словесни проблясъци

Категория: Труд (Страница 1 от 7)

Разни гледки из София

Чета разни коментари, че писмото и четмото идело от Българите, колко сме дали (някога) на Света. Какви ученици имаме, печелещи състезания по една или друга научна или спортна дисциплина. Това добре, но нека споделя някои мои наблюдения върху съвременната младеж.

Магазин “Била” до НАТФИЗ. От “Кева” направиха бар. Шумен бар, пред който се събират всякакви индивиди, повече лъхащи на алкохол отколкото на изкуство. Спомням си как в това кафене се правеха изложби със стойностни снимки, на известни наши фотографи. Кева бе символ на НАТФИЗ, на Фотографията. Но да се върнем на Била.

Пред мен младежи, дългунести и две девойки. Възраст 16-17 години. Младежите вземат футболна топка, от тези юбилейните за първенството в Германия и я мятат из магазина, не уцелвайки коша в който е била поставена. На касата, след като ги питат дали бутилките вода, които носят, са от магазина. Те отговарят, че са закупени от друг магазин до Макдоналдс споделяйки “Знаеш ли че там струва три лева, една бутилка от 0.50 L?”.

Момичетата вземат гривнички за по три лева бройката и хвърлят монети на транспортната за покупки лента. Охраната я няма. Да попита защо не са оставили водите в шкафчетата? Касиерката се е свила и не прави забележка че ѝ мятат парите на лентата, като трохи на пиле. За мен, обаче, всичко това говори. За липса на уважение, на отношение към Другия и към парите.

На влизане в метрото виждам две момчета облечени в тъмни блузи и панталони. На гърба на едната блуза чета “Back to Auschwitz”. Запитвам се дават ли се сметка тези, понякога с дълги коси, скинари, какво се е случвало в миналото? И че от нас зависи ужасът да не се повтори. Ако ги попитам надали ще знаят къде е бил концентрационният лагер и кога е освободен.

Всичко това, заедно с ръмженето на мотори, пукането на “нитро” от лъскави коли, което не съм виждал в нито една Европейска столица, ме навява на мисълта, че нещо не се връзва. Не се връзва потомци на уж “велика цивилизация”, дала слово, светлина, наука и др., на Света, да се държат като гамени. Да нямат отношение към ближните си. Да нехаят.

“Птичка Пролет не прави”, казват хората. Да, има единици, които работят съвестно, спазват правилата, просто защото обичат реда. Защото уважават Другия. Така се гради Общество. Така се създава Култура. За тези, които са учили по един и няколко езика зад граница, които навлизат в политиката с желание да “управляват” знаем, че са били винаги привилегировани…

Миене на улици

В миналото улиците се миеха тихо, може би винаги е било така. Работеше се без много шум, без да се вдига патардия. Не ставаше нещо невиждано. Сега полиция отцепва района, носят се “паяци”, от сутринта ти звънят от центъра за “Адска мобилност”. Само армията не се е включила…

Нормално е човек да си свърши работата. Тихо, усърдно, без да вдига шум. Този, който вдига много шум, няма време да работи. Той тщеслави. Хвали се парадира и лъже. Съвестният човек е като хигиенистката, която виждам методично да оскубва растения между плочките. Нищо, че пак ще пораснат.

Сизифов е трудът за този, който не оценява неговата полза. Трудът те свързва с другите, кара те да се чувстваш полезен. Принуждава те да учиш нови неща и да развиваш ума и тялото си. Иначе последните остават неразработени и виждаме как хората са склонни да ги използват по деструктивен начин, по разни странни шествия, жестоки състезания и др.

Какво е Трудът за Човека?

Какво е Трудът за Човека?

Трудът е начин да бъдем полезни на другите, на обществото. Трудът е средство да развиваме заложените в нас способности и да ги предаваме на останалите. Трудът има десетки аспекти и начини да бъде проявен. И да, трудът е причина да бъдем възнаградени.

Без труд няма развитие. Дали ще четем, учим, извършваме усилена мисловна или физическа дейност, крайният резултат е сбор от нашия целенасочен труд. Христос казва “По плодовете им ще ги познаете”. Ако един труд носи взаимна радост, носи градеж, носи сила, здраве и хармония, ако в него са вплетени разумно положени усилия, то той е благословен.

