словесни проблясъци

Категория: Бог (Страница 1 от 2)

Битката за Земята

Когато една цивилизация е по-развита от друга технически, но не и духовно и злонамерена, тя търси начин да подчини други цивилизации. Това може да се случи на континентално, планетарно или интерпланетарно ниво. В нашата история има много примери, как по-развити цивилизации са се възползвали от суеверието, гостоприемството и лековерието на “по-ниско” развитите.

Какви цели биха преследвали по-развитите технически цивилизации? Най-вероятно те ще разполагат с технически средства, както корабите на Испанската Армада в миналото, за да достигнат по-ниско развитата цивилизация. В случай, че открият ценни за тях ресурси, като злато, полезни изкопаеми, храна или други материали, по-високо развитата цивилизация ще се опита да отнеме с хитрост или сила последните, от другата.

Начини за контрол над по-низшите биха били военно надмощие, използване на техника, внасяне на суеверие и подчинителен култ. Също и внедряване на технологии на по-ниско ниво, но не и такива, които биха заплашили съществуването на агресора.

По-високо развитата цивилизация вероятно ще е и по-напреднала психически. Тя ще ползва всички методи за влияние и контрол, сред които инфилтрация сред местните, подкупи, обещания за високи постове и длъжности и др. Също така ще цели и разделяне обществото.

Сред методите за отнемане земята и нанасяне на ограничения на по-низшите, биха били неравноправна размяна и използване на биологични оръжия, както и насаждане на чувство за малоценност и вина у представителите на “по-нисшите”.

Какво ще цели “по-висшата” цивилизация? Най-вероятно да изтреби местните жители, освен ако не остави малка част за експлоатация и забавление. Ще се опре на доверени лица, които да наблюдават своите събратя, получавайки обещание за милост и по-добър живот.

По-нисшите, ще бъдат обвинявани, че са диваци. Че не познават истинския смисъл на Живота. Че не употребяват правилно ресурсите. Че замърсяват Планетата. Че са паразити. Същевременно с това ще тече пропаганда за намаление на населението, за депопулация.

Моралните устои на по-нисшите ще бъдат разклатени, чрез целенасочени послания от страна на агресора. Чрез разпространение на упойващи и водещи до зависимост, вещества. Всичко това сме виждали в аналите на нашата история. Дали сме свидетели и в днешни дни?

Кой или какво желае да владее Земята? Кой или какво може да се нарече Човек? Човек е този, който е роден и живее в Човешко тяло, в Човешка форма. Който след своята кончина ще стане част от биологичния кръговрат на Планетата и допринесе своя дан. Човек е този, който се свързва с растенията и животните по един мирен, органичен начин. Човекът чувства своята връзка с Бога, Вселената, Цялото и е осъзнат за нея. А нечовек…

Само след Смъртта

Когато почине някой, който ни е обичал, ние губим частица от Душата си. Обичащия ни е този, който ни пази. Дори когато не забелязваме. Който е с нас, въпреки лошото време. Който преглъща нашите настроения. Който остава, дори да боли. Той просто знае, че сме създадени един за друг.

Дали става дума за човек, домашен любимец или друго живо същество, докато сме на този свят връзката е силна, а понякога след напускането му, може да се окаже още по-силна. Понеже усещаме липсата. По време на Живота не си даваме сметка за нея.

И така да живеем обичайки тези, които са до нас. Които са се престрашили да прегърнат Душите ни. С които, сме кармично свързани. Тези, които ни обичат остават вечен отпечатък. Тях ще търсим из дебрите на Отвъдното и с тях ще продължим нови съществувания.

2023-та

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

Когато една технология престане да служи на Човека, тя става излишна

Не се връзвам на писанията за възхода и нашето “спасение” от страна на технологиите. Напротив, считам, че точно технологиите са в основа на нашите екологични и социални проблеми. Не е възможно причината, да се яви решение на даден проблем.

Чрез технологиите са създадени средства за масово унищожение и контрол. Съвременните технологии дават възможност на злонамерени същности да използват глас или изображение на даден човек, за користни цели. Да се набират статистики и хората да бъдат считани просто за “потребители”.

Живеем в два свята. Единият, реалният, е Биологичният. Негов фундамент е Животът, който чрез формите си се проявява и развива. Той е подчинен на закона на Еволюцията. Другият е изкуствено създаден от хора и нехора, с цел създаване на илюзорна “реалност”.

Ала замислете се, кога наистина сте се чувствали живи? Когато сте обичали. Когато сте били в контакт с Природата. Когато сте работили усърдно с Вашето тяло. Когато сте прегръщали Вашите деца и домашни любимци. Когато сте общували пряко.

