словесни проблясъци

Категория: Празнични (Страница 1 от 2)

Изпращаме 2022-ра

Изминалата година бе тежка за всички ни. Най-вече в емоционален план, защото човек живее трудно, когато около него има конфликти. Трудно се живее с лъжата и псевдо-морала. Трудно се живее, когато няма яснота за бъдещето.

Нумеролозите биха събрали сбора от числата на годината 2022 и рекли че прави 6, а 6 е число на баланса на силите и Любовта. Може би точно това се опитват да ни кажат конфликтите и противоречията. Че в основата им стои необходимостта да се погледнем истински, приемем и обичаме.

Изпращам годината доволен, взел важни решения в живота си. Заедно с моята съпруга, съдействаме на нашите клиенти и познати, в техните начинания. Да предлагаш и извършваш услугите си качествено, както и да бъде заплатено за тях не е срамно, а важно, защото това ни свързва с другите. Учи ни да ценим взаимно труда си и си помагаме.

Важно е да не се притесняваме да оценим труда си, спрямо променилата се икономическа ситуация. Защото честно спечелените средства се стопяват при инфлация. Личните ресурси, от друга страна, винаги се оценяват. Качества като лоялност, честност и трудолюбие са движили Човечеството и неговия прогрес.

Бих искал да затворя вратата на времето и погледна напред. Да се порадвам на Слънцето през Декември, въпреки топлото за сезона време, като отдам това на естествени процеси, през които минава Земята. От изключителна важност е всички ние да бъдем хроникьори на времето, в което живеем, защото носим отговорност пред бъдещите поколения.

Ако Стефан Цвайг, Ремарк, Даниел Дефо, Лермонтов, Виктор Юго и много други писатели не са описали времето, в което са живели, то ние щяхме да разбираме за него от учебниците, а всички знаем кой пише Историята. Не, Историята е това, което са преживели и разказали хората.

За новата година си пожелавам да вървим заедно напред с моята съпруга. Да бъдем здрави и работим осъзнато за това, чрез спорт, дишане и правилно хранене. Всички ние да се осъзнаем като членове на голямото Човешко и Вселенско семейство и да оценим Живота.

Да можем да казваме Истината, без да се притесняваме. На Истината не ѝ нужна политическа коректност. Тя резонира у всеки. Ние всички имаме усещане за това, което е правилно. У всеки човек живее и се проявява Духът, Разумното, това което гради и поддържа Живота.

Да насочим внимание към истинските неща. Към това, което ни прави хора. Към това, което ни свързва и прави братя. Към един нов начин на общуване и правене на бизнес, защото бизнесът не е лошо нещо, ала е лошо да превърнем всичко в търговия. Да насочим нашите мисли и чувства към корена на Живота, от който се учим, вземаме интуитивно решения и вдъхновяваме. Да се свържем с Божественото у нас. ЧНГ приятели!

София по Коледа

София е тъмна
София е мрачна
сиви облаците пъплят,
студ сковал е града.

Хората се гледат
далечни зад прозорци,
улици са празни
и душите също.

Демони там разни
страх насаждат и омраза,
хората изплашиха
небето посивяха.

А в провиницята е тихо
и небето синьо,
самолети тук там
вяло го прорязват.

Въздухът се диша
хората тревогите оставят
и се забавляват,
печките горят.

Децата тичат,
Слънцето си грее
но в града,
всичко там пустее.

Тез години дето
минаха последни
на хората донесоха
мъки и скърби.

* * *

Ала ето иде утрото
обляно в сълзи и роса,
с Истина и прости думи
демоните гони,

Свобода!

28.12.2022 г.

Коледни пожелания

Пожелавам дом, за всеки без покрив.
Родители за децата и деца, за мъжа и жената.
Богата трапеза за всички.
Усмивка да грей на лицата.
И истина да носим в Сърцата.

13.12.2022 г.

10 Ноември 1989 г.

На 10 Ноември 1989 г., в България стават драматични промени. Пада тоталитарното правителство, управлявало страната 45 години. Години, белязани със затворени граници, репресии и ограничения.

След тази дата в нашето общество настъпиха демократични промени. Създаде се многопартийност, както и възможности за частен бизнес и пътуване зад граница. България стана член на Европейското семейство, въпреки че в нея и до днес работят сили, белязани от тоталитарния режим.

Честит празник!

Вярата у българина

Спомням си как в моето детство, достъпът до катедралата Александър Невски бе ограничен. Имаше дебела верига на железните порти. Дали течеше ремонт, или правителството бе решило да я затвори за миряните, не знам.

Помня, че баща ми, като партиен член, се криеше по църковните празници. Прибягваше до черквите, или изобщо не влизаше в тях, да не го наклепат “другарите”. У дома имаше някоя друга икона и вярвам както при всяко семейство, където е имало религиозни традиции, скрит в шкаф от чуждите погледи, импровизиран иконостас.

След “промените” отвориха Александър Невски. За мен църквата е студена и изградена типично в руски стил. Въпреки това бях докоснат от сцени наблюдавани в нея. Сещам се и за случай при който майка се жалваше пред началник на РПУ, в което бяха били детето ѝ, вдигнало ръка срещу полицайка. Майката казваше “Защо не признавате, не вярвате ли в Господ?” а началникът отговаряше “Не знам, не съм Го виждал”.

Цялото това бездушие на повечето от хората в българското общество иде от липсата на вяра. Вяра в по-висша сила, управляваща човека. И как да има вяра и морал, след като десетилетия у нас е властвал по-силният? По-приспособяващият се. Този, който бяга от отговорност.

