Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.
Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.
В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.
Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.
Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.
Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.
Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.
Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.
Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.
И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.