словесни проблясъци

Автор: Георги Атанасов (Страница 1 от 48)

Битката за Земята

Когато една цивилизация е по-развита от друга технически, но не и духовно и злонамерена, тя търси начин да подчини други цивилизации. Това може да се случи на континентално, планетарно или интерпланетарно ниво. В нашата история има много примери, как по-развити цивилизации са се възползвали от суеверието, гостоприемството и лековерието на “по-ниско” развитите.

Какви цели биха преследвали по-развитите технически цивилизации? Най-вероятно те ще разполагат с технически средства, както корабите на Испанската Армада в миналото, за да достигнат по-ниско развитата цивилизация. В случай, че открият ценни за тях ресурси, като злато, полезни изкопаеми, храна или други материали, по-високо развитата цивилизация ще се опита да отнеме с хитрост или сила последните, от другата.

Начини за контрол над по-низшите биха били военно надмощие, използване на техника, внасяне на суеверие и подчинителен култ. Също и внедряване на технологии на по-ниско ниво, но не и такива, които биха заплашили съществуването на агресора.

По-високо развитата цивилизация вероятно ще е и по-напреднала психически. Тя ще ползва всички методи за влияние и контрол, сред които инфилтрация сред местните, подкупи, обещания за високи постове и длъжности и др. Също така ще цели и разделяне обществото.

Сред методите за отнемане земята и нанасяне на ограничения на по-низшите, биха били неравноправна размяна и използване на биологични оръжия, както и насаждане на чувство за малоценност и вина у представителите на “по-нисшите”.

Какво ще цели “по-висшата” цивилизация? Най-вероятно да изтреби местните жители, освен ако не остави малка част за експлоатация и забавление. Ще се опре на доверени лица, които да наблюдават своите събратя, получавайки обещание за милост и по-добър живот.

По-нисшите, ще бъдат обвинявани, че са диваци. Че не познават истинския смисъл на Живота. Че не употребяват правилно ресурсите. Че замърсяват Планетата. Че са паразити. Същевременно с това ще тече пропаганда за намаление на населението, за депопулация.

Моралните устои на по-нисшите ще бъдат разклатени, чрез целенасочени послания от страна на агресора. Чрез разпространение на упойващи и водещи до зависимост, вещества. Всичко това сме виждали в аналите на нашата история. Дали сме свидетели и в днешни дни?

Кой или какво желае да владее Земята? Кой или какво може да се нарече Човек? Човек е този, който е роден и живее в Човешко тяло, в Човешка форма. Който след своята кончина ще стане част от биологичния кръговрат на Планетата и допринесе своя дан. Човек е този, който се свързва с растенията и животните по един мирен, органичен начин. Човекът чувства своята връзка с Бога, Вселената, Цялото и е осъзнат за нея. А нечовек…

Кой има изгода от Геоинженерството?

През последните години наблюдаваме времеви аномалии. Те са предизвикани, според мен, целенасочено, без да бъдат уведомени гражданите. Без да им се поиска съгласие. Извършват се експерименти от типа на така нареченото “Геоинженерство”, като целите на последното са неясни.

Институтът Макс Планк, в Германия, отчита още в началото на 21-ви век, повишена Слънчева активност. С това се увеличава и температурата на Земята, както и намалява образуването на облаци. Космическите частици, нужни за формирането на последните, биват изтласкани от мощните слънчеви магнитни потоци.

Всичко това са космически явления, които следват нормален и повтарящ се във времето цикъл. Политиците, обаче, се опитват да ни убедят, че ние, обикновените хора, сме пряко виновни за климатичните промени. Няма такова нещо. Промяната на климата, на времето на местно ниво, се дължи най-вече на повишена слънчева активност (виж статията от института Макс Планк като препратка) и на провежданите експерименти за Геоинженерство.

Кой или какво има изгода от тях? На първо време това са енергийните дружества. Тези, които печелят, когато на хората им е студено. Които са свикнали да имат месечни приходи и не желаят да ги губят, в случай на едно хубаво, топло време.

От друга страна имаме фармацевтичната индустрия. Лошото време, химикалите и др, които се впръскват в небето, допринасят за заболявания и възпаления на горните дихателни пътища. Лошото време има и чисто психологически отрицателен ефект върху хората. Те се затварят у дома, не излизат, чувстват се депресивни.

За сметка на това Слънцето ни осигурява витамин D, активира нашата система, подканва ни да излезем навън, да имаме социални контакти, да спортуваме. Всичко това допринася за нашето общо психофизическо здраве. За нашата независимост, желание за пътуване и сила да се справим.

Сили тъмни, неясни и може би неземни, се стараят да извадят изгода от ситуацията в момента. Времето на затопляне на планетата е било време на изобилие и прогрес. Планета, която има екваториален климат, без дълги периоди на суша, означава планета на изобилие и прогрес.

