словесни проблясъци

Категория: Тоталитаризъм (Страница 1 от 16)

Колониализъм и Емиграция

Нито един човек не би напуснал родината си за да се установи постоянно на друго място, не би имигрирал, освен ако условията в неговата страна не станат непоносими. Ако нейната политика е насочена насочена към репресии на населението, към милитаризация против волята на хората, към водене на война с друга страна или страни, тогава е нормално човек да напусне.

Да напусне, за да потърси по-добри социални и трудови условия на Живот. И би го направил с право. Защото никой не иска да живее в безправова държава, там, където законите не се спазват, където достойнството му бива потъпквано и където узурпиралите властта не работят в името на Народа. Т.е. всеки търси Обетованата земя, а такава я правят нейните жители.

Емиграцията, понякога, в фактор за спасение. Да си спомним как са бягали евреите и други малцинства, от нацистите. Но същото са преживели всички, които са се оказали политически противници, неудобни за властта хора, мислители, желаещи да пътуват извън поставените изкуствено ограничения в тоталитарни страни, хора на изкуството. Хора, които търсят Свобода.

Ако говорим за колониализъм, то това се наблюдава най-вече от страна на по-развити технически и най-вече откъм оръжие цивилизации, като главен интерес представляват подземни богатства и ресурси на окупираната и колонизирана територия. Местното население не играе никаква роля и в повечето случаи колонизаторите го унищожават целенасочено.

Примери за това ще намерим в Историята, като завладяването на Южна и Северна Америка от европейските преселници, колонизацията и експлоатацията на хора и ресурси в Африка. Движението на етноси и населването на определени региони в близкия изток. Колониализмът е целенасочено заселване с цел заграбване на територии.

В днешни дни сме свидетели на два феномена. От една страна процъфтяващи в миналото страни от Африка и Близкия Изток, като Ирак, Сирия и Либия, с милионно население, бяха подложени на агресивни военни действия и санкции, което доведе до техния разпад и до масова миграция. Арабите, идещи от тези страни в Европа, не търсят просто работа. Те бягат от геноцид и граждански войни.

От друга страна апетитни за живеене места биват колонизирани от определени етноси или народности, като преди това там е било проведено етническо прочистване, имало е гражданска война или тамошното правителство е доведено до срив и невъзможност да се справи със ситуацията. Така че имаме две страни на монетата – емиграция и колониализъм, като причините за тях бяха засегнати по-горе.

Истината е че хората могат да съжителстват заедно, независимо от своя етнос или вероизповедание. За това е необходимо разбирателство и толеранс, които са възможни само в мирни условия, Процъфтяващите страни имат силно управление, ценят трудовите и умствени ресурси на емигрантите и се стараят всячески да избегнат военни действия.

Хората си мислят че умират за родината, но умират за индустриалците

Уважаеми гражданино Кашин, 

моля Ви да насочите вниманието на Вашите читатели към книгата на Мишел Кордей “Високите комини”, за да се запознаят с нея.

Из страниците и ще намерим първопричините за водене на война, идеите, които Вие споделяте и които са слабо известни във Франция. Там именно бихме видели (нещо за което и двамата имахме подозрения), че Световната война е дело на хора на капитала, които са крупни индустриалци от различни страни в Европа, които най-вече са я желаели, лансирали като необходима и са я удължили. По този начин те правят състояние, увеличават своето богатство и извличат огромни ползи и и се отдават с такава страст, че унищожават Европа, самите себе си и разделят Света.

Чуйте Кордей, относно темата която той силно засяга със цялата сила на своето убеждение и талант.

