словесни проблясъци

Категория: Без категория (Страница 1 от 4)

Спортен център Дескрим

Минавам покрай спортен център “Дексрим”. Място, със спорна слава през 90-ти години. Там тренирахме с приятели, като деляхме огромна зала със спортуващи Карате, Бокс и други спортове. Имаше ринг и си спомням как понякога се качвахме на него с нашия треньор, за да правим лек спаринг.

Днес “Дексрим” е поредната сграда в България, оставена на произвола на съдбата. От нея зеят изпочупени прозорци. Погълната е от растителност. Изпоцапана е с графити. Питам се, не Ви ли е срам от “Министерството на Спорта”? Да оставите център с подобен капацитет да се руши?!

Същевременно се наливат пари в инициативи като “Спортна София”, където, обаче, за да тренираш “елитни” спортове като Тенис, или Плуване (да, дори плуването се превърна в “елитен спорт”), плащаш сериозни суми за наем или тренировка. Спорт, наука, култура, това придава облика на една нация…

Денят на Европа

Когато Европа забрави деня на своето Освобождение, ден в който Фашизмът е смазан, ден в който става възможно страните да си подадат ръка и съществуват по Мирен начин, то става нещо странно. Не, нещо страшно! Това е като ние Българите да забравим, че сме били под турско робство. Човек, който не помни каторгата, не отдава значимостта на това да бъдеш Свободен, да живееш в Мир, е склонен да повтори грешките от миналото.

Шести Май 2024 г.

Как ще разбера дали съм остарял –
по побелелите коси,
по избледнелите мечти?

Дали е старост да си слаб,
или когато чувстваш се немил-
недраг?

Дали е старост да си мъдър,
или когато с децата се смееш
и играеш?

Дали когато над скръбта Човешка
рониш сълзи,
или махнеш с ръка и не хаеш?

Какво е старост, що е мъдрост?
Вървят ли двете за ръка? 
Годините търкалят се и дързост,
се иска да останеш в Света.

06.05.2024 г.

Евроизбори

Съпругата ми ме заведе на концерт, където можеха да се чуят и видят съвременни поп-изпълнители. Наистина не ги бях чувал на живо и ми бе интересно. Клубът бе малък, скрит в подлез близо до НДК. Влизаш, на входа те пребарват и чукват печат на дясната ръка. Огромните колони дрънчаха, а зад нас, на бара, дами на средна възраст викаха силно и чукваха чашки.

Събитието се провеждаше с цел насърчаване на хората да гласуват за изборите за Европарламент. Малцина се насочиха към масата отрупана със значки, лентички, листовки и други рекламни материали, за които е била дадена прилична сума. Хората бяха дошли да слушат музика.

Изкуството не бива да се смесва с политика. На всеки от участниците бе зададен въпрос дали гласува, защо го прави и какво би казал по темата на публиката. Отговорите бяха твърде клиширани. Никой не сподели, че би гласувал за личност, на която има доверие.

Гласуването в 21-ви век ми прилича на това да се довериш на лека жена и после да разправяш, или замълчиш, че си се минал. Това, което наблюдаваме в България и в ЕС през последните години и най-вече след създадената “Пандемия”, бе разрушаването на хуманни ценности, които са в основата на обществото.

Политиката на ЕС уж е насочена към хората и тяхното добруване, но в прожектираните рекламни клипове не виждаме семейства. Не виждаме насърчаване за раждане на деца. Не виждаме майки. Виждаме странни понякога двойки, хора от различни етноси, но не и такива, ясно принадлежащи към дадена нация или култура.

Лично си мисля, че държавното управление, както и това на ЕС, са отживелица. Този апарат служи само и единствено за облагодетелстване на корпоративни интереси. Лобира, но не в полза на хората. Създава закони и правила, които в крайна сметка водят до ограничения.

ЕС създаде нелоялната конкуренция раздавайки пари на фирми и лица, които да издигнат съюза в култ (познато нали?). По този начин си набави антураж и хора “на хранилка”. Колко финанси потънаха в безумни проекти, само и само да бъдат “усвоени” от въвлечените?

Как да отида да гласувам за ЕС депутати, като не ги познавам? Като те, не познават хората? Като ЕС изпраща пари в страна, раздирана от гражданска война и в която вилнеят паравоенни, неонацистки формирования?

Как да имам доверие на ЕС, след като бяха източени милиарди за експериментални препарати, които да бъдат използвани върху хората, вместо да се потърси произходът на вируса и създадат лаборатории за проучване и създаване на лекарства, на местно ниво?

Как да гласувам доверие на ЕС, след като в Европа се осъжда една страна в конфликт, но не и геноцидът и етническото прочистване от страна на друга?

Демокрация?!

Някой казва, че сме живеели в “Демокрация”. Че я “спасяваме”. През 2020-та година, всички разумни хора усетихме тази “Демокрация”. С преследване на беззащитни хора. С наложени “мерки”. С обвързване на “управляващите” с фармацевтичната индустрия и налагане на тестове и препарати, със спорни качества и странични ефекти.

Нима една “Демокрация” трябва да се защитава със сила? С оръжие? Нали Народът има думата, или шайка самозабравили се получовеци? Или изобщо не-човеци. Защото Канада пламна, Франция пламна. Такива брожения не е имало от години. Нима цената на “Демокрацията” е демагогия и невслушване в гласа на хората, на Народа?

Демокрация сходна с Фашизъм е тази, в която хората не смеят да нарекат нещата с истинските им имена. Не смеят да задават въпроси, да търсят смисъл в действията на управляващите. Не смеят да застанат на пътя на оръжията, пардон на парите. Не, не искаме такава “Демокрация”. Това, което желаем всички ние, е да живеем братски и в Мир.

Катаклизми

Много се говори сега за катаклизми. Някой казва, че хората са виновни и Природата си отплаща. Да попитам кои хора?

На мнение съм, че пряката намеса в климатичните промени чрез Геоинженерството със сигурност води до катаклизми. Само че обикновения човек не е информиран за това. Нито е поискано неговото съгласие за провеждане на подобни експерименти.

Една драма засяга всички нас. Дали ще бъде разработката на биологични оръжия, несполучливи препарати, военни и социални експерименти, ние, Човечеството, сме свързани и страдат тези, които поемат последствията на свой гръб. А тузовете ходят да се снимат, след като бурята отмине.

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

Денят

Когато станете сутрин благодарете. Благодарете на Бога, че имате най-голямото богатство. Че имате Вашето тяло, ръце, очи, органи. Че сте здрави. Че сте дошли на този Свят за да работите и Ви е даден още един ден Живот. Всеки ден е благословение за Човека, който може да го оцени.

Подкрепа

Ще подкрепя тези народни представители, които забранят лова за удоволствие със закон. Ловът може да съществува само като поминък. Същото трябва да важи и за риболова.

Ще подкрепя тези политици, философи и учени, които наложат меморандум автономни бойни машини да не бъдат използвани във военното дело. Защото да използваш машина срещу човек е нехуманно и престъпление.

Ще подкрепя тези учени и метеоролози, които кажат истината относно замърсяването на околната среда. Колко много допринасят за това войните, опитите с ядрено и конвенционално оръжие и космическите полети.

Апокалипсис

Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.

Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.

Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.

Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.

Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.

3.05.2023 г.

« По-стари публикации