словесни проблясъци

Категория: История (Страница 1 от 9)

Колониализъм и Емиграция

Нито един човек не би напуснал родината си за да се установи постоянно на друго място, не би имигрирал, освен ако условията в неговата страна не станат непоносими. Ако нейната политика е насочена насочена към репресии на населението, към милитаризация против волята на хората, към водене на война с друга страна или страни, тогава е нормално човек да напусне.

Да напусне, за да потърси по-добри социални и трудови условия на Живот. И би го направил с право. Защото никой не иска да живее в безправова държава, там, където законите не се спазват, където достойнството му бива потъпквано и където узурпиралите властта не работят в името на Народа. Т.е. всеки търси Обетованата земя, а такава я правят нейните жители.

Емиграцията, понякога, в фактор за спасение. Да си спомним как са бягали евреите и други малцинства, от нацистите. Но същото са преживели всички, които са се оказали политически противници, неудобни за властта хора, мислители, желаещи да пътуват извън поставените изкуствено ограничения в тоталитарни страни, хора на изкуството. Хора, които търсят Свобода.

Ако говорим за колониализъм, то това се наблюдава най-вече от страна на по-развити технически и най-вече откъм оръжие цивилизации, като главен интерес представляват подземни богатства и ресурси на окупираната и колонизирана територия. Местното население не играе никаква роля и в повечето случаи колонизаторите го унищожават целенасочено.

Примери за това ще намерим в Историята, като завладяването на Южна и Северна Америка от европейските преселници, колонизацията и експлоатацията на хора и ресурси в Африка. Движението на етноси и населването на определени региони в близкия изток. Колониализмът е целенасочено заселване с цел заграбване на територии.

В днешни дни сме свидетели на два феномена. От една страна процъфтяващи в миналото страни от Африка и Близкия Изток, като Ирак, Сирия и Либия, с милионно население, бяха подложени на агресивни военни действия и санкции, което доведе до техния разпад и до масова миграция. Арабите, идещи от тези страни в Европа, не търсят просто работа. Те бягат от геноцид и граждански войни.

От друга страна апетитни за живеене места биват колонизирани от определени етноси или народности, като преди това там е било проведено етническо прочистване, имало е гражданска война или тамошното правителство е доведено до срив и невъзможност да се справи със ситуацията. Така че имаме две страни на монетата – емиграция и колониализъм, като причините за тях бяха засегнати по-горе.

Истината е че хората могат да съжителстват заедно, независимо от своя етнос или вероизповедание. За това е необходимо разбирателство и толеранс, които са възможни само в мирни условия, Процъфтяващите страни имат силно управление, ценят трудовите и умствени ресурси на емигрантите и се стараят всячески да избегнат военни действия.

Военна икономика

Австрийският телевизионен канал Servus.tv известен с поредицата “Корона, в търсене на истината”, прави кратък репортаж относно желанието на някои водещи политици в Европа да възродят военната икономика. Историк, политик и психиатър правят анализ на това, което се случва.

Военната икономика е позната от времето на нацистка Германия. Целите са всички предприятия, от най-малкото до най-голямото, да бъдат ангажирани в процеса за производство на оръжия, които в крайна сметка биха били използвани, ще трябва да бъдат заменени и произведени муниции за тях.

Според историка обществото бива целенасочено подготвяно за бъдеща война, за да може да приеме идеята за нея и да я подкрепи. За психиатъра сред хората бива насяван страх, като се появяват теми “табу”. Една от тях е липсата на възможност за Мир, или мирно решение на даден конфликт.

Европа се намира в тежко положение след създадената Корона криза. Тя не може да се излекува от икономическите щети, ръста при цените на стоките, демографския срив и повишена смъртност, които най-вероятно са последствия от така наречената “Пандемия” и съпътстващите я мерки и препарати. Въоръжаването не е решение, като то би отслабило още повече нейната икономика и натоварило жителите на съюза.

Самият съюз е създаден с икономическа, но не и с военна насоченост. Има военни съюзи, на които България е член. В миналото, когато обединени европейски сили са поемали по пътя на военния конфликт, най-вече поради икономически интереси, това е довеждало до отечествени и Световни Войни. Нека помним миналото, долавяме пропагандата и не ѝ се подаваме.

Прометей

Едва ли в нашите митове има фигура, която да е била по-силно свързана със съдбата на Човечеството, от тази на Прометей. Титан, безсмъртен, чиито родители са победени от Зевс и неговите съюзници в битката срещу Кронос, той става покровител на хората. На тези създания, творение на ръцете на Уран(ус), първичното градящо божество.

Прометей донася на хората огъня, защото ги съжалява. Той се застъпва за тях пред боговете на Олимп. Предизвиква гнева им, защото осветява пътя на Човечеството с пламъка на познанието, за което и бива наказан. Прикован на скала всеки ден той бива мъчен от птица, като денем черният му дроб бива яден от нея, а нощем зараства.

