словесни проблясъци

Категория: Образование

Сградите на БАН, на ул. Акад. Георги Бончев

Сградите на БАН на ул. Академик Георги Бончев са плачевен паметник на някога работещ научен комплекс. Сред масивните постройки с прокъсани знамена на България и разбира се – даващият пари ЕС, има оголени до метал халета от железобетон, които в повечето случай са отдадени на фирми за производство.

И наистина тук се помещават печатници, цехове за рамки, довършителни полиграфически работи и др. Да, тук там се намира и някой научен комплекс. Влизаш вътре и гледаш по вратите лепенки – тази стая, това оборудване, този коридор, съществуват благодарение на проект “някой си” с бенефициент “еди кой си”.

Замислям се, има ли по-бедна държава, по-беден институт от този, който го кара на дарения? Защото надали ще видим в чужбина толкова табели, колкото у нас, на трамваи, врати на офиси, инфраструктури и др, че са строени главно с европейски и частично, наши средства.

Замислям се за учените. Биолозите, открихте ли лек срещу всички болести? Химиците – формула за чисто гориво, което да изгаря пълноценно и не отделя вредни вещества? Инженерите – свободна и достъпна електроенергия за хората, като гениалния Тесла? Филолозите – език, на който да се разбираме всички? Не, защото това са “опасни” за някого открития.

Научната среда, казват, се подкрепя от бизнеса, от индустрията. Последните, обаче, нямат нужда от панацея, а от бълване на лекарства. Не от чисто гориво, но от спекула в цените за горивата и “нови” технологии. Безплатната енергия ще освободи човека от оковите на енергийните холдинги (или картели). Общият език, би направил хората братя.

Учени, не се страхувайте да споделяте Вашите открития и работете най-вече за благото на Човечеството!

Ценности

Вчера учителката по Френски направи интересен коментар. Обсъждахме изображения на две жени. Едната очевидно бременна. Тя сподели замислено “знае ли се, при тези технологии”.

Чудя се как може технологиите да изродят представата ни за това, което наистина има стойност. За живота, за раждането на деца, за приятелството и човешката близост. Защото нито една създадена от материята технология, не може да замени тези неща.

Определени технократски и капиталистически кръгове имат интерес да популяризират идеи, променящи деструктивно нагласите на хората. Какво точно целят не знам, но по-лабилните и податливите се връзват. Все по-често виждаме хора, които избягват очния контакт, но не отделят поглед от смартфона. А в него няма нищо човечно, освен ако не общуваш или четеш книга. А Светът, животът, Човекът, хората са около теб.

Дом за всеки

Наскоро имахме работа при наши клиенти в центъра на София. Сградата е стара и от нея се открива гледка към сгради скупчени около китен двор. На първия етаж клиентът е монтирал машина за бира, а в двора се мъдрят дървени скамейки и чадъри.

Сградата е строена през двадесетте години на миналия век. Таваните са високи. Вратите – боядисани в бял цвят, като са запазени в оригиналния си дървен вид. На някои от тях е монтиран модерен витраж.

Последният етаж е сгушен под покрива. Из скосените помещения са окачени бели дъски, на които са написани програмни кодове. Виждаш много стаи, потенциал за живеене и малко хора.

Това ме натъжи. Защото такава сграда, трябва да бъде ползвана за живеене, а не за бизнес офиси. Помислих си как радостно биха топуркали тук детски крачета. Каква хубава игра или обучение ще тече за мъниците на двора. Ала сградата е населена от юпита, които обичат коктейлите. От дръпнати дами, които важничат след виртуални бизнес срещи.

Искрено се надявам правителството и българското общество да се противопостави на изкупуването на жилищни сгради и превръщането им в бизнес офиси. Особено на фона на демографския срив, който преживяваме. Защото нашата страна има нужда от семейства, от хора и от уют, достъпни за всеки.

Животът

Гледката на проявяващия се Живот ме умилява. Дали ще видя пъпка цвят, който се разтваря, гладно птиче търсещо с писъка родителите си, или подскачащо и радващо се дете или кученце – това е Животът на Земята.

Отнемането правото Живот на бъдещото същество чрез намеса (аборт) е нещо, което не можем да видим в живата природа. В нея има и други видове, които правят Любов за удоволствие – делфините например. С удоволствието иде и отговорността, а тази за Живота е най-важната. Към себе си, към вида и към Бога.

