Ще продължа
макар да ми е трудно.
Краката ме държат
и се нося,
с вдъхновение.
Да, продължавам!
Напук на всички – прах
в очите хвърлям,
на тез които ми се смеят.
. . .
Но гледам вас ви няма?!
Били сте просто
шепот –
поредната илюзия…
. . .
Дали вървя изобщо?
София, 31. 08. 2008г.