Можем да сравним Прометей с Христос. С всяка една развита Душа, която се е застъпвала за хората. Която е искала да им донесе знание, мъдрост. Да облекчи живота им. Прометей е символ на саможертва. Той е първият пример за такава, от страна на безсмъртните. На боговете, или същества, които са се намесили в нашата Еволюция.

Чета, че създателят на атомната бомба, Опенхаймер, бива сравняван с Прометей. Това сравнение е обидно. Прометей е дарил огъня, с цел хората да се ползват от него с добро. Той е дарил Светлина в съзнанието им. Целите на Опенхаймер и на военните, са унищожение и смърт. Само че в съвремието ни, а може би и в миналото, престъпниците получават ненужна слава.

Някой може да възрази и каже, че пускането на атомни бомби над Япония е довело до края на войната. За мен това не е така. Дистанционното избиване на стотици хиляди, рушенето на сгради, унищожението на Природата чрез радиация и то за десетилетия, или повече години, е от една страна жесток, неморален начин за водене на война, а от друга екологично престъпление.

Ако ние притежаваме светлината, дадена ни от Прометей, ако ние спазваме посланията, дадени ни от Христос, ако ние живеем чист и благ живот, според наставленията на всички просветлени Буди, които са живели на тази Земя, то ние нямаше да воюваме един срещу друг. Нямаше да се избиваме. Нямаше да имаме териториални претенции и расови предразсъдъци.

Христос счупва оковите на Ада. Той превъзмогва смъртта. Прометей остава безсмъртен със своя светъл подвиг. Всеки силен Дух, пратен от Бога да помогне, готов на саможертва, е допринесъл за повдигане на нашата Планета. Той остава в нейната енергийна същност. Остава, като Аватар за другите. Помага за общото ни повдигане и служи за пример на Човечеството.

Прометей е прикован, но оковите скоро ще паднат. Христос е забравен и Словото му не се тачи, само че той е живият Бог, Човеколюбецът, който крачи сред нас. Всеки, чието сърце е отворено и добро, живее по Христа. Чиито ум е светъл и изпълнен с разбиране, ходи с Духа на Прометей. Ние няма нужда да се плашим от волята на силните на деня. Истинските хора, истинският Бог, тези, които желаят доброто на Човечеството на всички живи същества, на Земята и Природа, носят качествата на Прометей и Христос.

Технологии и Хора

Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.

Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.

Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.

В навечерието на 9-ти Май…

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Фалковец, Белоградчик 2024

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

Камбани и кончина…

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Интервю с Д-р Валерия Петкова

За мен като българин бе гордост да гледам психотерапевтката Валерия Петкова, която от години практикува и работи с пациенти в Германия, по независимата медия apolut.net

Г-жа Петкова засяга важни теми, които са болезнени за всички ни и засягат съвременното ни общество. След времето на “Пандемията” доста от се чувстват излъгани, дискриминирани, дори насилени, от действията на правителствата в Европа и по Света. Нивото на доверие към властимащите, към лансирани от медийте лекари и представители на науката драстично спадна и това е разбираемо.

От друга страна правителствата, политиката и корпорациите работят с екипи, които под формата на “Връзки с обществеността”, търсят начини да убедят хората че имат право. Всъщност подобни убеждения, когато не почиват на факти или лобират за дадена страна, могат да се нарекат целенасочена пропаганда.

Пропагандата е насочена срещу тялото на обществото. Тази маса, която го изгражда, която бива ядосана при неправда, която насочва своята енергия в безцелни понякога протести. Левитан е тялото на обществото. Неговата глава могат да бъдат суверени, тирани, дори лишени от емпатия психопати.

Емпатията е важна за д-р Петкова тема. 1-2 % от обществото са лишени от нея и спадат към патологиите. Липсата на емпатия може да превърне хората в зверове. Когато дадено общество е целенасочено разделяно и чувства страх, неговото ниво на емпатия спада.

Ние се движим водени от нашата лимбична нервна система между страх и сигурност. Когато се чувстваме сигурни сме склонни да градим. Да творим, да създаваме. Това ни прави творци на нашия живот. Дава ни смелост да търсим нашето и обществено права. При страха нещата стоят другояче.

Използването на централния лоб на главния мозък означава задълбочено изследване на фактите. Абстрактно и философско мислене. Само че в съвремието, в което информацията е предавана от “експерти”, зад което пък има проверяващи не рядко финансирани от някое лоби, било то на оръжейната или фармацевтичната промишленост, ние сме склонни да реагираме по-скоро инстинктивно.

Целта на съвременните манипулатори е да ни накарат да реагираме инстинктивно. Плашени от полиция, ние не излизаме да протестираме. Плашени от военни конфликти, или за нашето здраве сме склонни да дарим финанси на различни, не винаги добронамерени структури. Всичко това прилича на изнудване.

