словесни проблясъци

Категория: Литература (Страница 1 от 2)

Ден на Просветителите

На Френски глаголът обещавам (prоmettre), е близък с името на митичния Просветител на Човечеството, Прометей. За това че е дарил Огъня, Знанието, че е проявил Жалост към Човечеството, той бива наказан.

Всеки един истински просветител е Хуманист. Е на първо време Човек, който бихме познали по неговата Благост. По желанието му да помага. По това че е Път, по който можем да вървим към себе си, да открием Бога.

Пожелавам да имаме истински Просветители, които носят Знание и Сила. Които не са вълци в овчи кожи и чиито дела са равни на Градеж. Защото Земята има нужда от тях, от нас, в това трудно за всички ни време.

Влияние и Култура

Някой казва, че има Руско влияние над определени слоеве в Обществото. Ако влиянието е на автори като Толстой, Чехов, Горки, на музиканти като Прокофиев и Шустакович, на мислители и хуманисти, то то е за добро.

За мен номен-клатурата, т.е тази която си клати краката и експлоатира хората, не се вълнува, камо ли докосва и вдъхновява, от творби на будители на Човечеството. Независимо от произхода, езика или епохата.

Днес ще ругаем едно, утре ще “прегърнем” и лобираме за друго. Извечните неща, обаче, са свързани с теми, които вълнуват Душата на Човека. Те са над временните желания за власт, пари и надмощие.

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

Пътят…

В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.

Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.

Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Що е История?

Историята, това не е Netflix. Това не е екранизацията на дадена книга, или Живот. Историята е вникване в дадена епоха, с всичките ѝ научни, социални и културални аспекти. Историята е сближаване с Духа на Времето. Среща с отделния Човек, който ще Ви разкаже нещо лично, което може би ще бъде различно от популярната хроника.

Труд и Човек

Животът минава бавно, когато не си ангажиран. Когато нямаш работа, въпреки че си кадърен и ти се работи. Просто има такива моменти. И се чудиш как да си запълниш времето. Ще Ви издам една тайна, това време е наистина ценно. Всяка секунда от нашия Живот е безценна.

Стига да не сте закъсали за средства, то можете да отделите внимание на себе си. Да потренирате. Да свършите отдавна планирана домашна работа. Да стегнете автомобила. Да планирате пътуване с близки. Да посетите по-възрастни родители и приятели. Да… Има толкова много „Да“, когато разполагате с време. Ценете го. Съществата до Вас, които Ви обичат, също.

На прага на поредната индустриална революция можем смело да заявим, че Трудът, работата, действието, градежът, са от изключително значение за Човека. За всяко живо същество. Защото така еволюираме и се чувстваме полезни. Не бива никому да се отнема правото на Труд. Правото на работа, правото да се развива и изразява своя потенциал. Това вдъхновява всички ни.

Да обърнем взор към Земята

В метрото виждам странна реклама “Заедно към Марс”, или нещо подобно и снимка на деца. Казвам си, що за пропаганда. Спомням си за книгата на Рей Бредбъри “Марсиански Хроники”, както и за филма по разказ на Филип Дик, “Зов за завръщане”. Човек се влияе и формира от средата в която живее.

Та ако някой отиде на Марс, постепенно ще се превърне в Марсианец, а на Луната може би в Лунатик =) Шегата настрана, но ние живеем в уникални условия, които са ни формирали Биологически, Психически и Енергийно. Учителят Петър Дънов казва, че милиони Души чакат да се въплътят на Земята, за да свършат работа.

А тук има работа. Срещу тъмните сили, които желаят Земята само за себе си. Това късче Рай, което пътува из Космоса. Уникален хабитат за милиони същества, за Слънчевата Система, а вероятно и за нашата Галактика. Та стойте си на Земята, насочете взора си към нея, защото Тя има нужда от нас.

Книгата

Да започнеш да четеш хубава книга, е като да тръгнеш на голямо пътешествие, насочено навътре към Теб. Като среща с широко скроен човек, който познава психологията на хората. С художник или музикант, който рисува и създава мелодии чрез Словото.

Среща в с.Стойките

Село Стойките е сгушено в сърцето на Родопите. Намира се между курорта Пампорово и Широка Лъка. Любопитно е че, там се намира единственият по рода си Музей на Гайдата. Читалището на селото Пробуда-1903, се намира в близост до почивната станция на Библиотекарския Университет – Унибит. Срещу него ще видите каменна скулптура на Апостол Кисьов. Той успява да дирижира 100 Каба Гайди, чрез собствен метод.

Попитаха ме какво мисля за Стойките. За да усетиш едно място ти е нужно време. За мен бе проява на Човещина и доверие от страна на домакините, в частност Г-жа Мария Пичурова, член на екипа на читалището, да ни приеме със съпругата ми в дома си. При това да ни предостави цял етаж и градина на разположение. А Доверието предразполага към отговорност.

Да се събудиш сутрин и Слънцето да огрява стаята ти, небето да е синьо, колата да е паркирана пред портата и градинката да дъха на аромати, е вдъхновение. Благодаря, че успях да го преживея. От Стойките може да се тръгне пеш към кулата “Снежанка” като по мой изчисления човек може да я достигне за час, час и половина ходене. От селото тръгва и пътека към Хижа Смолянски езера, отбелязана на два часа път.

И все пак какво има в с. Стойките? Какви са хората. В центъра, на мегдана, ще намерите дюкянче, от което пазаруват местните. До него се кипри гостилница, с малко плаващо работно време. Да кажем че работи сутрин от 8.00 и вечер от 20.00. Готвят вкусно, като всичко е обилно поръсено с Гьозум.

На премиерата дойдоха двадесетина души. Възрастни, по-млади. Майки с деца и едно бебе. Всички бяха затаили дъх, да чуят мен. Да чуят един млад, прохождащ писател от София. А аз много се вълнувах. Още от предишната вечер и натоварен от пътя, обсъждах със съпругата си възможните въпроси.

А всъщност хората бяха дошли да чуят мен. Както споделиха, има сами жители и за тях мероприятията внасят разнообразие в живота им. И така реших да им споделя част от моя. Да им разкажа за загубата си през този месец, за нуждата от писане като вентилиране, призвание и мисия. И те ме слушаха. Изслушаха и два от моите разкази, които им прочетох, а именно “Анабел и Снегът” и “Хлябь”. Първият и последният разказ, от сборника.

За мен това бе напълно Човешка среща. Имах възможност да се покажа като човек, който се вълнува. Като автор, който е даруван със Словото и който желае да го сподели с Другите. Виждах човешки погледи, които се спираха върху мен и търсеха моя. И точно там е срещата между Автор и Читател.

Искам искрено да благодаря на Мария Кисьова, че откликна на предложението ми да представим сборника “По пътя към…” в читалище Пробуда-1903., в Стойките. На Ружа Чуртова, че ме водеше по време на представянето ми. На моята съпруга Ради, че бе до мен и ме подкрепяше в това нелеко начинание. На Родопите и хората от селото, както и на дивната ни Природа, която ни прие и лекува Душата ми. До срещи приятели!

« По-стари публикации