словесни проблясъци

Категория: История (Страница 1 от 8)

Технологии и Хора

Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.

Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.

Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.

В навечерието на 9-ти Май…

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Фалковец, Белоградчик 2024

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

Камбани и кончина…

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Интервю с Д-р Валерия Петкова

За мен като българин бе гордост да гледам психотерапевтката Валерия Петкова, която от години практикува и работи с пациенти в Германия, по независимата медия apolut.net

Г-жа Петкова засяга важни теми, които са болезнени за всички ни и засягат съвременното ни общество. След времето на “Пандемията” доста от се чувстват излъгани, дискриминирани, дори насилени, от действията на правителствата в Европа и по Света. Нивото на доверие към властимащите, към лансирани от медийте лекари и представители на науката драстично спадна и това е разбираемо.

От друга страна правителствата, политиката и корпорациите работят с екипи, които под формата на “Връзки с обществеността”, търсят начини да убедят хората че имат право. Всъщност подобни убеждения, когато не почиват на факти или лобират за дадена страна, могат да се нарекат целенасочена пропаганда.

Пропагандата е насочена срещу тялото на обществото. Тази маса, която го изгражда, която бива ядосана при неправда, която насочва своята енергия в безцелни понякога протести. Левитан е тялото на обществото. Неговата глава могат да бъдат суверени, тирани, дори лишени от емпатия психопати.

Емпатията е важна за д-р Петкова тема. 1-2 % от обществото са лишени от нея и спадат към патологиите. Липсата на емпатия може да превърне хората в зверове. Когато дадено общество е целенасочено разделяно и чувства страх, неговото ниво на емпатия спада.

Ние се движим водени от нашата лимбична нервна система между страх и сигурност. Когато се чувстваме сигурни сме склонни да градим. Да творим, да създаваме. Това ни прави творци на нашия живот. Дава ни смелост да търсим нашето и обществено права. При страха нещата стоят другояче.

Използването на централния лоб на главния мозък означава задълбочено изследване на фактите. Абстрактно и философско мислене. Само че в съвремието, в което информацията е предавана от “експерти”, зад което пък има проверяващи не рядко финансирани от някое лоби, било то на оръжейната или фармацевтичната промишленост, ние сме склонни да реагираме по-скоро инстинктивно.

Целта на съвременните манипулатори е да ни накарат да реагираме инстинктивно. Плашени от полиция, ние не излизаме да протестираме. Плашени от военни конфликти, или за нашето здраве сме склонни да дарим финанси на различни, не винаги добронамерени структури. Всичко това прилича на изнудване.

Д-р Валерия Петкова преживява трудно последните няколко години. Тя сравнява живота си в България, където сред властта цари корупция и се страхува, че подобен модел застрашава западните демократични страни. Точно поради тази причина не остава безучастна и надига глас, разпознавайки манипулативните модели.

И все пак борещия се човек живее у мнозина. Той не е робът, който може да бъде лесно пречупен. Той е Прометей, който се бори за Истината, за правото, за своето и на другите съществуване. Важно е да познаваме механизмите, за да ги разпознаваме и се предпазим. Да предпазим себе си и останалите от омаловажаване ролята на Човека, в съвременния ни Свят.

Препратка към интервюто: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova-2/

Цитирани в разговора книги:
Leviathan, or, The matter, forme, & power of a common-wealth ecclesiasticall and civill Thomas Hobbes.
Kognitive Kriegsführung, Jonas Tögel
Das indoktrinierte Gehirn, Michael Nehls

Първа част на интервюто и препратка към професионален профил на Валерия Петкова:
Първа част: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova/
За Д-р Валерия Петкова: https://www.therapie.de/profil/petkova/

 

 

Достъп до миналото

Пещерата М. е цел за мнозина българи, че и чужденци. Решихме да отидем там с жена ми, за да видим пещерните рисунки. Самата М. е най-старата обитаема пещера в България, а мисля и на Балканския полуостров. Какво бе разочарованието и учудването, когато ни казаха че в залата с рисунките е забранен достъпа за посетители. Така били казали от ЮНЕСКО и нашите се съгласили. Уж влажността се променяла, посетителите с дъха си, потта си (а може би с мислите си), увреждали рисунките.