Д-р Валерия Петкова преживява трудно последните няколко години. Тя сравнява живота си в България, където сред властта цари корупция и се страхува, че подобен модел застрашава западните демократични страни. Точно поради тази причина не остава безучастна и надига глас, разпознавайки манипулативните модели.

И все пак борещия се човек живее у мнозина. Той не е робът, който може да бъде лесно пречупен. Той е Прометей, който се бори за Истината, за правото, за своето и на другите съществуване. Важно е да познаваме механизмите, за да ги разпознаваме и се предпазим. Да предпазим себе си и останалите от омаловажаване ролята на Човека, в съвременния ни Свят.

Препратка към интервюто: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova-2/

Цитирани в разговора книги:
Leviathan, or, The matter, forme, & power of a common-wealth ecclesiasticall and civill Thomas Hobbes.
Kognitive Kriegsführung, Jonas Tögel
Das indoktrinierte Gehirn, Michael Nehls

Първа част на интервюто и препратка към професионален профил на Валерия Петкова:
Първа част: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova/
За Д-р Валерия Петкова: https://www.therapie.de/profil/petkova/

 

 

Достъп до миналото

Пещерата М. е цел за мнозина българи, че и чужденци. Решихме да отидем там с жена ми, за да видим пещерните рисунки. Самата М. е най-старата обитаема пещера в България, а мисля и на Балканския полуостров. Какво бе разочарованието и учудването, когато ни казаха че в залата с рисунките е забранен достъпа за посетители. Така били казали от ЮНЕСКО и нашите се съгласили. Уж влажността се променяла, посетителите с дъха си, потта си (а може би с мислите си), увреждали рисунките.

Виждал съм пещерните рисунки на живо преди повече от десет години. Това много ме развълнува, накара да помисля. Да усетя линията, силата на щриха, да се докосна до нашите праотци или далечни роднини. Противно на поставената маймуновидна фигура на решетката на пещерата, на рисунките ще видим стройно изправени хора. Мъже, жени, жреци, Слънцето и символи.

Запитах се, не могат ли хора да посещават отсека на по-малки групи. Какво пречи да се постави стъклена или друга преграда пред рисунките, а не да ни ги показват на нагънат винил. Парадоксално е, че учените, които се занимават с рисунките и до днес, не могат да ги датират. Един казва 5000 друг 12 000 а трети 30 и повече милиона години. Наука ли е това?

Изкуство се създава за да бъде оценено от наблюдателя. То носи послание, за епохата, за Бъдещето, за Човека. Щяха ли Микеланджело, Рафаел, Леонардо, Ванг Гог да рисуват, да творят, ако техните творби не биха могли да се наблюдават непосредствено от зрителя. Скулптурите да се докоснат, или поне видят отблизо. Да видиш дело на Роден, на Мирон.

В съвремието се затварят все повече и повече врати, водещи към миналото на Човечеството. Опитват се да изкарат нашите праотци маймуни, или маймуноподобни индивиди с начатък на съзнание. Само че когато последното се пробужда те сътворяват шедьоври, като тези от пещерата Ласко, за които Пикасо казва, че съвременниците има какво да учат.

Египет, Южна Америка, Вавилон. Да не говорим за средновековните произведения, като катедралите. Дори със съвременна техника и средства не могат да бъдат пресъздадени величествени творения в областта на архитектурата, занаятите и изкуствата. Къде е истинската История?

Тя остава между редиците. Казваме за 100-тина години имаме “прогрес”, пардон регрес, в това да създаваме газови камери, атомни оръжия и други, за масово унищожение. Това праотците ни не са си го и помисляли. Защото моралът на Човека се е базирал на писанията на Пророците и повеленията на предците. Всеки от нас има мерило за Правда.

Властимащите целят да разрушат това мерило. Да изопачат историята. Да забранят достъпа до места, на които Човек може да усети присъствието на миналото. Да, има вандали и лабилни привърженици на псевдо-активисти, които заливат произведения с лютеница, за да “спрат” богатите да си карат 3 тонните коли. Какво лековерие?! Ние всички създаваме отпечатък, завет за Бъдещето, ала трябва да познаваме истинското си минало.

 

Реклама във Фейсбук

Показва ми се реклама във ФБ, спонсорирана от Министерство на Енергетиката. Да разчитаме диаграмите за “енергийна ефективност” на уредите и колко по-малко ток консумирали по-модерните такива.

Да попитам, колко ток, вода и други ресурси са били необходими за създаване на новите уреди? Колко от тях ще изкарат години, като тези които ползваме, или са ползвали нашите родители? Всяка една замяна и изхвърляне на уред означава неговото попадане сред Природата.

Дали зад вербуването и натиска упражнен спрямо гражданите, особено по отношение на закупуването и карането на коли, с поредния “еко стандарт”, не стои частично или пълно лобиране, за капиталистически интереси? Най-доброто решение, според мен, е изправни уредите да се ползват повторно. А най-ужасното, в случая, е че се плаща ФБ реклама с народни пари…

« По-стари публикации