Напоследък сънувам тревожни неща. Като например, че в близост до Русия падат няколко атомни бомби и очакваме ответния удар на руснаците. Ние сме близко, ала засега незасегнати. Че родители не могат да погребат ковчезите, в които са положени децата им. Че корпорации слагат ръка над питейната вода.
Не знам дали само аз съм тревожен. Усещам, че навлизаме във вихър на промени, чиито причини и ядро са неясни за обществото. Ясно е само, че смъртността, включително и сред децата се увеличава. Че се въвеждат мерки и стратегии, уж за благото на Планетата, хората, но всъщност най-вече угодни на корпорациите и богатите. Малкият човек страда.
Като малък си играех пускайки силно водната струя. Изобщо обичах да си играя с водата. Сега знам, че всеки литър питейна, който съм похабил, е живот за някое дете в Етиопия. Знам, че някой ще каже “Какво ни пука за чернокожите”. Те имат друга религия, вярвания, език. Дори миришат различно. Може и така да е, но са хора, братя.
Въвеждат се безумни правила, като утре могат да забранят да даряваш домашната си реколта на другите, защото не е сертифицирана. Да се гледат крави, защото не било “хуманно”. А питали ли сте някои крави, или други домашни животни и любимци, които живеят добре и са обичани от стопаните си, как и къде биха искали да живеят? Може би като хора? Срещайки погледа на моето куче знам, че нерядко животните избират стопаните си, защото заедно се учим и си помагаме в Пътешествието на живота.
А Животът, който е най-големият Дар във Вселената, се превръща от някои в бреме. Казват ще плащате за вашето “замърсяване” на въздуха. А концерните, които бълват платки за криптовалути и “изкуствен интелект”, химическата индустрия и текстилът, те да не би да не замърсяват? Допустимо ли е да се дамгоса човекът, че е жив?
В миналото най-голямото щастие в едно семейство е било раждането на дете. То е дух, който минава през Световете да се прояви на Земята. Очакван и обичан. Сега отглеждането на деца и самото съществуване на човека, се превръща в лукс. В “тегоба” за технократската върхушка, която дири вечен живот из дигитални селения и молекули. А вечният живот е тук.
Тези, които приживе са служили на Човечеството с мъдрост и Любов, тези, що са познали какво е да обичаш, отправили са своя вътрешен взор към Бога, към необятната Вселена и са направили крачка напред, те не са живели напразно. И не са платили стотинка за своя “въглероден отпечатък”. Ние благославяме делата им, препрочитаме словото им, живеем разказите и романите им.
Бързият прочит на новини е като повърхностното съществуване. А в момента, в цялото Човечество се вълнува неговото подсъзнание, което ни свързва. Очакваме да се пробуди и Човешкото, Христово съзнание, за да можем наистина да общуваме честно и непринудено, като братя.
21.07.2022 г.