словесни проблясъци

Категория: Спорт

Аполитичен спорт

През миналия век представители на повечето нации посетиха Олимпийските игри в страна, управлявана от фашисти. През сегашния, същите тези представители отказват участието в игрите на спортисти, жители на страна воюваща срещу фашистки групировки.

Грижа за тялото

Когато тялото е здраво и чисто, то е храм Божи. Третият стълб на здравето е съзнателната грижа за нашето тяло. В Писанието е речено, че “Тялото ни е Храм и Духът Божи го обитава”. Според мен за да се случи това, тялото ни трябва да е здраво, чисто и подготвено.

Тялото ни е проводник. То ни свързва с материалния свят и е продължение на нашата духовна същност. Чрез тялото си ние можем да изживеем материалната реалност, но също така да проектираме нашите духовни и умствени способности в нея.

Когато тялото ни е здраво и силно, нашите мисли могат да се насочат спокойно към други теми, които ни вълнуват. Постоянната болка, хроничните заболявания или проблеми, са нещо, което би ни попречило да мислим и се проявяваме пълноценно.

Във времето е имало проявления на силни духове, с крехки или болни тела. Въпреки това, те са могли да живеят пълноценно и да оставят духовно и материално наследство. Нашето желание и стремеж би трябвало да бъдат насочени към запазване и усъвършенстване на тялото.

Тялото ни е превозно средство този живот, като нашите умствени и духовни постижения се отпечатват върху него. Влияят върху външния ни вид. Помагат ни да бъдем възприемани от другите и са белег за нашето развитие. Точно поради тази причина в миналото се е развивала наука като физиогномиката.

Упражненията са начин да помогнем на нашето тяло. Да го направим гъвкаво и устойчиво, на трудностите на живота. Гъвкавостта на тялото ще намери отражение в гъвкавост на нашето мислене. Стабилната стойка и изправения гръбнак ще помогнат да усвояваме правилно енергиите движещи се към Земята и обратно към Космоса.

Давайки почивка на нашето тяло, ние спомагаме цялата ни система да релаксира. Да мине в режим на готовност и да се подготви за нови задачи. Тялото е сложен, саморегулиращ се механизъм, на който можем да влияем съзнателно. Най-вече по отношение на неговото укрепване и лечение.

Тялото не обича крайности и насилие. То изисква да му отделяме внимание и го натоварваме постепенно. Едночасова тренировка дневно, разпределена сутрин, обед и вечер, би била добра основа за здраве и напредък. Важното е да се тренира редовно, но не и когато сме настинали или претоварени.

Тялото ни е Дар от Природата, от Бога. То е синтез от генетично и духовно наследство, на поколения хора, живели преди нас. Затова е важно да го почитаме и пазим. Да не позволяваме да бъде наранено и да не бъдат внасяни в него препарати и отрови, които могат да го увредят.

Нашето тяло е възможност да продължим духовния път на рода си. Да дарим Живот и да изпитаме пълноценно щастието от съществуването.

Смисълът

Трудно е да си представим, че под нашите крака се намират пластове история. За това говорят археолозите, но земята под нас потъва по-бавно, отколкото можем да възприемем. Ако отидете на Витоша в посока “Бай Кръстьо” ще видите пейки, монтирани преди десетилетия. Потънали на сантиметри в земята те създават представа, че предишното поколение сякаш са били джуджета.

За миналото говорят и каменни паметници. Отново на Витоша, в Княжево посока “Бялата вода” ще видите огромни статуи на хора в потури с автомати в ръцете. Те стоят като неми свидетели на една епоха. А всичко около тях се руши. Канавките, пътеките на Витоша, Природата. Околната среда е отражение на жителите в нея.

Ходил съм на доста места из България. Малко от тях съм видял облагородени. Ако е така носят усещане за меркантилност и експлоатация. Българинът търси келепира, а когато направи и най-малкото усилие или добро, изписва това с големи букви. В повечето случай на табели, описващи 90% дадени средства от ЕС и 10% събрани от местните.

