словесни проблясъци

Месец: юни 2024

Недоверие в политиците

Добре де как да имаш доверия в управляващите, които ти казват да намалиш рогатия добитък и аграрното производство (тоест добива на храна), за да се “бориш” срещу климатичните промени, като същите тези хора одобряват създаването и износа на бойна техника, опитите с ядрено и конвенционално оръжие, космическите полети и масовата цифровизация, заради която се повишава консумацията на електроенергия и ползват ресурси? Оксиморон? Не, двуличие!

Значи пращаме ракети в Космоса, тровим атмосферата с ракети, сателити и изгорели от тях газове, а “обикновения” човек да си наляга парцалите и да не кара старото дизелче?! Да не си копае градинката, пардон да си я копае, но да не гледа животни. Всъщност да гледа, че да получи евросубсидии.

Може ли проблемът, в случая масовата електроника, водеща до също така масово наблюдение и контрол, до огромна консумация на електроенергия, да доведе до решение? Ами не може, разбира се. Ако човекът живее по-скромно, по-семпло, в унисон с Природата, Земята ще бъде различна. Ала пуста неземна алчност. Пусти неземни сили. Пусти, опустели…

Технологии и Хора

Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.

Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.

Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.

Цифровизация

В днешно време много се говори за цифровизация. Тя се прилага в различни сфери от бита ни, като банкиране, съхраняване и разпространение на произведения на изкуството като музикални записи и книги. Цифровизацията навлиза и в области като медицината, при издаване на рецепти, или при обучението, чрез дистанционна връзка.

При все това се наблюдават следните особености – нивото на обща култура и знания на средностатистическия човек, намалява. Въпреки достъпа до информация. Разбира се последната може да е орязана или филтрирана според целите на дадена медия. Възникват и други проблеми, като това че за да достъпваме книги или музика, филми, ние трябва да разполагаме с носител и устройство за възпроизвеждане.

При налични само онлайн данни, това означава огромно разхищение на електроенергия за тяхното съхранение. Също така и разходи за поддръжка и обновяване на софтуера. Що касае достъпа до профили на граждани в онлайн системи, като НАП, НОИ и др, това задължава по-възрастните хора да добиват знания и умения, както и да притежават устройства за достъп.

Всичко това повдига въпроси доколко е целесъобразно и в чия “полза” се извършва цифровизацията. Разбирам да цифровизираме произведения на изкуството, важни документи и книги, с позволението на автора или издателството. Да цифровизираме всичко, означава да бъдем зависими от технологиите. Да се прекъсне връзката между хората. Да се намали работната ръка, при все че говорим за безработица.

Информационните технологии трябва да бъдат облекчение. Средство, за съхранение на информация. Помощ, на творци и работещи. Те в никакъв случай не могат да заменят личното отношение, нуждата от подкрепа. Добивът на знания и умения. Не бива да възпрепятстват, а спомагат за живота на хората. Да ни направят по-свободни и гъвкави в решенията ни.

4.06.2024 г.

Из улиците на Бояна

Слизам по улица в кв. Бояна, водеща до пътеките към Витоша. Намирам се близко до паркирания ми автомобил, когато чувам звук от мотор. Виждам учуден, как надолу по паважа се носи хлапе, яхнало АТВ. Имаше 6-7 годинки. Зад него мъж кара скутер, като в скута му е седнало момиченце с руси коси, на няколко годинки.

Аз чинно заставам встрани на улицата, до която така или иначе няма тротоар и гледам потресен това шествие. Мъжът ми хвърли поглед през каската и те продължиха надолу. На ъгъла до площадка с импровизирани спортни уреди, момчето едвам направи острия завой, след това отпрашиха наляво.

Питам се съзнава ли този човек, че застрашава освен живота и здравето на другите, поверил 500-750 кубикова машина на дете, което освен че не може да я удържи, не носи и отговорност за делата си? Че застрашава живота на момиченцето, което без каска и без защитни средства, вози в скута си. И докато в разни групи се чудят как да привлекат младите хора да се върнат от чужбина в България, се питам колко от живеещите в страни като Германия, Швейцария или Австрия, са виждали подобни безумия?

Човечеството като Организъм

Човечеството е подобно на жив организъм в който всеки Човек представлява съставна клетка. Когато даден орган страда, страда и целият организъм. А когато някоя клетка или група клетки решат да работят по свое усмотрение, се образуват патологии.

Ние всички усещаме и разбираме кога нещо не е наред. Кога се извършва престъпление срещу Човека, срещу дадена общност или група. Вътрешните норми за това, което е справедливо, Човешко, са налични в осъзнатия индивид. И само от нас зависи да се намесим и спрем престъплението.

Защото липсата на намеса, страхливото наблюдение от страни, без да повишим глас, без да кажем “Не” без да се противопоставим, ни прави безучастни, гравитиращи клетки в организъм, който страда. И приятели, ако патологията не бъде спряна, то тя може да засегне всички клетки…

Първи Юни 2024-та

Бъдещето на Човечеството не зависи от технологиите, но от децата. Бъдещето на всеки вид зависи от поколенията. Те носят чертите на предците си и съзнателно, или не, се стараят да подобрят наследения модел. Той бива зареден положително с качества и умения, но нерядко и с патологии.

Затова ние трябва да сме осъзнати за генетичното наследство, което оставяме на нашите деца. Психологическото наследство, чрез нашите действия. Моделите на поведение, които формират Новия Човек. Да отделяме време на децата и споделяме с тях знанията и умения си.

Най-хубавото и ценно време в нашия живот е това, което сме прекарали с родителите си като малки и с нашите деца. В тесния ареал сред хората, които са ни дали живот и ни обичат. С които сме кръвно и духовно свързани. Отглеждането на деца не бива да е тегоба, а удоволствие и отговорност.

Честит празник на Детето!