Виждал съм пещерните рисунки на живо преди повече от десет години. Това много ме развълнува, накара да помисля. Да усетя линията, силата на щриха, да се докосна до нашите праотци или далечни роднини. Противно на поставената маймуновидна фигура на решетката на пещерата, на рисунките ще видим стройно изправени хора. Мъже, жени, жреци, Слънцето и символи.

Запитах се, не могат ли хора да посещават отсека на по-малки групи. Какво пречи да се постави стъклена или друга преграда пред рисунките, а не да ни ги показват на нагънат винил. Парадоксално е, че учените, които се занимават с рисунките и до днес, не могат да ги датират. Един казва 5000 друг 12 000 а трети 30 и повече милиона години. Наука ли е това?

Изкуство се създава за да бъде оценено от наблюдателя. То носи послание, за епохата, за Бъдещето, за Човека. Щяха ли Микеланджело, Рафаел, Леонардо, Ванг Гог да рисуват, да творят, ако техните творби не биха могли да се наблюдават непосредствено от зрителя. Скулптурите да се докоснат, или поне видят отблизо. Да видиш дело на Роден, на Мирон.

В съвремието се затварят все повече и повече врати, водещи към миналото на Човечеството. Опитват се да изкарат нашите праотци маймуни, или маймуноподобни индивиди с начатък на съзнание. Само че когато последното се пробужда те сътворяват шедьоври, като тези от пещерата Ласко, за които Пикасо казва, че съвременниците има какво да учат.

Египет, Южна Америка, Вавилон. Да не говорим за средновековните произведения, като катедралите. Дори със съвременна техника и средства не могат да бъдат пресъздадени величествени творения в областта на архитектурата, занаятите и изкуствата. Къде е истинската История?

Тя остава между редиците. Казваме за 100-тина години имаме “прогрес”, пардон регрес, в това да създаваме газови камери, атомни оръжия и други, за масово унищожение. Това праотците ни не са си го и помисляли. Защото моралът на Човека се е базирал на писанията на Пророците и повеленията на предците. Всеки от нас има мерило за Правда.

Властимащите целят да разрушат това мерило. Да изопачат историята. Да забранят достъпа до места, на които Човек може да усети присъствието на миналото. Да, има вандали и лабилни привърженици на псевдо-активисти, които заливат произведения с лютеница, за да “спрат” богатите да си карат 3 тонните коли. Какво лековерие?! Ние всички създаваме отпечатък, завет за Бъдещето, ала трябва да познаваме истинското си минало.

 

Реклама във Фейсбук

Показва ми се реклама във ФБ, спонсорирана от Министерство на Енергетиката. Да разчитаме диаграмите за “енергийна ефективност” на уредите и колко по-малко ток консумирали по-модерните такива.

Да попитам, колко ток, вода и други ресурси са били необходими за създаване на новите уреди? Колко от тях ще изкарат години, като тези които ползваме, или са ползвали нашите родители? Всяка една замяна и изхвърляне на уред означава неговото попадане сред Природата.

Дали зад вербуването и натиска упражнен спрямо гражданите, особено по отношение на закупуването и карането на коли, с поредния “еко стандарт”, не стои частично или пълно лобиране, за капиталистически интереси? Най-доброто решение, според мен, е изправни уредите да се ползват повторно. А най-ужасното, в случая, е че се плаща ФБ реклама с народни пари…

Лекари и учени през 21-ви век

През 21-ви век лекарите и учените заеха странни позиции. Учени ни убеждават, че Човекът, венецът на Творението според Теолозите, е виновен за екологични катастрофи и климатични промени. Всъщност малцина от тях споменават за повишената слънчева активност.

По никакъв начин не се говори за духовния аспект на Човека. За неговото Божествено начало. За нуждите на Душата, които се задоволяват частично материално. Натяква ни се че сме “виновни”. Биваме принуждавани да закупуваме скъпи и неекологични електромобили, както и да се инсталират устройства за трансформация на енергия с кратък срок на употреба, които ще доведат до още по-голямо замърсяване на околната среда.

През миналият век учени се опитваха да овладеят атомната енергия. Да прецизират лазерния лъч. Да пътуват в Космоса. Всичко това имаше за основа, в голямата си част, желанието на Човека да открива. Науката да бъде полезна за прогрес и благополучие. Да облекчи начина на живот.

Науката на 21-ви век е псевдонаука. Тя се води най-вече от икономически интереси, като рядко разглежда въпроси в дълбочина. Например изключването на АЕЦ, използването само на ветрогенератори или слънчеви панели, което крие опасности за енергиен недостиг.