Тази реалност се разпада. Подобно на есенните листа на изсъхналата асма. Харесва ми да виждам волеви хора. В парка няколко жени тичат. Бавно, спирайки, ходейки и продължавайки напред. В желанието си да укрепят здравето си, да увеличат силата си. Да се докоснат отново до младостта.

За България с шест и половина милиона жители, няма добри перспективи. Освен ако човек не е продал достойнството си и не е влязъл в някаква “схема”. Да бръкне в “кацата с меда”. Да си построи къща, купи кола за 40-50 хиляди. И да си трае, обграден с “правилните хора”.

Навън е студено и мрачно. Не, че не обичам нашата Природа. Не, че не харесвам някои черти у българина. Всичко това е обречено на разпадане. Сякаш всяка страна, в която е вилнял демонът на тоталитаризма, е обречена. Защото жителите не са поискали прошка.

Немският народ поиска прошка. Носи греховете си и плаща десетилетия. Казват “Немецът е виновен за две Световни войни”. Друг е въпросът дали не е бил въвлечен в тях и подтикнат да ги води. “Немецът е виновен за Холокоста”. “Немецът изобрети отровните газове и по-мощни оръжия”, ала даде възможност на други да ги използват…

Да, трудните теми в ежедневието излизат на повърхността, в такива мрачни, есенни дни. В които човек търси смисъл. Смисъл има в това, да дадеш живот, да си полезен на другите. Да облагородиш средата, в която живееш. За нас българите, смисълът се губи, защото живеем в измислена реалност.

Остава ни волята. Да тичаме в кръг, или излезем от него и поемем друга посока. Да тичаме към “обетованата земя”, дори да се изранят ходилата ни. Дори да останем без дъх, да следваме мечтите си и им дадем живот. Защото за това сме тук на Земята.

 

 

Десетте дистанции на двубоя

Има десет стъпки, или дистанции, при които може да се стигне до битка. Нашето желание трябва да бъде да спрем още на първата, но е добре да знаем за останалите.

Първата дистанция е възникването на агресия. Двама, или повече хора, имат причина да влязат в конфликт. Когато човекът има малък или никакъв контрол над емоциите си, то може да прояви агресия, насочена към другия. При всяко положение трябва да се стараем да не пресичаме тази линия. Това е първата дистанция – проява на агресия.

Тя може да е словесна, по телефон, през другия край на улицата, чрез Фейсбук и т.н. Добре е да се вгледаме и разберем какво става в нас и да не подклаждаме конфликта. Няколко успокоителни думи, искане на извинение или разясняване на обстоятелствата могат да ни спестят главоболия. Тук е и моментът да се обърнем към специализираните служби, да звъннем на полицията или потърсим помощ.

Втората дистанция е следствие от пресичането на първата. Тук една от двете враждуващи страни, или агресорът, търси начин да нарани своята жертва. Словесно, чрез предмети, оръжие или др. В такъв случай е добре да намерим прикритие, да имаме лично оръжие с което да сплашим противника, и отново да потърсим специализирана помощ.

В тази дистанция можем да понесем сериозни наранявания. Например да хвърлят по нас камък или бутилка. Дистанция от 10 метра е достатъчна за да може агресорът да ни замери и улучи. Да ни простреля с късо оръжие, лък, арбалет или прашка.

Третата дистанция е на дългите оръжия. Тук може да се използва кол, прът или някакъв тежък предмет, който може да бъде хвърлен на няколко метра, или с който да ни достигнат. Приемаме че тази дистанция е от 5-3 метра. Тук е добре да сме защитени зад стена, намерили прикритие или предмет, с който да защитим тялото си.

Дистанцията от 1.50 м., позволява на противник да ни ритне с крак. Кракът е силен и тежък, а точно попадналия в тялото ритник на трениран противник, може да нанесе сериозни поражения. Затова бъдете нащрек, не позволявайте противникът Ви да се приближава близо до Вас и ако го направи и тръгне да Ви рита най-добре пресечете атаката с контра (стоп) ритник, или побегнете. Когато човек рита човек не е стабилен. Ако пресечете ритника има шанс да изведете противника си от равновесие. Падне ли на земята можете да се отдалечите и повикате полиция.