Има случаи, при които условията в които е създаден животът са тежки. Когато става дума за изнасилване при хората, за увреждане на плода от болест или при травма. Тогава с риск за възможността за повторно зачеване майката може да прибегне до лекарска намеса, при това напълно легално.

В сегашно време, а то е време разделно и тежко, се говори много за права и свободи, които обаче, в никакъв случай не подкрепят Живота. Не подкрепят раждаемостта и не внасят у младите чувство на отговорност за това да станат родители. А това е най-важната роля в живота на човека.

Бих се радвал да видя учители и родители, политици и активисти, които застават зад Живота. Застават зад децата, зад това да има бъдеще за Човечеството. Които говорят за здрави хора, създаващи здраво поколение. Защото единствено грижейки се за здравето си и бивайки отговорни можем да продължим напред, в един смислен и реален Свят.

Съвременния Фашизъм

Надали раждайки ме моята майка е очаквала, че ще живея, макар и на средна възраст, във времена на морален упадък и неофашизъм.

Когато бях малък обичах да си правя нашивки от хартия, на които рисувах пречупен кръст. Баба ми изпадаше в потрес. Не защото я беше страх от червената власт, или че някой съсед ще ме види, а защото бе преживяла ужаса на войната. Разправяше ми, как са прибягвали от дома си до бомбоубежището с тенджери на главата, за да се запазят от шрапнелите.

Сега някои искат отново да подклаждат Световна война. Моето усещане е че това са същите тези, които са забъркали предишните две. Пацифизмът не е на мода. А и от него не се печели. Друго е да работиш за ВПК, за държавата или за официалните силови структури.

Днес видях две момчета до Техникума по фина механика и оптика, “Ломоносов”. Слагаха си маски на лицето, вдигаха ръце във фашистки поздрав и си правеха селфита. Само че аз носех нашивки до 5-7 годишен, а тези бяха тинейджъри.

Изобщо питам се, замислят ли се родителите, че с тяхното поведение изграждат бъдещото си копие? Виждам изключително невъзпитани деца, които играят опасно с останалите и нямат уважение към възрастните. Защото баща му е някаква мутра. И се сещам за филма “Рицар без броня” в който Апостол Карамитев хваща тариката за яката и решава проблема.

Докъде сме се докарали като общество, това всички ние виждаме. Наши приятели и познати спокойно наблюдават случващото се у нас отдалече. Там, където има ред и спокойствие, но и където се усети вълната на надигащия се фашизъм. Защото точно това, Фашизъм, преживяхме през последните две години и той се изражда в посредствен милитаризъм.

Всеки ден се сблъскваме с хора, които искат да живеят на гърба на другия. Да го мачкат и унижават. Обидно е това да бъдат “своите”. Нима турците, когато са ни владели, са се отнасяли така към раята? Защото ние се превърнахме в рая на тоталитарната върхушка, след която се появиха псевдо мутрите и мафиотите. А сега дойде времето на просто “тарикатите”.

За да оцелее в подобно време човек трябва да е силен. Не случайно сме сега на Земята. Огледайте децата, те са различни. Имат друго излъчване и ако не бъдат формовани грубо, от необразовани и недодялани родители, има шанс нещата да се променят.

Защото тази планета е дом на всички ни. И на буболечките и на рибите и на хвъркатите. Още малко зелените, ”елитът”, ще кажат, че останалата част от хората им пречат и трябва да се намалят. Само че не им пречи да живеят на широко. Какъв кеф може да изпита човек каращ кола за 200-300 хиляди лева сред просяци? Сред младежи без жилища? Сред хора без образование?

Времето за размисъл и действие е сега!

Вкоренените проблеми

Ако някой се опитва да разбере проблемите, дълбоко вкоренени в нашето общество, то ще му разкажа следната история. След 9-ти Септември моят прадядо, учител по Френски и вероучение, започвал уроците си с молитва. Новата власт му забранява и го отстранява от учебния процес. Прабаба ми отива да се моли на местния партиен секретар, защото дъщеря им е била студентка и са им трябвали средства. Чак ръцете му е целувала. Връщат прадядо на работа, с уговорка да не споменава Господа. Така преподава още няколко години и после набързо го пенсионират.

45 години тоталитарната власт криеше Бога от хората, ала той продължи да живее в сърцата им. Властта следеше дали се посещават черквите и насърчаваше доносничеството. Как очаквате да живеят хората и техните наследници след този тормоз и душевен погром?

Трябва да минат години, да се родят поколения отработващи кармата на миналото и станат осъзнати, за да може нашият народ да се възроди.

Що е „хибридна война“?

