словесни проблясъци

Категория: София

Метаморфози

Понякога ти се иска да си сред тълпата. На улицата, или в магазин. Там където се надяваш да срещнеш разумни и добри хора. Стари софиянци. Интелигенти. Някой, който да те разбере и помогне. Да бъде човек. Да излезе от голяма и скъпа кола и да не прилича на мутра.

Времето в което живеем е на контрасти. Виждам изключително скъпи коли, за по 50-100 хил. лева и същевременно хора, които бъркат по кофите. Молят за някоя стотинка, свирят и пеят на улиците. Някои от тях със съвсем приличен външен вид. Културни, но изпаднали хора.

Тази пропаст е създадена. Корупцията даде възможност на мнозина да вземат пари от ЕС за измислени проекти, да въртят бизнеси като автопаркинги на ключови места и видиш ли до разширената наскоро зелена и синя зона. Корупцията и безхаберието са в основата на нищетата.

Само че тя е морална нищета. Затова богатите и далавераджийте пратиха децата си да учат и работят в чужбина. Защото тук, в България стана като зверилник. Като цирк. Като една машина за източване на пари от всякакви далавери, от незаконното рязането на дърва до стерилизацията на коли, по границата.

И ние сме насред този цирк. В който горили карат коли, по-скъпи от апартаменти. В който полицията е арогантна и не спазва правилата. Ние сме сред този адски водовъртеж и се опитваме да оцелеем. И не само това, да бъдем хора. Защото в 21-ви век, това е най-трудното.

София по Коледа

София е тъмна
София е мрачна
сиви облаците пъплят,
студ сковал е града.

Хората се гледат
далечни зад прозорци,
улици са празни
и душите също.

Демони там разни
страх насаждат и омраза,
хората изплашиха
небето посивяха.

А в провиницята е тихо
и небето синьо,
самолети тук там
вяло го прорязват.

Въздухът се диша
хората тревогите оставят
и се забавляват,
печките горят.

Децата тичат,
Слънцето си грее
но в града,
всичко там пустее.

Тез години дето
минаха последни
на хората донесоха
мъки и скърби.

* * *

Ала ето иде утрото
обляно в сълзи и роса,
с Истина и прости думи
демоните гони,

Свобода!

28.12.2022 г.

Изкуствено небе

Небето е неестествено сиво. Сякаш изкуствено, фалшиво, подобно на други неща около нас. Какво поражда студа? Липсата на слънчева светлина. Дебел слой облаци от всякакъв вид покриват Земята и ето ти Зима. Някога така е възникнал и Ледниковият период. Понякога се замислям, че живеем в симулация, в която дадени сили определят времето.

19.12.2022 г.

Сградите на БАН, на ул. Акад. Георги Бончев

Сградите на БАН на ул. Академик Георги Бончев са плачевен паметник на някога работещ научен комплекс. Сред масивните постройки с прокъсани знамена на България и разбира се – даващият пари ЕС, има оголени до метал халета от железобетон, които в повечето случай са отдадени на фирми за производство.

И наистина тук се помещават печатници, цехове за рамки, довършителни полиграфически работи и др. Да, тук там се намира и някой научен комплекс. Влизаш вътре и гледаш по вратите лепенки – тази стая, това оборудване, този коридор, съществуват благодарение на проект “някой си” с бенефициент “еди кой си”.

Замислям се, има ли по-бедна държава, по-беден институт от този, който го кара на дарения? Защото надали ще видим в чужбина толкова табели, колкото у нас, на трамваи, врати на офиси, инфраструктури и др, че са строени главно с европейски и частично, наши средства.

Замислям се за учените. Биолозите, открихте ли лек срещу всички болести? Химиците – формула за чисто гориво, което да изгаря пълноценно и не отделя вредни вещества? Инженерите – свободна и достъпна електроенергия за хората, като гениалния Тесла? Филолозите – език, на който да се разбираме всички? Не, защото това са “опасни” за някого открития.

Научната среда, казват, се подкрепя от бизнеса, от индустрията. Последните, обаче, нямат нужда от панацея, а от бълване на лекарства. Не от чисто гориво, но от спекула в цените за горивата и “нови” технологии. Безплатната енергия ще освободи човека от оковите на енергийните холдинги (или картели). Общият език, би направил хората братя.

