словесни проблясъци

Категория: Без категория (Страница 1 от 3)

Демокрация?!

Някой казва, че сме живеели в “Демокрация”. Че я “спасяваме”. През 2020-та година, всички разумни хора усетихме тази “Демокрация”. С преследване на беззащитни хора. С наложени “мерки”. С обвързване на “управляващите” с фармацевтичната индустрия и налагане на тестове и препарати, със спорни качества и странични ефекти.

Нима една “Демокрация” трябва да се защитава със сила? С оръжие? Нали Народът има думата, или шайка самозабравили се получовеци? Или изобщо не-човеци. Защото Канада пламна, Франция пламна. Такива брожения не е имало от години. Нима цената на “Демокрацията” е демагогия и невслушване в гласа на хората, на Народа?

Демокрация сходна с Фашизъм е тази, в която хората не смеят да нарекат нещата с истинските им имена. Не смеят да задават въпроси, да търсят смисъл в действията на управляващите. Не смеят да застанат на пътя на оръжията, пардон на парите. Не, не искаме такава “Демокрация”. Това, което желаем всички ние, е да живеем братски и в Мир.

Катаклизми

Много се говори сега за катаклизми. Някой казва, че хората са виновни и Природата си отплаща. Да попитам кои хора?

На мнение съм, че пряката намеса в климатичните промени чрез Геоинженерството със сигурност води до катаклизми. Само че обикновения човек не е информиран за това. Нито е поискано неговото съгласие за провеждане на подобни експерименти.

Една драма засяга всички нас. Дали ще бъде разработката на биологични оръжия, несполучливи препарати, военни и социални експерименти, ние, Човечеството, сме свързани и страдат тези, които поемат последствията на свой гръб. А тузовете ходят да се снимат, след като бурята отмине.

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

Денят

Когато станете сутрин благодарете. Благодарете на Бога, че имате най-голямото богатство. Че имате Вашето тяло, ръце, очи, органи. Че сте здрави. Че сте дошли на този Свят за да работите и Ви е даден още един ден Живот. Всеки ден е благословение за Човека, който може да го оцени.

Подкрепа

Ще подкрепя тези народни представители, които забранят лова за удоволствие със закон. Ловът може да съществува само като поминък. Същото трябва да важи и за риболова.

Ще подкрепя тези политици, философи и учени, които наложат меморандум автономни бойни машини да не бъдат използвани във военното дело. Защото да използваш машина срещу човек е нехуманно и престъпление.

Ще подкрепя тези учени и метеоролози, които кажат истината относно замърсяването на околната среда. Колко много допринасят за това войните, опитите с ядрено и конвенционално оръжие и космическите полети.

Апокалипсис

Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.

Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.

Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.

Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.

Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.

3.05.2023 г.

Планирана „атака“ от иноземци

В последно време има много споделена информация за аномалии във времето. За странни обекти в небето. Предполагам част от аномалиите се дължат на програмите за Геоинженерство, за които все повече се говори. От друга може би сме свидетели на фалшификации. Темата за палеоконтакта и срещите ни с братята ни по разум се потулва и е закодирана в древни писания. До обществеността достигат изопачени, или филтрирани данни.

Предполагам, че следващата схема за източване на пари ще бъде създаването на защитни средства в случай атака от иноземци. Подобен сценарии се лансира чрез множество нискокачествени филми. Заслужава си да си зададем въпроса защо “инвазия” не се е случила до момента?

От една страна високоразвита, в духовен и технически план цивилизация, не би си позволила да унищожи друга култура, или местния ѝ хабитат. От друга съм убеден, че в добре населената ни Галактика има споразумение за защита на видовете и ненамеса (поне не и военна), в начина на живот на други планети. Хората от филма “Аватар” са представени като нискоразвити в духовен план и не като членове на Галактическото семейство/гилдия.

Пролет

Дъхат дърветата, цъфнали овошките
Пролетта дошла е, като девица.

Бог с диханието си старо, младо
повдига и усмихва.

Дъха Пролетта, носи Надежда на хората.

Човекът който мечтаеше

Нашите мечти влияят върху реалността.

Те се проектират в нея, дават ѝ посока и поемат собствен живот.

Понеже биват възприемани от другите, трябва да внимаваме с тях.

202… година.

Борко седеше на терасата. Бе с шапка, слънчеви очила и къси гащета. Излегнал се назад в пластмасов стол. Дишаше спокойно. Ръцете бяха в скута му, отворени с длани нагоре. Слънцето огряваше лицето му, върху което се бе разтеглила усмивка. Небето бе синьо, прорязвано от дирите на минаващи самолети, които бързо изчезваха.

Мъжът се размърда, стана и протегна. Терасата бе голяма и заемана от множество саксии, някои от тях подредени на метален рафт. Той влезе в стая, където работеха няколко компютъра, седна и написа:

Могат да ограничат всичко друго, но не и нашите мечти, а това е нещото, което формира реалността и наше най-силно оръжие.”

Публикува краткия текст в блога си. Знаеше, че някои хора го четат и споделяше с тях своите наблюдения и мисли.

През последните години го занимаваше темата със стоманеносивото небе. То навлезе в ежедневието и някак си променяше бита на хората. Когато бе слънчево, хората се усмихваха, тръгваха на излети, посещаваха паркове. Ала стоманеното небе караше гражданите да си стоят по домовете. Да ходят провесили нос, да бъдат мрачни.

