около 50% през последните няколко месеца. Това е още отпреди военната операция в Украйна. Като някакво следствие от “Пландемията” цените пъплят стремглаво нагоре и се опитват да задушат пътуванията, бизнеса, живота.

Идеята за “зелена енергия” е добра, само че неприложима в Свят, в който хората гледат да живеят на гърба на другия. Със сигурност има решения, които да обезпечават евтина трансформация на енергия и да са екологично чисти. Само че енергийните концерни ги задушават в зародиш.

За Никола Тесла се говори, че още в началото на 20-ти век е карал електрическа кола, която развивала скорост от 50 км/ч. Не е ясно с какъв точно източник на енергия се е захранвала. Също така Тесла е бил привърженик на идеята да се осигури свободна енергия за Човечеството, която да бъде разпространявана безжично. Идеалист и мечтател.

Още през 90-те години на миналия Дженерал Моторс пускат електромобил в серийно производство. По този повод има интересен филм, който препоръчвам “Кой унищожи електрическия автомобил” (Who killed the electric car). Сред потребителите на колата са известни хора от света на шоубизнеса.

Производителят, обаче, бива притиснат от петролните магнати да изтегли автомобила от пазара. Още повече – изработените коли биват унищожавани от самия производител. Просто не му е било дошло времето. Въпреки, че и тогава са знаели, че изгорелите газове са вредни за здравето. Само че електромобилът не използва ремъци, масла, антифриз и др. С две думи производителите на консумативи не са били доволни.

Когато ми налагат идея, се замислям кой печели от това. Малко такива идеи са допринесли за доброто на Човечеството. Трудовете на Тесла биват засекретени. Самият той умира в мизерия. Кулата му, където е работил върху мечтата си за Свободна енергия – унищожена от магната, който го е финансирал. Сега един технократ използва името му, да си продава стоката.

Бъдещето не трябва да е привилегия за малцина. Защото малцина ще могат да си позволят да плащат непосилни цени за енергия. А с нея вървят и цените за храна, транспорт и др. Защото всичко в този живот е енергия, а електрическата не прави изключение. Искрено се надявам хората да поумнеят, да отворят сърцата си и осигурят достъп до технологии, които да дадат възможност да живеем, работим и пътуваме по-чисто, но и евтино.

Сила и Здраве

Невинаги мускулестият човек притежава сила. Може просто да е “напомпан”. Също така не винаги силният човек е здрав. Вдига някоя тежест и след това не може да се наведе. Тук го боли, там го боли, като някоя баба.
 
За да проверите силата на даден човек вижте как прави лицеви опори. Как се набира на лост и кляка. Дали движенията, които прави, са плавни и хармонични. Може ли да изтича 4-5 км и да не остане без въздух.
 
Силата и Здравето вървят ръка за ръка. Правилните тренировки не водят до травми, но до увеличаване на уменията и силата. Резултатът е здраве. А Здравето е Вашата най-добра инвестиция.

Политическа криза

Това, което осъзнавам след последните няколко правителства, е че страната ни се намира в политическа криза. Това е така от години. Не мога да се сетя за представителен политик, който да може да се изразява ясно, да има честен поглед и чиито дела да отговарят на думите му.

Спомням си за Петър Стоянов, който може би в моите очи, отговаря на “интелектуалният тип” политик. Държавничеството не е шега работа. Човек отговаря за съдбата на народа и родината, ала трябва да има сърце. Да има светъл и гъвкав ум и да се разбира с хората.

За съжаление такива хора са малцина. Ако не бе така, защо пращат хора като бъчви, да ги пазят? Знаете ли че НЦВ Борис III е ходил сам из Рила и селата и като го познаят селяните му се радвали и го канели на гости? Можете да прочетете за това, в книгата “Корона от тръни” на Стефан Груев.

За нас, като народ на тази страна, остана трънливият венец. Той, обаче, не е на славата. Не е и на глупостта. Просто няма за кого да гласуваш. Не ми харесваше предизборната платформа ДБ, защото в нея освен за “електронизация”, за нищо хуманно не се споменаваше. Нито за демографски прираст, нито за подобрение живота на хората. Ала се подведох и гласувах.

Я отидете на село. Там хората живеят като през 19-ти век. Има населени места с ветрогенератори в близост, но без нормален път и канализация. Това е пълно безумие. Ала хората живеят, някак, поздравяват и работят. Селото има друга динамика, друг живот. Знаете ли, че на шофьорите от Социалния патронаж им трябва доста време и умения, за да избегнат дупките и занесат канчета храна, на шепата останали там хора?

Ако се разходя из Германия и Австрия ще видя, че селата процъфтяват, защото те винаги са били тези, които са хранели градовете. Ние в града произвеждаме интелектуален труд. Правим сделки, бизнес, ала храната иде от селото, от Чернозема. Затова трябва да го пазим, като очите си.

Та питам се защо оставихте тази земя да пустее? Това, което създадем материално днес и до края на живота си, няма да можем да отнесем отвъд. Ще отнесем нашите умствени и духовни постижения. Би било цяло щастие, да можем да отнесем благодарността на близките и народа, със себе си.

Спомням си филма “Известният непознат” за Иван Стоянович, шеф на пощите по царско време. Как се е борил да имаме високотехнологична телефонна централа при прозрачност на държавната поръчка. Сещам се и за инж. Иван Иванов, кмет на София, минаващ всяка заран по улиците и построил Рилския водопровод.