Машините представляват временно средство, в този момент на преход. Те нямат вградения Императив на Живота да продължат да съществуват. Да се размножат, да еволюират. Те са просто парче метал, с вложена програма за изпълнение на някаква функция. При тях липсва съзнание и никога не може да има такова.

Съзнание, Душа, се дава само от Бога. Тя е негова изкона частица, която след своето Пътуване се връща обогатена обратно. Хората биха могли да създадат неодушевени подобия. Хуманоидни чудовища, подобни на Франкенщайн, които никога няма да притежават душевност, а с нея и качества като Любов, Съчувствие, преклонение към Природата.

Живеейки между тези два свята ставаме свидели на парадоксална пропаганда. Фирми производители на всякакви технологии казват да спрем да ползваме наличните, дълготрайни и да се насочим към още “по-модерни”, изискващи все повече електричество и Интернет свързаност. Уж за наше (и “общо”) добро…

Човек да не се опира на вложените му от Бога ресурси, като интуиция, Ум, а да се довери на техника, която да показва къде е детето му, колко му е пулсът, да му паркира колата, да му превежда и т.н. Опирайки се на технология, вместо на лични ресурси, крие силна зависимост.

Дали въпросът е само за пари? Или пък за контрол? За парче Земя, което всъщност принадлежи на Бога? За жертвоприношение на иноземни тъмни души, които се радват на Човешкото страдание? Всичко това са въпроси, които можем да си зададем в тази трудна епоха.

Кино и реалност

Докато в София тече поредното издание на Киномания, шепа хора скандират за Свободна Палестина, непосредствено до НДК. Смешно е как са оградени от толкова или повече полицаи, макар че протестът е от мирен характер. Няма общо с предизвиканите вълнения и погром от футболните фенове. А в началото на градинката гамени трошеха скъпи електро-тротинетки.

Когато избираш да замълчиш или не избереш правилната страна, трябва да поемеш отговорност. Защото винаги можем да си измием ръцете като Пилат и да попитаме, “Що е Истина?” Макар и да знаем с цялото си същество кое е правилно и кое не. Кое е жестоко и нередно и кое хуманно.

Европа заема странна позиция през последните няколко години. Уж тръби за ценности, за права, които правителствата ѝ в по-голямата си част отнеха на хората. Принуждават ги да оставят колите си с ДВГ, да купуват скъпи, да се имунизират, с недоказали качествата си препарати. А от няколко години и в момента, се изпращат оръжия на места, където се извършват престъпления.

Да замълчиш е равностойно да бъдеш съучастник. Да не предприемеш нищо от страх от властта, от полицията или от агресора, е поведение на мижитурки. Всеки може да вдигне флагче и да застане със силните на деня. Кой стои обаче редом до Истината, до Правдата? Нормално ли е да се толерира война, геноцид, измама в областта на здравеопазването?

Да се потискат Човешки права и Свобода на словото? Защото когато имаме конфликт, имаме една или повече страни участващи в него. Разумният човек ще прегледа доводите на всички и ще отсъди. А всички нас, за делата и липсата им, ще ни съди Господ Бог. Тези, които са се самоназначили временно да управляват Земята, трябва да се боят от това.

Писмо до моя Син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

София, 14.08.2022 г.

Червено сияние

Чухте ли за Червеното сияние? Казват, че близо до морето се забелязва. Или пък дори в Пловдив. Небето има странен розов, почти червен отенък. Като да е потопено в кръв.

Сякаш разбираме това, поставени пред избора да гласуваме. Т.е. пред липсата на такъв. Как да избереш по-малкото зло? А за направеното зло от бившите и настоящи уж Червени, знаем всички. Но удобно мълчим.

Светът е потънал в кръвта на невинни хора, чрез машинации. Чрез удобни събития, които развързват ръцете на националисти, на хора жадни за власт и насилие. Хора, чието съзнание е промито, от една или друга диктатура.

И докато над нас се сипят неясни частици, които създават идващата Есен и Зима, докато военните правят експерименти в атмосферата, без да се съобразят с гражданите, ние ще живеем в този ужасен филм. В кошмар, оцветен червено.

Червеният кошмар е време, през което се повдигат много въпроси, на които нормалните и морални хора в миналото, не биха цепили басма. Като това колко биологични пола има в Света, дали машините имат съзнание, как да се забрани на хората да ползват личните си превозни средства и др. Всичко това, заедно с извършващия се пред очите ни геноцид .

Можем ли да приемем тази реалност? Не можем, тя е създадена от студени и бездушни същества, за които Човешкият Живот няма никаква стойност. За които лъжата и измамата са начин да оцелеят и работа, на която са назначени. Никой нормален човек не би се съгласил с подобна ситуация.