Вече разбирам значението на термина “Хибридна война”. В нея военните не се срещат за да премерят сили. Вместо това се блокират сметки на цивилни, отказва се достъп до обучение на студенти, а артисти трябва да подписват декларация, че се дистанцират от действията на своето правителство, за да могат да излязат на сцена. Хибридната война е подмолна и нечестна. Тя цели да деморализира населението на дадена страна и манипулира Общественото мнение.

Колко в важна историята

В курса по френски имаме един младеж изучаващ Европеистика. Вчера с него обсъждахме въпроса за историята. Той заяви, че историята е за хора, които нямат бъдеще. Че не се повтаря и едва ли не, няма какво да научим от нея. Това доста ме озадачи. За мен, съвременният човек няма как да си обясни възникналия Свят и общество, в което живее, ако не познава историята. Що касае нейното повторение, достатъчно е да си спомним, че през миналия век възникват две Световни войни, като повечето от участващите страни са същите.

Замислям се каква ли е политиката на съвременното обучение. Да създава хора, които не познават историята, респ. себе си? Които не могат да оценят причините и следствията, довели до създаването на съвремието. Подобни хора искат да започнат на чисто, на ново. От “нищото”. Това не е възможно. Както всеки процес, било то биологически, или химически, имаме съставки и реактиви, които влизат в действие и получаваме резултат. Добър, или лош.

Замислям се за началото на миналия век, в който хората са познавали не само историята, но са говорели и по няколко езика. Били са жители на Света, не чрез Интернет и браузване, но чрез познаване на естествените науки, изкуства и чужди култури. Съвременната нагласа е да се заличи ренесансовият човек, който при мъжът е символ на патриархат, носител на ценности и морал.

Ако прочетете “Светът от вчера” на Стефан Цвайг ще научите, че отклоненията в обществото и морала, са следствие от ужаса на Първата Световна война. Хората търсят одушник, смисъл и изход от кризата. Искат да оцелеят психически. Така е и след Втората Световна. Сега одушник търсим всички, минали през създадената “криза” на Пландемията и поддържаната от много страни, война.

Бъдещето ще се гради от хора, които познават историята. Защото само те ще могат да прозрат моделите, в нея. Ще видят ужасните моменти и грешките допуснати от предците, като се стараят да не ги повтарят.

Съзнателно разрушение или безхаберие

Боли те когато виждаш как сгради и съоръжения целенасочено са оставени да се рушат. Такъв е случаят със Софийската Техническа Гимназия. В тази сграда се помещава и център “Конфуций”. Покривът се е продънил. Всеки строител знае, че от покрива жизнено зависи състоянието на сградата. На тази се влошава от години. Междувременно МОЛ София търси нов облик. Отдава офиси под наем на баснословни цени. А Техническата Гимназия, която странно защо е закрита през 2010 год., има капацитет както за обучение, така и за отдаване на офиси/стаи под наем, на достъпни цени.

Кой ще поеме отговорност за административна сграда намираща се на възлово място в София? Не трябва ли да се срамуваме пред азиатските ни партньори, че ги принуждаваме да обитават сграда, която е потънала в мухъл и влага? Ще чакаме ли някой да пострада сериозно и тогава държавната машина да се задвижи?

Съдействайте ако можете:
https://stolica.bg/sofia/pokrivat-na-sofiiska-tehnicheska-gimnaziya-se-sruti-shte-stane-li-vtori-alabin-snimki

Образование

Мога да се почувствам член на Света, на някоя страна, познавайки нейния език и култура. Познавайки писателите, музикантите, творбите на хората на изкуството. Със сигурност моите познания ще бъдат оценени от представителите на дадена нация, а пък аз ще имам самочувствие. Без да се натрапвам, без дори да съм посещавал дадена страна. Ако го направя и имам предварителни познания за нея, още по-добре.

В съвремието трябва да се насърчава изучаването на история, на чужди култури и езици. Нещо, което в миналото е било съвсем нормално и в основата на образованието на аристокрацията и заможната, прогресивна буржоазия. Защото доброто, всеобхватно образование, езиците и познанията за другите култури, водят до връзка с другите хора и развиват умения за дипломация.

В момента качеството на образованието пада. За това са виновни главно учители, които не съзнават своята отговорна роля. Те са тези, които дават пример, носят светлина и пробуждат съзнанието на прохождащите, в някой предмет или наука. Да си учител е призвание. Както всяка друга професия. Превръщайки я в търговия, учениците и образованието страдат.