Източници: Институт Макс Планк – Слънцето с повишена активност от последните 8000 години: https://www.mpg.de/research/sun-activity-high

Из Света на Физиката: Как космическото излъчване влияе върху облаците
https://www.weltderphysik.de/gebiet/erde/atmosphaere/wetter/kosmische-strahlung/

Глобалното затопляне и човешкия фактор:
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=154

Истина и пропаганда

Днес пропагандата е срещу колите с ДВГ. Утре ще бъде насочена срещу електромобилите. А вдругиден?

Когато има пропаганда, реклама, то има и заинтересовани. Днес ще се нарекат “зелени”, утре “загрижени за Природата”, ала зад тези призиви прозират икономически и други интереси.

Всъщност, както съм писал и преди, най-екологичното превозно средство е конят. Само че той е скъпо удоволствие. Не е добре приет в градовете. Трябват условия за отглеждането му. И после, утре ще писнат природозащитници, че отглеждането на коне не е хуманно. А надбягванията с тях нима са?!

В съвремието прозира ясното желание за разделение обществото на класи. На бедни, или “обикновени хора”, за които забраните важат и на привилегировани, които живеят отвъд тях. Те си пътуват с частни самолети, хапват прескъпи ястия и плакнат очи пред публиката, говорейки за “пренаселеност” и нужда от редуциране на консумацията. Какво двуличие!

Защото е двуличие, да се организира среща по въпроси свързани с екологията в Дубай и на нея да се присъства лично. Да се пътува хиляди километри със самолет, като наистина заинтересован за Природата може да участва дистанционно.

Какво стои зад всичко това? Електромобилите са скъп лукс. Още повече, че ние не сме наясно относно ресурсите изразходени за тяхната направа. Не знаем как и дали е възможно да се рециклират батериите. Не сме сигурни, че използваното за тях електричество не би било оползотворено по по-подходящ начин.

Тоест насилват ни да си купим скъпи и недостъпни превозни средства, без да ни се даде алтернатива. Без да знаем повече за техния произход. Без да сме сигурни, че тяхната поддръжка е по-екологична в дълготраен план. И зад всичко това стоят държавни интереси, с въвеждане на “еко-зони”. С данъци, глоби и такси. Стоят строги корпоративни, банкови и други интереси.

Кой всъщност наистина замърсява Планетата? Не са ли това оръжейните производители и воденето на военни действия? Не е ли изпращането на ракети в Космоса? Не са ли опитите с химическо, ядрено и конвенционално оръжие, за чиито дълготраен ефект върху Природата знаем малко?

Не трябва да мълчим, напротив. Трябва да задаваме въпроси. Трябва да се питаме кой или какво стои зад желанието хората да бъдат ограничени в тяхното пътуване. В тяхната консумация, в техния Живот. Защото Животът е Дар. Той е Свещен и всички, които сме дошли на Земята имаме мисия. Да разберем смисъла на Живота, да познаем Бога и се научим да обичаме.

Всички ограничения са подобни на Фашизма и идат от злото а даването на Свобода и боравенето с Истината, идат от Доброто.

Само след Смъртта

Когато почине някой, който ни е обичал, ние губим частица от Душата си. Обичащия ни е този, който ни пази. Дори когато не забелязваме. Който е с нас, въпреки лошото време. Който преглъща нашите настроения. Който остава, дори да боли. Той просто знае, че сме създадени един за друг.

Дали става дума за човек, домашен любимец или друго живо същество, докато сме на този свят връзката е силна, а понякога след напускането му, може да се окаже още по-силна. Понеже усещаме липсата. По време на Живота не си даваме сметка за нея.

И така да живеем обичайки тези, които са до нас. Които са се престрашили да прегърнат Душите ни. С които, сме кармично свързани. Тези, които ни обичат остават вечен отпечатък. Тях ще търсим из дебрите на Отвъдното и с тях ще продължим нови съществувания.

За паметниците

Когато писах по повод премахването на Альоша в София, реакцията бе почти никаква или отрицателна. Лошо е, когато обществото бива разделяно целенасочено, чрез използването на такива злободневни теми.

Факт е, че по време на Втората Световна война сме били част от Оста. Негово Царско Височество Борис III прави труден избор, пред това да пусне немците, с които сме били в добри икономически отношения, или да се бие срещу Вермахта.

Истина е, че благодарение на Съветските войски така наречените комунисти извършват преврат в България. Преврат, като всеки друг, окъпан в насилие и кръв. Преврат, чиято трагедия и пошлост изживяваме и днес. Преврат белязал всяка една бивша социалистическа страна с определени язви, като недоверие, доносничество, слагачество, службогонство, нагаждане и др.

