словесни проблясъци

Категория: Труд (Страница 1 от 2)

Новият ден

Пожелавам си правителство у нас, а и не само у нас, което е насочено към нуждите на хората.

Да подпомага финансово новосъздадените стандартни семейства.

Да финансира раждането на деца.

Да строи ведомствени жилища, които да отдава безплатно под наем на родители-студенти и жители от други градове, с възможност да ги закупят на най-ниски цени и без лихва на вноските.

Ще попитате откъде ще дойдат парите?

Смятам, че в София, има поне половин милион коли. От Центъра по градска мобилност ще се радват да дарят огромните си приходи от синя, зелена и каквато и да е друга зона, за благородните каузи.

Застрахователите ще внасят всяка година неусвоените суми от задължителната “Гражданска отговорност”.

КАТ ще нарежда печалбите от фишовете за глоби директно по сметката на новородените.

И всичко ще бъде хубаво и спокойно. Като някога. Като в сън.

Няма да има ровене по боклуците.

Няма да има търсещи храна и подкрепа очи.

Няма да има изгладнели деца.

Всички неангажирани няма да седят в кафенетата по Витошка, а запретнат ръкави и готвят за бедните.

Няма да се позволи изхвърлянето на храна от ресторантите и веригите ще доставят останалия чист хляб в общинската кухня.

Чешмичките ще бъдат снабдени с кранчета и на децата ще бъде показано как се борави с тях.

Из парковете ще се разхождат пенсионери, получили длъжността пазач и си докарват някой лев, когато разсеян гражданин си изпусне фаса.

Ех мечти… А могат да бъдат реалност. Наша, българска реалност.

Кметът ще обикаля града всеки ден пешком, вади тефтер и записва нередностите,
които своевременно ще се оправят.

И паветата ще са наредени, а лирите на тролеите пеят и хвърлят сенки по таваните нощем. Полицаи ще бдят над съня ни и ни посрещат с усмивка в новия ден, подобно на всички държавни служители.

А новият ден иде…

Три причини да остана в България

Ходейки вчера по една пътека се замислих има ли поне три причини да остана в България. Реално до момента правителството не ме е подкрепило по никакъв начин. Не се погрижи за мен в моето трудно детство. Не подаде ръка на прохождащия ми бизнес. Не съм видял една стотинка от държавата. За сметка на това доста други хора се облажват.

Това, което съм получил от държавата, е безплатна кръвна картина. Пардон, не съвсем безплатна, защото цакам всеки месец здравни осигуровки, Като повечето работещи, които издържат пенсионерите в държавата и се молят да не постъпят в болница. Усещането ми е че дарявам моите пари, които не се усвояват по предназначение. А от това боли и се чувстваш глупаво.

Една от причините би била Природата. Дарени сме с чудна природа, която унищожаваме. Чрез изсичане на горите. Чрез застрояване на крайбрежието и в защитени територии. Чрез липса на всякаква грижа към еко-пътеките, канавките, животни и растения. Поне аз не виждам да се проявява такава.

Ала Природа има навсякъде и който носи любов към нея в сърцето си ще бъде добре приет в нейните дебри. Животът в България от друга страна е евтин. Но и приходите са ниски. Ако си изкарваш парите с труд ще преживяваш, но бавно би забогатял. С тези хвърчащи цени на недвижимите имоти и горивата, дори средната класа се чувства обедняла.

Да кажем, че остават езикът и приятелите. Средата, която не можем да заменим. Само че доста от приятелите са вече зад граница. Аз никога няма да се почувствам Германец или Французин, но ще си остана Българин. Ще ми липсва езикът, с който съм израснал и е пропит в моето същество.

Да речем, че стана жител на друга страна. Ако тя обяви война на България ще мога ли да вдигна оръжие срещу моите? От друга страна ако българското правителство реши да влезе във военен конфликт с друга страна, който не одобрявам и не усещам като разумна постъпка и в който откажа да бъда въвлечен, ще бъда ли предател? Това са сериозни въпроси.

Моите предци са избрали да останат и живеят в България. Може би защото са виждали бъдеще, перспектива. Защото са вярвали в доброто у човека, което ще вземе превес. Били са силни и вярващи хора. Всеки ден се сблъсквам с дебелокожието на българина. С начина по който паркира. По който се отнася към другия. Средата у нас е трудна.

Затова хората избират да избягат, да се спасят. Като Зуека например. Който може се вписва в този странен балкански спектакъл. Тази пост-соц мелодрама, в която страда малкият човек. Който няма гръб, не работи за службите. Не целува нечия ръка. Не ходи като горила, с чантичка на врата.

