словесни проблясъци

Категория: Метафизика (Страница 1 от 7)

Отвъд тази реалност

Трансхуманизъм и Еволюция

Каквото и да ни говорят технократите за мен е повече от ясно, че еволюция е възможна само за живите същества, които притежават съзнание. Самата идея за еволюция включва духовно израстване и промяна на душата и тялото.

В случая това никога не може да се отнася за технологии и машини. Последните просто биха имали нови модели. Дори изградени от наночастици, машините отново ще бъдат подчинени на технологията, която ги управлява, но не и на Космическия закон на Еволюцията.

Една машина никога не би потърсила смисъл на своя работен цикъл (в случая не можем да говорим за живот). Всички филми, които ни пробутват за осъзнати роботи и киборги са плява, в сравнение с истинската, Божествена същност на човека и Живота.

Животът е свещен, а именно той се потъпква. Чрез войни, глад и “пандемии”. Чрез високи цени на хранителните продукти и монопол върху енергийните източници и горивата.

В една друга, паралелна реалност, хората биха били по-добри един към друг. Майките ще заклеват децата си никога да не хващат оръжие и убиват. Благата – достъпни за всички, като трупането на излишък би било просто безпредметно.

В тази друга, паралелна, но Човечна, реалност, човекът ще може спокойно да мисли за Бога, за Еволюционния план и за своето съществуване. Ще се удивлява на Творението и го изследва без страх и ограничения. Защото именно за това ни е дадена цялата Вечност.

Размисли след морето

Прибрахме се от морето леко грипави. Нощната кашлицата и пресипналото гърло бяха наши спътници поне седмица. И нещо остана в телата ни. Усещам се странно. Отпаднал съм и сякаш плувам из ежедневието, а то е изпълнено с толкова много задачи. Все пак се справяме.

Днес срещнах мой приятел и колега, психодраматист. Когато отворихме въпроса за здравето той сподели, че миналата година са починали осемдесет хиляди от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Около двадесет хиляди, с диагноза съпътстваща вирусна инфекция.

Хората у нас умират от безхаберието на политиците. Умират, от високите цени и трудният начин на живот. Няма ден в който да изляза из София и да не видя няколко души, на различна възраст и не задължително от ромски произход, които ровят из кошчетата. Думата е мизерия. За мен душевна на управляващите, която води до материалната на останалите.

Пъплещите нагоре цени, световните конфликти, създадените пандемии, които апропо могат да водят произход от генетично манипулирани вируси. Всичко това звучи колкото конспиративно, толкова и логично, ако познаваме тъмната страна на човешкото съзнание.

В момента чета “Задочни репортажи за България” от Георги Марков. Онази България, за която някой се сеща с носталгия, но за която повечето не искат да говорят. Този период, епоха, в която се изродиха човешкото и моралът и сега берем плодовете. Не, че не е имало добри и достойни хора, но те в повечето случай са били смазани от тоталитарната машина, в чиято идеология са вярвали и заради която са умирали.

Времето е преходно, преходни са и човешките ценности на хората без морал. Понякога си задавам въпроса, доколко смислени са нещата които правя. Ако те помагат на останалите, ако ме правят по-добър и доближават до Бога, то тогава моята работа е смислена.

Възможно ли е модерните технологии да се използват за да заробят човека? Да изродят човешкото в него и създадат нови форми на зависимост? Като бързият преглед на заглавията, но не и отделяне внимание на съдържанието. Всъщност в момента не е модерно да се чете, да се вниква в дълбочина и да се мисли.

Модерно е да правиш каквото искаш (само с протекция). Някои наричат това “Свобода”, но за мен е планирана анархия, която цели израждане на обществото. Защото общество без личности, без семейства, без Бог и вяра, е обречено. То е като стадо, което се води към заколение.

Къде е спасението ни? Утре някой ще започне да пропагандира и срещу здравословния начин на живот, вероятно защото не е “хуманно” към бъдещото поколение. Ще разделя обществото на прогресивни технократи и консерватори, на каращи коли с ДВГ и електрички, на “фили” и “фоби”. А Бог над нас гледа, плаче и очаква да се обърнем към Него.

На моя син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

Сънища

Напоследък сънувам тревожни неща. Като например, че в близост до Русия падат няколко атомни бомби и очакваме ответния удар на руснаците. Ние сме близко, ала засега незасегнати. Че родители не могат да погребат ковчезите, в които са положени децата им. Че корпорации слагат ръка над питейната вода.

Не знам дали само аз съм тревожен. Усещам, че навлизаме във вихър на промени, чиито причини и ядро са неясни за обществото. Ясно е само, че смъртността, включително и сред децата се увеличава. Че се въвеждат мерки и стратегии, уж за благото на Планетата, хората, но всъщност най-вече угодни на корпорациите и богатите. Малкият човек страда.