Може ли науката да се продава? Морално ли е науката да лобира за дадени политически или идеологически цели? Дали винаги не е било така? Науката може да бъде използвана за мирни, но и за военни цели. Нима не хора на науката и техниката не създадоха дронове, способни да убиват, без човек да застане очи в очи със своята жертва?

Наука, която не работи в полза на Живота, на Човечеството, е обречена наука. Наука, която крие от хората начини за евтин и устойчив добив на енергия, за пътуване, за отопление, за култивиране на растения, е лъже-наука. Те предлага временни решения, които ще бъдат заменени.

Какво биха казали учени от ранга на Нютон, на Леонардо да Винчи, на Тесла, на Бор, на Хумболт, при вида на съвременната наука? Наука, медицина ли е, да се разработват биологични оръжия и рискови имунизационни препарати? Какво би казал Луи Пастьор, който е пробвал серуми върху себе си, а сегашни “медикаменти” са със спорни качества и научаваме за трайни увреждания и смърт, след тяхно прилагане?

Медицината е свещена наука. Науката трябва да работи за благото на всеки отделен човек. За благото на човешката Душа. За това даден човек се е родил с дарби за учен, за лекар. Да помага. Не прави ли това, той осъжда себе си и другите. Крие ли истината, изопачава ли я, използва ли знанията си против Живота, неговото дело е обречено.

Защото всяко знание ни е дадено от Разумната Вселена, от Бога. То е трупано и развивано в продължение на хиляди, милиони години, и единствено градивната му употреба го е съхранила през вековете.

Котел 2023 година

Котел е място, където Възраждането и революционният дух на България са кипели. Където е преписана История Славянобългарска. Където се ражда Раковски и създават комитети. Място скрито в сърцето на Балкана, до чиито друми водят пътища, над които бдят грабливи птици.

Пътят до Котел е лек, живописен, някак си тих. Той се отбива от петолъчката водеща към Шумен. Минава през Жеравна, която притежава повече съхранени стари сгради и прилича на град-музеи, отколкото Котел. Само че Котел, за разлика от близкото градче, има друг дух и заряд.

В центъра на града, на площада, се издига монумент, за който веднага ще познаем че е от времето на късния Социализъм. Груба, висока сграда, която в последствие установихме че е студена като хладилна камера. Ала на нея ще видим българския Лъв, витраж и установим, че това е един вид пантеон.

Пантеон, който започва странно с полицейски и военни униформи от целия свят. Който обаче ни въвежда в основата на живота на съвременния Европеец в края на 19-ти век. Място на просвета, на култура. Експозицията започва с обстановката на килийните и взаимни училища. Защото народ без култура е нищо.

Следват експозиции за делото на Д-р Петър Берон, също родом от Котел. Препис на Историята на Паисий. Дела на Сава Доброплодни, Софроний Врачански, Рибният буквар. Просветата е това, което е било нужно на революционерите и народа, да възстане и не бъде повече рая.

Самият Раковски се стреми да запази българското. Търси думи, създава речник. Пише по така наречения “Източен въпрос”. Търси нашето достойно място в Европа и Света и държи да отвоюваме свободата си. Трудно ще разберем човек, който ни зарича да не оставяме Бащиното огнище, при днешното търсене на по-добър живот. Ала това е заветът на предците ни.

Котел е малко градче, в чиято периферия, че и център, ще видим и неприятни гледки. Ечи лоша музика, карат се бързо коли от туристи, има струпани отпадъци. Трудно намираме място да спрем из тесните балкански улички. И все пак центърът е тих и празен. На него се продават малки слепени от шишарки и дъсчици къщички, местна изработка. Цените са съвсем разумни.

Разхождаш се и виждаш паметник на Петър Берон. Къщи, изрисувани с шевици. Голяма фреска на Раковски, чиито тъмни и изпълнени сякаш пламък очи, сякаш те хипнотизират. Котел те привлича, кара те да се замислиш за корените си, да не напускаш тази измъчена, изтерзана и окрадена страна, да останеш Българин. Може ли?

Не с меч и униформи трябва да започват изложбите, а с калем и четмо. Българинът може да достигне европейски висоти само чрез просвета. Сила е нужна, само и единствено да запази семейството си, дома си, но не и да властва над другите. Българин, това е първом да бъдеш Човек.

2023-та

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

« По-стари публикации