словесни проблясъци

Месец: ноември 2022 (Страница 1 от 2)

Влиянието на медиите

Когато чуеш жена да споделя в интервю, че е избрала да не роди дете, понеже според някои проучвания то е сред главните причинители за замърсяване на атмосферата, се учудваш колко опасно може да е влиянието на медиите.

Дали тази жена си е задала въпроса колко вредни емисии са били изпуснати в атмосферата, за направата на нейния смартфон? Или пък за новия модел кола “Тесла”?

Можем ли и правилно ли е, да измерваме живота във въглеродни емисии? Когато се роди живо същество, на Земята идва една душа да се учи. Да общува и да израства. Това е нещо неизмеримо и огромен дар.

Отработване на травмата

Вчера с колегите от курса по Френски обсъждахме това, което преживяхме през “Пландемията”. За съжаление повечето хора са на мнение, че продължаваме да живеем този филм, който може да се нарече „Начало на тиранията”.

Ще бъде необходимо време, може би години, да отработим травмите нанесени от властта. От “мерките”, които уж за доброто на хората внесоха страх, отчуждение и доведоха бизнеси до крах.

Можем просто да замълчим. Както за Нацизма, Тоталитаризма, Холокоста. За всяка една от неудобните теми, бележещи нашето ежедневие. Само че “новата реалност” е реалност на отнемане на човешките права. Правото да си здрав, правото да пътуваш, правото да кажеш Истината.

Всъщност никой не може да ни отнеме тези права.

От нас зависи, дали ще ги дадем.

Делене на колите по „Еврокатегория“

Въвеждането на ограниченията по еврокатегории на колите, ще допринесе за поредното разделение на обществото. Преди се опитаха да ни делят на неимунизирани и имунизирани, сега на класи, според възможността да си закупим возило. Погледнато от друг ъгъл е точно така и става дума за пари.

Да си представим, че сме възрастен човек, спестявал да си купи кола, която може и да ни носи емоционална стойност. Може да е стара, но добре поддържана. Че сме шофьори и живеем в центъра на София. Тоест колата работи, документите са изрядни, но ние не можем да отидем с нея до дома си, защото не отговаря на някакво измислено ново правило.

Това е ограничение, което цели да накара хората да изоставят старите си возила, независимо от тяхното състояние. Да инвестират в по-нови, но и нерядко калпаво направени коли, докато измислят поредната Евро-категория, или забранят след някоя друга година и колите на батерии.

Защо ли? Ами защото има опасност да се подпалят, например. Защото за производството им отиват много ресурси, защото батериите се рециклират трудно. Изобщо ще измислят защо. Подобна политика е насочена не толкова към екологията (Боже опази в България, с тази сеч и абсолютна разруха сред Природата), колкото да се вземат едни пари. От хората.

Не мога да си представя, че политиците осъзнато гласуват ограничения, собственици да не могат да достъпват местата където живеят, освен като не карат модерно возило. Да не могат да окажат помощ на близък, да разтоварят нещо. Изобщо, не могат да правят нищо, освен ако не платят глоба.

Това е поредният фарс, в посока по-добрия живот. Защото производството на милиони автомобили ще коства много повече енергия и финансов ресурс, отколкото адекватната поддръжка на добре направени коли. Някои знаят това и имат интерес. А колко ще се инвестира в камери, стикери и уредби за тестове на коли, друг въпрос.

Създавайки даден продукт, производителят трябва да му гарантира възможно най-дълъг живот. Правителството трябва да подкрепи бизнеса, а не да ограничава живота на неговата продукция. Защото утре могат да кажат “Сменете печките, телевизорите, телефоните…” и какво ли още не.

Всяко ограничение води до огорчение на обществото. А то търси по-добър начин на живот. Бяга, или започва да хитрува. България се е стопила. Демографски сме сигурно на равнище от 1960-та. Най-вероятно ще става и по-зле. Не, не говоря за тези, които карат коли за по 100-200 хиляди. Те не са от нашата черга. Но са запалили своята.

