Когато времената станат тъмни си спомнете, че всеки от нас, както е казал Учителят Петър Дънов, е една свещица. Тя е запалена, щом е във връзка с Духа. Носете Вашата вощеница, да огрявате пътя на Другите. Да се запалят и Те. Защото всички ние помним миговете, в които Другият ни е подал ръка. Всички ние сме тук на Земята, в този съдбовен момент, да си помогнем.
Категория: Вяра (Страница 1 от 3)
Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.
Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.
Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.
Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.
Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.
Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.
В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.
Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.
Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.
Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.
В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?
Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.
Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.
Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.
Здравето е естествено състояние на Човека. То зависи от различни фактори, като дишане, хранене, движение. Какви мисли имаме, как се обхождаме с другите и себе си. Дали имаме Вяра, как я прилагаме.
Няма лек на Земята, който да не е наличен у хората. Цялото богатство за себелечение е скрито у човека. Духът работи у него и му дава възможност да се изправи. Изправяйки се един, той помага да се изправи цялото Човечество.
Сега малцина говорят за превенция. За спорт, за правилно хранене. За връзката на Човека с Вселената и Бога. Гледат да пробутат някой хап и с него болката, неразположението да минат. Не, страданието е следствие от наша, или колективна грешка, която чрез осъзната работа можем да изправим.
В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.
Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.
В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.
От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.
Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.
Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.
Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?
Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.
Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.
Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.
Някой може да каже, че съм против “прогреса”. Да, ако прогрес означава младите прогресивно да свалят нивото на своите знания, ако прогрес е пилеенето на средства за псевдонаука и (евро)проекти, ако прогрес е разработката на самоуправляващи се оръжия, ако прогрес е объркването на децата относно половата им иденичност, то аз съм против. Прогрес е да разбереш смисъла на Твоя живот и изпълниш Волята Божия.
Бъдещето на Човечеството зависи от правилното възпитание на децата. Да уважават другите, да ценят Живота и Природата. Да помагат на останалите, когато е за добри дела. Такива деца няма да тръгнат на война, когато пораснат. Няма да разработват технологии и средства, против другите.
Вчера обсъждахме с колега, пишещ човек възможността деца да бъдат отглеждани в изкуствени утроби. Лично тази тема ме потиска и вдигам съпротиви. Моят събеседник, като късно родено дете, поддържаше тезата че при едно застаряващо общество, изкуствените утроби биха спомогнали изнасянето на деца, което родителите, най-вече жената, не биха могли да създадат физически. Нямаше как да не направим паралел с Хубавия Нов Свят на Олдъс Хъксли. Само че при този начин на формиране на плода се прекъсва психофизическата връзка между детето и майката. Също така, технологията може да бъде използва злонамерено за създаване на селектирани деца, например за войници.
Съпругата ми изказа мнение, че принципно трябва да бъдат осигурени по-добри социални условия за отглеждане на деца. Независимо как са износени, те ще живеят в същата среда. Тук думата има държавната политика.
Лично съм на мнение, че жените и младите хора, по принцип, трябва да осъзнаят важната роля на родителя за бъдещето на Човечеството. Защото всички ние носим генетичния фонд на предците, което означава хиляди години Еволюция. Също така и възможност да подобрим наследения модел.
По някакъв начин свързвам музиката с пътуването. Със свободата. Сещам се за филма “Волният ездач” с Денис Хопър и Питър Фонда. Там можете да чуете култовата песен на Stepenwoolf “Born To Be wild”.
Помня как пътувахме с колегите от групата към първенство по У-шу, в някой от големите ни морски градове. Звучеше песента “Sultans of Swing” на Dire Straits. Пътувахме в малко бусче, карано от едно от момчетата.
На това първенство на някой му се обадиха стари травми, друг правеше ритуали преди да започне всеки рунд. Изобщо мина добре.
В съвремието се стремят да ограничат свободата на обикновения човек да пътува. В България, това си е като видео-игра, за съжаление нерядко с трагичен край. Всъщност отдавна можехме да се возим на електромобили.
Препоръчвам на всички филма Кой уби електрическия автомобил (“Who killed the electric car”). Говори се че ще в началото на миналия век е имало електромобили. Петролът, обаче, е евтино и достъпно гориво, а електричество трябва да се добива за да захрани по-мощните двигатели.
И така ние караме близо столетие на ДВГ като редица фирми извличат дивиденти. То са филтри, масла, антифриз. Задължителното гаранционно обслужване, от което фирмите производители печелят добре.
При електромобилите нямаме такива паразитни разходи. Там възникват други въпроси, като от какви материали е направена батерията, как ще се и дали може да се рециклира, дали е по-екологично решение от ДВГ, например.
Всеки век, всяка епоха, си имат своите моди и тенденции. Сега е на мога да живеем “екологично”, само че това никога няма да засегне свръхбогатите. Които имат цели стаи с дрехи, собствени яхти и коли с огромни двигатели.
Подобна пропаганда промива мозъка на млади хора, инфилтрира сред тях “активисти” които с радикални действия уж искат да защитят Природата.
Всъщност могат да се замислят преди да закупят поредната напитка в пластмасова бутилка или кенче. Преди да си почупят и сменят поредния мобилен телефон.
Модите отминават. Зад тях стоят корпоративни интереси, рядко истинска загриженост за благосъстоянието на хората. Ако някой се интересуваше живо от бъдещето на Човечеството, той по никакъв начин не би крил технологии, които биха подобрили живота на хората.
Не би създавал оръжия за масово унищожение. Не би вербувал хората да работят един срещу друг. Не би създавал техника, която се разваля лесно във времето, само и само за да спечели.
Живеейки ние израстваме и очакваме онова Бъдеще, в което хората ще бъдат искрени един към друг. Ще бъдат като братя и сестри. Ще бъдат хора.
Ако се зачете в списание Космос от 60-те или 70-те години, човек ще има усещането, че хората са били сякаш повече идеалисти по отношение достигането на нови планети. Овладяването на атомната енергия, връзката с иноземци.
В сегашния век космическите програми са скъпо струващо удоволствие свързано главно с изстрелване на спътници, най-вече с военно предназначение. Изследването на Космоса се превръща в търсене на възможности за печалба от залежи на ценни суровини и недостъпен туризъм.
Създадоха се десетки филми показващи иноземците като застрашителни, целящи унищожението или завладяването на Земята. Всъщност Човекът е в битка със себе си. Това го виждаме по лицето на цялата Планета. Битка подмолна, водена на много нива, която цели надмощие над ближните. Битка в която се отрича Духът, от който всъщност зависи истинската победа.