“Тези хора приличат на високите им комини, на всички тези феодали, изправени един срещу друг по продължение на границите и чиито вътрешности безспирно, денонощно, пълним с минерали и въглища, за да може в края на краищата да се излеят в метал. Самите те, незадоволимият им апетит, изискват неуморно да хвърляме в огъня, във време на война и мир, земните богатства и плодовете на труда, и хората, да хората, във вид на войски, на армии, насочени хаотично към отворената пещ, за да положи в техните крака, слитъци, още и още слитъци. Да, ето това е техният символ, техните говорещи оръжия, описващи образа им. Това са истинските високи комини!”
(страница 163)

Следователно тези, които умират във войната не са сигурни защо го правят. Същото е по време на всяка една война, но не и в същата степен. Тези, които падат мъртви в Жемап не се лъжат, относно каузата, на която са се отдали. Този път липсата на интерес от страна на жертвите е трагична. Хората си мислят че умират за родината, само че умират за индустриалците.

Силните на деня разполагат с три неща, нужни на модерните предприятия: фабрики, банки и вестници. Мишел Кордей ни показва как те използват трите машини за да унищожат Света. Точно това ми дава обяснение за един феномен, който ме изненада, не сам по себе си, но по неговата сила и за който историята не е дала сходен пример: това е, когато човешката омраза, омразата на един народ, се увеличава във Франция с огромна сила, отвъд всякакви граници, заедно с надигналите си омрази в същата страна от войните от времето на Революцията и на Империята. Тук не говоря за войните на стария режим, които не направиха вражеските народи омразни у Французите. Този път, у нас, една омраза, която не може да се уталожи, ни кара да забравим личните си интереси и да загубим връзка с реалността, без в същото време да усещаме тази страстта, която ни обзема, иначе бихме я намерили за доста слаба.

Мишел Кордей ни показва много добре, че тази омраза е създадена от големите вестници, които остават виновни и до момента, за едно душевно състояние тласкащо Франция и цяла Европа, към нейната гибел. Духът на отмъщение и омраза, казва Мишел Кордей, е поддържан от вестниците. И тази дива пропаганда не толелира нито несъгласието нито безразличието. Извън нея всичко друго е слабост и страх. Да не ѝ служиш, означава да я предаваш.

Към края на войната бях учуден от някои личности обладани от тази омраза, от един цял народ, като нещо ново, което той намираше за естествено и което аз не приех за такова. Една много интелигентна дама с нежни привички, ме увери, че става дума за новост, и че тази новост е твърде радостна. “Това, рече тя, е знак за прогрес, който се усъвършенства с годините. Омразата е добродетел, даже вероятно най-висшата от всички.”
Попитах я как е възможно да мразиш цял един народ:


“Мислите ли, госпожо… цял народ, това са много хора… Какво? Той е съставен от милиони индивиди, различни едни от други, като никой не прилича на останалите, от които твърде малка част са желали войната, за която още по-малко членове са виновни и чиято невинна маса е изпитала смърт и мъка. Да мразиш цял един народ, но да мразиш противоположностите – добро и зло, красота и грозота.”

Странна мания! Не знам дали ще можем да се отървем от нея. Искрено се надявам. Това е необходимо. Книгата на Мишел Кордей иде във време, за да ни вдъхнови за окуражаващи идеи. Дано да бъде разбрана. Европа не е съставена от изолирани страни, независими едни от други. Тя е израз на хармонично цяло. Унищожавайки една част, нараняваме останалите.

Нашето пожелание е да бъдем добри Европейци. Извън него всичко друго е останки и мизерия.

Поздрав и братство,

Анатол Франс

 18 Юли, 1922 г.

* * *

Публикувано във вестника Човечество 
под заглавието “Хората си мислят че умират за родината, но умират за индустриалците”.

Източник: https://www.endehorsdelaboite.com/fr/articles/on-croit-mourir-pour-la-patrie-on-meurt-pour-des-industriels

Уважение към Труда

Трудът е тясно свързан с Човешкото развитие. Всеки от нас търси начин да се изяви, да намери своето амплоа и да бъде полезен на другите. В противен случай в Душата ни се появява празнина и ние губим Смисъл. А трудът, придава такъв. Тук не става дума само за този труд, който извършваме притиснати от икономически нужди. И дори той ни дава насока.

