Земята се клатеше
Черна навъсена,
мравки двукраки
тя тръскаше.

Клетви що вдигаха,
с взор на омраза
близки поробваха –
сърдечна зараза.

Земята се клатеше
вятърът виеше
дъгата прокъсана
изсипа небето.

Ръце се надигнаха
и вопли задържани,
реки от сълзи
душите очистваха.

Звездите изпадаха
Ангели треперещи
новия ден
чакаха…

* * *

Утрото бликна
непоколебимо в душите
очите просветнаха
– тихо е.

Светът се пробуди…

София 1/04/2010 г.