Категория: История (Страница 2 от 8)

Когато една технология престане да служи на Човека, тя става излишна

15.12.2023 / Георги Атанасов

Не се връзвам на писанията за възхода и нашето “спасение” от страна на технологиите. Напротив, считам, че точно технологиите са в основа на нашите екологични и социални проблеми. Не е възможно причината, да се яви решение на даден проблем.

Чрез технологиите са създадени средства за масово унищожение и контрол. Съвременните технологии дават възможност на злонамерени същности да използват глас или изображение на даден човек, за користни цели. Да се набират статистики и хората да бъдат считани просто за “потребители”.

Живеем в два свята. Единият, реалният, е Биологичният. Негов фундамент е Животът, който чрез формите си се проявява и развива. Той е подчинен на закона на Еволюцията. Другият е изкуствено създаден от хора и нехора, с цел създаване на илюзорна “реалност”.

Ала замислете се, кога наистина сте се чувствали живи? Когато сте обичали. Когато сте били в контакт с Природата. Когато сте работили усърдно с Вашето тяло. Когато сте прегръщали Вашите деца и домашни любимци. Когато сте общували пряко.

Машините представляват временно средство, в този момент на преход. Те нямат вградения Императив на Живота да продължат да съществуват. Да се размножат, да еволюират. Те са просто парче метал, с вложена програма за изпълнение на някаква функция. При тях липсва съзнание и никога не може да има такова.

Съзнание, Душа, се дава само от Бога. Тя е негова изкона частица, която след своето Пътуване се връща обогатена обратно. Хората биха могли да създадат неодушевени подобия. Хуманоидни чудовища, подобни на Франкенщайн, които никога няма да притежават душевност, а с нея и качества като Любов, Съчувствие, преклонение към Природата.

Живеейки между тези два свята ставаме свидели на парадоксална пропаганда. Фирми производители на всякакви технологии казват да спрем да ползваме наличните, дълготрайни и да се насочим към още “по-модерни”, изискващи все повече електричество и Интернет свързаност. Уж за наше (и “общо”) добро…

Човек да не се опира на вложените му от Бога ресурси, като интуиция, Ум, а да се довери на техника, която да показва къде е детето му, колко му е пулсът, да му паркира колата, да му превежда и т.н. Опирайки се на технология, вместо на лични ресурси, крие силна зависимост.

Дали въпросът е само за пари? Или пък за контрол? За парче Земя, което всъщност принадлежи на Бога? За жертвоприношение на иноземни тъмни души, които се радват на Човешкото страдание? Всичко това са въпроси, които можем да си зададем в тази трудна епоха.

Клима(к)тични

14.12.2023 / Георги Атанасов

Чета как Цветелина Г. от български произход, представител на финансова институция в Световен мащаб, изказала мнение тези, които използват въглища …”трябва да плащат повече и повече”.

Защо бе джанъм, нали ресурсите са ни дадени за употреба? Да не би ветрогенераторите и слънчевите панели да се пръкват от нищото? Не се ли руши земята под тях? Дава ли плод, расте ли нещо под панелите?

На село, след кастрене и сеч на сухи дървета, остават десетки, да не кажа стотици клони. Човек лесно може да изкара една Зима с тях. Лично харесвам миризмата на изгоряло дърво, въпреки че съм против сечта на здрави дървета за огрев. Ставам сутрин и вдишвам. Ей така мирише на село!

Само че в града (а и не само), вдигаш поглед и виждаш изкуствено създадено небе. Сиви ивици, причина за понижението на температурите. Неясни субстанции, които се сеят всеки Божи ден в небето, а някакви си люде, които дори не са метеоролози, се изказват как да се топлим, как да ползваме ресурсите.

Ресурсите се ползват на регионално ниво. Като имаш мина и въглища, ами ползвай ги. За отопление, за създаване на суровини, за каквото се сетиш. Една страна трябва да е свободна да ползва това, с което разполага. Това, което ѝ е дадено от Бога, Природата. Можем ли да насилим слаборазвити страни да ползват ядрени технологии, след като не разполагат с учени и условия за тяхното изграждане, камо ли средства?!

