словесни проблясъци

Категория: Емиграция

Интервю с Д-р Валерия Петкова

За мен като българин бе гордост да гледам психотерапевтката Валерия Петкова, която от години практикува и работи с пациенти в Германия, по независимата медия apolut.net

Г-жа Петкова засяга важни теми, които са болезнени за всички ни и засягат съвременното ни общество. След времето на “Пандемията” доста от се чувстват излъгани, дискриминирани, дори насилени, от действията на правителствата в Европа и по Света. Нивото на доверие към властимащите, към лансирани от медийте лекари и представители на науката драстично спадна и това е разбираемо.

От друга страна правителствата, политиката и корпорациите работят с екипи, които под формата на “Връзки с обществеността”, търсят начини да убедят хората че имат право. Всъщност подобни убеждения, когато не почиват на факти или лобират за дадена страна, могат да се нарекат целенасочена пропаганда.

Пропагандата е насочена срещу тялото на обществото. Тази маса, която го изгражда, която бива ядосана при неправда, която насочва своята енергия в безцелни понякога протести. Левитан е тялото на обществото. Неговата глава могат да бъдат суверени, тирани, дори лишени от емпатия психопати.

Емпатията е важна за д-р Петкова тема. 1-2 % от обществото са лишени от нея и спадат към патологиите. Липсата на емпатия може да превърне хората в зверове. Когато дадено общество е целенасочено разделяно и чувства страх, неговото ниво на емпатия спада.

Ние се движим водени от нашата лимбична нервна система между страх и сигурност. Когато се чувстваме сигурни сме склонни да градим. Да творим, да създаваме. Това ни прави творци на нашия живот. Дава ни смелост да търсим нашето и обществено права. При страха нещата стоят другояче.

Използването на централния лоб на главния мозък означава задълбочено изследване на фактите. Абстрактно и философско мислене. Само че в съвремието, в което информацията е предавана от “експерти”, зад което пък има проверяващи не рядко финансирани от някое лоби, било то на оръжейната или фармацевтичната промишленост, ние сме склонни да реагираме по-скоро инстинктивно.

Целта на съвременните манипулатори е да ни накарат да реагираме инстинктивно. Плашени от полиция, ние не излизаме да протестираме. Плашени от военни конфликти, или за нашето здраве сме склонни да дарим финанси на различни, не винаги добронамерени структури. Всичко това прилича на изнудване.

Д-р Валерия Петкова преживява трудно последните няколко години. Тя сравнява живота си в България, където сред властта цари корупция и се страхува, че подобен модел застрашава западните демократични страни. Точно поради тази причина не остава безучастна и надига глас, разпознавайки манипулативните модели.

И все пак борещия се човек живее у мнозина. Той не е робът, който може да бъде лесно пречупен. Той е Прометей, който се бори за Истината, за правото, за своето и на другите съществуване. Важно е да познаваме механизмите, за да ги разпознаваме и се предпазим. Да предпазим себе си и останалите от омаловажаване ролята на Човека, в съвременния ни Свят.

Препратка към интервюто: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova-2/

Цитирани в разговора книги:
Leviathan, or, The matter, forme, & power of a common-wealth ecclesiasticall and civill Thomas Hobbes.
Kognitive Kriegsführung, Jonas Tögel
Das indoktrinierte Gehirn, Michael Nehls

Първа част на интервюто и препратка към професионален профил на Валерия Петкова:
Първа част: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova/
За Д-р Валерия Петкова: https://www.therapie.de/profil/petkova/

 

 

Сънят на хората

Защо хората в 21-ви век са заспали? Кой има нужда от това? Кой бива облагодетелстван?

Когато хората се радват повече на появата на една машина на изложение, отколкото на раждането на Живот, нещата са объркани. Объркани са, щом цивилизован Човек може да приеме етническо прочистване, Геноцид, или сриване на град със земята. Да приеме това за нормално или като “защита”.

Човекът спи. Това облагодетелства други същества и тъмни сили, които се хранят от неговия сън. Пардон, от създадената илюзия, която той нарича сън. Единствената връзка, единственият изход, е бил даден от множество Аватари. От множество будители на Човечеството.

Събуждането, е връзката на Човека с Любовта. Разбирането за органичната свързаност на Живота, на всичко живо, в което седи и основата за Еволюция. Технологиите са средство и нещо преходно. Ето сега, мога да седна и да напиша на ръка или на компютър тези редове, ала те се диктуват от Душата.

Същото важи за всяко изкуство, за всяко красиво и градивно действие. Защото чрез него ние се развиваме, облагородяваме и търсим. Сънят, той ражда раздори. В него Другият е “враг”, различен, с друг цвят на кожата. С друга религия. С друг мироглед, нагласи, с други притежания и ценз.

Истината, седи в приемане на различното, но и с едновременно запазване на личността. Личността е уникална, колкото и Те да се опитват да ни формират, насочват и зомбират. Те, тези които имат облага Човекът да спи. Да няма силна връзка с Бога. Да мрази, вместо да люби.

Някой задава въпросът Те не са ли като нас? Не знам, не съм ги срещал, но подозирам, че Те не са хора. Че Те може да са демони, иноземци или просто временно минаващи оттук Същества, които гледат на хората като на експеримент. Като на кокошки за клане, или бройлери.