Страна на неизмеримите невъзможности. Питам се дали някога ще се възродиш? Защо майките не дават пример на децата си да бъдат осъзнати и добри. Защо бащите не показват как силният човек е добър и помага. Тази пуста шарена черга, която тлее през вековете, дано я пребъде…

Цифровизация и дехуманизация

Аз съм от поколението, за което персоналните компютри бяха технологично чудо навлизащо в живота на обикновения човек. Те не бяха достояние само на военните и научните институти. Гледахме и изучавахме с интерес новите технологии, без да знаем какво ни очаква.

В съвремието ни се прокрадват опасни тенденции, целящи цифровизация на почти всичко човешко. Говори се за дигитална идентичност, сякаш персоналната – физическа, е без стойност. Лобира се за дигитални (виртуални) пари, като не се взема под внимание, че виртуалните много по-лесно се подправят и на практика не съществуват.

Реално погледнато нищо дигитално не съществува. Съществува материалният свят и обитаващите го същества. Само те са способни да мислят, да чувстват и да вземат решения свързани с тяхното оцеляване или еволюция.

Една дама ми казваше “документът, Жоро, е по-важен от човека”. При масова дигитализация може да се окаже, че даден човек е заличен, защото е неудобен, има бъг в софтуера, или просто защото той самият не желае да е част от подобна “цифрова” система. Нима този човек не съществува?

При цифровите пари нещата са още по-неприятни и опасни. Бяхме свидетели как поради възникване на военен конфликт авоарите на жители на Русия бяха блокирани. Това може да се случи във всяка страна. Още по-лесно се манипулират сметки, които са изцяло цифрови и нямат никакво покритие. Сега измамниците не е нужно дори да правят тъмни сделки, за да станат по-богати. Достатъчно е някой кракер да им добави една нула в сметката.

Една дама изявява становище, че така наречената Мета-вселена и нейните възможности ще спомогнат за проблеми като пренаселването на Земята. Предлага се услугата “виртуални бебета”, срещу заплащане разбира се. Тя сигурно не е от България, която се е стопила с 2 млн. жители последните 30 години. Изобщо намирам подобна “идея” за нечовешка.

Интересно е, че подобни новаторства се промотират и поддържат от неолибералните правителства. Те са силно заинтересовани да се използва “зелена енергия”, да се цифровизира всичко, дори животът на човека, независимо че за поддръжка на цифрови данни е необходимо огромно количество енергия. Парадокс нали?

В моето детство четяхме “Космос” и “Паралели”. Вярвахме, че в началото на новото хилядолетие хората ще са се отправили към Космоса. Че ще сме срещнали братя по разум, а на земята цари Мир. Учените прогнозираха блестящо бъдеще за атомната енергия и изкореняване на болестите и глада.

Това, на което сме свидетели, е бавно пълзящ геноцид, който облажва определена технократска и ориентирана към капитала, каста. Прослойка без морал и без съвест, криеща се зад модерни термини. Упражняваща натиск старите ценности, като семейство, чест и морал, да рухнат. Дехуманизираща обществото, обещаваща му вечен живот, из дигитални селения.

Но тази прослойка не може да убие Бога. Не може и да си помисли това, защото както тя, така и ние и цялата Земя сме в Неговите ръце. Последната дума за това накъде ще поеме този Свят има само неговият Създател.

Вкоренените проблеми

Ако някой се опитва да разбере проблемите, дълбоко вкоренени в нашето общество, то ще му разкажа следната история. След 9-ти Септември моят прадядо, учител по Френски и вероучение, започвал уроците си с молитва. Новата власт му забранява и го отстранява от учебния процес. Прабаба ми отива да се моли на местния партиен секретар, защото дъщеря им е била студентка и са им трябвали средства. Чак ръцете му е целувала. Връщат прадядо на работа, с уговорка да не споменава Господа. Така преподава още няколко години и после набързо го пенсионират.

45 години тоталитарната власт криеше Бога от хората, ала той продължи да живее в сърцата им. Властта следеше дали се посещават черквите и насърчаваше доносничеството. Как очаквате да живеят хората и техните наследници след този тормоз и душевен погром?

Трябва да минат години, да се родят поколения отработващи кармата на миналото и станат осъзнати, за да може нашият народ да се възроди.

За миенето на улиците

Когато бях малък почти всяка вечер миеха улиците на София. Поне в центъра. Това се правеше с едни големи сини водоноски “ЗИЛ”, които познавахме по характерното бръмчене. Преди това, а и отново почти всеки ден, минаваха едни оранжеви големи камиони, с механични въртящи се чистачки. Изобщо имаше финанси и възможност за чистене на града.