Всичко това ни води до мисълта за засилващ се натиск от страна на нечовешката върхушка, която си мисли че управлява Земята. Натиск за използване на енергийни източници, които всъщност те правят зависим от метеорологични условия, или централизирано управление. Натиск, да се откажем от използвани през столетия и хилядолетия ресурси, за сметка на краткотрайни и скъпи решения, които в никакъв случай не са екологични.

Нима цифровизацията е с реверанс към Природата? Тези, които ни уверяват, че вървим към технологично, цифровизирано общество, сякаш са слепи, за това, че поддръжката на милиони и милиарди устройства изисква както ток, така и безброй суровини за тяхното производство. Да не говорим за краткия им живот и непрекъснатия технически “прогрес” изискващ тяхната подмяна.

Въпросът е за кого наистина лобираме? Всичко, което е създадено от Природата, което има биологичен и органичен произход, може да бъде лесно асимилирано от нея. Може да се усвои и разгради. Тук в никакъв случай не попадат технологии и електроника, които изискват специални средства за раздробяване, отделяне на материалите и рециклиране. Дори ползването на така наречените соц. мрежи изисква сериозен енергиен и технически ресурс.

Така че, Приятели, който се връзва на пропагандата “Цифровизация с цел Екология”, той не си дава реално сметка за нещата.

Паметни

13.12.2023 / Георги Атанасов

Някой казва, че бил голям патриот. Че иска български паметник. Хубаво, като си такъв патриот да те попитам отиде ли в село Славовица, да се поклониш в лобната къща на Стамболийски? Изкачили безбройните стъпала водещи към костницата му? Почисти ли ги от плевели? Щото Стамболийски е бил радетел за правата на селяните, на отрудените хора.

Апропо чии да бъде този паметник? На Аспаруха, на Ал. Батемберг, на Негово Височество Борис III, последният истински обичан от народа политик. Само че няма да се учудя, ако галениците на Тато, предложат да издигнем негов паметник. И така Живков, чиято охрана днес управлява България, ще се смее както и от отвъдното, така и от площада.

А мнозина ще искат паметник на Тато, защото имало тогава работа за всички, нямало висока престъпност, имало ведомствени жилища, облаги, малки данъци. А сега държавата те скубе отвсякъде. Докъде я докарахме нали, крадецът да вика дръжте крадеца…

Мисля, че работникът, дръзнал да среже ръката на Альоша ще сънува кошмари. Защото е бил като гладиатор сред публика от плебей, гледащи шоу и просто е трябвало да убие. Защото да разрушиш произведение на изкуството, па макар и социалистическо, нечии труд, си е убийство.

Да даваш пари, веднъж да се гради, после да се разваля, после да се гради… поредната недомислица в тази измъчена държава, е наглост. Защото минете през паркинга в базата на БАН до танцувалното училище и ще видите как пред “Института за Космически изследвания” има кратери, като там да падат пряко метеорити.

Срам е да рушиш най-големия паметник в Европа посветен не толкова на съветската окупация, а на победата на Червената Армия над Фашизма. Да, видяхме и другата страна на монетата. Имаше лагери, ДС и все още ги има, ала ако нацистите бяха спечелили войната Славянството щеше да погине.

Казва ми една съкурсистка от Френския “ние нямаме нищо общо с Русия”. Викам си, не сме ли Славяни? Не говорим ли общ език, не изповядваме ли една вяра? Нямаме ли сходни обичай, да сме гостоприемни, да пием чай? Да, на всички ни погледът е вперен на Запад, ала хортуваме със съседите. Човек трябва да знае корените си.

Та за паметника. Альоша бе символ на София. Също като паметникът Руски, посветен на Твореца, с чиято помощ Русия освобождава България от Турското иго и дава хиляди жертви. Като Александър Невски, който се опитват да окарикатурят с арки, като паметника на Цар Освободител.

Вие ще кажете че съм Русофил и няма да го отрека. Аз съм също така Германофил и Франкофон, но най-вече хуманист, който рита срещу лицемерието на властта, срещу всяка форма на тоталитаризъм. Срещу погазването и елементарната етика. Ала живеем във времена, за които писателят е казал, “Пази Боже сляпо да прогледа”.

Сънят на хората

05.12.2023 / Георги Атанасов

Защо хората в 21-ви век са заспали? Кой има нужда от това? Кой бива облагодетелстван?