Какво да правим? Да трошим камъните от миналото, както са го правели по целия Свят и да кажем че не е съществувало? Да се учим от него, показвайки на бъдещите поколения неприятните, жестоки следствия? Да го избягваме?

Живеем в трудно време, време разделно. Време изгодно за поставените на високи постове и държавна служба. Всичко това е временно. Всички престъпления и добрини се пишат в книгата на Живота. А Животът е това, което трябва да запазим, което трябва да продължи, от което сме част.

Реклама във Фейсбук

Показва ми се реклама във ФБ, спонсорирана от Министерство на Енергетиката. Да разчитаме диаграмите за “енергийна ефективност” на уредите и колко по-малко ток консумирали по-модерните такива.

Да попитам, колко ток, вода и други ресурси са били необходими за създаване на новите уреди? Колко от тях ще изкарат години, като тези които ползваме, или са ползвали нашите родители? Всяка една замяна и изхвърляне на уред означава неговото попадане сред Природата.

Дали зад вербуването и натиска упражнен спрямо гражданите, особено по отношение на закупуването и карането на коли, с поредния “еко стандарт”, не стои частично или пълно лобиране, за капиталистически интереси? Най-доброто решение, според мен, е изправни уредите да се ползват повторно. А най-ужасното, в случая, е че се плаща ФБ реклама с народни пари…

Защо няма да си купя Тесла

Няма да си купя лек автомобил марка Тесла, поради много причини. Първо, защото струва колкото едно жилище в София. Второ, защото е съставен главно от електроника, която след повреда няма да мога да поддържам. Трето…

Можем ли да си купим кола от фирма, която изхарчва 60 милиарда долара за да купи онлайн платформа за чат и пропаганда? Можем ли да закупим кола от компания, която изпраща редовни ракети в Космоса, които изхвърлят тонове прах и вредни газове в атмосферата? Можем ли да закупим кола от компания, която разработва хуманоидни роботи, които след някои ден ще хванат автоматите. Не, не можем!

Българите са материално бедни. Можем да си купим кола, с честно изкарани пари, за 3-5, максимум 10.000 лв., и да я караме десетилетие. Да не изброявам марки, че ще кажат че съм пристрастен. Кола на 10-13 години, в добро състояние, която ще изкара поне още толкова. И поддръжката ще ѝ бъде евтина. Защо Тесла?

Защото да караш кола за 100-200 бона е въпрос на “престиж”. Да те гледат хората че си яхнал таблетчето. Че можеш да го паркираш, където ти скимне. Някой може да каже че съм завистлив, а не прогресивен. Не братче, просто съм практичен и обичам да карам, но със собствени усилия. Да ръчкам скорости, да ми мирише понякога на бензин.

Технологиите крият огромната опасност да притъпят Естествения Интелект на Човека. Да го направят зависим от тях, когато кара, спи, яде и спортува. Кому е нужно това? Нужно е на хората, които стоят зад тях. Човекът израства полагайки усилия, учейки, тренирайки, работейки.

Технологиите са улеснение в тези сфери, но не и заместител. Още повече, когато става дума за водене на битка, за чест и човешко достойнство, технологиите нямат място. Те са просто платки и програми облечени в метал, които струват скъпо на нашата Природа.

Човекът, човешкият Дух, душата и нейните търсения, това е скъпоценният камък на Живота. Той не може да бъде заменен от никаква технология. Биологичният императив да живеем, да се подчиним на закона Еволюцията, да дарим Живот, да обичаме и се радваме на съществуването с всичките си сетива, това ни прави Хора.

Та Тесла… Братко, за 100 бона ще оправиш цяло училище. Ще оправиш фасадите, стегнеш покрива, ще учат дечица, нашите деца. Ще направиш нещо смислено с парите и живота си. Не карай Тесла, не карай скъпи и тежки коли, които те правят роб на корпорациите/ Карай колица, която е здрава и ти е вярна. С която с чиста съвест вършиш работа и пътуваш.

Защото пътуването е удоволствие. Пътуването е Свобода. Пътуването е независимост от концерни, служби, средства за проследяване. Ние сме Души дошли на Земята да пътешестваме.

Лекари и учени през 21-ви век

През 21-ви век лекарите и учените заеха странни позиции. Учени ни убеждават, че Човекът, венецът на Творението според Теолозите, е виновен за екологични катастрофи и климатични промени. Всъщност малцина от тях споменават за повишената слънчева активност.

По никакъв начин не се говори за духовния аспект на Човека. За неговото Божествено начало. За нуждите на Душата, които се задоволяват частично материално. Натяква ни се че сме “виновни”. Биваме принуждавани да закупуваме скъпи и неекологични електромобили, както и да се инсталират устройства за трансформация на енергия с кратък срок на употреба, които ще доведат до още по-голямо замърсяване на околната среда.