Без труд Човек ще бъде подложен на изпитания. Няма да се чувства полезен, няма да може да се развива. Затова Фашистите са забранявали на Евреите да работят. Отстранявали са ги от длъжности, искали са да ги съкрушат психически и финансово. Много е важно да бъде разбрана ролята на Труда в плана за Човешката Еволюция и хората да запазят правото си да работят.

Да не бъдат заменени от машини, да могат да изразяват и развиват себе си. Да не бъдат принизявани до консуматори. Всяка проява на човешкия труд е на място, когато може да се впише в органичното цяло. Затова и всяка професия, от тази на Хигиениста до тази на Лекаря и Философа, са от значение. Защото без взаимопомощ ние няма как да продължим напред. Няма как да свършим всички нужни дела в Живота си. Имаме определени дадености, като за някой начинания ще ни е нужна помощ.

Трудът е развитие, трудът е начин да увеличим нашата Сила. Трудът е средство да преодолеем нашите страхове. Труд означава да се самоограничим, да си сложим рамка в която да работим. Да усвоим нови умения, да се срещнем с хора, съратници. Да намерим съмишленици за нашите дела. Само и единствено трудейки се, ние ставаме част от Космическото Семейство на Еволюиращите Същества.

Някой ще каже “Да не работим, да ядем и пием”. Добре е човек да почива, да възстанови силите си, след като е положил своя труд. Иначе ще натрупа килца, тялото и умът му ще атрофират, ще забави движенията си и накрая ще си отиде от този Свят. На Земята са нужни хора, които да се трудят. Дори ние да не го съзнаваме, в самия Живот е вложено да се работи.

За да е чиста къщата. За да са нахранени децата. За да са здрави колите, за да е изкопана градината, за да имаме хубав плод и отвън и отвътре, ние трябва да се трудим. Този Път трябва да извървим сами, защото никой друг не може да свърши определената ни работа. Но и никой друг няма да получи удовлетворението от нейното свършване.

Трудът е начин да се свържем с нас и с Разумната Вселена.

Трудът е път към себе си, връзка с Другите и Бога.

Защо няма да си купя Тесла

Няма да си купя лек автомобил марка Тесла, поради много причини. Първо, защото струва колкото едно жилище в София. Второ, защото е съставен главно от електроника, която след повреда няма да мога да поддържам. Трето…

Можем ли да си купим кола от фирма, която изхарчва 60 милиарда долара за да купи онлайн платформа за чат и пропаганда? Можем ли да закупим кола от компания, която изпраща редовни ракети в Космоса, които изхвърлят тонове прах и вредни газове в атмосферата? Можем ли да закупим кола от компания, която разработва хуманоидни роботи, които след някои ден ще хванат автоматите. Не, не можем!

Българите са материално бедни. Можем да си купим кола, с честно изкарани пари, за 3-5, максимум 10.000 лв., и да я караме десетилетие. Да не изброявам марки, че ще кажат че съм пристрастен. Кола на 10-13 години, в добро състояние, която ще изкара поне още толкова. И поддръжката ще ѝ бъде евтина. Защо Тесла?

Защото да караш кола за 100-200 бона е въпрос на “престиж”. Да те гледат хората че си яхнал таблетчето. Че можеш да го паркираш, където ти скимне. Някой може да каже че съм завистлив, а не прогресивен. Не братче, просто съм практичен и обичам да карам, но със собствени усилия. Да ръчкам скорости, да ми мирише понякога на бензин.

Технологиите крият огромната опасност да притъпят Естествения Интелект на Човека. Да го направят зависим от тях, когато кара, спи, яде и спортува. Кому е нужно това? Нужно е на хората, които стоят зад тях. Човекът израства полагайки усилия, учейки, тренирайки, работейки.

Технологиите са улеснение в тези сфери, но не и заместител. Още повече, когато става дума за водене на битка, за чест и човешко достойнство, технологиите нямат място. Те са просто платки и програми облечени в метал, които струват скъпо на нашата Природа.

Човекът, човешкият Дух, душата и нейните търсения, това е скъпоценният камък на Живота. Той не може да бъде заменен от никаква технология. Биологичният императив да живеем, да се подчиним на закона Еволюцията, да дарим Живот, да обичаме и се радваме на съществуването с всичките си сетива, това ни прави Хора.

