словесни проблясъци

Месец: август 2008 (Страница 1 от 5)

Полет

Душата ми се къса

Боже –

на парчета
разлитащи се в безкрая
с песента на Ангели.

Господи,

летя към Бездна
обвита в мъглявина,
летя безбрежно –
нося се.

Изгарям в таз тъмна
пустош
под блясък
далечен и студен.

Изгарям мили Боже –
ще се разбия на хиляди парчета
и не ще остане нищо!

Може би частица
от менe ще даде живот
на една звезда. Не знам…

Оставям се на мислите
под Твоите криле могъщи
и летя – от минало към
Вечността.

София 31. 08. 2008г.

Късче от Рая

Търся
по портите чукам –
„Дайте ми късче от Рая!“

Умолявам,
мъничко Щастие –
свито в залък на две и
налейте с Любов
да преглътна.

Вяра ми дайте
мили ми хора,
да продължа.

Знам че я има –
горе Високо
блести не една
а милиони, милиарди!

Моля, Хора с душа –
дайте ми малко Надежда,
в шепи да я сбера, да вървя…

– – –

…сив силует
потъващ
между светлината
на прозорци.

София 31. 08. 2008г.

Пътят

Ще продължа
макар да ми е трудно.

Краката ме държат
и се нося,
с вдъхновение.

Да, продължавам!

Напук на всички – прах
в очите хвърлям,
на тез които ми се смеят.

. . .

Но гледам вас ви няма?!
Били сте просто
шепот –
поредната илюзия…

. . .

Дали вървя изобщо?

София, 31. 08. 2008г.

Утро

В заревото на утрото
човек може да направи
експеримент със себе си.

Като да се отдаде на
някои непознат
и да си тръгне,
отнасящ аромати на страст
със себе си.

Може и да отдаде сърцето си
само че вероятно ще отнесе
страдания.

София-моя Любов

София, Любов моя
колко много те обичам.

Из ъглите ти се прокрадват
истории – къде разказани,
къде премълчани.

Изживяна и копняна Любов,
понякога несподелена и търсена.

Дворове обрасли с мъх,
в които никой не влиза
с причудливи сенки ,
които само зърват и после забравят…

Павета превръщащи се
в бездушни блокчета бетон,
пеещи лири на тролеи –
хвърлящи сенки по таваните на стаите.

Театърът, Раковски – „Булевардът
на залеза“, Мостът на Въздишките
Альоша…

Където мина те вдъхвам,
всяка частица от тебе
живея – ти си моята Любов
вдъхновение, фея.

Най-мъдрата жена
която нявга съм срещал,

под чиито покров
нощем съм докосвал
нежно а сутрин
съм се будил с надежда.

Любов моя,
единствена,
неповторима
за теб сега пея…

София 30. 08. 2008 г.

« По-стари публикации