През миналият век учени се опитваха да овладеят атомната енергия. Да прецизират лазерния лъч. Да пътуват в Космоса. Всичко това имаше за основа, в голямата си част, желанието на Човека да открива. Науката да бъде полезна за прогрес и благополучие. Да облекчи начина на живот.

Науката на 21-ви век е псевдонаука. Тя се води най-вече от икономически интереси, като рядко разглежда въпроси в дълбочина. Например изключването на АЕЦ, използването само на ветрогенератори или слънчеви панели, което крие опасности за енергиен недостиг.

Може ли науката да се продава? Морално ли е науката да лобира за дадени политически или идеологически цели? Дали винаги не е било така? Науката може да бъде използвана за мирни, но и за военни цели. Нима не хора на науката и техниката не създадоха дронове, способни да убиват, без човек да застане очи в очи със своята жертва?

Наука, която не работи в полза на Живота, на Човечеството, е обречена наука. Наука, която крие от хората начини за евтин и устойчив добив на енергия, за пътуване, за отопление, за култивиране на растения, е лъже-наука. Те предлага временни решения, които ще бъдат заменени.

Какво биха казали учени от ранга на Нютон, на Леонардо да Винчи, на Тесла, на Бор, на Хумболт, при вида на съвременната наука? Наука, медицина ли е, да се разработват биологични оръжия и рискови имунизационни препарати? Какво би казал Луи Пастьор, който е пробвал серуми върху себе си, а сегашни “медикаменти” са със спорни качества и научаваме за трайни увреждания и смърт, след тяхно прилагане?

Медицината е свещена наука. Науката трябва да работи за благото на всеки отделен човек. За благото на човешката Душа. За това даден човек се е родил с дарби за учен, за лекар. Да помага. Не прави ли това, той осъжда себе си и другите. Крие ли истината, изопачава ли я, използва ли знанията си против Живота, неговото дело е обречено.

Защото всяко знание ни е дадено от Разумната Вселена, от Бога. То е трупано и развивано в продължение на хиляди, милиони години, и единствено градивната му употреба го е съхранила през вековете.

Котел 2023 година

Котел е място, където Възраждането и революционният дух на България са кипели. Където е преписана История Славянобългарска. Където се ражда Раковски и създават комитети. Място скрито в сърцето на Балкана, до чиито друми водят пътища, над които бдят грабливи птици.

Пътят до Котел е лек, живописен, някак си тих. Той се отбива от петолъчката водеща към Шумен. Минава през Жеравна, която притежава повече съхранени стари сгради и прилича на град-музеи, отколкото Котел. Само че Котел, за разлика от близкото градче, има друг дух и заряд.

В центъра на града, на площада, се издига монумент, за който веднага ще познаем че е от времето на късния Социализъм. Груба, висока сграда, която в последствие установихме че е студена като хладилна камера. Ала на нея ще видим българския Лъв, витраж и установим, че това е един вид пантеон.

Пантеон, който започва странно с полицейски и военни униформи от целия свят. Който обаче ни въвежда в основата на живота на съвременния Европеец в края на 19-ти век. Място на просвета, на култура. Експозицията започва с обстановката на килийните и взаимни училища. Защото народ без култура е нищо.

Следват експозиции за делото на Д-р Петър Берон, също родом от Котел. Препис на Историята на Паисий. Дела на Сава Доброплодни, Софроний Врачански, Рибният буквар. Просветата е това, което е било нужно на революционерите и народа, да възстане и не бъде повече рая.

Самият Раковски се стреми да запази българското. Търси думи, създава речник. Пише по така наречения “Източен въпрос”. Търси нашето достойно място в Европа и Света и държи да отвоюваме свободата си. Трудно ще разберем човек, който ни зарича да не оставяме Бащиното огнище, при днешното търсене на по-добър живот. Ала това е заветът на предците ни.

Котел е малко градче, в чиято периферия, че и център, ще видим и неприятни гледки. Ечи лоша музика, карат се бързо коли от туристи, има струпани отпадъци. Трудно намираме място да спрем из тесните балкански улички. И все пак центърът е тих и празен. На него се продават малки слепени от шишарки и дъсчици къщички, местна изработка. Цените са съвсем разумни.

Разхождаш се и виждаш паметник на Петър Берон. Къщи, изрисувани с шевици. Голяма фреска на Раковски, чиито тъмни и изпълнени сякаш пламък очи, сякаш те хипнотизират. Котел те привлича, кара те да се замислиш за корените си, да не напускаш тази измъчена, изтерзана и окрадена страна, да останеш Българин. Може ли?

Не с меч и униформи трябва да започват изложбите, а с калем и четмо. Българинът може да достигне европейски висоти само чрез просвета. Сила е нужна, само и единствено да запази семейството си, дома си, но не и да властва над другите. Българин, това е първом да бъдеш Човек.

2023-та

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

« По-стари публикации