словесни проблясъци

Категория: България (Страница 1 от 3)

Независимост

Казват, че този който ни обича ни остава Свободни. Независими, в нашите решения и дела. Бог ни е дал Свободна Воля, да изразяваме себе си. Да вършим дела и носим последствия за тях. Бог е съвършената Любов.

Този, който иска да ни направи зависими от материални или нематериални блага, не желае нашето добро. Дали става дума за пари, услуги, жизненоважни за нас ресурси. Той иска да ни манипулира и постави в зависимост. Този, който ни обича, ще ни покаже Пътя, начина, по който сами да достигнем до решения и ресурси, до знания, а ако не сме квалифицирани и нямаме умения, ще ни помогне, давайки ни право на избор.

Живеем във време, в което Човечеството е заплашено от отнемане неговата независимост. От всички нас зависи да пазим индивидуалната си Свобода и тази на Останалите. Защото Независимост означава независимо мислене, независима гледна точка и позиция, независим начин на Живот, според индивидуалните нужди на Душата.

Тоталитаризъм и насилие

Тоталитаризмът намира начини да узакони своите действия. С ужас научавам, че полицай е застрелял момче в гръб при гонитба. Каква точно е историята не знаем и може би никога няма да научим. Казват, че момчето е участвало в грабеж. Да попитам откога за грабеж се наказва със смърт, при това без съд и присъда?

Органите на реда са да спазват последния. Да дават пример. Само че това рядко е така. Често виждам полицаи, шофиращи с телефони в ръка, навлизащи срещу знаци със служебни коли, които не са в специален режим. Свидетел съм на пътни нарушения при които полицаите изобщо не реагират, защото примерно не са от КАТ или имат някаква друга работа.

Ние казваме не на полицейския произвол. На използването на сила при по-незначителни престъпления, но абсолютното безхаберие, когато по улиците се вършат нарушения. Да си полицаи е нещо много важно. Това е професия на реда, на честта. Служба в името на хората. Не бива да се забравя.

Ден на София

В “Деня на София” просто решихме да избягаме от нея. Вчера цяла нощ се гърмя, заря, която ще изпоплаши животните. Безсмислена заря. Че кога ли София ще стане Европейска столица на Културата? Когато тротоарите станат равни, когато къщите се подмажат, когато жителите започнат да уважават ближния си. Т.е. реално след няколко века.

За мен София е чуждо име. То е гръцко и бих искал градът ни да се нарича Мъдрост, премъдрост Божия, в която живеещите да осъзнават важността на това, което правят. На отношението с другия. Не просто да бръкнат в кацата с меда, т.е. поредния безсмислен европроект.

София е бедна измъчена и изтерзана столица на още по-бедна (душевно), източена и измъчена страна. Каквото и да ми говорят за Българите, че цивилизацията е тръгнала от нас, ще им река я виж на улиците, това ли Ви е цивилизацията? Псувни, ругатни, нула толеранс, паркиране на пешеходните пътеки. Ганьо няма граници, що касае наглост и простотия.

Някой ден, след столетия, ще се обърнем назад и ще разберем защо живеем така. Между силната и славянска Русия и алчния и мъдър Запад. Между ордите на башибозука и псалмите на гръцки. Тук сме на един път, кръстопът на религии, търговски и политически интереси апетити. А на българина, каквото подхвърлят. Като на куче.

Да, радвам се, като видя истински Българи. Държащи на думата си, знаещи какво е Мъдрост, добри и учтиви. Малко са, особено през тези дни. Защото Българинът го гази Османецът, газиха го през войните, сам гази себе си по време на тоталитарното управление след 1944 и иде време, да се освободи.

Катаклизми

Много се говори сега за катаклизми. Някой казва, че хората са виновни и Природата си отплаща. Да попитам кои хора?

На мнение съм, че пряката намеса в климатичните промени чрез Геоинженерството със сигурност води до катаклизми. Само че обикновения човек не е информиран за това. Нито е поискано неговото съгласие за провеждане на подобни експерименти.

Една драма засяга всички нас. Дали ще бъде разработката на биологични оръжия, несполучливи препарати, военни и социални експерименти, ние, Човечеството, сме свързани и страдат тези, които поемат последствията на свой гръб. А тузовете ходят да се снимат, след като бурята отмине.

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

Човещина и Съединение

Силите, които действат срещу Човечеството, разчитат да успеят да разединят хората. Дали ще бъде чрез заклеймяване на група, като маргинална. Дали чрез всяване на страх или омраза.

За да можем да минем през този труден за всички ни период и да останем хора, то трябва да сме осъзнати. Да се държим един за друг. Да познаваме и отсяваме Човешкото от иноземното.

Само и единствено обединени срещу общата заплаха, можем да влезнем в бъдещето. Бъдеще за нас и децата ни. Бъдеще в Еволюционен план, за цялата Планета.

Честит празник на всички, които обединявайки се си помагат и осъзнават, че са част от Цялото.

Бог да е с нас!

ГТП защо?

Преди време гледахме със съпругата ми френски филм. Действието се развиваше през 60-те или 70-те години. Във филма политик бе предложил Годишния “технически” преглед, защото негов познат имаше сервиз. И така ще бъде на хранилка през цялата година. Защо и кому е нужен ГТП за частни автомобили? И нима ГТП гарантира, че колата е в изправност? Изобщо!

Годишният “технически” преглед е отбиване на номера и възможност за определени структури да печелят пари. Много пари. Също като застрахователите от така наречената “Гражданска отговорност”. Замислете се на ГТП проверяват ли ходовата част на колата? Проверяват ли кормилната система? Проверяват ли други важни звена? Не. Проверяват се светлините, имаш ли спирачки и… така наречената Еврокатегория за газове. Разбирай тука ли са ти гърнетата, някои от филтрите, катализаторът.

Смешно. Смешно и страшно, защото дори автомобилът да мине ГТП, може малко след това да покаже дефект, който да доведе до произшествие. По нашите пътища, твърде вероятно. Така че схемата е милиони шофьори и редовно прибиране на парички. Задължително, ако караш. Ако не караш пък ще вземат да те вдигнат с паяк, защото има загрижени “жители”. Ще Ви кажа следното, отговорен шофьор се грижи за автомобила си, стига да разполага със средства. ГТП е мижи да те лъже, натиск и изнудване.

Стамболийски и село Славовица

В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…

Отнемане на колите от КАТ

Казват КАТ да отнема колите на собственици, шофирали под влияние на алкохол или наркотици. Лично съм против, защото шофьорът може да се качи на друго возило, или си купи ново. Също така е възможно водач да е ползвал кола на родители, близки или познати. Не може превозното средство да е “виновно” и да се отнема, за сметка отговорността на водача.

В Република България уж имаме закони, само че малцина ги спазват, особено по пътищата. Има десетки камери, само че на наглите водачи, или такива “с чадър”, изобщо не им пука. Отнемането на частна собственост, в случая кола, няма да промени нещата по никакъв начин. Друг въпрос е когато му вземеш на някой книжката, или отнемеш голям брой точки. След това като кара отново, го грози по-тежко наказание.

Има и още нещо. Десетки коли стоят до РПУ-та в София. Стоят и гният. Не е ясно каква е тяхната история. Нима подобна съдба очаква луксозните коли, които ще бъдат конфискувани? Или ще бъдат удобно разпродадени на “свои хора” и утре видим служители на реда в Мазератита и Майбах? Когато нещо се прави, се прави с мисъл и дългосрочна перспектива.

« По-стари публикации