Дистанция от 1м и по малка е къса и позволява удари с ръце. Ръцете на боксьорите са тренирани и силни. Те удрят бързо. Не позволявайте агресорът да достига такава дистанция, защото при нея боят със сигурност вече е започнал. Можете да се опитате да излезете от линията на ударите. Тук в помощ ще Ви дойдат бързи стъпки и отклоняване силата на противника.

Дистанция от 40-50 см е подходяща за използване на лакти и колена. Те са силна и закалена част от тялото. Ударите нанесени с тях могат да доведат до сериозни травми. Ползвайте ги само когато знаете какво правите. Старайте се да останете на крака и работете с лакти срещу лакти и бедра и крака срещу крака.

Близката дистанция дава възможност на противника за хват, душене и хвърляне. Подобни приоми се ползват в джудо, аекидо, борба, жиу-житсу и др. Борците се славят към силните и опасни противници. Старайте се да не Ви хващат, а при приложен хват да се освободите своевременно атакувайки ръката, която Ви държи, или слабо място на противника.

Най-близката дистанция дава възможност за използване на всички части на тялото. Удари с глава, натиск с брадичка и хапане. Всички те са забранени в официалните спортове, но на улицата може да възникне всякаква ситуация. Ако трябва да запазите живота си, или този на своите близки, имате право да използвате всяка част от тялото си.

* * *

Най близката дистанция е тази, където се пресичат характерите на двама души. В битката реално побеждава този, който има по-силна воля. Този, който е решен да не загуби. Но и този, който не се подава на емоции, може да издържи на болка и който може да погледне на възникналата ситуация отстрани. Тази е най-важната дистанция и тя е променлива не толкова в пространството между двамата противници, колкото в тяхното вътрешно израстване, разум и сила.

Спорт и уреди за отслабване

Виждам реклами на всякакви уреди и процедури, които уж замествали тренировките и спомагали да намалите тегло и оформите тялото си.

Нищо не може да замени положените от Вас усилия при една тренировка. Това е победа на Вашата воля и лично постижение. Тялото Ви също ще се чувства различно, по-силно и бодро.

Тренировките сред Природата дават възможност да сменим средата. Да бъдем на чист въздух и да имаме социален контакт. Съвкупността от всичко това не може да се компенсира от никой уред, или “естетична” процедура.

Връзки

Вчера видях познат, с който сме тренирали преди години. И двамата много се зарадвахме. Спомнихме си за миналото, поговорихме за настоящето. Родило му се е момиче, което носи неговите лешникови очи, от които лъчи доброта.
 
Замислих се за това, как спортът, тренировките, работата в група, сплотяват хората. Когато си имал доверие някому, когато сте си партнирали по време на тренировка, се образува един вид връзка, която е устойчива във времето.
 
След като му дадох визитка той ми звънна, за да си имаме координатите. Нищо че Фейсбук ни “свързва”, и се засичаме чат-пат. Подобен тип връзки ти дават усещането, че на някои хора си склонен винаги да помогнеш.

Планиране

За да постигнем резултати в която и да е сфера, ни е нужен план за работа, програма. Той ни организира на съзнателно и подсъзнателно ниво и ни дава фокус. План с 3-5 точки дневно е постижим, в зависимост от сложността и обема на задачите. От години работя с план и това дава резултати.

Ако говорим за спорт, то един добър план би бил да тренираме три пъти дневно, като разпределим вида на тренировките и ги съобразим с възможностите за изпълнение и времевите условия.

Сутрин можете да правите разтегателни упражнения и да ги съчетаете с Ци-Гун и дихателни практики. По този начин ще активират Вашата система, за бъдещия ден. На обед можете да работите на лежанка, на круша или чувал, като след това разпуснете крайниците с въртене на бухалки, или друг уред. Вечер е подходящо да правите силови упражнения, като набиране на лост, лицеви опори и др. Средно 20 мин. на цикъл упражнения са достатъчни, за да имате сумарно около час тренировка дневно.