Защото да караш кола на стойност издръжката на дете за месеци, или години, на стойност храната на бедни и нуждаещи се, на стойност жилище за бездомните е кощунство. Ако всички живеехме в богата страна, с честно изкарани пари, това е друг въпрос. Реалността, обаче, е друга.

Грижа за тялото

Когато тялото е здраво и чисто, то е храм Божи. Третият стълб на здравето е съзнателната грижа за нашето тяло. В Писанието е речено, че “Тялото ни е Храм и Духът Божи го обитава”. Според мен за да се случи това, тялото ни трябва да е здраво, чисто и подготвено.

Тялото ни е проводник. То ни свързва с материалния свят и е продължение на нашата духовна същност. Чрез тялото си ние можем да изживеем материалната реалност, но също така да проектираме нашите духовни и умствени способности в нея.

Когато тялото ни е здраво и силно, нашите мисли могат да се насочат спокойно към други теми, които ни вълнуват. Постоянната болка, хроничните заболявания или проблеми, са нещо, което би ни попречило да мислим и се проявяваме пълноценно.

Във времето е имало проявления на силни духове, с крехки или болни тела. Въпреки това, те са могли да живеят пълноценно и да оставят духовно и материално наследство. Нашето желание и стремеж би трябвало да бъдат насочени към запазване и усъвършенстване на тялото.

Тялото ни е превозно средство този живот, като нашите умствени и духовни постижения се отпечатват върху него. Влияят върху външния ни вид. Помагат ни да бъдем възприемани от другите и са белег за нашето развитие. Точно поради тази причина в миналото се е развивала наука като физиогномиката.

Упражненията са начин да помогнем на нашето тяло. Да го направим гъвкаво и устойчиво, на трудностите на живота. Гъвкавостта на тялото ще намери отражение в гъвкавост на нашето мислене. Стабилната стойка и изправения гръбнак ще помогнат да усвояваме правилно енергиите движещи се към Земята и обратно към Космоса.

Давайки почивка на нашето тяло, ние спомагаме цялата ни система да релаксира. Да мине в режим на готовност и да се подготви за нови задачи. Тялото е сложен, саморегулиращ се механизъм, на който можем да влияем съзнателно. Най-вече по отношение на неговото укрепване и лечение.

Тялото не обича крайности и насилие. То изисква да му отделяме внимание и го натоварваме постепенно. Едночасова тренировка дневно, разпределена сутрин, обед и вечер, би била добра основа за здраве и напредък. Важното е да се тренира редовно, но не и когато сме настинали или претоварени.

Тялото ни е Дар от Природата, от Бога. То е синтез от генетично и духовно наследство, на поколения хора, живели преди нас. Затова е важно да го почитаме и пазим. Да не позволяваме да бъде наранено и да не бъдат внасяни в него препарати и отрови, които могат да го увредят.

Нашето тяло е възможност да продължим духовния път на рода си. Да дарим Живот и да изпитаме пълноценно щастието от съществуването.

Дишането

Дишането е вторият стълб на здравето. Учителят Петър Дънов казва, че чрез дълбоко дишане можем да излекуваме всяка наша болест. Личният ми опит в тази посока потвърждава думите му. Диханието е това, което пронизва съществуването. То е присъщо за живите същества, обитаващи Земята.

Струва си да се замислим над библейските думи “Бог вдъхна в него, и Човекът стана жива Душа”. Диханието е това, което отличава живите, одухотворени същности. Развити морски създания, като Делфините, например, също дишат.

Чрез дишането ние поемаме жизнената енергия, Прана, налична във въздуха. Тя навлиза в нашето тяло и насища клетките ни с кислород. Обновява тялото и душата ни и отново се връща в Битието, този път наситена от нашето издишане. Казват, че този който може осъзнато да вдишва и издишва за час, ще се просветли.

Дишането е от изключителна важност за всяка една човешка дейност. Дълбокото, естествено дишане, е присъщо за бебетата и спящия, здрав човек. Дълбокото дишане свързваме със спокойствие, почивка и блаженство. Точно в такива моменти ние сме склонни да мечтаем и намираме решения.