Когато хората се радват повече на появата на една машина на изложение, отколкото на раждането на Живот, нещата са объркани. Объркани са, щом цивилизован Човек може да приеме етническо прочистване, Геноцид, или сриване на град със земята. Да приеме това за нормално или като “защита”.

Човекът спи. Това облагодетелства други същества и тъмни сили, които се хранят от неговия сън. Пардон, от създадената илюзия, която той нарича сън. Единствената връзка, единственият изход, е бил даден от множество Аватари. От множество будители на Човечеството.

Събуждането, е връзката на Човека с Любовта. Разбирането за органичната свързаност на Живота, на всичко живо, в което седи и основата за Еволюция. Технологиите са средство и нещо преходно. Ето сега, мога да седна и да напиша на ръка или на компютър тези редове, ала те се диктуват от Душата.

Същото важи за всяко изкуство, за всяко красиво и градивно действие. Защото чрез него ние се развиваме, облагородяваме и търсим. Сънят, той ражда раздори. В него Другият е “враг”, различен, с друг цвят на кожата. С друга религия. С друг мироглед, нагласи, с други притежания и ценз.

Истината, седи в приемане на различното, но и с едновременно запазване на личността. Личността е уникална, колкото и Те да се опитват да ни формират, насочват и зомбират. Те, тези които имат облага Човекът да спи. Да няма силна връзка с Бога. Да мрази, вместо да люби.

Някой задава въпросът Те не са ли като нас? Не знам, не съм ги срещал, но подозирам, че Те не са хора. Че Те може да са демони, иноземци или просто временно минаващи оттук Същества, които гледат на хората като на експеримент. Като на кокошки за клане, или бройлери.

Само че Те знаят истинския произход на Човека. Знаят, че всеки разумен, отговорен и любящ човек иде от Бога. Прави силна връзка с Твореца и Творението. Нему не можеш да връчиш пушка в ръцете и му кажеш да убива. Такъв Човек има преклонение пред Живота и силата на Природата.

Те, Те отдавна не познават тази Връзка, защото съзнателно са я прекъснали. Лъжата, омразата, манипулацията са белег, че някой не е събуден. Не е себе си, не е Човек. Защото изброените негативни страни идат от другаде. И зачитайки коя и да е религиозна книга, разбираме за битката.

Тя е битка за Душите. Тя е битка, Човекът да продължи да спи или да се събуди. Бог чака разцъфването на Човешката Душа и всички Светли Сили работят в тази посока. А Те, Те нямат много време. Защото когато на Земята мнозинството от хората се събудят, тя ще се превърне в тясно за тях място.

Гамени

26.11.2023 / Георги Атанасов

Никога не давайте пари, когато Ви искат непознати. Давайте, само по свое желание. Иначе поощрявате лентяй и вагабонти.

Спомням си за случка от моето детство. Тогава ходех на училище с куфарче. Мислех си че съм възрастен, или просто исках да вляза бързо в техния свят. На костюми, вратовръзки, одеколон, зализана прическа и куфарчета.

В училището ми се смееха. Не ми пукаше особено. Смених ученическата чанта с куфарче и сякаш отивах на работа. Апропо учението не е ли работа?

С това червено кожено куфарче с хромирани панти, което имаше синя копринена облицовка отвътре и само една преграда, за мое съжаление, ходех на училище за даден период от време. Преди това се радвах на малкия наличен избор от чанти Мицокоши и Космик, продавани в ДетМаг.

Слизах на спирката на Централната Баня (да имаше такава в София и дано пак да има, на същото място. Де си кмете?!). Слизах и отивах в Електроимпекс, където работеше майка ми. Отивах в стола и си вземах ядене заедно с възрастните. Помня източен мъж с тъжно лице. Всички отиваха да ядат като на някакъв ритуал.

И наистина, който е прекарал повече време в търговски предприятия по времето на Соца знае че хората нямаха много работа. Клатеха си краката, сплетничеха. Обичаха да се събират в лафката, където почти винаги имаше Кока Кола (ако предприятието е от средна важност) и очакваха с трепет обяда. А той не беше нещо особено. Супа топчета, мляко с орис, пиле фрикасе, омразния за мен шницел и понякога нещо приятно вегетарианско.

