словесни проблясъци

Категория: Празнични (Страница 1 от 4)

Първи Юни 2024-та

Бъдещето на Човечеството не зависи от технологиите, но от децата. Бъдещето на всеки вид зависи от поколенията. Те носят чертите на предците си и съзнателно, или не, се стараят да подобрят наследения модел. Той бива зареден положително с качества и умения, но нерядко и с патологии.

Затова ние трябва да сме осъзнати за генетичното наследство, което оставяме на нашите деца. Психологическото наследство, чрез нашите действия. Моделите на поведение, които формират Новия Човек. Да отделяме време на децата и споделяме с тях знанията и умения си.

Най-хубавото и ценно време в нашия живот е това, което сме прекарали с родителите си като малки и с нашите деца. В тесния ареал сред хората, които са ни дали живот и ни обичат. С които сме кръвно и духовно свързани. Отглеждането на деца не бива да е тегоба, а удоволствие и отговорност.

Честит празник на Детето!

11 Май

Скъпи приятели, днес по стар стил празнуваме Св. Св. Кирил и Методий.
Казано е, “В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.”

Словото е това, което може да обедини и раздели хората. Чрез Словото хората са били повеждани на войни, но и борили за своята Свобода. Словото е това, което ни помага да общуваме и си задаваме важни въпроси.

Да тачиш Словото, означава да казваш Истината. В днешно време всички ние имаме нужда от Истината, като мехлем за душите си. Истина, която да ни освободи от илюзиите, омразата и създадените граници помежду ни.

Светъл празник!

Какво е Трудът за Човека?

Какво е Трудът за Човека?

Трудът е начин да бъдем полезни на другите, на обществото. Трудът е средство да развиваме заложените в нас способности и да ги предаваме на останалите. Трудът има десетки аспекти и начини да бъде проявен. И да, трудът е причина да бъдем възнаградени.

Без труд няма развитие. Дали ще четем, учим, извършваме усилена мисловна или физическа дейност, крайният резултат е сбор от нашия целенасочен труд. Христос казва “По плодовете им ще ги познаете”. Ако един труд носи взаимна радост, носи градеж, носи сила, здраве и хармония, ако в него са вплетени разумно положени усилия, то той е благословен.

Без труд Човек ще бъде подложен на изпитания. Няма да се чувства полезен, няма да може да се развива. Затова Фашистите са забранявали на Евреите да работят. Отстранявали са ги от длъжности, искали са да ги съкрушат психически и финансово. Много е важно да бъде разбрана ролята на Труда в плана за Човешката Еволюция и хората да запазят правото си да работят.

Да не бъдат заменени от машини, да могат да изразяват и развиват себе си. Да не бъдат принизявани до консуматори. Всяка проява на човешкия труд е на място, когато може да се впише в органичното цяло. Затова и всяка професия, от тази на Хигиениста до тази на Лекаря и Философа, са от значение. Защото без взаимопомощ ние няма как да продължим напред. Няма как да свършим всички нужни дела в Живота си. Имаме определени дадености, като за някой начинания ще ни е нужна помощ.

Трудът е развитие, трудът е начин да увеличим нашата Сила. Трудът е средство да преодолеем нашите страхове. Труд означава да се самоограничим, да си сложим рамка в която да работим. Да усвоим нови умения, да се срещнем с хора, съратници. Да намерим съмишленици за нашите дела. Само и единствено трудейки се, ние ставаме част от Космическото Семейство на Еволюиращите Същества.

Някой ще каже “Да не работим, да ядем и пием”. Добре е човек да почива, да възстанови силите си, след като е положил своя труд. Иначе ще натрупа килца, тялото и умът му ще атрофират, ще забави движенията си и накрая ще си отиде от този Свят. На Земята са нужни хора, които да се трудят. Дори ние да не го съзнаваме, в самия Живот е вложено да се работи.

За да е чиста къщата. За да са нахранени децата. За да са здрави колите, за да е изкопана градината, за да имаме хубав плод и отвън и отвътре, ние трябва да се трудим. Този Път трябва да извървим сами, защото никой друг не може да свърши определената ни работа. Но и никой друг няма да получи удовлетворението от нейното свършване.

Трудът е начин да се свържем с нас и с Разумната Вселена.

Трудът е път към себе си, връзка с Другите и Бога.

Фалковец, Белоградчик 2024

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

Празници и Геоинженерство

Баба ми Радка, Бог да я прости, казваше че си избира един ден от годината и какъвто е той, такава ще бъде и тя. Избираше си 8-ми Март, или рождения си ден. А осми Март все беше хубав, като вчера.