Дишането е важно за спортисти, които искат да постигнат повече. Въздухът е необходим на плувци, в бойните спортове, тичането, изобщо за всички спортуващи, които натоварват телата си. Правилното, дълбоко дишане, води до концентрация и възстановяване на психофизическия баланс.

В приказките се казва, че героят трябва да брои, да диша, преди да извърши нещо. Чрез дишането ние се свързваме с нашия ум, но и не само с него. Даваме възможност да се свържем с Диханието на Вселената, с общото енергийно поле, което свързва всички ни. Затова е добре да дишаме сред Природата. Да проветряваме стаите редовно и спазваме хигиена.

Дишането се свързва и с вътрешна работа. Докато дишаме ние можем да казваме утвърждения, да се молим, да визуализираме. Дишането ще спомогне този процес да става по естествен начин. Както се случва всичко в Природата, чрез нейното естествено космично дихание.

Чрез дишането ние можем да се свържем с по-висшите сфери на съществуване. С Космическото Дихание, пронизващо Вселената и даряващо Живот. С мислите и идеите на възвишени същества. С тези, които дишат и вибрират като нас, на Земята.

Дишането бележи началото и края на Живота на Човека. Първият дъх е поет с плач, последният се отдава с излитането на Душата. И все пак, учени казват че енергията не се губи. Чрез нашето дихание ние ставаме част от безбрежния Океан на Живота и проникваме Цялото.

Затова е добре да дишаме осъзнато. Защото това, с което насищаме ефира, се поема от всички останали. Да дишаме!

Още за „изкуствения интелект“

Всеки машинен или “изкуствен интелект”, би бил като осакатено подобие на човешкия ум. Колкото и да ни убеждават, никаква технология не може да достигне върховете на ума. Защото само нему са присъщи възможности като въображение, например. Умът е способен да конструира реалности, които не са му познати. Да си измисля машини и светове.

В зората на Четвъртата Индустриална Революция, изкуственият интелект е лайтмотив. “Панацея” за трудностите на човечеството. Начин, да бъдат елиминирани “грешките” на хората, при различни дейности. Като шофирането например. Ала трябва да отчитаме, че човек се учи и израства чрез опита си.

Машинен интелект се залага в много устройства. Телефони, прахосмукачки, коли. Ала и в автономни бойни машини и прототипи на военни роботи. Както писах и преди – изкуственият интелект не може да разбере понятия като морал, любов, чест, или родина. Нему е чуждо и присъщото на живите същества състрадание.

Хората опознават другите форми на живот чрез общуване. Това поражда у тях емоции и любопитство. Начин да направят обмен чрез друго съзнание. Самото размножаване и създаване на деца от човека, е част от еволюционната стълбица, като всяко поколение носи информация за извървения от предците път и възможност, да надградим постигнатото.

Противно на това машината няма собствена идея за прогрес. Тя не е ограничена като човека във времевия интервал на живота. През съществуването си човекът се опитва да израсне, съзнателно или не. Има стремеж и вътрешен импулс да остави следа, или най-малкото, поколение.

За машината ще бъде чуждо и непонятно желанието на някой, да види изгрева. Да изкачи планина. Да подиша чист въздух. Да бъде сред Природата. Тя няма никога да разбере пертурбациите на Душата, емоциите, които подтикват човека да създава произведения на изкуството.

Защо идеята за “изкуствения интелект” се налага? Може би за да свикнем с нея. Да ѝ делегираме някои задължения. Само че упълномощаването на технологията да взема решения вместо нас крие рискове. Най-малкото че ние няма да разчитаме толкова на своя опит и интуиция. На възможностите на нашия ум и въображение. А на набор програми, създадени от хора.

Технологиите могат да намерят приложение там, където е опасно за човека, но не и да бъдат негов заместител. Да го освободят от тягостния монотонен труд, но не и да отнемат правото му да работи и се развива. Една машина може да постави инжекция на болен, но никога няма да изпита емпатия.

Машините приложение намират в много сфери от нашия бит. Те би трябвало да са облекчение за човека. Употребата на роботи в личния живот при грижа за възрастни и игри с деца, крие рискове от все по-голямо отдалечаване на хората един от друг и оттегляне в себе си. Всъщност точно сред новите технологии ние трябва да си подадем ръка и бъдем по-човечни.