Обградени с полиция и армия, с индустрии и лобита, съществата са се окопали по високите етажи на властта. Те хвърлят хора да се бият срещу нарочения “враг”. Те насъскват полицията и сеят антихуманност. За тях да живееш в грях, суета и безсмисленост, е ежедневие.

Само че… Само че, Човекът е дошъл на този Свят да бъде Свободен. Да се радва на общата Еволюция и прогрес и се ползва от благата на Земята. Да осъзнае, че е сродник на Природата, че произхожда от Бога. Всички възвишени хора са имали усещане за свързване, за единство, за мисия.

Нашите временни гости, които се месят в управлението на Земята, биват лесно разкрити. Фашизмът е там, където има пропаганда и лицемерие. Където се налагат забрани. Любовта дава Свобода.

Да разчупим оковите на Фашизма бивайки хора. Бивайки добри и отговорни един към друг. Не преследвайки главно материалния интерес. Вършейки съвестно работата си. Това означава ба бъдем Хора. Защото тази епоха е Пробен Камък за тези, които ще останат верни на своята Природа. Ще познаят, че са дошли от Духа и че трябва да работят за него.

Червените облаци ще отминат.

Ден на Просветителите

На Френски глаголът обещавам (prоmettre), е близък с името на митичния Просветител на Човечеството, Прометей. За това че е дарил Огъня, Знанието, че е проявил Жалост към Човечеството, той бива наказан.

Всеки един истински просветител е Хуманист. Е на първо време Човек, който бихме познали по неговата Благост. По желанието му да помага. По това че е Път, по който можем да вървим към себе си, да открием Бога.

Пожелавам да имаме истински Просветители, които носят Знание и Сила. Които не са вълци в овчи кожи и чиито дела са равни на Градеж. Защото Земята има нужда от тях, от нас, в това трудно за всички ни време.

Независимост

Казват, че този който ни обича ни остава Свободни. Независими, в нашите решения и дела. Бог ни е дал Свободна Воля, да изразяваме себе си. Да вършим дела и носим последствия за тях. Бог е съвършената Любов.

Този, който иска да ни направи зависими от материални или нематериални блага, не желае нашето добро. Дали става дума за пари, услуги, жизненоважни за нас ресурси. Той иска да ни манипулира и постави в зависимост. Този, който ни обича, ще ни покаже Пътя, начина, по който сами да достигнем до решения и ресурси, до знания, а ако не сме квалифицирани и нямаме умения, ще ни помогне, давайки ни право на избор.

Живеем във време, в което Човечеството е заплашено от отнемане неговата независимост. От всички нас зависи да пазим индивидуалната си Свобода и тази на Останалите. Защото Независимост означава независимо мислене, независима гледна точка и позиция, независим начин на Живот, според индивидуалните нужди на Душата.

По Божия Закон

Достатъчно е Човек да живее по Десетте Божи Заповеди от Стария Завет, за да има добър и достоен Живот. Обръщайки се към Новия Завет, той се докосва до Христовото Съзнание. Тогава осъзнава, че всички Живи Същества са свързани и трепери за тях. Приема братството между хората. Той става предвестник и пример за Идващия Нов Човек.

Тъмните сили, които са се домогнали до публичната власт, знаят това. Поради тази причина наричат вярващите хора “десни екстремисти”. Защото човек със силна вяра и морални устои трудно ще бъде научен да мрази. Трудно, невъзможно е, такъв човек да вдигне оръжие срещу някого. Той приема всички хора за Братя и се съветва с вътрешния си морал.

Семейството е място, в което са събрани всички същества, които ни обичат. Семейството е и сбор от Душите, с които пътуваме в този Живот. Тъмните сили искат да омаловажат ролята на близките, на Майката, на Семейството. Само че нито те, нито “държавата”, нито машини са треперели над нашето раждане, при нашите боледувания. Не са те молили Бог за здравето ни.

Нима е десен екстремизъм да вярвам, че Светът е създаден от Разумна висша сила?

Нима е десен екстремизъм да река, че всички хора са ми братя и не мога да вдигна оръжие срещу тях?

Нима е десен екстремизъм да кажа че обичам хората, които са ми дали Живот и че да даря моя за техния при нужда, считам за дълг?

Нима е десен екстремизъм да подиря Бог в храма му, който може да е съграден от Неговите или Човешки ръце?

Нима е десен екстремизъм да се боря за всеки Живот на Планетата?

Нима е десен екстремизъм да разобличавам лъжата и да ритам срещу тези, които се опитват да погазват Истината?

Нима е десен екстремизъм да считам ролята на Жената за свещена, що касае майчинството, възпитанието и даването на Живот?

« По-стари публикации