Та Тесла… Братко, за 100 бона ще оправиш цяло училище. Ще оправиш фасадите, стегнеш покрива, ще учат дечица, нашите деца. Ще направиш нещо смислено с парите и живота си. Не карай Тесла, не карай скъпи и тежки коли, които те правят роб на корпорациите/ Карай колица, която е здрава и ти е вярна. С която с чиста съвест вършиш работа и пътуваш.

Защото пътуването е удоволствие. Пътуването е Свобода. Пътуването е независимост от концерни, служби, средства за проследяване. Ние сме Души дошли на Земята да пътешестваме.

Лекари и учени през 21-ви век

През 21-ви век лекарите и учените заеха странни позиции. Учени ни убеждават, че Човекът, венецът на Творението според Теолозите, е виновен за екологични катастрофи и климатични промени. Всъщност малцина от тях споменават за повишената слънчева активност.

По никакъв начин не се говори за духовния аспект на Човека. За неговото Божествено начало. За нуждите на Душата, които се задоволяват частично материално. Натяква ни се че сме “виновни”. Биваме принуждавани да закупуваме скъпи и неекологични електромобили, както и да се инсталират устройства за трансформация на енергия с кратък срок на употреба, които ще доведат до още по-голямо замърсяване на околната среда.

През миналият век учени се опитваха да овладеят атомната енергия. Да прецизират лазерния лъч. Да пътуват в Космоса. Всичко това имаше за основа, в голямата си част, желанието на Човека да открива. Науката да бъде полезна за прогрес и благополучие. Да облекчи начина на живот.

Науката на 21-ви век е псевдонаука. Тя се води най-вече от икономически интереси, като рядко разглежда въпроси в дълбочина. Например изключването на АЕЦ, използването само на ветрогенератори или слънчеви панели, което крие опасности за енергиен недостиг.

Може ли науката да се продава? Морално ли е науката да лобира за дадени политически или идеологически цели? Дали винаги не е било така? Науката може да бъде използвана за мирни, но и за военни цели. Нима не хора на науката и техниката не създадоха дронове, способни да убиват, без човек да застане очи в очи със своята жертва?

Наука, която не работи в полза на Живота, на Човечеството, е обречена наука. Наука, която крие от хората начини за евтин и устойчив добив на енергия, за пътуване, за отопление, за култивиране на растения, е лъже-наука. Те предлага временни решения, които ще бъдат заменени.

Какво биха казали учени от ранга на Нютон, на Леонардо да Винчи, на Тесла, на Бор, на Хумболт, при вида на съвременната наука? Наука, медицина ли е, да се разработват биологични оръжия и рискови имунизационни препарати? Какво би казал Луи Пастьор, който е пробвал серуми върху себе си, а сегашни “медикаменти” са със спорни качества и научаваме за трайни увреждания и смърт, след тяхно прилагане?

Медицината е свещена наука. Науката трябва да работи за благото на всеки отделен човек. За благото на човешката Душа. За това даден човек се е родил с дарби за учен, за лекар. Да помага. Не прави ли това, той осъжда себе си и другите. Крие ли истината, изопачава ли я, използва ли знанията си против Живота, неговото дело е обречено.

Защото всяко знание ни е дадено от Разумната Вселена, от Бога. То е трупано и развивано в продължение на хиляди, милиони години, и единствено градивната му употреба го е съхранила през вековете.

Дигитални пари

Когато отида да тренирам в парка почти винаги намирам по някоя паричка. Сякаш Вселената ме поощрява за моите усилия и те биват възнаградени. Замислям се мога ли да намеря “дигитални” пари? Какви биха били цифровите поощрения.

Дигитализацията на валутите, на парите, крие огромни опасности. Наскоро станахме свидетели за блокиране на банковите сметки в Русия, част от така наречената “хибридна” война. Всъщност това не е нещо ново. Наполеон, навлизайки в Русия, раздава на местните фалшиви пари без покритие. По време на война, при смяна на политически режим, или инфлация, парите губят своята стойност.

Това, което реално има стойност, са недвижимото имущество (за съжаление и то бива лесно разрушено, както се случи в Газа), благородните метали, скъпоценни камъни, но най-вече нашите лични качества, заради които сме полезни на останалите. Тук не бива да се пропуска възможността ни да добиваме своя хранителна продукция. Да отглеждаме плодове, зеленчуци и добитък. Това би ни направило независими по отношение на дадена система.