Храната

Един от трите стълба на Здравето е храненето. Балансираното хранене, в умерени количества и чрез избор на чиста и прясна храна, ще спомогне да се чувстваме добре и живеем по-дълго. Храненето е личен избор, като всеки от нас има предпочитания и нужди спрямо храната.

Личният ми избор е насочен към вегетарианската храна. По този начин не трупам токсини от месото в тялото си, а и обичам животните. Не ям също риба и така наречените “морски дарове”. Като пътеводител за правилно хранене мога да препоръчам книгите на Петър Дънов.

Храненето е свързано с няколко компонента – избор на храна (покупки, бране и др), начин на сготвяне или консумация и самият ритуал на хранене. Изборът на храна е свързан с възможностите и начина на живот. Прекрасно би било да отглеждаме собствена храна, което би ни направило и независими от покупки. Ако притежавате малко парче земя, или градина, тя ще Ви се отблагодари за положените грижи, а продукцията ще е Ваше дело.

Начинът на приготвяне на храната е свързан отново с личните предпочитания. Някои предпочитат храната сурова, що касае плодове и зеленчуци. Кулинарни импровизации могат да се постигнат с малко обработка и въображение. Например кюфтета от тиквички, панирани броколи и др. Ако хапвате млечни продукти заливките от топящо се сирене или кашкавал ще предадат ухаен аромат и вкус на храните.

Не на последно място е важен начинът по който се храним. Учителят Петър Дънов, а и не само той, казва да подхождаме към храната с благоговение. Хранейки себе си ние храним и Божия Дух, който живее у нас. Ние се грижим съзнателно за нашето тяло и душа, а храната има и целебни свойства.

Храненето с другите е и споделяне. Затова и Христос е участвал в Тайната Вечеря със своите ученици. Храненето е братски акт на споделяне. Доверие, между участващите. Хлябът на масата трябва да бъде уважаван, защото според Християните представлява живият символ на Възкресението.

В съвремието се говори много за диети. За бързо, бавно и разделно хранене. Оптималният вариант е да се храним, когато сме гладни. Да не преяждаме, но да оставяме малко място в стомаха си, според Дънов, за да се чувстваме добре. Храната е едно от чудесата които могат да изпитат нашия Дух и тяло през този Живот.

Някой може да каже, че храната е материална работа. Че е занимание за чревоугодници. Вероятно този човек не е готвил за близки. Не е приготвял палачинки на дете, или правил сандвичи за излет. Храната, приготвена с чувство, с обич, е знак за Любов и отношение към Другия.

Личен избор е към какво ще посегнем в магазина. Изчиствайки токсините от него тялото ни добива усет за полезните и вредни нему вещества и ще Ви насочва към правилните за Вас продукти. Защото тялото изисква да се грижим за него и храната е един от начините да го направим.

„Изкуствен интелект“

Разумният човек (а и всеки програмист), осъзнава, че няма такова нещо като “изкуствен интелект”. Има набор от програми, които позволяват на машина да извършва дадени действия. Да се обучава, на база вложени в нея правила и логика. Машината никога няма да прояви морал, или чувства. Тя никога няма да се изпита благоговение пред Живота, защото не е свързана с него и не притежава душа. Изкуствения интелект е поредната заблуда, в която се опитват да вкарат Човечеството и носи огромни опасности със себе си.

Тщеславие

Чудя се на тези хора, които се правят за смях и рискуват здравето и живота си, само и само някой да им обърне внимание. Да ги “хареса”, коментира, сподели. На всички тях бих казал “Вие всички сте създадени уникални от Твореца”. Всеки от Вас има индивидуални качества и обогатява Цялото. Който ги открие, ще Ви обича и бъде с Вас заради тях.

Бъдещето на Човечеството

Човечеството го очаква блестящо бъдеще, тогава, когато технологиите и духовността застанат рамо до рамо. Само и единствено тогава, Човекът ще стане пълноценен жител на Космоса. Ще достигне неговите граници и узнае тайните на Творението.

« По-стари публикации