Снимките не са бездушни отражения на
предметите а показват опитите на Твореца да
създе съвършенната реалност.

В съвършенната реалност
няма страдание.

Слушайки граченето на птиците
и в търсене на творческо решение
за кадър се замислих
колко ли пъти Бог
е прекроявал Сътворението –
създавал и анихилирал
отново и отново,
докато му хареса.

Стъкленото око през което
гледам реалността.

Снимките без човек в кадър
са със собствена душа.

Човекът придава смисъл
на кадъра.

Защото всичко което съществува
е материал за размисъл и опознаване
от формите на съзнание.

Животът е букварът
на Вселената!

колко помпозно звучи само 😉