Сещам се за човек, който ангажирахме да почиства нашата сграда. Пита ме, след като си свърши работата дали хората са доволни. Показва ми разни проблеми и обсъждаме решения. А става дума просто за почистване. И при все това, при най-малката работа, човек може да бъде отговорен, Да я върши добре и да иска другите да са доволни от него.

Ние живеем във време, в което сякаш става модерно да не работиш, или да работиш нещо, което ти носи голям приход, но може да не е полезно за другите. Например продажби на алкохол, цигари. Спекула с цените на недвижими имоти, борсови сделки. Реално облагите са чисто материални а трудът бива принизен до хитрост и възползване от ситуацията.

А трудът е връзка между хората. Създава мостове, по които те се срещат, за да си бъдат взаимно-полезни. Трудът показва страните на един Човек. Тези, в които е скрит неговият Талант и Сила и тези, върху които трябва да работи. Даден специалист може да има широки познания и умения в своята сфера. Въпреки това да има дефицит от умения за общуване и работа с другите.

В този ред на мисли трудът е начин да Еволюираме като Човешки същества. Да бъдем полезни на другите и същевременно да удължим нашия Живот, Защото трудът, всяка полезна активност, ни дава Смисъл да продължим напред. Независимо дали ще пишем книги, ще прекопаем градинка, или просто ще почетем на някое дете или възрастен човек.

Поради написаното по-горе считам, че отнемането на възможностите за Труд на Човека, е престъпление. Престъпление срещу дадената му от Природата способност да се развива и изразява по един градивен и творчески начин. Да, опасна и монотонна работа може да бъде извършвана от машини. Можем да спестим на Човека безсмисления Сизифов труд.

Но да не го ограничаваме и не отнемаме правото му да работи. Да заплащаме достойно неговия труд. Да ценим качествата му и успяваме да ги открием и насърчим отрано, защото това ще е бъдещият специалист или творец. Също така да ценим всяка работа, защото без хигиенисти и на инженерите ще им е трудно. Без шофьори и строители, не се изграждат обекти.

Всеки един от нас е част от брънката на Живота. От онази верига, която ни свързва, но не трябва да ни оковава. Земята е място, на което сме дошли да учим, да работим и да се обичаме. Земята е върховно Творение на Бога, на невидимия Свят и сили, които се проявяват чрез Човека. Чрез неговия физически, умствен и духовен Труд. Нека той бъде ценен и уважаван. Уважението към труда, към честно спечелените пари, към усилията, които прави едно Човешко същество, представляват уважение към Човека.

Прометей

Едва ли в нашите митове има фигура, която да е била по-силно свързана със съдбата на Човечеството, от тази на Прометей. Титан, безсмъртен, чиито родители са победени от Зевс и неговите съюзници в битката срещу Кронос, той става покровител на хората. На тези създания, творение на ръцете на Уран(ус), първичното градящо божество.

Прометей донася на хората огъня, защото ги съжалява. Той се застъпва за тях пред боговете на Олимп. Предизвиква гнева им, защото осветява пътя на Човечеството с пламъка на познанието, за което и бива наказан. Прикован на скала всеки ден той бива мъчен от птица, като денем черният му дроб бива яден от нея, а нощем зараства.

Можем да сравним Прометей с Христос. С всяка една развита Душа, която се е застъпвала за хората. Която е искала да им донесе знание, мъдрост. Да облекчи живота им. Прометей е символ на саможертва. Той е първият пример за такава, от страна на безсмъртните. На боговете, или същества, които са се намесили в нашата Еволюция.

Чета, че създателят на атомната бомба, Опенхаймер, бива сравняван с Прометей. Това сравнение е обидно. Прометей е дарил огъня, с цел хората да се ползват от него с добро. Той е дарил Светлина в съзнанието им. Целите на Опенхаймер и на военните, са унищожение и смърт. Само че в съвремието ни, а може би и в миналото, престъпниците получават ненужна слава.