Като малък си играех пускайки силно водната струя. Изобщо обичах да си играя с водата. Сега знам, че всеки литър питейна, който съм похабил, е живот за някое дете в Етиопия. Знам, че някой ще каже “Какво ни пука за чернокожите”. Те имат друга религия, вярвания, език. Дори миришат различно. Може и така да е, но са хора, братя.

Въвеждат се безумни правила, като утре могат да забранят да даряваш домашната си реколта на другите, защото не е сертифицирана. Да се гледат крави, защото не било “хуманно”. А питали ли сте някои крави, или други домашни животни и любимци, които живеят добре и са обичани от стопаните си, как и къде биха искали да живеят? Може би като хора? Срещайки погледа на моето куче знам, че нерядко животните избират стопаните си, защото заедно се учим и си помагаме в Пътешествието на живота.

А Животът, който е най-големият Дар във Вселената, се превръща от някои в бреме. Казват ще плащате за вашето “замърсяване” на въздуха. А концерните, които бълват платки за криптовалути и “изкуствен интелект”, химическата индустрия и текстилът, те да не би да не замърсяват? Допустимо ли е да се дамгоса човекът, че е жив?

В миналото най-голямото щастие в едно семейство е било раждането на дете. То е дух, който минава през Световете да се прояви на Земята. Очакван и обичан. Сега отглеждането на деца и самото съществуване на човека, се превръща в лукс. В “тегоба” за технократската върхушка, която дири вечен живот из дигитални селения и молекули. А вечният живот е тук.

Тези, които приживе са служили на Човечеството с мъдрост и Любов, тези, що са познали какво е да обичаш, отправили са своя вътрешен взор към Бога, към необятната Вселена и са направили крачка напред, те не са живели напразно. И не са платили стотинка за своя “въглероден отпечатък”. Ние благославяме делата им, препрочитаме словото им, живеем разказите и романите им.

Бързият прочит на новини е като повърхностното съществуване. А в момента, в цялото Човечество се вълнува неговото подсъзнание, което ни свързва. Очакваме да се пробуди и Човешкото, Христово съзнание, за да можем наистина да общуваме честно и непринудено, като братя.

21.07.2022 г.

Бъдещия нов Свят

Бъдещият нов Свят ще бъде социално ориентиран. Интересно е, че навлизайки в Епохата на Водолея, вместо да изживеем духовен подем, ние потъваме в най-мрачните сенки на човешкото съзнание. То е станало толкова първично и материално ориентирано, че може да се сравни с това на пещерните хора.

Само че новото време идва. Може би сме в тунела и е най-мрачно преди да видим Светлината. Защото само сенките раждат войни. Само демоните в човешкото съзнание желаят да доминират и властват над другите. Само те са кръвожадни и алчни.

А някой казва че пчелите умират. Че с тях ще загинем и ние. И това е истина. Японски и други учени създават роботи, които да ги заместват. Може ли нещо да замени Великото дело на Природата? Защо трябва да разрушим от алчност, за да създадем нескопосана реплика, отново за пари. Апропо Мъск и компания искат да изстрелят хиляди сателити в Космоса. Само че дигиталните очи са слепи за красотата на Земята и ще ни облъчват с по-мощни електромагнитни вълни 5G и нататък.

Аристокрацията на човешкият дух бива потъпкана от съзнание на примати. Както някога кроманьонците смазаха неандерталците. Или някъде в миналото се е загубило свързващото ни звено с целия Космос. Последните години преживяваме тоталния крах на Истината, защото политическият свят е залят от лицемерие и заема васална позиция спрямо определени индустрии.

Може би и преди е било така. А може би и ще бъде, до следващия цикъл. Този Свят има нужда от осъзнати и добри хора, които да го обитават. Защото просто не ни принадлежи. Дали са ни временни къща, убежище, в което духовете ни да се проявят. И тъмните и светлите.

Зачестилите катастрофи, липсата на уважение и морал, на чест и доблест, са белег за упадъка на тази цивилизация. Изродени “ценности” се налагат на Обществото, като техният живот ще е по-кратък и от нашето безславно столетие. Защото Богоугодните дела пребъдват и биват писани в книгите.

Героите са тези, които в трудни и жестоки времена са заставали на страната на Човечеството. Като Титанът Прометей, даващ огън на хората. Като всички жертвали се да имаме светлина в съзнанието си. Да имаме по-добри условия за живот. Да живеем сред наука и изкуство.

Далаверите са нещо кратко, опетняващо душата. Лъжите -белег, който ще носим с години. Убийството, било то пряко или чрез продажба на оръжие, цапа ръцете ни за поколения. Защото не бих се радвал да бъда жител на страна, която бележи икономически ръст продавайки оръжие.

И ще рече някой какво да правим? Нищо, просто бъди осъзнат и добър. Копай Земята, прегърни я с пръсти. Целуни семенце, посади го. Земята е нашата майка, а майката ражда толкоз деца, колкото може да изхрани и за нея всички са важни. Технологиите са просто кратък епизод от нашето съществуване, а ние може би сме още в духовните си пелени.