Борко се зачуди защо не помни стоманено небето, от своето детство. В него то бе синьо, като очите на новородено. Като Рилските езера. Из него плуваха огромни перести облаци, които баба му и той наричаха с имена на животни. Такива облаци сега бяха рядкост.

Спомняше си и как преди 15 и повече години, получи първия задух. Просто ей така от нищото. Като малък бе боледувал от бронхит. Ала задухът се проявяваше нощем. Лягаше на гърдите му и го мъчеше. Караше го да отиде до прозореца и диша нощния студен въздух.

Сега в новото му жилище можеше да наблюдава небето. Искаше да няма покрив, да няма тента или остъкление, за да вижда Луната и звездите над себе си. С един поглед виждаше кулата на “Копитото” и тя му въздействаше едновременно закотвящо и притегателно.

Виждаше обаче и друго. Самолети, които не приличаха винаги на пътнически и които оставяха дири. Дири, неизчезващи с времето, но превръщащи се в сива пелерина, която забулваше небето. Слънцето изглеждаше като мазно жълто петно. И денят посивяваше.

Е хайде кажи” – получи той съобщение в чата. “Какво откри?”

Днес времето е прекрасно, тъкмо каквото си го представих” – набра Борко. “Не виждам химически следи в небето, то е чисто като тюркоаз.”

Ох, чудесно” – написа Елза.

Хрумна ми една идея. Какво ще кажеш да си представяме заедно, че небето е синьо? Че водите са чисти, че няма зарази и хората са здрави?”

Идеята е страхотна! Съгласна съм. Кога да го правим?”

Ами, можеш от Вас по всяко време” – натрака на клавиатурата Борко.

О.К.”

Същевременно сателитите отбелязаха интересна картина. Небето над София, над България и близките страни се проясняваше. Дните бяха слънчеви, топли, характерни за сезона, но и много приятни.

Хората ходеха усмихнати на работа. Поздравяваха се един друг, сваляйки леко шапка. Младежите се закачаха с девойките притихнали в сенките на парка. Родители хвърляха погледи към тях, бутайки гордо количките с децата си. Шофьорите даваха предимство, бизнесът вървеше. Лекарите нямаха много работа и започнаха да консултират превантивно.

Същевременно…

– Имаме прототип, рече З.П. Направен е на база изобретение на Тесла. Не на онази смешна фирма за коли, а на Никола Тесла, хърватинът, дето станал американец. Скенерът на мисли може да извлече и проектира мисло-формите излъчвани от даден човек.

– Е, да. Няма как да намери приложение в парламента. Всъщност в нито една институция. Ами, защото все ще има някой, който ще желае злото на другите. Но на нас ще ни свърши работа.

– Имаме проблем? – З.П. охлаби яката на ризата си. Беше зеленикава, с неопределен цвят. Обувките му бяха кожени, лачени и ниски, но не поддържани. Бузите бледи увиснали и покрити с черни точици и не можеха да бъдат обръснати. Сините му очи, студени и вторачени в екрана.

– Да пуснем скенера на мисли с дрон над града. Така ще съберем информация. Много бавно, казвате. Ами тогава да вградим технологията в сателит. Така ще можем да наблюдаваме от високо кой какво мисли и мащабираме картините, окей?

Отсреща му потвърдиха.

З.П. затвори слушалката и потри ръце.

Технологията бе вградена в сателитите на Мъск, на китайците, на телевизионните и мобилни оператори. Всяко кътче на планетата се обхождаше и заснемаше. Създадоха и програмата “Мислолов”, която да разпознава вида мисли на хората.

Сред баналните – за секс, коли и материални неща, имаше изтънчени като такива за изкуство. За религия, представи за Бога. Имаше и страхове, тъмни и зловещи мисли, които радваха З.П. Защото хората изпълнени с тях, бяха лесни за манипулация.

– Има нещо интересно – обади се З.П. по вътрешната линия.

– Докладвайте!

– Знаете че над София нашите експерименти за Гео-инженерство търпят провали. Я дюзите на самолетите се запушат, я пилотите са болни. Дори един самолет падна в Драгоман.

– Да, знам. Нашите партньори от САЩ са недоволни.

– Да бяха само те. Фармацията страда, а фермерите жънат успех.

– Давайте по същество, З.П.

– Тъй вярно. Ами значи получихме сигнал за мъж, който създава мисло-форми. Той си представя приятни неща, един по-хубав свят и представите му стават реалност.

– …

– Какво да предприемем?

– Елиминирайте го!

– Слушам.

З.П. Затвори слушалката. Усети я като да тежеше цял тон. Върху челото му бяха избили капчици пот. Вдигна отново телефона и набра номер. От хангара се надигна дрон и полетя, в посока дома на Борко.

Борко пиши, какво става?”

Нямаше отговор.

Сърцето на Елза се сви. Тя преглътна сълзите си и прати последните споделяния от блога на Борко, към всички свои приятели. А те, към техните. Сателитите започнаха да отчитат множество мисло-форми за един по-добър Свят.

Да бъдеш Човек

В даден момент от живота си, можеш да разпознаеш в лицето на всеки възрастен мъж или жена, твоя баща или твоята майка. Поглеждайки в очите на другия, да видиш някой като теб, изтъкан от желания, мечти и страхове, който не би желал да излъжеш. В този момент си се превърнал в Човек.

« По-стари публикации