словесни проблясъци

Месец: май 2021

Кратки размисли за смъртта

Когато обичаш някого, мило дете, ти го привързваш към Земята. Човек, всяко живо същество, се радва да бъде желано и обичано и остава толкова дълго с теб тук, колкото може. Колкото Бог му е дал и определил. Понякога човек умира преждевременно. Значи Бог го е повикал при себе си, да е част от свитата му и да ти помага отгоре, като Ангел.

Не се тревожи от смъртта, но се старай да обичаш. Да умреш е като да смениш дрехата си. Да се събудиш от сън и окажеш в друг. И така от сън в сън, от Свят в Свят ние пътуваме, докато се познаем или най-вече познаем Бога. А обичайки ставаме Едно. Обичайки Другия, Другите, разбираме връзката между всичко около нас. Затова – дай си време да обичаш.

Казват че Смъртта е пълна инертност. Че камъкът е мъртъв. Не, мило дете, всичко в този Свят трепти с вибрацията на атомите и се движи по строго установени пътища. Сега си представи че се изкачваме по дълга вита стълба на чиито връх ни очаква съкровище. Това представлява животът. Придвижване нагоре, докато разберем смисъла.

Аз също се страхувах от Смъртта. Защото мислех че ще ми отнеме живота, близките, спомените. Най-големият страх е пред неизвестното. Всъщност твоята душа ще бъде винаги с теб. От нас зависи какво можем да запомним от този живот и дали ще можем съзнателно да го пренесем в другия. Понякога е добре да забравим и започнем начисто.

Представи си сега, че си спомниш всички твои животи. В някои от тях си бил жесток и несправедлив. В други нараняван и убиван. Може би ще се разкаеш, или поискаш разплата. Затова е добре да пием от еликсира на забравата и преминем отвъд – чисти и спокойни, като звезди. Светваме за миг на небосклона и скоро пак се спускаме надолу за следващ живот.

Така че не се плаши, но живей. Животът е най-великият дар. Да го живеем с пълно сърце и радост. Да го изпитаме в неговата цялост. С неговите хубости и перипетии. Затова е Живот. Да се трудим, обичаме, понякога изпитваме трудности. Да го живеем с отворено сърце и любознателно да го изучаваме. Това радва и Бога.

Питаш ме за Бога. Не знам. Нито как се е родил, нито дали някога ще залезе. За Него казват, че е вечен. Че ние живеем в неговите мисли. Че сме част от Неговото дихание и само чрез Него осъзнаваме, обичаме и живеем. Хубавото е, че сме част от Силата, градила Космоса. От всичко живо. Това ни побратимява с Вселената, защото няма нещо в нея, което да не е от Бога.

Ако пък си материалист не се плаши. Не е нужно да си религиозен за да признаеш майчинството и силата на Природата. Тя е велик Творец – майстор на формите и цветовете. Вдъхващ живот в малко и голямо. Художник на чудни животни и пейзажи. Обичай и изследвай всичко що природата е създала. Знай, че то иде от друго измерение. Там където всички ние ще отидем.

В кръговрата на живота ние се издигаме и спускаме. Умираме за да заживеем отново и продължаваме така до безкрай, или може би докато открием смисъла на всичко това. Ставаме съ-творци на живота си. Създаваме, заедно с Природата, с Бога защото във всички нас е стаен този същият този творчески импулс. Творецът спи у нас.

И последно – когато се срещнеш със Смъртта – усмихни се. Знай, че тя е предверие към вечния живот и стъпка към трона на Бога. Обичай се и запази съзнанието за себе си. Отлети с него в Космоса и се разтвори.

Георги Атанасов

София, 17-23.05.2021

Антимилитаризъм

Мило дете, няма да те заведа на този светъл празник в музея на армията. Някак си не се връзва с хубавото слънчево небе, което синьо се стели над нас. Там ще видиш чудовища, които човешката мисъл е родила, без да мисли за последствията.

Някой ще каже, че точно на тези оръжия се крепят Мирът и Свободата. Това са лъжи, моето дете. Мирът и Свободата се крепят истински, на отворените и обичащи Сърца на хората. Нито един Мир не е скрепен с оръжие, но с Любов.

Там ще видиш самолети – изопачена мечта на хората да достигнат звездите, превърнала се в жестока игра на разрушение. Хората помнят свистенето на бомбите и воя на сирените, при въздушна атака. Така че не се радвай на крилете на бездушната машина, но на тези на славея и волната птица. Мирът – това е свобода за тялото и душата.

Веригите на танковете тъпчат земята. Рушат пътища, гори и сгради. Техният тътен се чува отдалече. Вместо да се впрегнат да орат и сеят – тези подобия на трактори всяват ужас, както сред хората, така и сред екипажа, който ги кара.

Оръдия и гаубици, гранати и осколки. Шмайзери и патрондаши. Излишен барут, който се вдига във въздуха и обгръща Земята. Колко ли майки са разплакали улучилите куршуми? Колко ли много работници са изработили принудително боеприпаси през войните?

Траншеи и бодлива тел. Окопи и противогази. Летлива смърт, която се носи над земята, покосяваща както хора, така и животни. Всичко това са грозни, уродливи скици на истинския облик, който носи човекът. Истинският човек няма нужда от оръжие.

Когато протегнахме ръце към Слънцето и помислихме че го укротихме, че го взехме в пазва, вместо да го полюлеем и му се радваме, го превърнахме в атомна бомба изпепеляваща мечти и цели градове. Заличаваща деца, мисли и житейски истории.

Подводници и мини, кораби и крайцери, гаубици и манерки. Всичко това е ненужно, мило дете. Човек ще стане пълноценен член на Вселената, истински в този смисъл на думата, когато хвърли тоягата и камъка, които сега наричаме автоматични оръжия.

Силен е човекът който обича. Това е моят завет към теб. Обичай, уповавай на Бога и не се плаши. Не е лошо да спортуваш. Да поддържаш тялото си, да имаш бойни умения. Имай познанията за боя, но не го започвай. Не позволявай да те въвеждат в битка, която не е твоя.

Не позволявай средства да отиват за производството на ракети, но на училища. На този свят има хиляди бедни и гладни хора. Парите отишли за оръжия могат да бъдат насочени към тях. Оръжието е това, което ще отличи хуманния човек от насилника.

Човекът е този, който дава и ограничава свободата на себе си и ближния. Бъди човек на Свободата. Давай Свобода, не поробвай другите и пази личните си граници. Няма да можеш да направиш това с оръжие, но със силен характер, мъдрост и приятелска подкрепа.

Този музей, мило дете е атавистичен – отживял остатък от нашето тъмно минало. Човекът ще се изправи съвсем, когато захвърли оръжието и извърне глава с погнуса, гледайки неговата изработка и употреба. Всички наши знания и умения, мило дете, трябва да бъдат насочени към хармония, единство и Мир. Само така ще познаем Вселената и се докоснем до Бога.

София, 15.05.2021 г.