Цифровизация и дехуманизация

Аз съм от поколението, за което персоналните компютри бяха технологично чудо навлизащо в живота на обикновения човек. Те не бяха достояние само на военните и научните институти. Гледахме и изучавахме с интерес новите технологии, без да знаем какво ни очаква.

В съвремието ни се прокрадват опасни тенденции, целящи цифровизация на почти всичко човешко. Говори се за дигитална идентичност, сякаш персоналната – физическа, е без стойност. Лобира се за дигитални (виртуални) пари, като не се взема под внимание, че виртуалните много по-лесно се подправят и на практика не съществуват.

Реално погледнато нищо дигитално не съществува. Съществува материалният свят и обитаващите го същества. Само те са способни да мислят, да чувстват и да вземат решения свързани с тяхното оцеляване или еволюция.

Една дама ми казваше “документът, Жоро, е по-важен от човека”. При масова дигитализация може да се окаже, че даден човек е заличен, защото е неудобен, има бъг в софтуера, или просто защото той самият не желае да е част от подобна “цифрова” система. Нима този човек не съществува?

При цифровите пари нещата са още по-неприятни и опасни. Бяхме свидетели как поради възникване на военен конфликт авоарите на жители на Русия бяха блокирани. Това може да се случи във всяка страна. Още по-лесно се манипулират сметки, които са изцяло цифрови и нямат никакво покритие. Сега измамниците не е нужно дори да правят тъмни сделки, за да станат по-богати. Достатъчно е някой кракер да им добави една нула в сметката.

Една дама изявява становище, че така наречената Мета-вселена и нейните възможности ще спомогнат за проблеми като пренаселването на Земята. Предлага се услугата “виртуални бебета”, срещу заплащане разбира се. Тя сигурно не е от България, която се е стопила с 2 млн. жители последните 30 години. Изобщо намирам подобна “идея” за нечовешка.

Интересно е, че подобни новаторства се промотират и поддържат от неолибералните правителства. Те са силно заинтересовани да се използва “зелена енергия”, да се цифровизира всичко, дори животът на човека, независимо че за поддръжка на цифрови данни е необходимо огромно количество енергия. Парадокс нали?

В моето детство четяхме “Космос” и “Паралели”. Вярвахме, че в началото на новото хилядолетие хората ще са се отправили към Космоса. Че ще сме срещнали братя по разум, а на земята цари Мир. Учените прогнозираха блестящо бъдеще за атомната енергия и изкореняване на болестите и глада.

Това, на което сме свидетели, е бавно пълзящ геноцид, който облажва определена технократска и ориентирана към капитала, каста. Прослойка без морал и без съвест, криеща се зад модерни термини. Упражняваща натиск старите ценности, като семейство, чест и морал, да рухнат. Дехуманизираща обществото, обещаваща му вечен живот, из дигитални селения.

Но тази прослойка не може да убие Бога. Не може и да си помисли това, защото както тя, така и ние и цялата Земя сме в Неговите ръце. Последната дума за това накъде ще поеме този Свят има само неговият Създател.

Вкоренените проблеми

Ако някой се опитва да разбере проблемите, дълбоко вкоренени в нашето общество, то ще му разкажа следната история. След 9-ти Септември моят прадядо, учител по Френски и вероучение, започвал уроците си с молитва. Новата власт му забранява и го отстранява от учебния процес. Прабаба ми отива да се моли на местния партиен секретар, защото дъщеря им е била студентка и са им трябвали средства. Чак ръцете му е целувала. Връщат прадядо на работа, с уговорка да не споменава Господа. Така преподава още няколко години и после набързо го пенсионират.

45 години тоталитарната власт криеше Бога от хората, ала той продължи да живее в сърцата им. Властта следеше дали се посещават черквите и насърчаваше доносничеството. Как очаквате да живеят хората и техните наследници след този тормоз и душевен погром?

Трябва да минат години, да се родят поколения отработващи кармата на миналото и станат осъзнати, за да може нашият народ да се възроди.

Колко е важно да открием и бъдем себе си

В даден момент ще разберете, че имате път, който е уникален, Ваш и че само Вие можете да го извървите. Тогава ще оцените и ресурсите, които са вложени във Вас. Това е Вашето отправяне по Пътя към Свободата. Тогава сравненията с другите ще загубят смисъл. Бъдете себе си, помагайте на другите и оставете нещата да се случват с лекота.

Животът

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Възкресение

Всеки има право на Възкресение, на душата и тялото си, независимо от делата си.
 
Давайки си прошка и продължавайки напред, Духът, Възкресението ни очаква.
 
Възкресението е обнова, нов начин на мислене и осъзнаване. За миг всички наши заблуди, лоши мисли и действия могат да се стопят и се раждаме за Нов живот.
 
Затова да си дадем възможност да Възкръснем. Отвътре и отвън.
 
Да се грижим за телата си, да бъде добри към останалите и отговорни към Природата.
 
Да сме готови за Духа, който иска да слезе връз нас и ни чака. За да Възкръснем.
« По-стари публикации