Гледам момите ходят нагиздени, с цветя в ръце. Ако нямат момък, който да им дари китка, или саксия, носят си. Дават една друга. Поздравяват се с празника, чувстват се жени и момичета. Носят дрехи в сигнални цветове и наподобяват цветя, които искат да бъдат помирисани.

Вчера усещах как настроението на всички ни е повдигнато. Осъзнато или не правех път на жените, давах им предимство, кавалерствах. Тъй трябва да е всеки ден, та жените да се чувстват уважавани и че мъжът ги зачита. Тогава няма да има нужда от митинги и шествия, защото жената така или иначе има важна роля определена от Природата, която никой не може да ѝ отнеме.

Ала Слънцето, хубавото време, то допринасяше за доброто ни настроение и обхода един към друг. То е изворът на радост и Живот на Земята. Слънцето, слънчевата светлина която, все по-рядко виждаме.

Липсата на Слънце, на пряк достъп до неговата светлина и топлина води до депресия. Понижава нашия тонус, нашата енергия. Дали целенасочено не се спират нужните и важни слънчеви лъчи, под претекст че са опасни, че има “затопляне”? Програмите за манипулация на времето са нещо опасно!

За мен в момента, а може би от години, тече поредният “социален” експеримент, а той е наблюдение на човешката активност при постоянно лошо време. Без да съм видял статистиките ще кажа, че мнозина избират да останат у дома си, че ще откажат да пътуват, дори да излизат навън. Всичко това води до понижена физическа активност и живот, подобен на вегетиране.

Кой или какво има изгода от това?

Приятелка запита “ами те, тези които правят експерименти с времето и го манипулират не са ли хора, не страдат ли, не поглъщат ли пръснати в атмосферата химикали”? Ще река следното, за мен не е Човек този, който си позволява да си играе със здравето на населението. Който извършва експеримент за военни, икономически и други цели.

От манипулация на времето печелят енергийните дружества, които дълги месеци след края на зимата очакват хората да се топлят. Печелят фармацевтични концертни, продаващи лекарства и витамини. Печелят всички развлекателни индустрии с мощности на закрито. Печелят военни и полиция, набирайки статистика и заплашващи с потенциално оръжие, водещо до порой, или суша.

А всъщност мястото на Човека е в Света. В общение с другите. Да пътува и опознава Света. Защото само така може да се повдигне. Как можем да противостоим на тези експерименти? Първо трябва да се поиска прозрачност по въпроса за Геоинженерството, заедно с всички използвани химии и материали в небето. Второ докато това се случи да работим осъзнато върху нашето здраве. Да дишаме дълбоко, да правим упражнения, да пием детоксикиращи чайове и вода. И най-вече да се молим и уповаваме на Бога, който има промисъл. Дори за това нелеко време, в която живеем. Прилагам снимка от нашия балкон “с пясък от Сахара”, след дъжд.

8 Март 2024

Скъпи дами, Майки, Съпруги, Жени,

Вие сте тези, които носите Живота в Света.

Бог Ви е дарил с тази нелека, но благословена задача.

Вие оформяте бъдещия Човек с мислите, чувствата и делата си.

От Вас зависи какви ще бъдат децата, как ще са образовани,
какъв Мироглед ще имат.

Вие сте наши учителки, възпитателки и пазителки на Домашното огнище.

Във време на геноцид, на войни и на дехуманизация от Вас зависи,
какво послание ще предадете на децата си.

Защото ако майката закълне чадото си да не хваща оръжие, да почита Живота и да уважава хората, то Светът ще бъде различен.

Майки, Дами, Жени, осъзнайте Вашата сакрална роля в този и във всеки момент от съществуването на Човечеството.

Без Вас няма да има Живот, няма да има Хуманност, няма да има стремежи и Музи, няма да има модел на подражание, няма да има уважение към Жената.

Мъжът, който дори да е бил създаден пръв от Бога, както е написано, е поискал да не бъде сам, да има Другарка. Да може да насели Земята. Да е пълна с деца и Радост.

Без Вас, това би било невъзможно.

Честит празник!

София, 04.III.2024 г.

Достъп до миналото

Пещерата М. е цел за мнозина българи, че и чужденци. Решихме да отидем там с жена ми, за да видим пещерните рисунки. Самата М. е най-старата обитаема пещера в България, а мисля и на Балканския полуостров. Какво бе разочарованието и учудването, когато ни казаха че в залата с рисунките е забранен достъпа за посетители. Така били казали от ЮНЕСКО и нашите се съгласили. Уж влажността се променяла, посетителите с дъха си, потта си (а може би с мислите си), увреждали рисунките.

Виждал съм пещерните рисунки на живо преди повече от десет години. Това много ме развълнува, накара да помисля. Да усетя линията, силата на щриха, да се докосна до нашите праотци или далечни роднини. Противно на поставената маймуновидна фигура на решетката на пещерата, на рисунките ще видим стройно изправени хора. Мъже, жени, жреци, Слънцето и символи.