Някой може да възрази и каже, че пускането на атомни бомби над Япония е довело до края на войната. За мен това не е така. Дистанционното избиване на стотици хиляди, рушенето на сгради, унищожението на Природата чрез радиация и то за десетилетия, или повече години, е от една страна жесток, неморален начин за водене на война, а от друга екологично престъпление.

Ако ние притежаваме светлината, дадена ни от Прометей, ако ние спазваме посланията, дадени ни от Христос, ако ние живеем чист и благ живот, според наставленията на всички просветлени Буди, които са живели на тази Земя, то ние нямаше да воюваме един срещу друг. Нямаше да се избиваме. Нямаше да имаме териториални претенции и расови предразсъдъци.

Христос счупва оковите на Ада. Той превъзмогва смъртта. Прометей остава безсмъртен със своя светъл подвиг. Всеки силен Дух, пратен от Бога да помогне, готов на саможертва, е допринесъл за повдигане на нашата Планета. Той остава в нейната енергийна същност. Остава, като Аватар за другите. Помага за общото ни повдигане и служи за пример на Човечеството.

Прометей е прикован, но оковите скоро ще паднат. Христос е забравен и Словото му не се тачи, само че той е живият Бог, Човеколюбецът, който крачи сред нас. Всеки, чието сърце е отворено и добро, живее по Христа. Чиито ум е светъл и изпълнен с разбиране, ходи с Духа на Прометей. Ние няма нужда да се плашим от волята на силните на деня. Истинските хора, истинският Бог, тези, които желаят доброто на Човечеството на всички живи същества, на Земята и Природа, носят качествата на Прометей и Христос.

Само едно боцкане

Само едно боцкане (на Немски Nur ein Pieks) е филм, започващ с разказа на една майка загубила дъщеря си след втората инжекция с експерименталните препарати. Момичето искало да прекара рождения си ден в дискотека с приятели, само че по това време е в сила правилото за достъп само на двукратно “имунизирани” посетители.

След поставяне на втората инжекция дъщерята на разказващата получава Миокардит (възпаление на сърдечния мускул), като припада. Попада в спешното отделение, където след кратък период почива поради сърдечна недостатъчност и отказ на органите ѝ да функционират. Филмът разглежда и други случаи, в които след инжектиране на препарата изходът е летален, или има тежки увреждания.

В Германия и Австрия (а и в повечето европейски страни), бе упражнен натиск и бе проведена засилена реклама, с цел въвеждане на експерименталните препарати. Още повече, без да се установи и докаже тяхното дълготрайно действие, или странични ефекти. Години след това самите власти признават, че се наблюдават тежки последствия.

Какво е за войник да опази тялото си, неговия Храм, но да загуби работата си, отказвайки да вкара в тялото си непознат препарат, след като лекари не могат (или не искат), да отговорят на поставените му въпроси във връзка с инжекцията? Какво е за млада жена да не бъде взета на сериозно от лекари и здравните власти? Какво означава да отстояваш своето достойнство?

Защото член от Немската Конституция защитава най-вече Човешкото достойнство и неприкосновеността му, в частност и на Човешкото тяло. Само че политици, лобисти, дори медицински лица, поругаха тези конституционни права по време на така наречената “Пандемия”. Авторите на филма пледират за съзнателна работа по отношение на обществените травми.

Те се спускат в разговори с юристи, учени, пострадали и случайни минувачи с една единствена цел – да се каже истината. Да се докаже неефективността на мерките и съзнателното разделяне на Обществото. Да се поеме отговорност от виновните и бъдат наказани. Защото всеки Човешки Живот е ценен и незаменим.

https://archive.org/details/nur_ein_pieks_doku

Технологии и Хора

Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.

Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.

Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.

