словесни проблясъци

Категория: Литература (Страница 1 от 3)

Котел 2023 година

Котел е място, където Възраждането и революционният дух на България са кипели. Където е преписана История Славянобългарска. Където се ражда Раковски и създават комитети. Място скрито в сърцето на Балкана, до чиито друми водят пътища, над които бдят грабливи птици.

Пътят до Котел е лек, живописен, някак си тих. Той се отбива от петолъчката водеща към Шумен. Минава през Жеравна, която притежава повече съхранени стари сгради и прилича на град-музеи, отколкото Котел. Само че Котел, за разлика от близкото градче, има друг дух и заряд.

В центъра на града, на площада, се издига монумент, за който веднага ще познаем че е от времето на късния Социализъм. Груба, висока сграда, която в последствие установихме че е студена като хладилна камера. Ала на нея ще видим българския Лъв, витраж и установим, че това е един вид пантеон.

Пантеон, който започва странно с полицейски и военни униформи от целия свят. Който обаче ни въвежда в основата на живота на съвременния Европеец в края на 19-ти век. Място на просвета, на култура. Експозицията започва с обстановката на килийните и взаимни училища. Защото народ без култура е нищо.

Следват експозиции за делото на Д-р Петър Берон, също родом от Котел. Препис на Историята на Паисий. Дела на Сава Доброплодни, Софроний Врачански, Рибният буквар. Просветата е това, което е било нужно на революционерите и народа, да възстане и не бъде повече рая.

Самият Раковски се стреми да запази българското. Търси думи, създава речник. Пише по така наречения “Източен въпрос”. Търси нашето достойно място в Европа и Света и държи да отвоюваме свободата си. Трудно ще разберем човек, който ни зарича да не оставяме Бащиното огнище, при днешното търсене на по-добър живот. Ала това е заветът на предците ни.

Котел е малко градче, в чиято периферия, че и център, ще видим и неприятни гледки. Ечи лоша музика, карат се бързо коли от туристи, има струпани отпадъци. Трудно намираме място да спрем из тесните балкански улички. И все пак центърът е тих и празен. На него се продават малки слепени от шишарки и дъсчици къщички, местна изработка. Цените са съвсем разумни.

Разхождаш се и виждаш паметник на Петър Берон. Къщи, изрисувани с шевици. Голяма фреска на Раковски, чиито тъмни и изпълнени сякаш пламък очи, сякаш те хипнотизират. Котел те привлича, кара те да се замислиш за корените си, да не напускаш тази измъчена, изтерзана и окрадена страна, да останеш Българин. Може ли?

Не с меч и униформи трябва да започват изложбите, а с калем и четмо. Българинът може да достигне европейски висоти само чрез просвета. Сила е нужна, само и единствено да запази семейството си, дома си, но не и да властва над другите. Българин, това е първом да бъдеш Човек.

Нация и Фашизъм

Не можем да свързваме Фашизма с определена нация или държава. Фашизмът е форма на управление. В миналото и настоящето можем да го разпознаем.

Фашизъм е, когато не можеш да изразиш свободно своето мнение, без страх от последствията.

Фашизъм е, когато обществото бива разделяно и една част от него е нарочена за виновна за неговите проблеми.

Фашизъм е, когато книги биват забранени и изгаряни.

Питам се, разпознахме ли Фашизма през последните няколко години?

Има хора, представители на страни, които са били управлявани от диктатори, от фашистки режим. Сред тях хуманисти и писатели, като Алберто Моравия, Ерих Кестнер, Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг и Толстой. Чиито книги са били забранявани и горени от фашистите. Които са били принудени да живеят в изгнание и някои от тях дори са посегнали на живота си, само и само да не живеят под ботуша на фашиста, под диктатура.

В съвремието ни мнозина евреи осъждат политиката на правителството на Израел спрямо палестинците. Политика на геноцид, окупация и маргинализация. В този ред на мисли когато осъждаме политиката на това правителство, ние не осъждаме евреите. Както по време на Световните войни или кампаниите на Наполеон. Не можем да осъдим хората, принадлежащи към една нация, за вероломството на правителството. За прищявките на някой лидер.