И сега, когато се сблъскам с дебелокожието на сънародниците, знам къде се коренят проблемите. Само и единствено когато земята под краката му се разклати, българинът се сеща за Бога. Дано да не е късно.

Размисли след морето

Прибрахме се от морето леко грипави. Нощната кашлицата и пресипналото гърло бяха наши спътници поне седмица. И нещо остана в телата ни. Усещам се странно. Отпаднал съм и сякаш плувам из ежедневието, а то е изпълнено с толкова много задачи. Все пак се справяме.

Днес срещнах мой приятел и колега, психодраматист. Когато отворихме въпроса за здравето той сподели, че миналата година са починали осемдесет хиляди от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Около двадесет хиляди, с диагноза съпътстваща вирусна инфекция.

Хората у нас умират от безхаберието на политиците. Умират, от високите цени и трудният начин на живот. Няма ден в който да изляза из София и да не видя няколко души, на различна възраст и не задължително от ромски произход, които ровят из кошчетата. Думата е мизерия. За мен душевна на управляващите, която води до материалната на останалите.

Пъплещите нагоре цени, световните конфликти, създадените пандемии, които апропо могат да водят произход от генетично манипулирани вируси. Всичко това звучи колкото конспиративно, толкова и логично, ако познаваме тъмната страна на човешкото съзнание.

В момента чета “Задочни репортажи за България” от Георги Марков. Онази България, за която някой се сеща с носталгия, но за която повечето не искат да говорят. Този период, епоха, в която се изродиха човешкото и моралът и сега берем плодовете. Не, че не е имало добри и достойни хора, но те в повечето случай са били смазани от тоталитарната машина, в чиято идеология са вярвали и заради която са умирали.

Времето е преходно, преходни са и човешките ценности на хората без морал. Понякога си задавам въпроса, доколко смислени са нещата които правя. Ако те помагат на останалите, ако ме правят по-добър и доближават до Бога, то тогава моята работа е смислена.

Възможно ли е модерните технологии да се използват за да заробят човека? Да изродят човешкото в него и създадат нови форми на зависимост? Като бързият преглед на заглавията, но не и отделяне внимание на съдържанието. Всъщност в момента не е модерно да се чете, да се вниква в дълбочина и да се мисли.

Модерно е да правиш каквото искаш (само с протекция). Някои наричат това “Свобода”, но за мен е планирана анархия, която цели израждане на обществото. Защото общество без личности, без семейства, без Бог и вяра, е обречено. То е като стадо, което се води към заколение.

Къде е спасението ни? Утре някой ще започне да пропагандира и срещу здравословния начин на живот, вероятно защото не е “хуманно” към бъдещото поколение. Ще разделя обществото на прогресивни технократи и консерватори, на каращи коли с ДВГ и електрички, на “фили” и “фоби”. А Бог над нас гледа, плаче и очаква да се обърнем към Него.

18-ти Юни

Нямам против хората да са различни, включително и техните сексуални ориентации. Имам против да не се насърчава и поддържа създаването на стандартно семейство. Защото само в него могат да се раждат деца, а те са бъдещето на Човечеството.

24-ти Май

Приятели,

този месец имаме честта да празнуваме два пъти денят на братята Св. св. Кирил и Методий. Това не е случайно. Ние сме дарени със собствена писменост. И не само ние, но всички славянски народи. А писмеността е идентичност, култура и богатство. Нека да го ценим и пазим!

Пазенето на Словото става чрез изговаряне и писане на Истината.

Св. св. Кирил и Методий

Семейството

Семейството представлява кръг от хора, на които винаги можем да се опрем. Независимо от различията и търканията. Не случайно сме избрали определени хора да ни бъдат родители. Вярвам, че всяко поколение има по-големи възможности да израсне, на база натрупания генетичен материал от знания, мъдрост и опитност.

Ако има наследени деструктивни модели, то ние трябва да ги наблюдаваме и да не ги подхранваме. Когато ги надраснем ще можем да се освободим от техните окови, както и целият ни род. Това се нарича „Еволюция“.

Семейството е градивна частица на Обществото. На общество, с морални устои. Затова трябва да го защитаваме, да браним неговите граници. Да признаваме неговата стойност и насърчаваме неговото образуване. Защото само в едно сплотено семейство растат деца без травми. А децата са най-голямото богатство на Земята.

Честит Международен ден на семейството!

Новите ценности

Тази година за пръв път чух, че оспорваме датата за националния ни празник, трети Март. Също така празнуването на Денят на Европа и същевременно Денят на Победата, премина тихичко, в сянка. По-изразено празнуваме поредното безумно-скъпо начинание на някой технократ.

Изменя ли Европа своите ценности? Няма да се учудя ако утре започнат да разправят, че Фюрерът е жертвал германския народ, за да спре настъплението на болшевиките. Че лагерите на смъртта не са съществували и са някаква фикция. Че носенето на нацистки символи, е повод за гордост.

Мисля така, виждайки свастика да се поклаща на врата на младо момиче. Същият символ, който се издрасква по камъни из Витоша. Всеки символ сам по себе си, е мъртъв, докато ние не му предадем значение. Добре е да знаем какъв смисъл са влагали нашите предци, как е използван и дали не е служел за пропагандни цели, различни от истинското му значение.

Отвъд символите човек трябва да чете история, докато не се пренапише отново.

« По-стари публикации