На спирката при банята веднъж ме спряха две момчета. По-големи от мен с няколко години. Изглеждаха като безделници. Поискаха ми пари и мисля ме преджобиха. Дадох им каквото имах, ала не поисках помощ. Не викнах срещу тази несправедливост. А трябваше. Защото по онова време имаше Детска педагогическа стая, а да си имал работа с Милицията си беше петно.

Та тези гамени ме причакваха още няколко пъти, докато не скрих пари в чорапите си. После казах на майка ми. Тя много се разстрои и дойде с с нейна колежка, следвайки ме от разстояние. За съжаление гамените ги нямаше повече. Пък и аз смених маршрута.

Сега, години след тази случка, си спомням за нея. Спомням си че обществото бе безучастно, а пък аз вземах на игра действията на гамените. Само че това бяха пари дадени ми от родителите. Да си купя любимият хот-дог или сладолед Ескимо. А хранех два излишъка на нашето общество.

Сега, когато видя човек, който е годен да работи и проси се отвращавам. Отвращавам се, защото сам излязох да работя преди пълнолетие. Защото моята баба, баща и майка, никога не са протегнали ръка, ала са търсили начини да се справят. Защото негодниците и лентяите живеят на гърба на обществото и само нашия отказ може да ги направи хора.

26.11.2023 г.

Qui bono?

25.11.2023 / Георги Атанасов

През последния месец станахме свидетели на странно събитие. Уж палестински терористи нападнали на 7-ми Октомври израелски граждани и отвлекли част от тях като заложници. Нещо много странно да се случи в страна с високо ниво на сигурност и военна мощ, като Израел. Броят на загиналите бе около 250. Израелското правителство реагира с военна кампания, довела до избиване на над 11 000 души, сред които жени и деца.

Казват че 55 000 сгради са срутени, сред тях жизненоважна инфраструктура за населението, като болници. Израелски военни контролират достъпа до ивицата Газа, като я превърнаха в истински ад за обитателите. Нанасяйки въздушни удари и извършвайки сухопътна инвазия с войски, те направо направиха това място негодно за обитаване.

Задаваме си въпроса Кой печели от всичко това (Qui bono)? Конфликтът в Близкият Изток е от години. След края на Втората Световна война на евреите се дава възможност да се заселят в Палестина. Само че там вече живеят араби. Следват години на гонение на арабите и военни конфликти между двата етноса. Събитието от 7-ми Октомври развърза ръцете на израелското правителство да извърши действия окачествени от наблюдатели като военни престъпления, геноцид и етническо прочистване.

В съвременната “демокрация” правителствата на редица европейски страни застанаха зад решенията на израелското правителство, казвайки че то трябва да може да се “защити”. Само че ние не знаем какво точно се е случило на 7-ми Октомври. Не чухме никакви искания от страна на палестинските “терористи” от групировката Хамаз. Възможно ли е последните да са били слепи и глухи за избиването на хиляди сънародници докато държат заложници? Какви са били техните цели?

Великият военен стратег Сун Дзъ казва че “Всяка война започва с лъжи”. Да си спомним повода Германия да нахлуе в Полша. Уж била нападната една радиостанция близо до границата. Даже съм гледал филм за случката. Западният свят и тогава нищо не предприема, а тихомълком се съгласява с разделянето на Полша между Райха и СССР.

Що за демокрация е това, която толелира геноцида и насилието? За която лъжата, а не проверката на фактите, е от значение. Която си измива ръцете като Пилата и казва “Съдете ги”. Само че можем ли да съдим невинни хора? От двете страни на всеки конфликт има такива. И понеже се надигнаха вопли за антисемитизъм, даже редица евреи се изказаха срещу действията на правителството на Израел и се дистанцираха от тях.

Апропо попитайте някой българин, американец, или германец, дали е съгласен с позицията и решението на своето правителство. Ще получите отрицателен отговор. Обикновените хора са далече от тези жестоки политически интриги, които са обагрени в кръв. Те искат просто да работят, учат и си живеят живота. Само че военните, концерните, иноземните лобита ако щете, желаят друго. Желаят мъст, монопол и конфликти. Но техните подли и повърхностни желания прозират лесно.