В България е същото. Попитайте колко хора са съгласни с политиката на правителството по който и да е въпрос. Видяхме, как държавниците действаха по време на “Пландемията”. Как разделиха обществото. Как дадена група бе маргинализирана. Същото е и с въпроса за местене на паметника на Съветската Армия, по въпроса за конфликта между Русия и Украйна, а в момента и в Близкия Изток.

Ние сме свидетели на обезличаване на Човешкото и това е фактор за Фашизъм. Защото когато една система, едно правителство върви срещу Живота, използва технологии за създаване на оръжия, малтретира обществото и използва полиция и сила за да запази властта си, то става дума за диктатура, за Фашизъм.

Можем ли да бъдем тихи, спокойни наблюдатели на този процес? На процес, над който Бог и Ангелите ронят сълзи? Същото е, когато водеха евреите към Лагерите на Смъртта. Само че когато гори чергата на съседа, когато има безправие, то ще стигне и до нас. Изходът? Изходът е всяка форма на диктатура, на явен и прикрит Фашизъм да бъде изкоренена. Защото само по този начин Човечеството ще пребъде. А нечовешкото, ненормалното, то винаги е съществувало като фон, на който да изпъкне Човечността.

Хвалба

Бих искал да се похваля. В това вълче, чуждо на човечността време, човек да не смее да се похвали. Че си е купил нова (стара за чужденците) кола, че се е оженил, че строи къща, че чака дете. Не, аз ще се похваля с нещо мъничко, но от сърце. Нещо, което кътам близо до себе си и расте с помощта на жена ми. То е моята любов към Френския, към чуждите езици, удостоена с атестация за завършване на нивото с най-висок резултат в групата.

Ден на Просветителите

На Френски глаголът обещавам (prоmettre), е близък с името на митичния Просветител на Човечеството, Прометей. За това че е дарил Огъня, Знанието, че е проявил Жалост към Човечеството, той бива наказан.

Всеки един истински просветител е Хуманист. Е на първо време Човек, който бихме познали по неговата Благост. По желанието му да помага. По това че е Път, по който можем да вървим към себе си, да открием Бога.

Пожелавам да имаме истински Просветители, които носят Знание и Сила. Които не са вълци в овчи кожи и чиито дела са равни на Градеж. Защото Земята има нужда от тях, от нас, в това трудно за всички ни време.

Влияние и Култура

Някой казва, че има Руско влияние над определени слоеве в Обществото. Ако влиянието е на автори като Толстой, Чехов, Горки, на музиканти като Прокофиев и Шустакович, на мислители и хуманисти, то то е за добро.

За мен номен-клатурата, т.е тази която си клати краката и експлоатира хората, не се вълнува, камо ли докосва и вдъхновява, от творби на будители на Човечеството. Независимо от произхода, езика или епохата.

Днес ще ругаем едно, утре ще “прегърнем” и лобираме за друго. Извечните неща, обаче, са свързани с теми, които вълнуват Душата на Човека. Те са над временните желания за власт, пари и надмощие.

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

Пътят…

В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.

Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.

Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Що е История?

Историята, това не е Netflix. Това не е екранизацията на дадена книга, или Живот. Историята е вникване в дадена епоха, с всичките ѝ научни, социални и културални аспекти. Историята е сближаване с Духа на Времето. Среща с отделния Човек, който ще Ви разкаже нещо лично, което може би ще бъде различно от популярната хроника.

Труд и Човек

Животът минава бавно, когато не си ангажиран. Когато нямаш работа, въпреки че си кадърен и ти се работи. Просто има такива моменти. И се чудиш как да си запълниш времето. Ще Ви издам една тайна, това време е наистина ценно. Всяка секунда от нашия Живот е безценна.

Стига да не сте закъсали за средства, то можете да отделите внимание на себе си. Да потренирате. Да свършите отдавна планирана домашна работа. Да стегнете автомобила. Да планирате пътуване с близки. Да посетите по-възрастни родители и приятели. Да… Има толкова много „Да“, когато разполагате с време. Ценете го. Съществата до Вас, които Ви обичат, също.

На прага на поредната индустриална революция можем смело да заявим, че Трудът, работата, действието, градежът, са от изключително значение за Човека. За всяко живо същество. Защото така еволюираме и се чувстваме полезни. Не бива никому да се отнема правото на Труд. Правото на работа, правото да се развива и изразява своя потенциал. Това вдъхновява всички ни.

« По-стари публикации