Не знам колко от Вас си дават сметка, че начинът, по който възприемаме информация, влияе върху нашето Съзнание. Дали думите са написани с Главни или малки букви. В Немския, например, съществителните, както и уважителните лични форми (както и в други езици), се пишат с главна буква. Това създава определен ритъм у четящия. Той се спира на думите, мисли над тях. Съзнанието му добавя допълнителна информация.
По времето на Комунизма освен правописната реформа, а всяка Революция, носи със себе си освен кръв и някаква “реформа”, най-важната дума “Бог” бе изписвана с малка буква. По този начин омаловажаваме значението на думата. Изреченията стават еднородни, губи се смисъл. Днес Бог, утре Природа, или Майка. Това са важни слова.
Всеки Ден, всеки Месец, всяко Нещо, е от значение. В йероглифните езици, като Китайския и Японския, например, един йероглиф може да означава много неща. Той е своеобразно произведение на изкуството, ключ и символ, върху който можем да медитираме. Да осъзнаем неговото по-дълбоко значение. Та по повод писането…
Ако ние не правим реформа на езика, ако той не се променя по естествен начин, то ще говорим за мъртъв език. А езикът, нашият Мироглед, се променя. Представям си един Пикасо, който ако не бе излязъл от приетите форми на изкуството, не би творил в негов стил. А стилове, течения в изкуството и културата, се създават на база творческо търсене и промени.
В този ред на мисли бих предпочел да прочета творба, която може да бъде писана в поезия, проза, или като Хайку, в която могат да са използвани или не правилно, правописни знаци, ала да носи душевна наслада. Да носи дълбоко, докосващо послание, отколкото да чета правилно написан, но сух, или с отвратително съдържание, текст.
Изкуството, езикът, символите, това е което ни заобикаля и ни формира. “Бързи и яростни”, агресивните плакати, грозните графити, разрухата и снимки от изтезания и военни действия, влияят на душите и Съзнанието ни по един, бих казал, деструктивен начин. Възвишени понятия, Красота, Творчески подем и нестандартни, но естетически търсения, ни вдъхновяват.
Редакторите и коректорите могат да спорят с мен. Могат да спорят с автора, но няма как да махнат с ръка и отрекат делото на Гьоте, на Камю, на Екзюпери, на Байрон, на Бекет, на Лермонтов. Всеки от тях, колоси в литературата, хуманисти и търсачи, е избрал да борави смело с буквите, тъй както художникът борави с четката, връз платното на листа.
И не е важно къде слагаме точките. Не е важно как изписваме думите. Важно е какво изказваме и дали то докосва останалите. Дали оставяме впечатление и послание за нещо красиво, градивно, добро, тема за размисъл, която да вълнува другите, или пишем лобирайки, по канон, или просто за да задоволим Егото си. Писането е изкуство. Писането е терапия. В писането, както във всяко изкуство, няма ограничения.