А и П спомен от детството

19.11.2023 / Георги Атанасов

Спомням си за П. от крайните софийски квартали. По онова време това бяха Младост и Люлин. Наши близки живееха в тях и бяха получили ведомствени жилища. Мъжът на П. беше пилот. За съжаление загина когато децата им бяха доста малки. Ние често ходихме у тях на гости да си играем.

В даден момент в живота на П. се появи Аиса. Той бе с къдрава коса, слаб мъж с тъмни очи и мустаци. Нещо необичайно за нашето обкръжение. Кожата му бе белезникава, бе извънредно тих човек. Идеше от Палестина. За мен, като дете на под десет годинки през 80-те това бе непозната страна. Чувах за Бейрут, за непрекъснат военен конфликт и това беше.

Аиса бе живо въплъщение на човека от Близкия Изток. На изтерзания от войни и конфликти търсещ дом, родина и спокойствие. Той донесе видео и с него гледахме Рамбо – филм забранен по “онова време”. Как се развиха отношенията му с П. не знам. Изглеждаше сериозен човек.

Днес обръщам поглед назад и ми се иска да знам повече. Да не махна с ръка и да кажа не ме интересува. Защото Човечеството е един жив организъм и когато една част от него страда, страдат всички. Колкото е по-голяма страданието, толкова по-зле за нас.

Някой казва да не се интересуваме. Не се интересувахме, когато самолети прелитаха над нас към Белград. Не се интересувахме от конфликтите по време на тоталитарния режим и сега на Изток от нас. Гори ли чергата на съседа, ще се запали и нашата. А единственото решение е Мир.

Кино и реалност

19.11.2023 / Георги Атанасов

Докато в София тече поредното издание на Киномания, шепа хора скандират за Свободна Палестина, непосредствено до НДК. Смешно е как са оградени от толкова или повече полицаи, макар че протестът е от мирен характер. Няма общо с предизвиканите вълнения и погром от футболните фенове. А в началото на градинката гамени трошеха скъпи електро-тротинетки.

Когато избираш да замълчиш или не избереш правилната страна, трябва да поемеш отговорност. Защото винаги можем да си измием ръцете като Пилат и да попитаме, “Що е Истина?” Макар и да знаем с цялото си същество кое е правилно и кое не. Кое е жестоко и нередно и кое хуманно.

Европа заема странна позиция през последните няколко години. Уж тръби за ценности, за права, които правителствата ѝ в по-голямата си част отнеха на хората. Принуждават ги да оставят колите си с ДВГ, да купуват скъпи, да се имунизират, с недоказали качествата си препарати. А от няколко години и в момента, се изпращат оръжия на места, където се извършват престъпления.

Да замълчиш е равностойно да бъдеш съучастник. Да не предприемеш нищо от страх от властта, от полицията или от агресора, е поведение на мижитурки. Всеки може да вдигне флагче и да застане със силните на деня. Кой стои обаче редом до Истината, до Правдата? Нормално ли е да се толерира война, геноцид, измама в областта на здравеопазването?

Да се потискат Човешки права и Свобода на словото? Защото когато имаме конфликт, имаме една или повече страни участващи в него. Разумният човек ще прегледа доводите на всички и ще отсъди. А всички нас, за делата и липсата им, ще ни съди Господ Бог. Тези, които са се самоназначили временно да управляват Земята, трябва да се боят от това.

Писмо до моя Син

18.11.2023 / Георги Атанасов

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

София, 14.08.2022 г.

Призиви на европейските лидери…

10.11.2023 / Георги Атанасов

Тъжно е да чуеш, как канцлерът Шолц призовава към военна служба. Как лобира за подсилване защитата на Отечеството. Само че хората в 21-ви век не желаят война. Никой разумен човек не я иска. Затова и няма да намерят хора. Хората не воюват. Хората са дошли тук за да се учат и работят.

Жалко и отвратително е поведението на “европолитици”, които казват да купим жито от страна с най-голяма корупция в Европа и да го дарим на страна, в която в скоро време няма да има и една мелница.

Срамно е да се толерира войната. Срамно е да се толерира насилието. Това не е поведение на достойни Човешки същества. Точно тук прозира, че подобни “решения” не идват от хора. Най-малкото от осъзнати такива. Земята се превръща в бойно поле за иноземни интереси. Единствено здравата връзка с Бога, с Духа, могат да ни помогнат.

Архив