В момента миенето на улиците се е превърнало в събитие, подобно на градски панаир, или пристигането на цирк. Блокират се улици, лепят се афиши. Полиция охранява почистването. Защо? Нима водата не минава отвсякъде? Защо трябва да се подтискат допълнително хората, бивайки заплашвани с глоби и вдигане на колите, защото видите ли общината, или чистотата, си върши работата.

Помня как ми бяха вдигнали колата с паяк преди години. Пак при едно такова “почистване”. А как почистват колегите? Не се сещат да наръсят с вода метлите си та се вдига една почти “пустинна буря”. И после я потушават с маркучи. Изобщо защо когато някой си върши работата в Държавата бие барабан, че и глобява, ако когато не, си трае?

Колко е важно да открием и бъдем себе си

В даден момент ще разберете, че имате път, който е уникален, Ваш и че само Вие можете да го извървите. Тогава ще оцените и ресурсите, които са вложени във Вас. Това е Вашето отправяне по Пътя към Свободата. Тогава сравненията с другите ще загубят смисъл. Бъдете себе си, помагайте на другите и оставете нещата да се случват с лекота.

Съзнателно разрушение или безхаберие

Боли те когато виждаш как сгради и съоръжения целенасочено са оставени да се рушат. Такъв е случаят със Софийската Техническа Гимназия. В тази сграда се помещава и център “Конфуций”. Покривът се е продънил. Всеки строител знае, че от покрива жизнено зависи състоянието на сградата. На тази се влошава от години. Междувременно МОЛ София търси нов облик. Отдава офиси под наем на баснословни цени. А Техническата Гимназия, която странно защо е закрита през 2010 год., има капацитет както за обучение, така и за отдаване на офиси/стаи под наем, на достъпни цени.

Кой ще поеме отговорност за административна сграда намираща се на възлово място в София? Не трябва ли да се срамуваме пред азиатските ни партньори, че ги принуждаваме да обитават сграда, която е потънала в мухъл и влага? Ще чакаме ли някой да пострада сериозно и тогава държавната машина да се задвижи?

Съдействайте ако можете:
https://stolica.bg/sofia/pokrivat-na-sofiiska-tehnicheska-gimnaziya-se-sruti-shte-stane-li-vtori-alabin-snimki

Образование

Мога да се почувствам член на Света, на някоя страна, познавайки нейния език и култура. Познавайки писателите, музикантите, творбите на хората на изкуството. Със сигурност моите познания ще бъдат оценени от представителите на дадена нация, а пък аз ще имам самочувствие. Без да се натрапвам, без дори да съм посещавал дадена страна. Ако го направя и имам предварителни познания за нея, още по-добре.

В съвремието трябва да се насърчава изучаването на история, на чужди култури и езици. Нещо, което в миналото е било съвсем нормално и в основата на образованието на аристокрацията и заможната, прогресивна буржоазия. Защото доброто, всеобхватно образование, езиците и познанията за другите култури, водят до връзка с другите хора и развиват умения за дипломация.

В момента качеството на образованието пада. За това са виновни главно учители, които не съзнават своята отговорна роля. Те са тези, които дават пример, носят светлина и пробуждат съзнанието на прохождащите, в някой предмет или наука. Да си учител е призвание. Както всяка друга професия. Превръщайки я в търговия, учениците и образованието страдат.

За храната и хората

“Контролирайки храните контролираш и хората.”

Хенри Кисинджър

Никога не съм си представял, че храната ще се превърне в скъпо удоволствие. Не говорим за яденето по ресторанти, или заведения. Това сме забравили отдавна, защото у дома сме почитатели на домашната кухня. На храната, приготвяна с отношение и Любов. Можем да отидем на ресторант, когато сме на почивка. И все пак не мога да проумея растящите главоломно цени на хранителните продукти. Сякаш кокошките вземат повече за да снесат, или отива повече суровина да се направи кашкавал. Единствената пряка връзка биха имали цените на горивата, а тях знаем кой ги определя. Който решава от кого и на каква цена ще ги купува и договаря с търговците, на каква цена ще продават.

Кръгът е пъклен и в казана се намира обикновеният човек. Политическите дяволи са твърдо решени да го сварят. Вероятно няма да успеят, защото колкото и да мъчиш хората, сърцата им ще се отварят и винаги ще споделят насъщния с ближния си.
Каква стратегия можем да предприемем? Купувайте от фирмените магазини за млечни продукти. Така ще избегнете уловките в цените на големите вериги. Там евтините млечни продукти не са качествени, а добрите – твърде скъпи.