Учени, не се страхувайте да споделяте Вашите открития и работете най-вече за благото на Човечеството!

Делене на колите по „Еврокатегория“

Въвеждането на ограниченията по еврокатегории на колите, ще допринесе за поредното разделение на обществото. Преди се опитаха да ни делят на неимунизирани и имунизирани, сега на класи, според възможността да си закупим возило. Погледнато от друг ъгъл е точно така и става дума за пари.

Да си представим, че сме възрастен човек, спестявал да си купи кола, която може и да ни носи емоционална стойност. Може да е стара, но добре поддържана. Че сме шофьори и живеем в центъра на София. Тоест колата работи, документите са изрядни, но ние не можем да отидем с нея до дома си, защото не отговаря на някакво измислено ново правило.

Това е ограничение, което цели да накара хората да изоставят старите си возила, независимо от тяхното състояние. Да инвестират в по-нови, но и нерядко калпаво направени коли, докато измислят поредната Евро-категория, или забранят след някоя друга година и колите на батерии.

Защо ли? Ами защото има опасност да се подпалят, например. Защото за производството им отиват много ресурси, защото батериите се рециклират трудно. Изобщо ще измислят защо. Подобна политика е насочена не толкова към екологията (Боже опази в България, с тази сеч и абсолютна разруха сред Природата), колкото да се вземат едни пари. От хората.

Не мога да си представя, че политиците осъзнато гласуват ограничения, собственици да не могат да достъпват местата където живеят, освен като не карат модерно возило. Да не могат да окажат помощ на близък, да разтоварят нещо. Изобщо, не могат да правят нищо, освен ако не платят глоба.

Това е поредният фарс, в посока по-добрия живот. Защото производството на милиони автомобили ще коства много повече енергия и финансов ресурс, отколкото адекватната поддръжка на добре направени коли. Някои знаят това и имат интерес. А колко ще се инвестира в камери, стикери и уредби за тестове на коли, друг въпрос.

Създавайки даден продукт, производителят трябва да му гарантира възможно най-дълъг живот. Правителството трябва да подкрепи бизнеса, а не да ограничава живота на неговата продукция. Защото утре могат да кажат “Сменете печките, телевизорите, телефоните…” и какво ли още не.

Всяко ограничение води до огорчение на обществото. А то търси по-добър начин на живот. Бяга, или започва да хитрува. България се е стопила. Демографски сме сигурно на равнище от 1960-та. Най-вероятно ще става и по-зле. Не, не говоря за тези, които карат коли за по 100-200 хиляди. Те не са от нашата черга. Но са запалили своята.

Защото да караш кола на стойност издръжката на дете за месеци, или години, на стойност храната на бедни и нуждаещи се, на стойност жилище за бездомните е кощунство. Ако всички живеехме в богата страна, с честно изкарани пари, това е друг въпрос. Реалността, обаче, е друга.

Смисълът

Трудно е да си представим, че под нашите крака се намират пластове история. За това говорят археолозите, но земята под нас потъва по-бавно, отколкото можем да възприемем. Ако отидете на Витоша в посока “Бай Кръстьо” ще видите пейки, монтирани преди десетилетия. Потънали на сантиметри в земята те създават представа, че предишното поколение сякаш са били джуджета.

За миналото говорят и каменни паметници. Отново на Витоша, в Княжево посока “Бялата вода” ще видите огромни статуи на хора в потури с автомати в ръцете. Те стоят като неми свидетели на една епоха. А всичко около тях се руши. Канавките, пътеките на Витоша, Природата. Околната среда е отражение на жителите в нея.

Ходил съм на доста места из България. Малко от тях съм видял облагородени. Ако е така носят усещане за меркантилност и експлоатация. Българинът търси келепира, а когато направи и най-малкото усилие или добро, изписва това с големи букви. В повечето случай на табели, описващи 90% дадени средства от ЕС и 10% събрани от местните.

Тази реалност се разпада. Подобно на есенните листа на изсъхналата асма. Харесва ми да виждам волеви хора. В парка няколко жени тичат. Бавно, спирайки, ходейки и продължавайки напред. В желанието си да укрепят здравето си, да увеличат силата си. Да се докоснат отново до младостта.

