словесни проблясъци

Категория: София (Страница 1 от 8)

В навечерието на 9-ти Май…

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Прецизност и Контрол

Винаги е хубаво да видиш как някой прави нещо добре. С прецизност, с контрол. Как влага усърдие и как това, което прави, му идва отвътре, с лекота. То е Дар, върху който даден Човек със сигурност е работил в този, а може би и в предишни животи.

Гледам, по-скоро чувам, как пъшкат и се потят (излишно), пълнички мъже, които сякаш подскачат на ластик набирайки се на лоста и тресат тела, в нещо подобно на гротеска. От друга страна има атлети, които са рядкост, чиято прецизност, контрол върху тялото, чистото на движението и сила, вдъхновяват и са достойни за уважение.

Учителят Петър Дънов има една малка книжка, беседа върху Високия Идеал. Без идеал, без идея за Съвършенство, за къде сме? Винаги ще има посредствени резултати и както казва една дама от филма “Нощем по покривите” – посредствени (средни) хора. Защо е необходимо да имаме Висок Идеал? Защото в Природата всичко се стреми към Усъвършенстване…

Четене пред децата от 41-во ОУ Патриарх Евтимий

Сутринта станах рано. Отделих половин час да се потопя в болезнено реалистичния свят на Проспер Мериме, школувайки моя Френски. Дочетох Арсен Гюйот. Вълнувах се, защото по-късно ми предстоеше среща с децата от класа на Владимира. Изключително съм ѝ благодарен за тази възможност.

Да застана пред децата от “Б” клас на 41 СОУ. Едно от малкото с параклис в задния двор. Където разбрах, че се изучава Вероучение. Бях приет радушно от педагозите и въодушевено от децата. Среща на последните с писател. Първият, пред този светъл клас. Какво е да застанеш пред деца и да четеш приказки, да им разказваш за своя свят, за писането като призвание, терапия (може би не знаеха тази дума), като отговорност?

Да ти кажат децата, че си голям и талантлив човек, че приказките са им харесали, дори силно развълнували. Има ли думи за това? Няма. Децата са нашият най-добър читател, публика и справедлив съдник. Те са бъдещето, което педагозите оформят. Зарадвах се, че сред класа имаше мъници, желаещи да навлязат в попрището на писането. Дадох им някои насоки.

Моментът, в който живеем, е критичен за новото поколение. Момент, в който Човекът бива съзнателно обезчовечаван, в който технологията се превръща в култ. В който думи като Чест, Морал и Истина, биват поругани. Децата, те трябва да знаят стойността на Човека като венец на Творението. Неговата уникалност. Вложените у него качества и възможност, да Еволюира.

Замислих се, че има неща, чисто в битов план, които не са се променили в училище. Няма да ги споменавам тук, преподавателите си знаят =) Добре е материалната база да се поднови. От друга страна тези “особености” водят до приятни спомени и… мокрене на крачоли =)

Заставам пред децата, като пред възрастни. С голяма отговорност. Защото не знам кой Дух живее у тях. Знам, че децата са по-близко до Бога. По-близко до Източника, от който идем и при Който ще се завърнем някой ден. Чакайки пред училището и слушайки техния смях си дадох сметка, че тези, които работят с деца, са благословени.

29.03.2024 г.

Фалковец, Белоградчик 2024

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

Камбани и кончина…

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Празници и Геоинженерство

Баба ми Радка, Бог да я прости, казваше че си избира един ден от годината и какъвто е той, такава ще бъде и тя. Избираше си 8-ми Март, или рождения си ден. А осми Март все беше хубав, като вчера.

Гледам момите ходят нагиздени, с цветя в ръце. Ако нямат момък, който да им дари китка, или саксия, носят си. Дават една друга. Поздравяват се с празника, чувстват се жени и момичета. Носят дрехи в сигнални цветове и наподобяват цветя, които искат да бъдат помирисани.

Вчера усещах как настроението на всички ни е повдигнато. Осъзнато или не правех път на жените, давах им предимство, кавалерствах. Тъй трябва да е всеки ден, та жените да се чувстват уважавани и че мъжът ги зачита. Тогава няма да има нужда от митинги и шествия, защото жената така или иначе има важна роля определена от Природата, която никой не може да ѝ отнеме.

Ала Слънцето, хубавото време, то допринасяше за доброто ни настроение и обхода един към друг. То е изворът на радост и Живот на Земята. Слънцето, слънчевата светлина която, все по-рядко виждаме.

Липсата на Слънце, на пряк достъп до неговата светлина и топлина води до депресия. Понижава нашия тонус, нашата енергия. Дали целенасочено не се спират нужните и важни слънчеви лъчи, под претекст че са опасни, че има “затопляне”? Програмите за манипулация на времето са нещо опасно!