Системата, Тези, които стоят зад нея, я измислят и създават така, че да могат да контролират и манипулират обикновените хора. Замислете се, че нацистите след края на войната отидоха да живеят в Южна Америка и така наречените “бананови републики” и създадоха там свои финансови империи.

Обикновеният човек е на мушка. Нему ще се отнемат права и собственост. Както виждаме натискат и да не можем да караме колите си. Това трябва да отговаря на известна норма, онова. Станеш ли неудобен за системата могат да ти спрат “дигиталната” сметка. Да те нарекат “крайно десен” или “враг на… Демокрацията”. Пардон, това в България някои са го виждали.

Дигиталната валута, дигиталните пари, водят след себе си ужасни последици. В последните години сме свидетели на високо ниво на корупция. Просто защото парите нямат покритие (стойност) и ЕС ги раздава умело на тези, които ще му свършат работа. Една система се обгражда с лоялни хора, като ги подкупва. Като ги кара да се продадат и влязат в порочен кръг.

Тази нелоялност, това даване на пари без покритие под масата, създаде верига от новобогаташи, които поддържат този вреден режим. Защото в схемата „аз на тебе ти на мене“, се включиха „консултанти“, „юристи“ и всякакви други, за мен паразити, които с нищо друго не допринасят за Обществото, освен да усвоят едни пари.

Замислете се, Фашизмът не би бил устоял от само себе си. Фашизмът, Тоталитаризмът, е изграден на гърба на хора, които са купени. Които са се продали за парче хляб. За власт, за оръжие, за някоя кола или апартамент. Това не е трудовата, работническа класа. Тази, която реално храни и поддържа икономиката на една страна. Не бих ползвал термина “Държава” защото за мен той е противен. И така далече от дигиталните пари. Далече от зависимост в каквато и да е форма. Истинска Демокрация означава Свобода.

София в лед и клони

Такава София не съм виждал отдавна. С изпопадали клони на дървета, които минувачите подритват и смутено изместват в страни, за да могат да минат някак по заледените улици. Карето до най-скъпия в София хотел – Шератон е изчистено откъм входа и покрито с лед и хлопащи плочки, откъм ул. Съборна. Изобщо срам ме е пред чужденците избрали града ни за дестинация.

Спомням си преди години, как сутрин чувах монотонното тропане на ледоразбивачките. Къде роми, къде българи надигаха нелекия инструмент и с равен ритъм разбиваха леда. Тази работа бе нужна, а непочистването на лед пред сграда водеше до глоба. Сега май на никой не му пука и инспекторите си стоят на топло. Сякаш всяка работа стана “дигитална”.

Не може да очакваш от деца, от ученици учещи в елитни училища, да оставят леда пред училището. Да не излязат за половин час отвън и да не почистят леда, който впрочем би спомогнал за закарване на очакващите ги баби и родители в Пирогов, след неудачен пирует.

На времето имаше “Съботници”. Тоталитарният режим искаше да насърчи труда на отделните членове на обществото, насочен към “Общото благо”. За нас, живеещите на ул. Раковски, това означаваше да си почистим двора. Виждах как след години съсед на друго място се грижеше за него, като свое. Мисля, че това е нормалното отношение на всеки гражданин.

Сега… сега е друго. Направо ми се плаче. Ганьо трудно се вдига да работи за своето, камо ли за чуждото. А почистването на сняг, премахването на изпопадали клони, съдействието на малкото останали читави чистачи, е трудно осмислим за българина дълг. Е, джанъм, ако ние не си помогнем, кой?

Сещам се за германците. Гледал съм филми след края на Втората Световна война, как градят къщи, с годни за употреба тухли. Една по една ги вадят от разрушените, изравнени почти със земята градове, като Дрезден и Берлин. Подават си вода в кофи от ръка на ръка. Казвам си, “Те са като Феникса”. Една нация, която след ужас и разруха успява да възкръсне.

Ганьо възкръсва за скъпи подаръци по Коледа. За лъскави тежки коли, дето дорушават разбитите пътища. Иска ми се, да хване лопатата и метлата. Да насипе цимент в дупките, да почисти пред къщата си, а не само до оградата. Да спомогне за премахване на някой клон, да е обществено полезен.