За България с шест и половина милиона жители, няма добри перспективи. Освен ако човек не е продал достойнството си и не е влязъл в някаква “схема”. Да бръкне в “кацата с меда”. Да си построи къща, купи кола за 40-50 хиляди. И да си трае, обграден с “правилните хора”.

Навън е студено и мрачно. Не, че не обичам нашата Природа. Не, че не харесвам някои черти у българина. Всичко това е обречено на разпадане. Сякаш всяка страна, в която е вилнял демонът на тоталитаризма, е обречена. Защото жителите не са поискали прошка.

Немският народ поиска прошка. Носи греховете си и плаща десетилетия. Казват “Немецът е виновен за две Световни войни”. Друг е въпросът дали не е бил въвлечен в тях и подтикнат да ги води. “Немецът е виновен за Холокоста”. “Немецът изобрети отровните газове и по-мощни оръжия”, ала даде възможност на други да ги използват…

Да, трудните теми в ежедневието излизат на повърхността, в такива мрачни, есенни дни. В които човек търси смисъл. Смисъл има в това, да дадеш живот, да си полезен на другите. Да облагородиш средата, в която живееш. За нас българите, смисълът се губи, защото живеем в измислена реалност.

Остава ни волята. Да тичаме в кръг, или излезем от него и поемем друга посока. Да тичаме към “обетованата земя”, дори да се изранят ходилата ни. Дори да останем без дъх, да следваме мечтите си и им дадем живот. Защото за това сме тук на Земята.

 

 

Мизерия

Мой приятел бе публикувал снимка от своето минало. Зад него и симпатична госпожица в училищна униформа, се виждаше олющена черна дъска. Той самият облечен в костюм. Мизерия, казах си.

Тази дума ме преследва по софийските улици. Вървя си по Симеон, а там няма две бетонови блокчета, които да са в една равнина. Всичко е криво. Същото е и положението на Одрин, изобщо навсякъде. А Симеон се слави като улица на търговците на авточасти. Като погледнеш през прозореца на дюкянчетата им виждаш изтърбушени чаркове, парцали, мръсотия. Малко са подредените и чисти магазинчета.

Цяла София има вид на вълнообразно море, сред което човек може да си почупи краката. Особено ако е незрящ. Въпреки смешните жълти алеи, които направиха. Чиито пъпки галят подметките на обувките, а ти си мислиш колко ли пари са погълнали. Птичка пролет не прави, казват хората.

Отиваш в кварталите на богатите – Бояна, Княжево, Драгалевци. Улиците пред луксозни домове с дву- и триметрови дувари, са разнебитени. И стоят така от години. Ако питаш живеещите защо не си ги оправят, вероятно ще рекат че са общински и затова не ги пипат. Да не ги глобят. Само че някои от тези прилежни граждани изливат бетонни блокчета пред дома си, на тротоара, да не паркират другите. И да си трошат колите.

България е страна на контрасти. Българинът е човек на контрастите. В подлеза ще видиш баби да те молят за 50 стотинки, да си купят я хляб, я мляко, а отгоре са наредени едни от най-скъпите коли – Майбах, Дож, Мазерати, Кадилак, Ауди и др., като на ревю. Такова нещо, приятели, няма да видите в друга столица. Всички хора са или бедни, или богати.

Подобна е гледката и в ромските махали, като до бул. Констатин Величков. Там хората живеят като в коптори, ала отпред се мъдри черен мерцедес. Значи българинът предпочита да живее мизерно, но да се покаже че има пари за лъскаво возило.

София има пари. Дружеството “Център по градска мобилност” прибира милиони на годишна база. Най-малкото от абонаменти за синя и зелена зона. Къде отиват тези пари? Да се плаща на няколкостотин служителя, дето обикалят нахъсани да сложат на някого скоба?

Грехота е, че тези средства не отиват по предназначение. Грехота е, че живеем като на село, в центъра на града. Грехота е, че всеки може да отреже дръвче на тротоара, пред дома си, без да пита никого. Изобщо не са ни наред нещата и затова затъваме.

Българинът може да се оправи, но затова трябва да излезе от цикъла на тарикатлъка и далаверата и да се хване за работа. Държавните служители от всички направления да осъзнаят, че живеят на гърба на трудещите се и да си вършат усърдно и безропотно делата. Да не се създават измислени дейности, чиято цел е само да се прибират пари, а прави нещо градивно, за всички.