За мен в момента, а може би от години, тече поредният “социален” експеримент, а той е наблюдение на човешката активност при постоянно лошо време. Без да съм видял статистиките ще кажа, че мнозина избират да останат у дома си, че ще откажат да пътуват, дори да излизат навън. Всичко това води до понижена физическа активност и живот, подобен на вегетиране.

Кой или какво има изгода от това?

Приятелка запита “ами те, тези които правят експерименти с времето и го манипулират не са ли хора, не страдат ли, не поглъщат ли пръснати в атмосферата химикали”? Ще река следното, за мен не е Човек този, който си позволява да си играе със здравето на населението. Който извършва експеримент за военни, икономически и други цели.

От манипулация на времето печелят енергийните дружества, които дълги месеци след края на зимата очакват хората да се топлят. Печелят фармацевтични концертни, продаващи лекарства и витамини. Печелят всички развлекателни индустрии с мощности на закрито. Печелят военни и полиция, набирайки статистика и заплашващи с потенциално оръжие, водещо до порой, или суша.

А всъщност мястото на Човека е в Света. В общение с другите. Да пътува и опознава Света. Защото само така може да се повдигне. Как можем да противостоим на тези експерименти? Първо трябва да се поиска прозрачност по въпроса за Геоинженерството, заедно с всички използвани химии и материали в небето. Второ докато това се случи да работим осъзнато върху нашето здраве. Да дишаме дълбоко, да правим упражнения, да пием детоксикиращи чайове и вода. И най-вече да се молим и уповаваме на Бога, който има промисъл. Дори за това нелеко време, в която живеем. Прилагам снимка от нашия балкон “с пясък от Сахара”, след дъжд.

8 Март 2024

Скъпи дами, Майки, Съпруги, Жени,

Вие сте тези, които носите Живота в Света.

Бог Ви е дарил с тази нелека, но благословена задача.

Вие оформяте бъдещия Човек с мислите, чувствата и делата си.

От Вас зависи какви ще бъдат децата, как ще са образовани,
какъв Мироглед ще имат.

Вие сте наши учителки, възпитателки и пазителки на Домашното огнище.

Във време на геноцид, на войни и на дехуманизация от Вас зависи,
какво послание ще предадете на децата си.

Защото ако майката закълне чадото си да не хваща оръжие, да почита Живота и да уважава хората, то Светът ще бъде различен.

Майки, Дами, Жени, осъзнайте Вашата сакрална роля в този и във всеки момент от съществуването на Човечеството.

Без Вас няма да има Живот, няма да има Хуманност, няма да има стремежи и Музи, няма да има модел на подражание, няма да има уважение към Жената.

Мъжът, който дори да е бил създаден пръв от Бога, както е написано, е поискал да не бъде сам, да има Другарка. Да може да насели Земята. Да е пълна с деца и Радост.

Без Вас, това би било невъзможно.

Честит празник!

София, 04.III.2024 г.

Достъп до миналото

Пещерата М. е цел за мнозина българи, че и чужденци. Решихме да отидем там с жена ми, за да видим пещерните рисунки. Самата М. е най-старата обитаема пещера в България, а мисля и на Балканския полуостров. Какво бе разочарованието и учудването, когато ни казаха че в залата с рисунките е забранен достъпа за посетители. Така били казали от ЮНЕСКО и нашите се съгласили. Уж влажността се променяла, посетителите с дъха си, потта си (а може би с мислите си), увреждали рисунките.

Виждал съм пещерните рисунки на живо преди повече от десет години. Това много ме развълнува, накара да помисля. Да усетя линията, силата на щриха, да се докосна до нашите праотци или далечни роднини. Противно на поставената маймуновидна фигура на решетката на пещерата, на рисунките ще видим стройно изправени хора. Мъже, жени, жреци, Слънцето и символи.

Запитах се, не могат ли хора да посещават отсека на по-малки групи. Какво пречи да се постави стъклена или друга преграда пред рисунките, а не да ни ги показват на нагънат винил. Парадоксално е, че учените, които се занимават с рисунките и до днес, не могат да ги датират. Един казва 5000 друг 12 000 а трети 30 и повече милиона години. Наука ли е това?

Изкуство се създава за да бъде оценено от наблюдателя. То носи послание, за епохата, за Бъдещето, за Човека. Щяха ли Микеланджело, Рафаел, Леонардо, Ванг Гог да рисуват, да творят, ако техните творби не биха могли да се наблюдават непосредствено от зрителя. Скулптурите да се докоснат, или поне видят отблизо. Да видиш дело на Роден, на Мирон.

В съвремието се затварят все повече и повече врати, водещи към миналото на Човечеството. Опитват се да изкарат нашите праотци маймуни, или маймуноподобни индивиди с начатък на съзнание. Само че когато последното се пробужда те сътворяват шедьоври, като тези от пещерата Ласко, за които Пикасо казва, че съвременниците има какво да учат.