Тази земя е имала своите достойни синове. На тях им е била нужна среда да се развиват. Не да са овце, сред вълче стадо, но да работят сред съмишленици. Да бъдат строители на Държавата. Да внасят закон и ред, почиващи на разум и хуманност. Моля се да има повече такива хора и виждам Надежда, в очите на малките деца.

Пътуване

Докато пътуваш чуваш как десетки мушици се размазват о стъклото. Притесняваш се за горските животни. Виждаш, как таралежи се опитват да пресекат пътя и вероятно ще бъдат убити. Птици прелитат ниско над колата и сърцето ти трепва. Всичко това е живот, който по пътищата се валя помлян из канавките. Някой ще каже „това не са хора“. Всичко, което е живо, носи душа. Дали имат по-малко право на живот, защото са насекоми или животни? Или ние имаме повече право, бивайки хора? Да пътуваме, да се забавляваме, но и да убиваме, съзнателно или не?
 
Казват, че модерните прахосмукачки, тези с така наречения „машинен интелект“, ще следят за насекоми и ще ги пощадяват.
 
Начинът, по който мислим и се отнасяме с другите, е този, което ще заложим в логиката на машините.

Книгата е Любов

Открих първата си любов между кориците на книгите. Не тази, която ме дари с детска целувка и вярваше на всяка моя дума, следейки ме със светъл поглед, а Любовта на душата си. Защото да мечтаеш, да съпреживяваш, да се вдъхновяваш, но и да страдаш с другите, е начин да обичаш.

Любовта към книгата е и любов към езика. От малък учех чужд език. Баба ми пък ме учеше на четмо и писмо. Само и единствено прегръщайки собствения и чуждите езици и разбирайки значението на думите в контекст и дълбочина, можем да оценим текста който четем.

За мен да видя четящ човек е откровение. Знам, че този човек, било то млад или стар е сам, но не и самотен. Той е в досег, както с необозримия вътрешен свят на живелия някога или съвременен автор, така и e дал порив на своята душевност. Да се вихри, да се идентифицира и разширява.

Четенето на книга е самотен акт, но дава богатство на душата. Понякога то е толкова голямо, че желаем да го споделим с другите. Затова дърпаме хората настрана, шепнем и споделяме радостно, откривайки нова книга или автор. Лично съм на мнение, че последните ни откриват сами, по магически начин.

Книгата и Словото са едно. Те се крепят на езика на Любовта изразени с думи. Да пишеш също е израз на Любов. И пишеш толкова красиво и пластично, колкото Любовта може да се изрази чрез теб. Затова е необходимо да ѝ дадем време. Защото в света на идеите Любовта е могъща, ала у човека трябва да израсне.

Независимо дали четем на таблет, на телефон или на хартия, ние се свързваме с хора, които вероятно вече не са сред живите. С автори и места от други епохи. Красотата на книгата е, че колкото по-искрен и можещ е авторът, толкова по-обективно и меродавно звучи словото му.

Не мога да си представя свят без книги. Това би била 1984-та, или 451° по Фаренхайт. Би била най-ужасната антиутопия, в която човекът може да съществува. Още по-жесток свят би бил този, с наложена идеология и книги, изпълнени със суховат, безжизнен и неистинен текст.

Ала при всяко обстоятелство човекът запазва умението си да разправя. Защото споделянето е терапия. Защото има нужда да извади този товар, това бреме, понякога, от себе си и го сподели с другите. За да може да оцелее, а Истината – запази за поколенията.

Затова книгата е Любов. Нишка която минава през времето и тъче нашите умения да разбираме Живота. Да разбираме неговия смисъл. Да познаваме както другите, така и себе си. Да пишем и да четем е една от най-големите радости в живота, която по Волята Божия, можем да споделяме и с другите.

София, 4.IV.2022 г.

Пътуване

Докато пътуваш чуваш как десетки мушици се размазват о стъклото. Притесняваш се за горските животни. Виждаш, как таралежи се опитват да пресекат пътя и вероятно ще бъдат убити. Птици прелитат ниско над колата и сърцето ти трепва. Всичко това е живот, който по пътищата се валя помлян из канавките. Някой ще каже това не са хора. Всичко, което е живо, носи душа. Дали имат по-малко право на живот, защото са насекоми или животни? Или ние имаме повече право, бивайки хора? Да пътуваме, да се забавляваме, но и да убиваме, съзнателно или не?

Казват, че модерните прахосмукачки, тези с така наречения „машинен интелект“, ще следят за насекоми и ще ги пощадяват.

Начинът, по който мислим и се отнасяме с другите, е този, което ще заложим в логиката на машините.

Възкресение

Всеки има право на Възкресение, на душата и тялото си, независимо от делата си.
 
Давайки си прошка и продължавайки напред, Духът, Възкресението ни очаква.
 
Възкресението е обнова, нов начин на мислене и осъзнаване. За миг всички наши заблуди, лоши мисли и действия могат да се стопят и се раждаме за Нов живот.
 
Затова да си дадем възможност да Възкръснем. Отвътре и отвън.
 
Да се грижим за телата си, да бъде добри към останалите и отговорни към Природата.
 
Да сме готови за Духа, който иска да слезе връз нас и ни чака. За да Възкръснем.
« По-стари публикации