Запитах се, не могат ли хора да посещават отсека на по-малки групи. Какво пречи да се постави стъклена или друга преграда пред рисунките, а не да ни ги показват на нагънат винил. Парадоксално е, че учените, които се занимават с рисунките и до днес, не могат да ги датират. Един казва 5000 друг 12 000 а трети 30 и повече милиона години. Наука ли е това?

Изкуство се създава за да бъде оценено от наблюдателя. То носи послание, за епохата, за Бъдещето, за Човека. Щяха ли Микеланджело, Рафаел, Леонардо, Ванг Гог да рисуват, да творят, ако техните творби не биха могли да се наблюдават непосредствено от зрителя. Скулптурите да се докоснат, или поне видят отблизо. Да видиш дело на Роден, на Мирон.

В съвремието се затварят все повече и повече врати, водещи към миналото на Човечеството. Опитват се да изкарат нашите праотци маймуни, или маймуноподобни индивиди с начатък на съзнание. Само че когато последното се пробужда те сътворяват шедьоври, като тези от пещерата Ласко, за които Пикасо казва, че съвременниците има какво да учат.

Египет, Южна Америка, Вавилон. Да не говорим за средновековните произведения, като катедралите. Дори със съвременна техника и средства не могат да бъдат пресъздадени величествени творения в областта на архитектурата, занаятите и изкуствата. Къде е истинската История?

Тя остава между редиците. Казваме за 100-тина години имаме “прогрес”, пардон регрес, в това да създаваме газови камери, атомни оръжия и други, за масово унищожение. Това праотците ни не са си го и помисляли. Защото моралът на Човека се е базирал на писанията на Пророците и повеленията на предците. Всеки от нас има мерило за Правда.

Властимащите целят да разрушат това мерило. Да изопачат историята. Да забранят достъпа до места, на които Човек може да усети присъствието на миналото. Да, има вандали и лабилни привърженици на псевдо-активисти, които заливат произведения с лютеница, за да “спрат” богатите да си карат 3 тонните коли. Какво лековерие?! Ние всички създаваме отпечатък, завет за Бъдещето, ала трябва да познаваме истинското си минало.

 

Боже пази България

от завист, подлост и предразсъдъци.

От “изкуствен интелект”
и естествена простотия.

От създадени конфликти, вируси, геноцид, пази я.

Пази я от предатели, от зложелатели, от безсрамници.

Умножи синовете ни, чадата ни,
напук на приказките, че хората са много. Малцина са истинските, Българите.

Небесата ни пази, Боже, да са сини, като от моето детство, облаците перести и пухести, а не изкуствени.

Пази я от “комунисти”, анархисти, евро нещо атлантисти, сатанисти и всички отцепродавници. Да останат тези, що сърцата, душите им, са свързани с България.

Боже, пази ни, побратими ни, помири ни, та юначеството и пехливанлията да се превърнат в градеж и си помагаме.

Боже, пази България!

Фалковец, 03.03.2024 г.

Ден на Просветителите

На Френски глаголът обещавам (prоmettre), е близък с името на митичния Просветител на Човечеството, Прометей. За това че е дарил Огъня, Знанието, че е проявил Жалост към Човечеството, той бива наказан.

Всеки един истински просветител е Хуманист. Е на първо време Човек, който бихме познали по неговата Благост. По желанието му да помага. По това че е Път, по който можем да вървим към себе си, да открием Бога.

Пожелавам да имаме истински Просветители, които носят Знание и Сила. Които не са вълци в овчи кожи и чиито дела са равни на Градеж. Защото Земята има нужда от тях, от нас, в това трудно за всички ни време.

Независимост

Казват, че този който ни обича ни остава Свободни. Независими, в нашите решения и дела. Бог ни е дал Свободна Воля, да изразяваме себе си. Да вършим дела и носим последствия за тях. Бог е съвършената Любов.

Този, който иска да ни направи зависими от материални или нематериални блага, не желае нашето добро. Дали става дума за пари, услуги, жизненоважни за нас ресурси. Той иска да ни манипулира и постави в зависимост. Този, който ни обича, ще ни покаже Пътя, начина, по който сами да достигнем до решения и ресурси, до знания, а ако не сме квалифицирани и нямаме умения, ще ни помогне, давайки ни право на избор.

Живеем във време, в което Човечеството е заплашено от отнемане неговата независимост. От всички нас зависи да пазим индивидуалната си Свобода и тази на Останалите. Защото Независимост означава независимо мислене, независима гледна точка и позиция, независим начин на Живот, според индивидуалните нужди на Душата.

« По-стари публикации