Египет, Южна Америка, Вавилон. Да не говорим за средновековните произведения, като катедралите. Дори със съвременна техника и средства не могат да бъдат пресъздадени величествени творения в областта на архитектурата, занаятите и изкуствата. Къде е истинската История?

Тя остава между редиците. Казваме за 100-тина години имаме “прогрес”, пардон регрес, в това да създаваме газови камери, атомни оръжия и други, за масово унищожение. Това праотците ни не са си го и помисляли. Защото моралът на Човека се е базирал на писанията на Пророците и повеленията на предците. Всеки от нас има мерило за Правда.

Властимащите целят да разрушат това мерило. Да изопачат историята. Да забранят достъпа до места, на които Човек може да усети присъствието на миналото. Да, има вандали и лабилни привърженици на псевдо-активисти, които заливат произведения с лютеница, за да “спрат” богатите да си карат 3 тонните коли. Какво лековерие?! Ние всички създаваме отпечатък, завет за Бъдещето, ала трябва да познаваме истинското си минало.

 

Кой има изгода от Геоинженерството?

През последните години наблюдаваме времеви аномалии. Те са предизвикани, според мен, целенасочено, без да бъдат уведомени гражданите. Без да им се поиска съгласие. Извършват се експерименти от типа на така нареченото “Геоинженерство”, като целите на последното са неясни.

Институтът Макс Планк, в Германия, отчита още в началото на 21-ви век, повишена Слънчева активност. С това се увеличава и температурата на Земята, както и намалява образуването на облаци. Космическите частици, нужни за формирането на последните, биват изтласкани от мощните слънчеви магнитни потоци.

Всичко това са космически явления, които следват нормален и повтарящ се във времето цикъл. Политиците, обаче, се опитват да ни убедят, че ние, обикновените хора, сме пряко виновни за климатичните промени. Няма такова нещо. Промяната на климата, на времето на местно ниво, се дължи най-вече на повишена слънчева активност (виж статията от института Макс Планк като препратка) и на провежданите експерименти за Геоинженерство.

Кой или какво има изгода от тях? На първо време това са енергийните дружества. Тези, които печелят, когато на хората им е студено. Които са свикнали да имат месечни приходи и не желаят да ги губят, в случай на едно хубаво, топло време.

От друга страна имаме фармацевтичната индустрия. Лошото време, химикалите и др, които се впръскват в небето, допринасят за заболявания и възпаления на горните дихателни пътища. Лошото време има и чисто психологически отрицателен ефект върху хората. Те се затварят у дома, не излизат, чувстват се депресивни.

За сметка на това Слънцето ни осигурява витамин D, активира нашата система, подканва ни да излезем навън, да имаме социални контакти, да спортуваме. Всичко това допринася за нашето общо психофизическо здраве. За нашата независимост, желание за пътуване и сила да се справим.

Сили тъмни, неясни и може би неземни, се стараят да извадят изгода от ситуацията в момента. Времето на затопляне на планетата е било време на изобилие и прогрес. Планета, която има екваториален климат, без дълги периоди на суша, означава планета на изобилие и прогрес.

Източници: Институт Макс Планк – Слънцето с повишена активност от последните 8000 години: https://www.mpg.de/research/sun-activity-high

Из Света на Физиката: Как космическото излъчване влияе върху облаците
https://www.weltderphysik.de/gebiet/erde/atmosphaere/wetter/kosmische-strahlung/

Глобалното затопляне и човешкия фактор:
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=154

За паметниците

Когато писах по повод премахването на Альоша в София, реакцията бе почти никаква или отрицателна. Лошо е, когато обществото бива разделяно целенасочено, чрез използването на такива злободневни теми.

Факт е, че по време на Втората Световна война сме били част от Оста. Негово Царско Височество Борис III прави труден избор, пред това да пусне немците, с които сме били в добри икономически отношения, или да се бие срещу Вермахта.

Истина е, че благодарение на Съветските войски така наречените комунисти извършват преврат в България. Преврат, като всеки друг, окъпан в насилие и кръв. Преврат, чиято трагедия и пошлост изживяваме и днес. Преврат белязал всяка една бивша социалистическа страна с определени язви, като недоверие, доносничество, слагачество, службогонство, нагаждане и др.

Какво да правим? Да трошим камъните от миналото, както са го правели по целия Свят и да кажем че не е съществувало? Да се учим от него, показвайки на бъдещите поколения неприятните, жестоки следствия? Да го избягваме?

Живеем в трудно време, време разделно. Време изгодно за поставените на високи постове и държавна служба. Всичко това е временно. Всички престъпления и добрини се пишат в книгата на Живота. А Животът е това, което трябва да запазим, което трябва да продължи, от което сме част.

« По-стари публикации