Избори 2024

Минавайки покрай софийско училище, в което се изучават западни, а и източни езици, чувам скандиране “БКП”, пляскане или тропане. Казвам си “Прости им те…”, ала се сещам как и ние като дечица правехме същото в Алианса. Само че бяхме на по 5-6 годинки.

Политиката ми прилича на шоу, в което участват оперирани от Човешки чувства и съвест, актьори. Те сякаш обслужват невидими за обществото интереси и вземат своята немалка комисионна за делата си, независимо че повечето от тях внасят болка и разкол в социума.

Може би винаги е било така. От времето на Пландемията усещам натиска на повечето въвлечени в политиката, спрямо „обикновения“, нормален Човек. Който се труди, гради, спазва закона, има морал и може да мисли. Той бива окарикатурен и сега на мода са технологии, перверзии и войни. Жалко, приятели, е че агитационните листовки не стават дори за лични нужди…

Истината

Истината е, че такова “чудо” не съм виждал в миналото. През последните години се наблюдаваме следната закономерност: времето е слънчево, небето синьо и ясно. След известно време започват да прехвърчат самолети, които покриват небесата с надлъжни и напречни линии, образуващи решетка. Линиите се разстилат в покривало в сивкав цвят, като температурите падат, слънчевата светлина бива силно редуцирана а нерядко след това и вали.

В Интернет има доста информация по темата за Гео-инженерството. Това е тема, която военните са разглеждали от десетилетия. Една от идеите идеите е за изстудяване на земната повърхност чрез редуциране на интензитета на достигащите я слънчевите лъчи. Използват се наночастици от Алуминий и Барий. Друга, за “засяване” на облаци, чрез впръскване на сребърен йодит.

Свидете ли сме на експеримент, който засяга хората, живата Природа, растенията. Експеримент, вероятно стоящ в основата на природни катаклизми. Сахара я имаше и миналия век, ала пясъка от нея не бе така видим и осезаем като днес. Време е да потърсим отговори на важни за съвремието ни въпроси, за да живеем в чиста за всички ни среда.

Прилагам статия от египетски учен по темата:

https://www.researchgate.net/publication/336761130_Weather_Engineering_and_its_Undesirable_Side_Effects_on_the_Environment_Natural_Resources_Agriculture_and_Human_Health

Вечен дъжд или Геоинженерство в действие

В моето детство сезонът на дъждовете бе Есента. Всъщност в София не валеше толкова често. Не си спомням за големи наводнения. Може би веднъж или два пъти наблюдавахме от прозореца, как шахтите на ул. Раковски преливат. Как кафявата вода на бързеите клокочи. Тогава си мислех за Библейския Потоп и се молех, или надявах, че водите няма да се покачат. Че ще вали може би ден, или два.

Намесата в Природните цикли, целенасочената манипулация на Времето, е престъпление. Престъпление срещу Човечеството, срещу Животинския и Растителния Свят. Ние не знаем какви могат да бъдат последствията от Гео-инженерството, но това, което наблюдаваме и за което писаха медиите относно Дубай ни навежда на мисълта, че последните ще бъдат тежки.

Когато се провежда един експеримент, който засяга живия Свят, който засяга осъзнати същества, които чувстват, мислят и имат право на Живот, то последните, още повече щом става дума за Хора, трябва да бъдат информирани. Само че никой не информира “масата”, както за експерименти с ядрено и конвенционално оръжие, така и за опити, свързани с манипулация на Времето. Масата, масата трябва да се събуди и потърси сметка…

Денят на Европа

Когато Европа забрави деня на своето Освобождение, ден в който Фашизмът е смазан, ден в който става възможно страните да си подадат ръка и съществуват по Мирен начин, то става нещо странно. Не, нещо страшно! Това е като ние Българите да забравим, че сме били под турско робство. Човек, който не помни каторгата, не отдава значимостта на това да бъдеш Свободен, да живееш в Мир, е склонен да повтори грешките от миналото.

« По-стари публикации