Само тогава българинът има някакъв шанс да се почувства не само европеец, ала и Човек. Човек, това значи да имаш социална отговорност. Не като онази да носиш маска, когато си здрав. Да се криеш зад маската, не, а като видиш проблем, дори да не те засяга лично, да помогнеш, а не да чакаш.

Ала Ганьо, криле трябват за да литнеш като Феникса, а не копита…

София, 28.11.2023 г.

Гамени

Никога не давайте пари, когато Ви искат непознати. Давайте, само по свое желание. Иначе поощрявате лентяй и вагабонти.

Спомням си за случка от моето детство. Тогава ходех на училище с куфарче. Мислех си че съм възрастен, или просто исках да вляза бързо в техния свят. На костюми, вратовръзки, одеколон, зализана прическа и куфарчета.

В училището ми се смееха. Не ми пукаше особено. Смених ученическата чанта с куфарче и сякаш отивах на работа. Апропо учението не е ли работа?

С това червено кожено куфарче с хромирани панти, което имаше синя копринена облицовка отвътре и само една преграда, за мое съжаление, ходех на училище за даден период от време. Преди това се радвах на малкия наличен избор от чанти Мицокоши и Космик, продавани в ДетМаг.

Слизах на спирката на Централната Баня (да имаше такава в София и дано пак да има, на същото място. Де си кмете?!). Слизах и отивах в Електроимпекс, където работеше майка ми. Отивах в стола и си вземах ядене заедно с възрастните. Помня източен мъж с тъжно лице. Всички отиваха да ядат като на някакъв ритуал.

И наистина, който е прекарал повече време в търговски предприятия по времето на Соца знае че хората нямаха много работа. Клатеха си краката, сплетничеха. Обичаха да се събират в лафката, където почти винаги имаше Кока Кола (ако предприятието е от средна важност) и очакваха с трепет обяда. А той не беше нещо особено. Супа топчета, мляко с орис, пиле фрикасе, омразния за мен шницел и понякога нещо приятно вегетарианско.

На спирката при банята веднъж ме спряха две момчета. По-големи от мен с няколко години. Изглеждаха като безделници. Поискаха ми пари и мисля ме преджобиха. Дадох им каквото имах, ала не поисках помощ. Не викнах срещу тази несправедливост. А трябваше. Защото по онова време имаше Детска педагогическа стая, а да си имал работа с Милицията си беше петно.

Та тези гамени ме причакваха още няколко пъти, докато не скрих пари в чорапите си. После казах на майка ми. Тя много се разстрои и дойде с с нейна колежка, следвайки ме от разстояние. За съжаление гамените ги нямаше повече. Пък и аз смених маршрута.

Сега, години след тази случка, си спомням за нея. Спомням си че обществото бе безучастно, а пък аз вземах на игра действията на гамените. Само че това бяха пари дадени ми от родителите. Да си купя любимият хот-дог или сладолед Ескимо. А хранех два излишъка на нашето общество.

Сега, когато видя човек, който е годен да работи и проси се отвращавам. Отвращавам се, защото сам излязох да работя преди пълнолетие. Защото моята баба, баща и майка, никога не са протегнали ръка, ала са търсили начини да се справят. Защото негодниците и лентяите живеят на гърба на обществото и само нашия отказ може да ги направи хора.

26.11.2023 г.

Писмо до моя Син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

София, 14.08.2022 г.

Градска музика

Минавам през градската градинка, тази с фонтаните. На края ѝ чувам позната мелодия. Валс № 2 от Дмитрий Шостакович. Вярно изпълнен на фонов запис. Цигулар ром се надсвирваше с колоните. Не бях сигурен до колко наистина свири. В подлеза към метростанция “Сердика” чух отново музика. Млад мъж бе отворил куфар за китара. Свиреше и пееше на Руски с душа, каквато може да има само музикант. До него стоеше свито на две дете.

И двете случки ме зарадваха. От една страна, понеже харесвам творбите на Шостакович. От друга, може ли човек да не бъде докоснат от език, който познава? От желанието на музиканта да излее душата си, или от старанието и отговорността на бащата, да изкара насъщния, с труд и дарбите си?

Във време в което определени политически и други кръгове, се опитват да скарат жителите на Планетата, да очернят този или онзи Човек или Народ, си мисля, че още повече трябва да се държим за Човешкото. За Езика, за Вярата, за това което ни свързва и прави Хора.

« По-стари публикации