Само че Те знаят истинския произход на Човека. Знаят, че всеки разумен, отговорен и любящ човек иде от Бога. Прави силна връзка с Твореца и Творението. Нему не можеш да връчиш пушка в ръцете и му кажеш да убива. Такъв Човек има преклонение пред Живота и силата на Природата.

Те, Те отдавна не познават тази Връзка, защото съзнателно са я прекъснали. Лъжата, омразата, манипулацията са белег, че някой не е събуден. Не е себе си, не е Човек. Защото изброените негативни страни идат от другаде. И зачитайки коя и да е религиозна книга, разбираме за битката.

Тя е битка за Душите. Тя е битка, Човекът да продължи да спи или да се събуди. Бог чака разцъфването на Човешката Душа и всички Светли Сили работят в тази посока. А Те, Те нямат много време. Защото когато на Земята мнозинството от хората се събудят, тя ще се превърне в тясно за тях място.

А и П спомен от детството

Спомням си за П. от крайните софийски квартали. По онова време това бяха Младост и Люлин. Наши близки живееха в тях и бяха получили ведомствени жилища. Мъжът на П. беше пилот. За съжаление загина когато децата им бяха доста малки. Ние често ходихме у тях на гости да си играем.

В даден момент в живота на П. се появи Аиса. Той бе с къдрава коса, слаб мъж с тъмни очи и мустаци. Нещо необичайно за нашето обкръжение. Кожата му бе белезникава, бе извънредно тих човек. Идеше от Палестина. За мен, като дете на под десет годинки през 80-те това бе непозната страна. Чувах за Бейрут, за непрекъснат военен конфликт и това беше.

Аиса бе живо въплъщение на човека от Близкия Изток. На изтерзания от войни и конфликти търсещ дом, родина и спокойствие. Той донесе видео и с него гледахме Рамбо – филм забранен по “онова време”. Как се развиха отношенията му с П. не знам. Изглеждаше сериозен човек.

Днес обръщам поглед назад и ми се иска да знам повече. Да не махна с ръка и да кажа не ме интересува. Защото Човечеството е един жив организъм и когато една част от него страда, страдат всички. Колкото е по-голяма страданието, толкова по-зле за нас.

Някой казва да не се интересуваме. Не се интересувахме, когато самолети прелитаха над нас към Белград. Не се интересувахме от конфликтите по време на тоталитарния режим и сега на Изток от нас. Гори ли чергата на съседа, ще се запали и нашата. А единственото решение е Мир.

Призиви на европейските лидери…

Тъжно е да чуеш, как канцлерът Шолц призовава към военна служба. Как лобира за подсилване защитата на Отечеството. Само че хората в 21-ви век не желаят война. Никой разумен човек не я иска. Затова и няма да намерят хора. Хората не воюват. Хората са дошли тук за да се учат и работят.

Жалко и отвратително е поведението на “европолитици”, които казват да купим жито от страна с най-голяма корупция в Европа и да го дарим на страна, в която в скоро време няма да има и една мелница.

Срамно е да се толерира войната. Срамно е да се толерира насилието. Това не е поведение на достойни Човешки същества. Точно тук прозира, че подобни “решения” не идват от хора. Най-малкото от осъзнати такива. Земята се превръща в бойно поле за иноземни интереси. Единствено здравата връзка с Бога, с Духа, могат да ни помогнат.

Градска музика

Минавам през градската градинка, тази с фонтаните. На края ѝ чувам позната мелодия. Валс № 2 от Дмитрий Шостакович. Вярно изпълнен на фонов запис. Цигулар ром се надсвирваше с колоните. Не бях сигурен до колко наистина свири. В подлеза към метростанция “Сердика” чух отново музика. Млад мъж бе отворил куфар за китара. Свиреше и пееше на Руски с душа, каквато може да има само музикант. До него стоеше свито на две дете.

И двете случки ме зарадваха. От една страна, понеже харесвам творбите на Шостакович. От друга, може ли човек да не бъде докоснат от език, който познава? От желанието на музиканта да излее душата си, или от старанието и отговорността на бащата, да изкара насъщния, с труд и дарбите си?

Във време в което определени политически и други кръгове, се опитват да скарат жителите на Планетата, да очернят този или онзи Човек или Народ, си мисля, че още повече трябва да се държим за Човешкото. За Езика, за Вярата, за това което ни свързва и прави Хора.

Медуза в Лампедуза

Казват, че 5000 мигранти от Африка са попаднали на италианския о-в Лампедуза. Как са попаднали? Нали има брегова охрана, пресекли са териториални води? И попадат на остров, с оскъдни възможности за подслон и изхранване. Удобно нали?

Коя беше първата криза с която ни плашеха? Ами “мигрантската”. Защо миграцията или емиграцията да е проблем? Нали е право всекиму да търси “обетованата земя”. Нали хиляди са мигрирали по време на война, глад, болести и природни катаклизми. Миграцията или Емиграцията се превръща в проблем, когато новодошлите легнат на гърба на страната, в която пристигат.

Кой печели от създаването на подобни проблеми и решения? Италианците реват, че не могат да се справят и разбира се вероятно ще получат солидни финанси по случая. ЕС ще се огражда със стени, подобно на САЩ откъм Мексико и ще заприлича все повече на Тоталитарен режим, вместо на място за Свобода, Равенство и Братство. Мигрантите, те са просто част от играта.