Разходете се до “Женския пазар”. Ще намерите кило картофи за около левче. Зеленчуци като краставици и домати също са на изгодна цена. Да не споменавам лимони, подправки и ядки. Ще спестите доста в сравнение с покупки от хипермаркет, или местния гастроном.

Подкрепете Вашите роднини и приятели на село. Те са тези, при които винаги ще намерите прясна и свежа храна. Които няма да Ви забравят и ще Ви изпратят със зелки, зелена салата, чесън, с буркани сладко и компот и др.

Занесете им празни касетки (намират се хвърлени вечер по пазарите) и буркани. Подарете им тор, не е скъпа – средно 4-5 лв за 30-40 литра. Напълнете багажника с тези дарове, за да ги подпомогнете и да Ви помнят с добро. На „Женския пазар“ ще намерите и препарати срещу инсекти. Торове, семена и сечива за земеделска работа.

Как да противостоим на хранителните мародери? Закупете си парче земя. По-скоро си припомнете за Вашето, което тъне в тръни и се е превърнало в пущинак. Обработете Земята. Грижете се за нея и знайте, че е Ваша майка. Първа и единствена, за цялото Човечество. Нея не я интересуват цените в магазина. Тя обича този, който се радва на благата ѝ и се труди с Любов.

Земята ще Ви дари с чудни дарове. Всичко, което поникне от нея е благословение. Закупете си парник, за да можете да защитите продукцията си от препаратите, с които пръскат в небето. Блага има за всички. Човечеството може да се изхрани, променяйки постепенно отношението си към консумацията, към другия и себе си. Оградете и пазете това което сте постигнали. Можете чистосърдечно да споделите плодът на труда си с приятели, а мародерите дръжте далече. Помнете, храна ще има за всички!

Рецесия

Задава се голяма рецесия. Усеща се като полепващата тази сутрин о стъклото мъгла. Покълва в душата и се опитва да ни уплаши.

Като всяка криза и тази е създадена изкуствено. Лошото е, че удря най-уязвимите. Тези без финансов гръб и възможност за маневриране. Ще оцелеят най-приспособяващите се. Лобистите и тарикатите. Бих казал тези, които най-вече са съвестни и добри.

Парите не са имали никога значение. Стойност, им придават трудът и услугата, срещу които се заменят. Само че ние забравихме това, или ни приучиха да го забравяме.

Когато държавата богатее, а народът беднее, нещата отиват на зле. Вчера пред мола виждам двама възрастни мъже. Единият едвам се крепи. Измършавял, с блуждаещ поглед и мърморещ под носа си. Другият, малко по-охранен, но привързал анцуг с връв. Бях готов да дам пари на първия.

Срамно и жалко е да виждаш как възрастни хора, някои добре облечени и видимо с ценз, ровят по кофите. В контраст с това, на кръстовищата нахално се нареждат лъскави коли, които не съм виждал в такава численост в нито една столица, която съм посещавал.

Пътуваш някъде, да си свършиш работа. Хващаш се за главата от начина, по който се паркира у нас. Главно на кръстовища, като по този начин се застрашава видимостта при завой и любимото – на пешеходни пътеки. Всичко това те ориентира какво мисли българинът за ближните си.

Питам се къде е КАТ, къде са от Центъра по “ГрАдска мобилност”, нямат ли камери, щъкат насам натам, ала на нарушителите не казват копче. Ала пуснеш ли погрешка SMS за зелена зона, паркирайки в синя, например, цъфват като по чудо. Рекох им на тези колеги “Сменете си работата защото правите хората нещастни”.

И факт, въпреки че плащаме годишно паркиране за колата, че винаги сме пускали SMS или купували талон спирайки в зона, усещането ми при каране и паркиране из големите градове в България не е добро. Има един гнет, едно подтискане и твърде много нарушения от страна на водачите.

На тези, които искат да прочетат повече за рецесията, препоръчвам романа “Черният обелиск”, от Ерих Мария Ремарк. По един забавен начин той ни показва Германия след Първата Световна война, съчетано с романтична история. Лично си спомням за кризите от деветдесетте и от 2008-ма. Ала кризите са за това, за да израснем.

Да надраснем материалния интерес и проявим повече човечност. Да разберем, че парите реално нямат стойност, а трудът, уменията и качествата, които притежаваме. Да пазим постигнатото и в такъв момент не продаваме недвижимо имущество, а внимаваме с инвестициите. Кризата, кризата на първо време се опитва да възникне в душите на хората, да ѝ попречим.

« По-стари публикации